Колко от хората, които искат оръжие, са наясно на какво разстояние трябва да бъдат от нападателя, за да не може той с едно движение да грабне пистолета, да го обърне насреща и да застреля собственика му? Колко от хората, които искат оръжие, знаят кой е моментът, в който да натиснат спусъка и къде да го насочат – дали да умъртвят или само да осакатят нападателя? Къде да го улучат, за да бъде агресорът ранен, но да не му изтече кръвта (пак е убийство)? Колко пъти да предупредят, че ще стрелят? Как звучи предупредителен изстрел в затворено помещение? Колко тежи спусъкът на пръста, преди куршумът да излети. Това е най-необратимия старт – не можеш да съжалиш за стрелбата и да си я върнеш назад.
Кой да бъде научен да борави с оръжието? Само мъжа у дома? Мъжът и жената? На каква възраст децата да поемат желязото в ръце? Кой ще поеме отговорността да защитава всички с оръжие в момент на криза? Колко оръжия са нужни в едно домакинство, за да може да се реагира мигновено (кой знае откъде ще проникне крадец?)
Някой би казал, че ще заведе цялото си семейство на курс по стрелба и всички ще знаят как да боравят с оръжието и как да го охраняват. По правило то трябва да е на недостъпно място – например в сейф. Но крадците нямат никакъв проблем със сейфовете – и банкови, и домашни. Какво става, ако домакинът завари нападателя у дома, вече удобно въоръжен със законно притежаваното от стопанина оръжие? Какво става, ако домакинът е изненадан от нападателя и хукне към сейфа, който е удобно прикрит някъде и започва да цъка копчетата на кода? Решаващи 10-15 секунди в които наместо да се спасява, човекът стои с гръб и опитва да се добере до оръжието.
Да допуснем най-зловещия сценарий: в дома влиза въоръжен с огнестрелно оръжие нападател, който е твърдо решен да извърши обир. Той вижда домакина с извадено оръжие и естествено го застрелва на мига. Просто хората, които притежават законно оръжие в домашния сейф, не са тези, които го ползват без оглед на това кой е срещу тях. Докато нападателите знаят точно какво биха направили.
Желанието на хора, които в живота си не са произвели нито един изстрел, да притежават у дома оръжие се основава на имагинерния сценарий, че когато ги нападнат, те са будни, адекватни, в постоянна готовност да грабнат оръжието и хладнокръвно да отговорят на атаката. Възклицанието, че повечето мъже все още помнят как са служили в казармата, пак не означава, че те могат хладнокръвно да застанат срещу друг жив човек и да го гръмнат от упор. Според размера на българските жилища, отстоянието няма да е повече от 3 метра.
В повечето случаи крадците не са такива идиоти и действат по време, когато човек или спи, или е напълно отпуснат и вероятността да се мобилизира и реагира адекватно е най-малка. Дори ловците с редовни ловни билети спят по някое време и не с карабина в леглото.
Втори сценарий: В дома нахлува маскиран, който държи играчка пистолет. Това е по-вероятно. В ужаса си собственикът застрелва крадеца. Да, защитил се е, да, законът ще го оневини, съседите ще проявят разбиране. После човекът остава сам със себе си и със съзнанието, че е отнел човешки живот. Справедливо, както му се полага на нападателя, но винаги ще чувства в дланта си как е дръпнал спусъка. Споменът ще изниква, докато отваря бутилка вино, докато прихваща здраво отверката, за да ремонтира рафтче. Как ще се отрази това на бъдещето на този човек в личен аспект, никой не може и да предположи. Когато е прекрачена линията на респект към правото на другите да живеят, най-малката критична ситуация може да ескалира в неуправляема агресия.
В социалните мрежи масово се коментира: „Ако някой заплаши децата ми, бих го убил/а на мига!“ Всъщност, ако някой заплашва детето ми, за мен е важно да успея да го изплаша с писъци, с хвърляне на предмети, да направя преграда между него и детето, да го ударя, да ритам, но не и да го убивам. По-вероятно е да му метна яке или одеяло на главата, а не да търся оръжие. В такъв момент инстинктът е за защита, а не е за нападение!
Да допуснем, че застрелям нападателя пред детето си? Колко години психотерапия са нужни, за да може хлапето да забрави как пред очите му нечия глава се е пръснала и кръвта е опръскала стените и любима играчка?
В Англия съществува тв предаване за реакция в кризи и някои от примерите са колкото комични, толкова и ефективни. Уроците се отнасят от ситуации на меле в спортно събитие, през нападения в парка с различни видове оръжие, до проникване у дома. Всички примери се отнасят до умните начини да се оттеглим без да пострадаме.
За домашните нападения инструкцията е: ако можете да се скриете и да не показвате, че сте там. Ако се засечете очи в очи и нападателят е агресивен и въоръжен, най-лесно е човек да „припадне“ артистично и да остави всичко в ръцете на крадеца. В случай, че театърът не върши работа, човек вдига ръце и показва, че се предава, агресорът да взима каквото иска. Ако трябва собствениците да отварят сейфове, дават се лични предмети – нищо не е по-важно от опазване на живота. Нито един предмет на света не си струва човек да убие заради него или заради идиотски героизъм да бъде осакатен. Всички специалисти по сигурност ще ви кажат, че ако ви нападнат на улицата и ви дърпат чантата, трябва да я пуснете на мига – щом я дадете, вече сте извън опасност. Борите ли се за нея, дори да я запазите, може и много сериозно да пострадате.
Някой би възкликнал, че много старци, невинни и немощни хора бяха пребити и убити при цигански нападения. Нито една от възрастните жертви не би могла да борави ловко ни с огнестрелно, ни с хладно оръжие. Проблемът е огромен и се отнася до държавните механизми за защита на хората, които не могат да го направят сами. Но оръжие не би спасило ни един от старците. Остава да се въоръжат младите, но те няма да заживеят със старците, за да ги пазят с насочено към крадците дуло.
Самата идея за заредено оръжие означава, че някой би го ползвал да убива. Дори да не жалим престъпника, как с лека ръка ще се съгласим, че напълно обикновен човек ще се превърне в убиец? Всеизвестна максима е, че празното оръжие гърми веднъж. Случаите в България, когато при неправилно боравене с оръжие са загинали както възрастни хора, така и деца, са повече от случаите на въоръжени нападения, както и на въоръжен отпор у дома.
Случаите, когато цели домове бяха изпепелени заради неправилно боравене с газови бутилки и други самоделни отоплителни уреди, са още повече. Никой обаче не разстреля съседа си, заради когото наведнъж е изгубил почти цялата или цялата си собственост. При подобни ситуации бяха задушени и изпепелени цели семейства, малки деца, възрастни хора. Такива обстоятелства обаче приемаме с обяснението за лош късмет. Всъщност точно толкова лош късмет спохожда и онези, които са жертва на посегателство. Нашата първа и единствена задача като жертви е да останем живи и здрави. Ако ще се защитаваме, то поне да не убиваме.
Тревожното е, че под „неизбежна отбрана“, най-масовото възприятие е правото да убиваме без да носим наказателна отговорност за това. А всъщност превишаването на правото на неизбежна отбрана означава и да те заплашат с отвертка, а с брадва да отсечем ръката, която държи отверката.
Немислимо е да искаме законът да позволи широта и свободи в избора ни дали можем да бъдем убийци по своя субективна преценка.
Длъжни сме обаче да изискваме от държавата изпълнение на ангажимента й към нас. В изпълнението на този обществен договор съществува не просто проблем, там зее пропаст!
Евроданни и статистика:
В ЕС за период от 5 години, броят на домовите кражби се е увеличил с 14 на сто, според обобщение, направено от Евростат, последно изготвено по тези показатели през 2014 г. Огромен ръст е отбелязан в Гърция – 76 на сто, 74 на сто в Испания, 41 процента в Румъния, 40 на сто в Хърватия. В същото време огромен спад показват Латвия с 36 процента и Словакия с 29. България я няма в драматичните цифри. В същото време посегателството върху автомобили за целия ЕС се е увеличило с 37 на сто.
В по-малки подробности са посочени данни за 2015 г., когато кражбите са намалели с 31 на сто във Великобритания, но са се увеличили с 19 процента в Германия и с 24 – във Франция.
Във Великобритания проучване сочи, че в 34 на сто от случаите крадците са влезли в домове с включени аларми и са успели да извършат обир преди пристигането на охранителната фирма. По-интересното е, че в 74 процента от кражбите, крадците са нападали когато хората са у дома и просто са влизали през входната врата или през удобно отворен прозорец.
Преди няколко години в София случаят на обир бе почти комичен: в елитен дом се вихри голямо зимно парти. В жилището влиза мъж, който започва да събира от предверието струпаните навсякъде връхни дрехи. Никой не реагира – явно е претрупано. Едва в края на купона става ясно, че той си е отишъл с всички палта и всички обувки.
Специалистите по сигурност съветват през лятото под прозорци, пред врати и т.н. да се оставят предмети със слаб баланс, които при падане да вдигат силен шум. Английските криминалисти казват в прав текст: „Не се изправяйте срещу грабителите, посочете им, че знаете, че са там!“
Във Великобритания 20 процента от всички обрани се изправят лице в лице с крадеца. В тази ситуация, в повече от половината от случаите крадците са избягали, а в другите се е стигнало до някакво стълкновение.
Широко обсъждан казус през 2010 г. е случай, когато крадец е пребит почти до смърт от домакина с дръжка на метла. 53-годишният британец е освободен след два дни през които следствието е доказало неизбежна отбрана.
В същото време през 2017 г. 72 годишният Рубин Грегъри убива нападател на караваната си, защото по думите му, агресорът бил въоръжен с мачете и ръчна граната. Убийството е случайно, защото куршумът рикошира след изстрела. Грегъри е осъден на пет години за незаконно притежание на оръжие, а той самият казва, че животът му е съсипан – нито ден не минава в който да не мисли дали не е могъл да предотврати проклетия изстрел.
Обобщенията за броя и вида на престъпленията излизат най-бавно като информация и в държавен, и в международен аспект. Но един от сайтовете, които обобщават световните тенденции сочат, че от проследени 82 държави по целия свят, най-опасното място откъм криминална активност в целия свят е САЩ – над 14 милиона посегателства годишно при население от 320 млн. и брой частно притежавани оръжия, които надвишават броя на населението. С почти равен резултат от почти 7 млн. пристъпления са Великобритания и Германия. Русия, Япония и ЮАР са в групата на 3-те милиона противозаконни деяния годишно. България е на 39-то място, далеч под Румъния, Чехия, Унгария, Испания, Белгия, Дания…
Нито един човек, жертва на престъпление, не чете статистиките, а оценява загубите си и се чувства ощетен от живота, ядосва се на късмета си, иска да си отмъсти и търси отговорност на онези, които би трябвало да го защитят. Това е голямата ни цел – да задължим държавата да си върши работата; прокуратурата да бъде точна, за да не пуска съда извършителите. Не разширяване състава на неизбежната отбрана, а незабавни и изключително твърди мерки от страна на правосъдието са нужни на цялото ни общество.