Гърцията ме заболя

Гърцията ме заболя
Вторник вечер е. От гръцките телевизии току-що е останал единият черен екран, а моят любим ми изпраща СМС. Той е французин, живее в Гърция от 23 години, и като всички гърци не разбира какво става в тази страна. Въпросът със свободата на словото в Гърция е една голяма шмекерия от десетилетия насам. Тя е абсолютно относително нещо. Нещо като разделението на властите, което е характерно за демокрациите - разделението е на мястото си, но властите са пропускливи. Четвъртата власт, например, често пъти е говорител на първата, защитник на втората и на опашката на третата по време на манифестации.
<p>Лозунгът "Журналисти-мръсници-главорези", който се чува по време на манифестации, не е паднал от небето. Той казва достатъчно за недоверието на гърците към техните медии. ERT не прави изключение, защото ако частните телевизии са медии с финансови интереси, то обществената телевизия е преди всичко телевизия на държавата.</p> <p><strong>Обществен сектор в криза</strong></p> <p>В Гърция самото понятие "обществени услуги" няма нищо общо с това, което разбираме под този израз във Франция. Човек трябва първо да ги загуби, за да ги открие. Гърците никога не са гледали толкова много ERT, колкото откакто е затворена. И никога журналистите на ERT не са си вършили толкова добре работата, колкото го правят откакто им спряха сигнала. Край на опашката от министри пред студиата, точка на прессъобщенията, четени с равен глас, сбогом на автоцензурата, заради която не се говореше за притеснителни неща от страх, че ще останеш без работа.</p> <p>Някой някога да е говорил по гръцката обществена телевизия (или по частната, впрочем) за съвсем буквалната бариера, която чак до средата на 80-те години спираше достъпа до помашките села в Тракия? Някой някога да е казвал, че това е военен район, в който се влиза само с открит лист и чиито жители, макар и да са гръцки граждани, не разполагат със същите свободи? Район, в който 13-годишни момичета законно се женят за възрастни, макар че гръцкият закон го забранява?</p> <p>Някой да се е осмелявал да покаже по гръцката телевизия какъв е проблемът с етническите малцинства по време на македонската криза през 90-те години? Някой някога да е казвал в телевизионен репортаж, че чак до края на 90-те години не беше възможно да получиш висок чин в гръцката армия, ако си католик или евреин? А ако се приближим повече до сегашната криза, някоя обществена или частна телевизия някога да е канила НПО или някакви активисти, които с аргументи да се противопоставят на правителствената политика? Някой някога да е проблематизирал въпроса или да е правил документален филм за това защо въоръжената борба е все така на дневен ред в Гърция през последните 30 години? Не, никаква сериозна работа по тези чувстнителни въпроси не е имало.</p> <p><strong>Сам да си цензурираш темите</strong></p> <p>Има теми, за които не се говори и то не защото няма журналисти, които да искат да ги повдигат, а защото журналистите са задвижвани отавтоцензура, по-могъща от каквито и да било закони. Например Янис Варуфакис, уважаван икономист, но противник на програмата за икономии, бил поканен като гост ERT. Но преди да излезе в ефир водещата го помолила да не засяга въпроса с реструктурирането на дълга, "за да няма проблеми". Хванеш ли ни, автоцензуро... Други примери са "Дебтокрей" и "Катастройка" - два документални филма, финансирани от блогъри, които говорят за гръцката дългова криза и приватизационните сделки, и които бяха излъчени по много телевизии по света, но не и по гръцките. И още по-малко по обществената ERT. Но това вече си е чиста проба цензура...</p> <p>Чак сега стачкуващите журналисти от ERT ще пуснат тези филми - по честотите на окупираната телевизия. Всъщност, винаги е имало битка между тези, които искат ERT да е обществена телевизия и онези, които си я представят като държавна. Все пак само по ERT можеха да се гледат най-добрите документални филми и репортажи. Именно по ERT информацията се представяше овладяно и точно, без суперлативи и преиграване. И най-сетне това - само по ERT и по никоя друга телевизия можеше да се види нещо по-различно от американски сериали, като например балетни спектакли, концерти, театрални постановни, култови или дори авангардни европейски филми. А също и друго: само ERT, и никоя друга телевизия, достигаше и до най-затънтените села, и до най-изолираните острови.</p> <p>Само че ERT беше част от обществения сектор на Гърция и нейното функциониране забуксува точно така, както и това на целия сектор. Какво да я правят, да я реформират ли? Да, без съмнение, но да реформираш една телевизия не означава да я затвориш и да уволниш хората в нея, като сложиш на тяхно място други хора - още по-послушни и още по-слабо подготвени. Каквито и да са недъзите на една обществена телевизия, нейното затваряне е немислимо в една демокрация. Само че момент, Гърция демокрация ли е все още? Да не би проблемът да е някъде тук?</p> <p>Може ли да се говори за демократично функциониране на едно общество, в което управляващият отбор управлява с укази? Издадени са общо 24 указа само за 2012 година, което е точно толкова, колкото са били издадени за периода от 2000 до 2011 година. За първите 5 месеца на 2013 година пък вече са издадени цели 19 указа. Може ли да се говори за демокрация, щом гръбнакът на стачките се пречупва със заповеди стачкуващите да се върнат на работа. Три такива случая има от декември досега - с работниците от метрото, с моряците и с учителите. Може ли да се говори за демокрация, щом икономическият натиск на кредиторите на страната определят вота на хората и решенията на правителството?</p> <p>През юни миналата година, когато тъкмо беше отминал първия тур на изборите и неонацистката партия беше получила 7 на сто от гласовете, всички политически лидери, в това число и Франсоа Оланд, призоваха гърците "да гласуват разумно" на втория тур. Но тези лидери нямаха предвид гърците да се откажат от неонацисткия избор, а да гласуват "в полза на Европа", сиреч - за консервативната партия на Андонис Самарас или за социалистите, които вече бяха приложили програмата за икономии.</p> <p>Само че нали точно тези две партии се сменяха на върха на държавната власт през последните 50 години! Точно тези партии създадоха клиентелизма и липсата на прозрачност - двете основни обвинения, които сега се отправят към ERT! Точно тези партии бяха превърнали пресата в техен говорител. През декември 2012 управляващата коалиция на Андонис Самарас назначи трийсетина съветници в ERT, чиято едногодишна заплата е равна на 300 едногодишни заплати на работещи в ERT.</p> <p><strong>Телевизия в ръцете на частния сектор</strong></p> <p>В Гърция телевизиите са гръмоотвод на хорския гняв, независимо от това дали са частни или обществени. Започне ли някакъв скандал, а в Гърция скандалите са ежедневие, телевизионните журналисти се нахвърлят върху министрите, трупат анализ върху анализ, понякога правят репортажи. Това продължава дни наред, в които на екрана постоянно се редуват групи от двама, трима, четирима, та чак до осем души, които се надвикват едновременно. Човек нищо не успява да схване, но пък има чувството, че телевизията си върши работата.</p> <p>Само дето никога нищо не се преосмисля. Всъщност частната и държавната телевизия осигуряват някакъв телевизионен, което ще рече повърностен, катарзис. Няколко седмици по-късно човек забравя всичко и се преминава към следващия скандал. Ето така се развива гръцката демокрация. Някой да помни скандала с телефонното подслушване, в хода на който се оказа, че цялото правителство и ръководството на армията са били подслушвани? Някой да помни скандала Ватопаиди, в който беше замесен и атонски манастир, и в който ставаше дума за щети от порядъка на десетки милиони евро? За списъка "Лагард"? За източването на обществените фондове?</p> <p>Гърция е такава, че ако я напуснете за няколко седмици, а после се върнете и си пуснете телевизора - частен или обществен канал няма значение - имате чувството, че не сте отсъствали. Нищо не се променя. Но ако ERT затвори врати, ще се променят много неща. Край на качествените програми. Но също и друго - телевизионната информация ще остане само в ръцете на частния сектор. Това значи да се остави информацията само на цензурата на частния интерес. Кой ще говори за опасностите от една или друга инвестиция?</p> <p>До този момент например ERT си свърши работата на обществена /а не държавна/ медия, като показа документален филм за проблемите около златните мини в Северна Гърция. Ако ERT не заработи отново, шестте оставащи частни телевизии ще имат монопол върху информацията чрез съвсем новото дружество Digeat, чиято първа работа беше да затвори телевизията на Комунистическата партия 902, която пък на свой ред излъчваше ERT... Това, което става в ERT символизира всичко, което става в страната.</p> <p><em>Със съкращения</em></p>

Коментари

  • Коста

    21 Юни 2013 22:51ч.

    А мен пък и Францията ме заболя. И мондът също. Щото като говорим за медии, автоцензурата и манипулациите във френските не са по-малко. Апропо, какво стана с онази \\\"смела\\\" френска репортерска,която уж беше нападната от сирийската армия, спасена от бунтовниците и след серия от геройства се беше измъкнала от Алепо, за която Монд писаха няколко седмици, а после историята прекалено много замириса на нескопосан сценарий на френските служби и изведнъж Мондът замлъкна... Дали пък не трябва да го заплашат от закриване, та журналистите в него да започнат и те да си вършат работата, вместо на измекярстват.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Микис Теодоракис

    22 Юни 2013 18:10ч.

    65 години след победата над нацизма и фашизма европейските народи стоят пред драматична заплаха - този път не от военно, а от финансово, социално и политическо естество. В последните 18 месеца една нова "империя на парите" систематично напада една след друга европейските държави, без да й бъде оказвана сериозна съпротива. Европейските правителства не само не могат да защитят европейските народи от стихията на пазарите; напротив: те се опитват "да успокоят" тъкмо пазарите, като провеждат политики, напомнящи начина, по който през тридесетте години правителствата опитваха да се справят с нацизма. Те организират "дългови войни" между народите на Европа точно така, както те бяха доведени от belle epoque до Първата световна война. Пазарната офанзива започна с война срещу Гърция, страна - членка на Европейския съюз, чието население през Втората световна война изигра решителна роля в съпротивата срещу варварството и освобождаването на Европа. В началото тази война бе пропагандна и напомняше на кампаниите срещу вражески, отритнати държави като Ирак и Югославия. Тази кампания представяше Гърция като страна на мързеливи и корумпирани граждани и прехвърляше отговорността за дълговата криза не на международните банки, а на "прасетата" в Европа, както пропагандно ги събираше под съкращението PIIGS. Набързо тази офанзива се разви и до финансова, с последващото поставяне на Гърция в статута на ограничен суверенитет и намесата на МВФ във вътрешните работи на страните от Еврозоната. След като получиха това, което искаха, тези сили се насочиха към другите по-малки и големи страни от европейската периферия. Във всички случаи целите са същите: пълно задоволяване на интересите на банките в ущърб на държавите; разрушаване на европейската държава на благоденствието, на носещия стълб на европейската демокрация и култура; разстройство на европейските държави и подчиняване на държавните структури под диктата на новия "интернационал на парите". Европейският съюз, рекламиран досега пред народите като инструмент за колективен прогрес и демокрация, се превръща в инструмент за съсипване на благосъстоянието и демокрацията. Съюзът бе създаден като инструмент за съпротива срещу глобализацията; пазарите сега го ценят като инструмент за същата тази глобализация. Пред немците и другите европейски народи този инструмент бе представян като оръдие за мирно увеличаване на националната мощ и благосъстояние, ала начинът, по който всички народи бяха принесени в жертва на финансовите пазари, разбива образа на Европа и превръща пазарите в двигатели на нов финансов тоталитаризъм... Днес сме изправени пред опасността да повторим на континента финансовия еквивалент на двете световни войни, да изпаднем в хаос и разрушения след употреба на оръжията в полза на международната империя на парите, в чийто икономически епицентър бушува пазарната стихия. Пръсната иначе в Европа и по света, срещу народите на Европа и света се е изправила исторически непознатата досега концентрация на финансова, но също така на политическа и медийна мощ на международния финансов капитал, т.е. на шепа финансови институции, рейтингови агенции и купена от тях политическа и медийна класа. Това са силите, които нападат една след друга европейските страни, използвайки лостовете на дълга, за да разрушат европейските държави на благоденствието и европейската демокрация. "Империята на парите" изисква бързо, насилствено и брутално превръщане на една страна от еврозоната, на Гърция, в страна от "третия свят" чрез така наречената "спасителна" програма; в действителност това е "спасяване" на банките, които отпускаха пари на държавата. Съюзът между банки и политически ръководства - чрез ЕС, ЕЦБ и МВФ - силово наложи програма, която за страната и демокрацията е равна на "стопанско и политическо убийство". Този съюз организира ограбване на страната, преди да е дошъл пресметнатият банкрут, при това със страстта да я превърне в изкупителна жертва на глобалната финансова криза и да я използва като плашеща "парадигма" за тероризирането на европейските народи. Упражняваната в и над Гърция политика, която се опитва да се разпространи навсякъде, е същата, която бе приложена в Чили на Пиночет, в Русия на Елцин или в Аржентина; тя ще има и същите последствия, ако не бъде веднага прекратена. Вследствие на тази програма, която заблуждава, че помага на страната, Гърция сега стои на прага на стопанска и социална катастрофа; Гърция бива използвана за опитно зайче, за да се измери реакцията на хората в условия на социален дарвинизъм и да даде плашещ пример на целия Европейски съюз какво би могло да се случи на някоя друга страна членка. Пазарите могат да притиснат също така и немското правителство, за да го използват за ускорено разрушаване на Европейския съюз. Но каквото и да се говори, вярата на господстващите в ЕС и особено в Германия, че е възможен проект за европейска интеграция или дори за проста кооперация, изграден върху руините на една или повече страни от еврозоната, е акт на крайна политическа и историческа слепота. Планираното разрушаване на великите, общозначими политически и обществени постижения на европейските народи не може да оправдае никакъв Европейски съюз. Това ще доведе до хаос и дезинтеграция на континента ни, до възраждане на фашистките решения, все окончателни. През 2008 г. частните банкови гиганти от Уолстрийт принудиха държавите и държавните банки да ги измъкнат от кризата, която сами те бяха предизвикали; при това с парите на данъкоплатците, платили сега резултатите не само на една огромна измама, например ипотеките, но и присъщите разходи на двадесетгодишен нерегулиран казино капитализъм. Сега те използват кризата и дълговете, които сами са създали, за да отнемат от държавите и гражданите малкото им останали средства за влияние. Това е едната част от дълговата криза. Другата се състои в това, че финансовият капитал ведно с поддържащите го политически сили задава параметрите на неолиберална глобализация, която безусловно ще доведе до изнасяне на производства извън Европа и заедно с това до постъпателно приближаване на обществените и екологичните условия в същата Европа до тези на Третия свят. Дълго време този процес се криеше зад кредитите; сега кредитите се използват процесът да приключи. "Интернационалът на парите", който се стреми да унищожи всяка съпротива на държавите в Европа, застрашава днес Гърция, утре - Италия и Португалия. Той подкрепя конфронтацията между европейските народи и поставя ЕС пред дилемата или да се превърне в пазарна диктатура, или да се разпадне. Неговата цел е да върне Европа и света в състояние, подобно на това преди 1945 г., ако ли не още по-назад - преди Френската революция и Просвещението. В древни времена така наречената seisachtheia - реформата на Солон за освобождаване от дългове, които превръщали бедните в роби на богатите - е основата, от която се раждат антична Гърция, идеите за демокрация, гражданско общество, политика и изобщо Европа; това е фундаментът на еропейската и световната култура. В борбата срещу богатите гражданите на Атина откриват пътя на законодателството на Перикъл и на политическата философия на Протагор, обявил, че "човек е мярка на всички неща". Днес класата на богатите опорочава тоя хуманен дух: "Пазарите са мярка на всички неща" е мотото, което нашето политическо ръководство с готовност поддържа във фаустовски съюз с дявола на парите... Илюзията на някои европейски страни, че ще избегнат заробването, само показва, че днешното европейско ръководство е толкова зле подготвено за заплахите от един "финансов фашизъм", колкото бе зле подготвено за заплахите на Хитлер между двете световни войни. Не е случайно, че голяма част от контролираните медии се заеха да нападат европейската периферия, наричайки ги "прасета", и започнаха недостойна, садистична и расистка кампания - не само срещу гърците, не и срещу наследството на класическа Гърция, а преди всичко срещу идеите за свобода и демокрация, родени в тази страна... Подложени на тази непосредствена атака, политическите сили на европейската десница и на социалдемокрацията изглеждат компрометирани с оглед на дългогодишното проникване в тях на финансовия капитал, чиито най-важни центрове не се намират в Европа. Има крещяща нужда от пряко, прекрачващо границите координиране на всички акции на интелектуалци, хора на изкуството, спонтанни движения, обществени сили и личности, които осъзнават сериозността на положението; всички ние трябва да изградим мощен съпротивителен фронт срещу приближаващата се "тотална империя на глобализацията". Европа може да оцелее само тогава, когато се съпротивляваме срещу пазарите, когато отвърнем с едно по-голямо предизвикателство, отколкото те предполагат, с един европейски New Deal. • Ние трябва да отбием атаките срещу Гърция и другите страни от периферията на ЕС; трябва да спрем безотговорната политика на орязване на разходи и на приватизация, водеща пряко до криза, по-опасна от тази през 1929 г.; • Радикално да бъде преструктуриран публичният дълг, и то за сметка на частните банки; контролът върху банките трябва да мине отново в ръцете на държавата, както и финансирането на европейското стопанство под национален и обществен контрол. Вместо към спекулативни печалби нека се обърнем към стопанско развитие и производство. • Сегашната архитектура на финансовата система, основана на Маастрихтските договори и СТО, създаде в Европа машината за дългове. Нуждаем се от радикална промяна на договорите, от подчиняване на ЕЦБ на политически контрол чрез народите на Европа, от "златно правило" за социални, фискални и екологични минимални стандарти в Европа. Нуждаем се от смяна на парадигмата, от връщане към растежа чрез стимулиране на търсенето, чрез нови европейски програми за инвестиции, нови регулации, данъци и контрол върху наднационалния капитал и стоков оборот; от нови форми на разумен и промислен протекционизъм в една независима Европа, протагонист в борбата за многополюсна, демократична и екологична планета. • Призоваваме силите и хората, които споделят тези идеи, да се сплотят, колкото се може по-бързо, в широк европейски фронт, за да се изготви европейска програма за преход и се координират нашите действия в обществено движение, което да преодолее сегашните властови отношения и да събори днешните исторически безотговорни правителства на страните ни, за да спаси народите и обществата ни, преди да е станало късно за Европа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи