- 19 Май 2025
- 1383
- 50
Автор: Деян Николов. Коментарът е право на отговор за публикувания тук текст на Атанас Пеканов "Аргументите срещу еврото - ваксиниран депутат от "Възраждане" обяснява колко са страшни ваксините"
Атанас Пеканов отново изпълзя от добре климатизираната ниша на служебния комфорт, където валутният суверенитет е досаден термин, а гласът на народа е статистическа грешка.
В новия си монолог, скрит зад клавиатурата, Пеканов за пореден път се опитва да ни убеди, че „страховете на гражданите не са безпочвени“, но въпреки това – виждате ли – били неуместни. Той, разбира се, е тук да ни обясни как няма нужда да се притесняваме – защото ползите от еврото били „очевидни“. Толкова очевидни, че им трябваха три години да мислят аргументи и накрая решиха просто да излъжат. Министерството на финансите така и не можа да напише обещаната „втора част“ от анализа на БНБ. Онази с „ползите“. Не я написаха – защото няма какво да се напише. А когато не успяха да измислят никакви съществени аргументи, просто решиха, че ще платят 10 милиона за пропаганда и лъжи, че с еврото ще станем по-богати.
Пеканов сравнява несъгласните с вандали, с хора, които „чупят витрини“ и „подписват договори с Русия“. Страхотна логика – значи ако гражданин иска да запази валутата си, значи автоматично е русофил и агресор? Ако искаш референдум – значи си враг на стабилността?
Истината е, че най-голямата нестабилност в момента идва именно от подобна арогантност. От хора като Пеканов, които им е наредено да не търпят различно мнение и лепят етикети на всеки, който дръзне да мисли извън разрешения евро-речник.
И нека не се чудим защо Пеканов не разбира аргумента за суверенитета. За него това просто не е валиден термин – защото самият той никога не е имал суверенитет. Нито личен, нито професионален. Цялата му кариера е изградена върху послушание към външни центрове – фондации, чужди институции, чиновнически кабинети. За него понятието „независимост“ звучи като някаква патетична прищявка от миналото. Когато нямаш усещане за отговорност към собствения си народ, нормално е и националният суверенитет да ти изглежда като излишен товар.
Пеканов удобно пропуска, че в еврозоната отдавна няма единна икономическа съдба. Достатъчно е да погледнем към Италия – третата икономика в еврозоната. Икономически в кома. Десетилетие без растеж. Държавен дълг над 130% от БВП. Без правото да коригира валутата си, без инструменти да подпомогне родното производство, Италия затъва бавно, но сигурно – докато чиновници като Пеканов повтарят мантрата за „стабилността“.
А Гърция? Според Пеканов сме се плашели напразно, че щели сме да спасяваме други държави. Да, разбира се – какво са едни 300 милиарда евро в спасителни пакети? Но Пеканов не обича да говори за такива неща. Предпочита да казва, че ще „седнем на масата“. Само че никой не ни казва, че на тази маса не се дава меню, а сметка.
А в самата Франция – държавен дълг от над 110% от БВП, икономика, задушавана от политиката на Европейската централна банка, социално напрежение, блокади, улични бунтове. И това е „ядрото“ на еврозоната. Но според Пеканов – там трябва да сме и ние, защото така било „логично“.
Същият този Пеканов говори и за някаква банкова стабилност, която той си мисли, че щяла да дойде с еврото. Пет години не можа да разбере, че България вече е в Банковия съюз – от 2020 г. насам. Че надзорът върху системните банки вече се извършва от ЕЦБ. И че влизането в еврозоната няма да промени абсолютно нищо в този сектор. По тази тема той отнесе не една и две подигравки – дори от свои колеги в Министерството на финансите, които тихо се срамуват, че се налага да обясняват базови факти на някогашния вицепремиер по „европейските средства“.
Пък и – твърди той – „нямало процедура“ ЕЦБ да ни контролира бюджета. Само че това е откровено подвеждащо. Истината е, че всяка страна в еврозоната попада под т.нар. Европейски семестър – механизъм, чрез който Брюксел и ЕЦБ могат да изискват корекции, ограничения и дори да налагат наказателни процедури при „отклонения“. А дали ще наречем това „процедура“ или „координация“, за българския данъкоплатец няма разлика – нареждания идват, суверенитет няма.
Нека поговорим за логиката. Ако ползите от еврото са толкова големи, защо не проведем референдум? Нали, според Пеканов, „огромното мнозинство от българите било за еврото“, защото гласували за евроатлантически партии? Чудесно. Тогава лесно ще спечелите референдум по темата. Но не. Страх ви е. Защото знаете, че зад многословните ви обяснения няма доверие. Има подозрение. Хората усещат, че нещо не е наред – и не защото някой ги е уплашил, а защото ги е излъгал. Десетилетия обещания, че животът ще се оправи, щом просто приемем още една „реформа“, още един „ангажимент“, още една „интеграция“.
Пеканов казва, че „реалността на България била специфична“. Да, вярно е. Нашата реалност е, че 80% от хората живеят месец за месец, че те няма да са по-богати, ако им смените валутата – особено ако магазините закръглят нагоре, както стана в почти всяка държава, която прие еврото. Но според Пеканов това било „нормално“. Защото според него животът бил „рисков всеки ден“. Само че за него няма този риск. Той не живее на ръба. Той не гледа цените в магазина. Той не трепери за лихвите по кредита си. Той не брои всяка стотинка. Но вие ще ги броите. И ще са по-малко.
Пеканов казва, че дебатът бил изчерпан. Че всичко било казано. Но когато някой говори сам пред микрофон, не значи, че има дебат. Това е монолог. Дебат е, когато има две гледни точки, когато народът чува и избира. Пеканов бяга от това. Бяга от дебат. Бяга от народното мнение. Силен е във Facebook, но не и в открит разговор.
Е, няма да стане така. Ние няма да замълчим.
България не е лаборатория.
А българският народ не е опитна мишка в проект „Интеграция на всяка цена“.
Народът има право на глас. И ще си го вземе.
