- Автор: Иван Петрински (продължение от миналата неделя)
- 10 Sep 2020
- 44
- 9
В най-обширното място за видеосподеляне има един, поне един, кратък любителски филм, който можете да гледате винаги, когато някой от нашенските продажници ви вдигне кръвното – гледайки го, вече знаете, че ще я има България, тя още не е доубита, щом неземната красота на българското тече така забързано в жилите на тия буйни игрохорци. Краткото видео там ще ви представи една уж обикновена българска сватба, където част от сватбарите с невероятно умение играят хоро, водено от младоженеца и завършвано от булката.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46691_ctD0DSr08xWM4uCvS4ahU9fO4GqLc0.jpg" style="height:333px; width:500px" /></p>
<p> </p>
<p>Игрохорците на тази сватба и тяхното представление, наречено „уникално българско хоро”, ще укрепват вярата ви, че България ще пребъде, винаги когато ви стане тежко на душата. Близо милион гледания и стотици коментари ще ви връщат позавехналата надежда за общото ни бъдеще – расте и прекрасна българска младеж, не знам защо сме се вторачили единствено в гнилите ябълки.</p>
<p>Точно за коментарите към видеоизображението ще стане дума. Сред възторжените думи от цял свят, не само на българи, най-критични са само няколко – младежите били от някакъв си танцов състав (И какво от това?) или пък не били достатъчно старателни в стъпките (Ами на сватба са, не на представление...). Само едно-единствено мнение ще ви накара да сбърчите вежди – някой си е написал подигравателно на латиница: „Гяурите скачат”, и то ще ви попари като с вряла вода поради озлоблението и неочакваността си.</p>
<p>Ставало е дума тук, че обидата „гяури” напоследък е особено типична за циганите и за някои самозабравили се българомохамедани, с нея те се обръщат към българите, много често това става по тържищата, където малцинствените групи отдавна са мнозинство. Понеже са достатъчно страхливи всъщност, те се чувстват силни единствено когато преобладават, иначе са по-ниски от тревата. Обезлюдяването на България доведе до развилняването на тия маргинални групи.</p>
<p>Едно трагично събитие превзе всички възможни новинарски места през миналата седмица. Убийството на сътрудници на френски хумористичен седмичник разтърси лицемерно света, по-скоро западната му половина. Малко по-сетне се оказа, че изданието е пълно предимно с пошли клозетни рисунки, обидни за повечето нормални хора, без разлика от пол, националност и вероизповедание.</p>
<p>Сигурен съм, че повечето от нас също с най-голямо удоволствие биха грабнали автоматите и биха ги изпразнили с наслада в оня, който се е погаврил с искрящата радост, царяща на българската сватба, много от нас биха си взимали същите тези автомати винаги, когато ходят по тържищата също. Но не го правим, освен насън понякога, защото генетично у нас се съдържат 15-вековни цивилизационни натрупвания – на толкова приблизително е българската култура, тя е по-стара от българската държавност, която е вече на 1334 години без няколко месеца.</p>
<p>Именно тези цивилизационни натрупвания, които някак си се предават генетично даже, ни пречат да се снабдим наистина с по едно пушкало и да караме наред като двамата братя Куаши в редакцията на „Шарли Ебдо” винаги когато се почувстваме обидени и в безизходица, дори когато сметнем за обидно някое анонимно мнение или бездарна рисунка. Защото в цивилизационните ни представи, натрупани през изминалите 15 века, за които стана вече дума, е налице баланс между простъпка или най-обикновено нечие бездарие и последствията, които тя/то може да повлече след себе си – ние не убиваме заради просташки рисунки.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46691_e4ZZAD6BQAksAbvTup1On2DGH0Fnv1.jpg" style="height:354px; width:545px" /></p>
<p><strong><em>Дубровнишкото повеление на цар Иван Асен Велики (1218–1241) дава разрешение на дубровнишките търговци за свободно извършване на сделки по цялата българска земя. Оградени са употребените в документа думи „хора” (стрб. област) и някои изрази, които я поясняват – напр. „Карвунска хора”, „Крънска хора”, „Скопска хора”, „Деволска хора”; издадена след 9 март 1230 г. в Търновград; Библиотека на Руската академия на науките – Санкт Петербург</em></strong></p>
<p> </p>
<p>Названието на българския народен танц хоро е от старогръцката дума horeia – танц в кръг, хоровод, придружен с пеене или от horos – хор (в древногръцките театрални представления например), хоровод, танцуване, придружено с пеене, но също и площадката, на която се е разполагал хорът в театралното представление. Двете думи имат още по един кош значения, но за нашите нужди това ще да е достатъчно.</p>
<p>В същото време пак във византийския съществува подобна на втората дума, но изписана с о-мега. Произходът на втората дума horos не е свързан с първата, във византийския тя означава място, пространство, село, земеделски участък/поле, а в множествено число – край, област, земя. Съществува, пак във византийския, и думата hora – място, страна. Така в среднобългарския език се появява думата „хора” със значение на „област”, както в Дубровнишкото повеление на цар Иван Асен Велики, а в съвременния български „хора” е множество люде, в смисъл на тези, които населяват една страна, една област.</p>
<p>По народна етимология от ХІХ–ХХ в. от някои части на българското землище двете значения на думата „хора” – видове народни танци, изпълнявани в кръг, и люде се приближават толкова, че името на народния танц в представите на народа ни се свързва с множеството, което го изпълнява.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46691_oDoLjwXFkuuTjIgx47M9rKj7eQaz9S.jpg" style="height:404px; line-height:1.6em; width:545px" /></p>
<p><strong><em>Висящ свещник „хоро”, с произход от Балканите – от българските или от византийските земи; медна сплав; съставен от 1105 части; диаметър 3,5 м.; ХІІІ–ХІV в.; </em></strong><strong><em>Баварска държавна археологическа сбирка – Мюнхен</em></strong></p>
<p> </p>
<p>В по-късното Балканско средновековие едни огромни висящи от таваните свещници придобиват символно значение за разкош, богатство и власт, с диаметър от по няколко метра те доминират напълно в църковните сгради и в големите зали на дворците. Понеже в полилеите тип „хоро” свещите са разположени в кръг също както игрохорците в народния танц, това осветително тяло получава съвсем официално названието на народния танц. Но не само заради разположението на свещите многобройните части на тези грамадни, тежки и безкрайно скъпи съоръжения са захванати в кръг също както игрохорците в хорото.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/46691_9eqD5ilqneB8nhLOvhNwruAo94you6.jpg" style="height:579px; width:545px" /></p>
<p><strong><em>Част от полилея, подарен от крал Вълкашин на църквата „Св. Димитър” в Марковата обител до Скопие, с надпис на среднобългарски „В Христа бога благоверният крал Вълкашин”; след 1366 г.; Национален исторически музей – София</em></strong></p>
<p> </p>
<p>Понеже са изработени от десетки килограми скъпа медна сплав, висящите свещници тип „хоро” са изключителна рядкост днес, в днешните балкански земи са съхранени, цели или на части, общо 4. За нас, разбира се, е изключителен късмет, че притежаваме един от тях – този, който е подарен от крал Вълкашин на Марковата обител до Скопие.</p>
<p>Висящият свещник на крал Вълкашин е запазен почти изцяло, само няколко части от него се намират в Белград и Истанбул, а други съвсем не са се запазили до наши дни. Не това е причината да не може паметникът да се възстанови в пълния му блясък, а доста износените му части, които не биха издържали днес огромната тежест на общото си окачване</p>
<p>И при хорото е така, уморените игрохорци трябва задължително да спрат и да се пуснат от общия кръг, за да не бавят и объркват стъпките, по-издръжливите само могат да продължат.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
