- Автор: БНР
- 18 Дек 2022
- 2762
- 15
Автор: Калина Андролова, БНР. Снимка: Ани Петрова. Следвайте "Гласове" в Телеграм
Кирил и Асен направиха толкова много безобразия в управлението на държавата, че човек дълго трябва да ги изброява и все ще е пропуснал някое драстично безобразие. Лидерите на ПП си осигуряват електорална подкрепа чрез фалшива реформаторска риторика за борба с корупцията, за диверсификация, за уж промяна на политическия модел, а всъщност прикриват съвсем лични схеми. Тъй като Кирил Петков непрекъснато изговаря неверни неща при това, придавайки им истеричен и съдбоносен контекст, реших да обърна внимание на атаката му срещу Николай Павлов.
Бившият шеф на „Булгаргаз“ е обвинен от ПП, че се е отказал от евтиния азерски газ. Каква е истината?! „Булгаргаз“ има подписан договор за 1 млрд. куб. метра газ с компанията AGSC (Azerbaijan Gas Supply Company), която за кратко ще наричам „азерската страна“. По договор азерската страна уведомява „Булгаргаз“ шест месеца по-рано, че ще започне да изпълнява договора си, тоест, да доставя газ в точката на доставка, посочена в контракта – IGB връзката до Комотини. Тъй като интерконекторът все още не е изграден, „Булгаргаз“ трябва да предприеме някакви действия, защото съществува клаузата take-or-pay, а също и банкови гаранции за стотици милиони долари.
Екипът на „Булгаргаз“ започва да мисли за алтернативни трасета. Печелим капацитет при гърците, но азерската страна отказва да промени точката си на доставка. След сложни дипломатически совалки склонява да достави една трета от газа на ниските цени в точката на свързване между ТАП и системата на DESFA (гръцкия оператор) с ангажимент и риск изцяло за България да си го прекара газа през системата на Гърция, за да влезе у нас. „Булгаргаз“ успява да договори за останалите две трети от газа да отпадне клаузата take-or-pay. Защото в противен случай България ще плаща, без да ползва. При втория анекс, чийто срок е до 30 юни 2022 г., гърците затварят твърдия капацитет и оставят само прекъсваемия капацитет. Тоест, ако мрежата вътре е претоварена, Гърция автоматично спира нашите доставки.
Все пак „Булгаргаз“ успява да качи количествата с 15%, а азерската страна вече предлага да доставя и останалите две трети, но на пазарни цени, които са няколко пъти по-високи от цените по договор и по-високи от цените на руския газ към онзи момент. Логично е „Булгаргаз“ да откаже, тъй като тогава все още имаме тръбопроводен руски газ и никой не знае как войната в Украйна ще промени ситуацията на газовия пазар. Фактът, който Кирил и Асен пропускат да кажат, е, че с анексите на „Булгаргаз“ всъщност азерската страна се съгласява да губи едни сериозни суми, заради жест към България, доставяйки газ на ниски цени на точка на доставка, различна от тази в договора. Можехме просто да си платим цялото количество газ, без да го получим.
На 18 декември миналата година, по думите на самия Николай Павлов, той е извикан в Министерски съвет, където Кирил, Асен, енергийният министър Александър Николов и Лена му държат сметка защо не е изискал цялото количество азерски газ. Те настояват да дадем азерската страна на арбитраж за договор, който ние не изпълняваме! Отново подчертавам, азерите нямат никакво задължение да ни доставят газ, след като клаузата за посочената точка на получаване не е изпълнена. „Булгаргаз“ обсъжда, включително и с английски консултанти на БЕХ, които изследват договора и установяват, че България няма шанс да спечели подобен арбитраж. При решение за арбитраж азерската страна ще прекрати договора, ще си дръпне парите по банковата гаранция, а може да претендира и за всички неустойки до края на договора. Асен Василев възразява, като казва, че има опит с арбитража и е карал курсове по английско право.
Никой не поставя под съмнение курсовете на Асен по английско право, но много хора поставяме под съмнение здравата психика в управленската логика на ръководителите от ПП. Целият този скандал се прави, за да бъде отстранен Николай Павлов, а „Булгаргаз“ – вкаран в схеми с посредници за LNG. Още през февруари търговецът МЕТ има резервирани десет слота на Ревитуса за 1 млрд. куб. метра газ. Междувременно Кирил и Лена заминават за Азербайджан, за да договарят допълнителни количества азерски газ.
Всъщност, нищо не договарят, а просто се съгласяват да получаваме останалите две-трети от азерския газ, но на цена, четири пъти по-висока от тази в договора. Трябва да се подчертае, че договорът не е междудържавен. Компанията AGSC от азерска страна, включва партньорите от находището „Шах Дениз“. Там SOCAR, държавната енергийна компания на Азербайджан, има участие едва 20%. В компанията съдружници са още BP (British Petroleum) с 23,99%, LUKOIL с 15,99%, TPPD (Türkiye Petrolleri) с 15,2%, още две дъщерни дружества на SOCAR със съответно с 11,48% и 5,33%, както и 8% принадлежат на NICO (Iran’s Naftiran Intertrade Company).
Азербайджан има контрол над по-малко от 40%. Когато говорим за казуса „Николай Павлов и азерския газ“, избирателят много добре разбира какво означава диверсификация, разбира форсмажорните обстоятелства на войната в Украйна, разбира какво е да променяш договор с клауза take-or-pay, където нямаш ресурс за въздействие и разчиташ на благоволението на отсрещната страна, но избирателят не би могъл да приеме лъжата и измамата. Кирил Петков обвинява Николай Павлов, че е действал в полза на „Газпром“, същевременно именно марионетната власт на Петков вкара посредници в газовия сектор, свързани тясно с „Газпром“.
Източник: БНР
