„България е република с парламентарно управление.“
Това пише в чл. 1, ал. 1 на действащата Конституция. Затова не мога да разбера защо всеки проблем, за да се реши, трябва да минава през министър-председателя. Как така премиерът ще нарежда на депутатите? Та те са му началници, избирали са го и могат да го сменят, ако решат. А не да се ослушват като недоучили урока си ученици откъде ще ги изненадат с нещо, което са пропуснали от конспекта.
Каква обаче е действителността?
Бизнесменът Иво Прокопиев има проблем и се допитва до премиера Бойко Борисов. Той го отрязва и го погват.
Учените от БАН протестират заради малкото пари, които държавният бюджет им отрежда, а пък ГЕРБ го гласуваха. Спускат черни знамена от сградата на Академията. После се обаждат на Борисов, той ги приема на среща и... готово – имат още 15 милиона! И свиват черните знамена.
Дори патриарх Неофит изпробва тази тактика. И успя – получи повече пари за ремонт на катедралния храм „Св. Александър Невски“, че дори и за Зографския манастир, след като преди това депутатите на ГЕРБ го бяха отрязали.
Най-пресният пример е от днес.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова се обади лично на премиера Бойко Борисов с предложение спешно да се ремонтира току-що приетия закон за бюджета на Здравната каса заради мораториума върху новите лекарства. Нинова реагира адекватно на обществените настроения, улови гнева на хората и намери пътека за решаването на проблема - прочете на премиера отворено писмо на пациентски организации и на онкоболни. И Борисов тутакси задвижи процедурата – нареди на заместника си в партия ГЕРБ Цветан Цветанов, той впрегна парламентарната си група, а тя пък ще гласува исканата промяна в бюджета на Здравната каса.
Нима това е практика, характерна за република с парламентарно управление и разделение на властите? Не, повече прилича на абсолютна монархия, където разпределението на благата зависи от близостта до Слънцето.
Интересно сега как ще реагират депутатите на ГЕРБ и на Обединените патриоти. Шест пъти те са обсъждали и гласували въпросния Параграф 6 от Закона за бюджета на НЗОК, с който бе наложен мораториумът върху новите лекарства. Последния път – преди пет дни, на 14 декември, когато в пленарната зала отхвърлиха с апломб ветото на президента Румен Радев върху същия текст.
Тогава към мнозинството се обърна с призив обичания от всички поколения актьор Стефан Данаилов. „Скъпи приятели, дайте да сменим политиката и да постъпим най-човешки. Разчитам на вашия разум“, каза той. Но депутатите от ГЕРБ и ОП изглежда са видели и чули не човека, а противника от „БСП за България“, опозиционера, чието мнение е без значение. И гласуваха против ветото на президента. Против парите за тежко болните. Така им е било наредено!
Ако утре въпросът отново влезе в пленарна зала, но вече с благословията на Борисов, как ще постъпят? Пак ли по съвест?! Цветан Цветанов, председателят на ПГ на ГЕРБ, пак ли ще каже, че Ламбо е бил употребен, както каза преди пет дни? Д-р Даниела Дариткова, председателят на парламентарната комисия по здравеопазване, пак ли ще заяви, че е измамно да се твърди, че има нарушен достъп до лечение на онкоболните? Как ще гласуват всичките онези 126 народни представители, с чиито вот бе отхвърлено ветото на държавния глава?
Или просто ще натиснат „правилното“ копче и да се свършва..., че трябва да вървим на коледен купон?
Борисов сигурно е прав да не се вълнува за чувствата и достойнството на редовия ГЕРБ-ер, тази партия е негова проекция. Няма Борисов, няма ГЕРБ - някой има ли илюзии по въпроса? А този пример още веднъж показва, че страната се управлява от политическата организация на слушкащите и папкащите.
В която истинските решения ги взима един човек.
А той в последно време няма кога да се потопи във вътрешната политика, зает е с международните дела покрай председателството. То е централната тема за Борисов и той естествено не иска никакъв шум да го разсейва от нея. Нищо, което да разваля впечатлението за бляскава фасада. Впечатлението, че страната върви неотклонно нагоре и все по-нагоре във всяко едно отношение. Че се радва на международно уважение и признание.
Опозицията обаче разваля това впечатление. Шуми. И Борисов изключва шума по най-прагматичния начин – решава въпроса, който го е породил. Така в рамките на един месец само лидерът на БСП Корнелия Нинова удържа втора политическа победа, като сложи още веднъж за обсъждане темата, повдигната с ветото на президента. Първият ѝ бляскав успех беше оставката на председателя на парламента Димитър Главчев.
Победите на Нинова обаче са на практика с участието на Борисов.
На 17 ноември той убеди (или накара) Главчев да подаде оставка. Действията на Нинова и на БСП само подготвиха почвата. Днес сигурно ще убеди (или накара) парламентарната си група да се събере и да преразгледа спорния параграф 6. Двата случая имат още нещо общо - Главчев сам предизвика кризата, като изгони Нинова от пленарната зала. Мнозинството в парламента само накара хората да настръхнат, като пренебрегна тежко болните.
Успехът на Нинова е на първо място в проявата на социална чувствителност, абсолютно задължителна за една лява партия. Успех е затвърждаването на БСП като втори полюс в политическия живот. И то полюс, който буди безпокойство, дори страх у лидера на по-големия полюс. Вижда се, че Борисов е притеснен от ефекта, който може да породи навън евентуалният вот на недоверие. Иначе е сигурен, че послушната му група ще натисне правилното копче.
Премиерът обаче се уплаши от личното мнение на Нинова. Защото то съвпадна с мнението на обществото, възмутено от проявата на чиновническо бездушие и безхаберие, с която бе преодоляно ветото на президента. Ставаше дума за от 25 до 45 милиона лева.
Хората видяха как държавата не иска да помогне на тежко болните. Същата държава, която предишния ден (в лицето на Министерския си съвет) бе раздала наляво и надясно около 700 милиона!
Нинова също видя това и реагира начаса. Лидерът на БСП напипа слабото място на Борисов. Той мрази протести. За последен път го демонстрира в началото на декември, когато въпросът за втори лифт на Банско беше отложен. Да си спомним и как премиерът хвърли оставка и предизвика предсрочни избори след няколко дни протести през февруари 2013 г.
Ето, това се случва, когато истинският парламентаризъм отсъства. И когато депутатите, особено от най-голямата партия, са забравили „Приказката за стълбата“. Забравили са, че Смирненски я е посветил на тези, които ще кажат – това не се отнася до мен. И се чувстват като принцове по рождение, на които боговете са братя. И които не виждат нито болните, нито обезверените, нито напускащите страната, а казват: „О, колко красива е земята и колко са щастливи хората!“
На 5 юли 2001 г., когато бе избран за председател на 39-ото Народно събрание проф. Огнян Герджиков раздаде на всички народни представители свитък с "Приказка за стълбата" на Христо Смирненски. Оттогава технологиите много се развиха. Не пречи депутатите от всички партийни цветове да извадят "Приказка за стълбата" на екраните на таблетите си.
За да я поглеждат всеки път, когато ги включат.
Източник: epicenter.bg