!["До Чикаго и напред" с Иван Бакалов](https://glasove.com/media/default/400x300.jpg?_=1644538743 ""До Чикаго и напред" с Иван Бакалов")
- Автор: Дени Колева
- 10 Sep 2020
- 125
- 10
Всеки българин, тръгнал на пътешествие из Америка, се чувства като бащата на родния пътепис Алеко Константинов.
Журналистът Иван Бакалов също мисли в тази посока, но книгата му „До Чикаго и напред On Rote 66“ не е просто разказ за чудесата отвъд океана.
„До Чикаго и напред“ е модерен пътепис за изгубената Америка на Джак Керуак и Джон Стайнбек, който не просто се чете, а се изживява благодарение на новите технологии, на които авторът се е доверил.
<p>Книгата е първа по рода си у нас, тъй като е замислена изцяло с идеята за интерактивност и диалог с читателя.</p>
<p> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38810_XTXxYHCfZLKHRFkRSXjMdsSk8d6XYv.jpg" style="height:501px; width:346px" /></p>
<p>В допълнение към хартиеното издание Бакалов е създал и две специални платформи - страницата rou66shots във Фейсбук и сайта route66bg.com. На тях са качени цветни албуми от всички места, описани в „До Чикаго и напред“. По страниците на книгата са пръснати и </p>
<p><strong>графични кодове, </strong></p>
<p>които ще отведат читателя на ХХІ век, въоръжен със смартфон и таблет, както до галериите със снимки, така и до различни видеоклипове в интернет, които допълват разказа и са неразделна част от духа на това пътешествие, което търси духа на контракултурата по път, който вече не съществува на картите. </p>
<p> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38810_qBhNC5YcVfWr2jQl6aL4VGASjrRtVb.jpg" style="height:256px; width:409px" /></p>
<p>Във века на самолетите, които кръстосват континентите за часове, идеята да прекоси Америка на колела изглежда на мнозина налудничава. Не и за Иван Бакалов, който е израснал в друго време. Той е един от най-авторитетните журналисти с над 20 години практика зад гърба си. Редактор е на електронното издание e-vestnik.bg. Снимките, които илюстрират пътешествието му, са изцяло негово дело.</p>
<p>„Като много други от моето поколение и аз четях книги за Америка. Тези на Стайнбек палеха въображението. От „По пътя“ на Джак Керуак, която у нас излезе с голямо закъснение - чак през 1983 г., извираше духът на свободата. Да мина и аз по същия път, по който са минали те - Route 66, всъщност ми беше мечта“, разказва авторът Иван Бакалов. </p>
<p>През 2009 г. той прави „генералната си репетиция“ - изминава 5500 километра през Америка с кола, но не по Route 66 и на обратно - от запад на изток, от Лас Вегас до Ню Йорк.</p>
<p>„Тогава нямаше възможност да мина по Пътя, не се знаеше дали изобщо ще мога да осъществя мечтата си, и се съгласих“, казва авторът. От това пътуване се ражда друг пътепис - „Мачтите в края на улицата“. <br />
Пътуване по Route 66 става възможно през 2012 г. </p>
<p><strong>„Финансирано“ е от Бойко Борисов, </strong></p>
<p>шегува се авторът. </p>
<p>„Книгата ми „Сянката на Борисов“ се продаде доста добре, благодарение на информационното затъмнение около него тогава. Изкарах някакви пари и реших да ги похарча за това пътешествие. В България карам 20-годишна кола. Вместо да ги дам за по-нова, предпочетох да ги похарча за пътуване из Америка. Всеки сам избира как да пръска парите си“, твърди Иван Бакалов. </p>
<p>Пътешествието му започва от източното крайбрежие и Ню Йорк, но не приключва с края на Route 66 в Лос Анджелис. </p>
<p>Между Вегас и Града на ангелите Бакалов прави отклонение и завива към Долината на смъртта.</p>
<p> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38810_0debqx021VwE5wx83XnRnEvyFobLnR.jpg" style="height:278px; width:409px" /></p>
<p>„Беше важно да я видя заради филма „Забриски пойнт“, който Микеланджело Антониони е заснел там. Той също е важна част от американската контракултура като „По пътя“ на Керуак. От него тръгва славата на „Пинк Флойд“. Озвучен е с тяхната музика.</p>
<p>„Зад Желязната завеса всичко идваше с голямо закъснение, но все пак тези произведения си оставаха култови, и то в истинския смисъл на думата. Днес това определение е изпразнено от съдържание, защото се дава на всеки втори филм. Но употребата му за „Забриски пойнт“ е съвсем правилна“, обяснява Бакалов. </p>
<p>След края на Route 66 пътешествието му продължава на север по крайбрежната магистрала 101, която го отвежда до Сан Франциско.</p>
<p>Специална спирка в журналистът прави в града на Джон Стайнбек - Монтерей. Минава и през долината Салинас, където се развива действието на романа му „На изток от рая“. <br />
<br />
<strong>Защо Route 66 е „Майка път“ </strong></p>
<p>Route 66 сам по себе си е туристическа атракция.</p>
<p> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/38810_guZ0Rl5S9CcyiOjlHGesPuccVIq9BD.jpg" style="height:273px; width:409px" />Магистралата е включена в щатската пътна мрежа още през 1926 г. Започва от Чикаго и завършва 3900 километра по-късно в Лос Анджелис. Минава през 8 щата - Илинойс, Мисури, Канзас, Оклахома, Тексас, Ню Мексико, Аризона и Калифорния.</p>
<p>През 30-те години, по време на Голямата депресия, Route 66 става „Главната улица на Америка“. По него на запад тръгват хиляди разорени и отчаяни американци в търсене на по-добър живот.</p>
<p>Днес пътят е снет от системата на щатските магистрали.</p>
<p>По маршрута му, успоредно на него, има нови пътища, но Иван Бакалов упорито следва стария път.</p>
<p>Спира в някои от крайпътните градчета, които навремето са се издържали от потока, движещ се по Route 66. Това им препитание отдавна е в миналото. Днес те съществуват само заради туристите като част от легендата за „Майка път“, както кръщава магистралата Джон Стайнбек.</p>
<p>Той е минал по нея, когато е писал прочутата си книга „Пътешествие с Чарли“ през 1960 г.</p>
<p>По Route 66 на стоп пътува и Джак Керуак, а след това пише манифеста на битниците „По пътя“. </p>
