Газ-тръби-пари'

В същото време производството на електрическа енергия от така наречените възобновяеми източници се оказа по-скоро пропаганден балон – съществуващите днес технологии не са достатъчно усъвършенствани, за да ги направят преобладаващи в масовото производство на електрическа енергия, те все още са прекалено скъпи и неефективни; атомната енергетика пък бележи твърде бавно ускоряване, особено след катастрофата във Фукушима; нуждата от природен газ като най-чистото и най-достъпното от невъзобновяемите горива ще продължава да расте в обозримо бъдеще.

Преди време тук се опитахме да предвидим накъде ще тръгнат в развитието си доставките на руски природен газ, доколкото и перспективите пред българската енергетика ще бъдат свързани с тях в същото това обозримо бъдеще; тук няма да ни занимават – понеже са малозначителни, нито екзотичните проекти за доставки, нито свинският ентусиазъм на управниците ни за откриването на несметни залежи от природен газ в териториалните ни води – ако ги имаше, те щяха вече да бъдат открити след десетилетните мащабни проучвания по същите тези места, които започват още в края на 40-те години на миналия век.

Прокарването на тръбопровода „Северен поток” бе огромен успех за „Газпром”, а и за Русия изобщо, доколкото съдружието с прагматичните немски компании успокои руските доставки за Европа, като направи същите тези доставки по-независими от истеричните правителства на малките държавици по западната руска граница. Предвижданото удвояване на този тръбопровод – т.нар. „Северен поток-2”, на практика ще освободи напълно „Газпром” от необходимостта да ползва земите на враждебната Украйна за пренос на енергоносители към потребителите в Централна и Западна Европа.

Преди време тук (вж. Свързани текстове) направихме опит да предвидим развитието на руските газови доставки в близко бъдеще на фона на последните събития в Близкия изток. Въпреки включването на Русия във войната срещу терористите от „Ислямска държава” изграждането на газопровод южно от Турция – т.нар. от нас „Най-южен поток”, ще остане невъзможно както поради дългосрочната нестабилност на северните части на Ирак и Сирия, така и поради очертаващото се съперничество на Русия и Иран за разширяващия се газов пазар в Европа.

„Турски поток” засега също остава невъзможен, както са неясни и всякакви други руски участия в проекти в Южна Европа. За разлика от северното направление, където руските и западните компании си сътрудничат успешно в изграждането на втори „Северен поток”, на юг малките и слаби балкански държавици не са в състояние да пренебрегнат американския и брюкселския натиск.

Строителството на „Северен поток-2”, изглежда, все пак ще стане възможно поради силната позиция на Германия в Европейската комисия и в Европейския съюз като цяло. Удвоената мощност на газопровода – общо 110 млрд. кубически метра природен газ годишно, ще реши до голяма степен въпроса с прекратяването на използването на украинската газопреносна система – не само поради непредвидимостта, враждебността и истеричността на киевската превратаджийска хунта, но и поради крайното износване на техническите съоръжения, които се нуждаят от обновяване, понеже не са ремонтирани съществено още от съветско време.

През миналата година през Украйна до крайни потребители в Европа са пренесени по същата тази газопреносна система 67,1 млрд куб. м, което е съизмеримо с възможностите на „Северен поток-2” (55 млрд. куб. м). Ако се донатоварят всички останали газопреносни съоръжения, включително и през Беларус, и ако „Северен поток-2” наистина бъде завършен до 2019 г., то Русия наистина ще може да се откаже от използването на враждебна Украйна като страна, преносител на руски природен газ. Това ще реши въпросите на потреблението в европейските страни на равнището такова, каквото е в наши дни. Но за предвижданото от всички анализатори рязко увеличаване на европейските нужди от природен газ още в съвсем близко бъдеще ще е нужно да се потърсят съвсем нови решения (вж. продължението на този текст следващата неделя).

Опитът ни преди време да предвидим строителството на нов руски газопровод през Азербайджан, Иран и с подводно продължение през Арабско море до Индия се оказа само частично успешен; подводната част на този газопровод наистина ще бъде построена, но без участието на Русия, а в транспортния коридор „Север-юг” (вж. Свързани текстове) очевидно, поне засега, не се предвижда никаква газопреносна съставляваща.

В края на февруари т.г. индийският Economic Times съобщи, че в Техеран ще бъдат проведени преговори между индийските компании Gail и Indian Oil Ltd за строителство на подводен газопровод от Иран през Оманския залив и Арабско море до Индия. Засега не е известно да е постигнато окончателно съгласуване на проекта, но силното желание на Индия да заобиколи Пакистан при газовите си доставки – желание, което е напълно разбираемо впрочем, ни принуждава да смятаме, че в крайна сметка подводният газопровод за Индия ще бъде построен.

Така се оказва, че за участието на руските компании в задоволяването с природен газ на бъдещите нужди на Индия и на Западна и Централна Европа – пазарите, чиито потребности в бъдеще ще растат най-силно, ще трябва да се търсят нови средства, различни от обичайните тръбопроводи. Изобщо строителството на тръбопроводи напоследък бе толкова силно политизирано, че намирането на тези нови средства се превръща в жизнена необходимост.

(следва)

Свързани текстове:

http://glasove.com/categories/komentari/news/yuzhen-po-yuzhen-naj-yuzhen-potok

(Южен, по-южен, най-южен. . . поток)

http://glasove.com/categories/komentari/news/gotvi-li-rusiya-nov-gazoprovod-na-yug

(Готви ли Русия нов газопровод на юг?)

http://glasove.com/categories/komentari/news/...

(„Днес Азия е най-интересният газов пазар”)