Големият въпрос на българската есен

<p>Според него основен проблем на световната политика днес е "оцеляването на човечеството" - проблем, който стои над традиционните заплахи в областта на сигурността.</p> <p>Професор Ротфелд припомня как още през 60-те години на миналия век Едминд Бар въвежда идеята за изоставяне на подхода на "сдържането" в надпреварата във въоръжаването и обръщане към еволюционния и интегративен подход, в който няма доминация на една сила над друга а по-скоро сближаване и сътрудничество.</p> <p>В този контекст Ротфелд по-нататък говори за Хелзинкския процес и за нарастващата значимост на човешките права. Посочва ключови институции, организации и инициативи, като ОССЕ, Европейско-Атлантическия диалог и форум на сигурността, както и официално въведената от световната среща на върха през 2005 година Доктрина "Отговорността да защищаваш".</p> <p>Приключва, като поставя въпроса на деня: Как да съчетаем днес човешката сигурност със сигурността на държавата?</p> <p>Изчерпателен отговор няма.</p> <p>Знаем само, че за разлика от отминали времена, днес няма историческа необходимост, която да детерминира едно или друго решение.</p> <p>Къде сме ние?</p> <p>България също е изправена пред световната дилема в международните отношения: Как да съчетаем днес човешката сигурност със сигурността на държавата?</p> <p>Но някой у нас днес мисли ли сериозно за това?</p> <p>С преекспониран интерес към вътрешната ни политика България нямаше един представител в този наш свят на Европейската академия. Тъжна констатация.</p> <p>Защо липсваме?</p> <p>Оставка! Оставка! Оставка! Вече три месеца работим по този въпрос.</p> <p>А, всъщност не - от доста повече време. От 1989 насам.</p> <p>Разхождам се по централните улици на Варшава. Мисля си за полския опит в това отношение: Солидарност, католическа църква, преход и... продължаваме напред!</p> <p>Днес преходите в Централна Европа отдавна, изглежда, вече не са тема в полския публичен живот.</p> <p>А ние? Забравихме ли основните правила на прехода, извлечени от полския, чешкия и испанския опит. Забравихме ли основните максими, водещи исторически успелите преходи.</p> <p>"Ruptura pactada; reforma pactada". Преходите се договарят; преходите изискват: кръгли маси, сътрудничество. Разбира се - и успешна лустрация.</p> <p>Ех, да, с нашите неуверени и половинчати стъпки ние все още тъпчем на старото място.<br />Как всъщност ви звучи - извинете (!) - в продължение на 100 дни; ... и след 20 години преход - едните да викат "да"; другите "не" - и да не може да се постигне елементарен национален консенсус по базисни политически принципи?</p> <p>А днес светът се развива и става не задължително много уютно място. Сирийските бежанци са на нашата граница. Чуват се предложения... да се затворят границите???</p> <p>Това НЕ е норма при хуманитарни кризи.</p> <p>Да, вярно, има голям залог. Защото заедно с бежанците в страните приемници възможно навлизат и съмнителни политически елементи, радикални, екстремистки.</p> <p>Как да съчетаем днес човешката сигурност със сигурността на държавата?</p> <p>Ето големият проблем на българската есен 2013.</p> <p>За него днес не се мисли сериозно. Проблемите на сигурността - международна и национална - са възможен основен въпрос на българската политика за години наред. Много, много важни - не търпящи отлагане, още по-малко за тези, които 20 години се явяват на матура и все ги късат!</p> <p>Дайте да помислим по-сериозно за това, а?</p> <p><em><strong>Текстът е публикуван на страницата на авторката във фейсбук.</strong></em></p> <p>&nbsp;</p>