"Днес Азия е най-интересният газов пазар”

Очакваше се ненапразно, че посещението на турския президент Ердоган в Москва миналата сряда ще донесе повече яснота по развитието на проекта „Турски поток”, но тези надежди се оправдаха само донякъде. И турските, и руските официални власти са уверени, че този проект ще се раздвижи усилено след скорошните избори в Турция. Съмненията обаче са повсеместни, все повече се набляга, включително и от най-ентусиазираните наблюдатели, на крайната несигурност на Турция като търговски партньор; май ще се окажат прави тези, които предричат, че Турция, като преносител на руски природен газ, може да бъде даже по-капризна, своенравна и несигурна и от Украйна. Засега най-възможно изглежда, в крайна сметка, да бъде построена част от „Турски поток”, която да осигури нови количества газ само за самата Турция; което не бе целта на цялата сложна геополитическа игра. Подобно изказване – за двукратно или четирикратно намаляване на обемите природен газ, който се предвижда да се пренася по „Турски поток“, бе направено за първи път на 7 август тази година. Освен това преди две седмици заместник-председателят на Управителния съвет на „Газпром” Александър Медведев предрече също, че откриването на газопровода ще бъде отложено за след края на 2016 г. Няма как да е другояче, следваната от Анкара политика на „извиване на ръце” не може да се приема радушно от когото и да е.

Със сигурност в Москва са съвсем наясно с тези необнадеждаващи перспективи и разглеждат много други варианти за развитие на газовите си продажби. Развитието на събитията в Сирия подсказва, че съвсем не е толкова невъзможно заобикалянето на Турция от юг, както изглеждаше доскоро (вж. Свързани текстове). Особено установяването на толкова категорично военно взаимодействие между Русия, Иран, Сирия и Ирак срещу разбеснялата се ИДИЛ миналия петък е крайно показателно.

Нещо повече, на 19 септември радио „Гласът на Бейрут” съобщи, че Китай ще се включи в руската военна операция по подпомагане на правителството на Сирия за справяне с гражданската война там и най-вече срещу ИДИЛ. Новината бе пренебрегната от основните средства за масово осведомяване поради съмнения в достоверността на първоизточника, но в средата на миналата седмица стана известно, че в Средиземно море е навлязъл китайски крайцер, който ще бъде последван от самолетоносач на ВМС на Китай.

Сега вече е ясно, че ако събитията в Сирия се развиват все в същата посока, то омиротворяването на Сирия и Ирак трябва да се възприеме като предстоящо. А това означава решаване на най-сложния проблем за предположения от нас нов руски газопровод към ЕС, който нарекохме за яснота „Най-южен поток”. Въпреки всякакви санкции износът на руски природен газ за страните от ЕС расте и тази година ще достигне 158 млрд. куб. м според Александър Медведев, а и в следващите години плавно ще се увеличава.

За Русия е въпрос на чест и на пари да осигури тези количества, поради което тя няма да спре да търси нови сигурни пътища за доставката им; както е известно, враждебната Украйна не се вписва в тези планове. Осъществяването на съвместен (едва ли може да е друг) руско-ирански-азербайджански газопровод през Северен Ирак и Сирия до бреговете на Кипър ще отговори напълно на очакванията на всички участници в един такъв твърде смел проект.

Време е да се върнем в източния край на все същия предполагаем нов газопровод, в Азербайджан. След един доста труден период в руско-азербайджанските отношения днес повече от всякога е видно, че тези отношения, поставени на напълно прагматична основа, ще бъдат подложени на активно развитие. И това не следва единствено от подписания преди три седмици договор за износ на 2 млрд куб. м руски природен газ за азербайджанска частна компания.

Връзките на Баку с брюкселските чиновници, а и с ЕС като цяло, напоследък са твърде обтегнати заради западните обвинения за недостатъчното развитие на демократичните процеси в Азербайджан. На 10 септември Европарламентът прие резолюция, в която остро се критикува състоянието на правата на човека в прикаспийската държава и даже бяха направени намеци за санкции към някои азербайджански политици и съдии.

На практика бе замразена подготовката на споразумението за стратегическо сътрудничество между Азербайджан и ЕС. Още по-рано, през юли, президентът Илхам Алиев изрази съмнение в необходимостта от интеграция на Азербайджан в европейските структури. Като се има предвид, че твърде недружелюбни са и отношенията на страната със САЩ по същите причини, то трябва да е ясно май, че назначаването на Азербайджан за алтернативен доставчик на природен газ за ЕС вече е отменено; още повече че количествата природен газ, добивани в прикаспийките държави изобщо, са и крайно мизерни на фона на потреблението в Централна и Западна Европа. Азербайджан например добива 16,9 млрд. куб. м газ годишно (данни за 2014 г. по Statistical Review of World Energy 2015), а потребява малко над 11 млрд. Като се пресметнат и количествата, доставяни в Грузия и Турция, за други доставки остават незначителни количества газ.

Удвояването на така наречения Транспортен коридор „Север-юг”от скандинавските страни и Русия до Мумбай с добавка на мощен газопровод би могло да увеличи значително руските доставки на природен газ за Индия, чийто газов пазар се очаква да нараства с много бързи темпове през следващото десетилетие.

Карта на автора

Общата картина по западноприкаспийските брегове подсказва, че Русия би могла при повече старание да добие съгласието на Азербайджан за пренос на руски газ на юг. Тук отново ще припомним, че преносът през кавказките части на Русия и през Азербайджан до граничния ирански град Астара може да стане единствено чрез удвояване и утрояване на съществуващите още от съветско време газопроводи.

От Астара до иранското пристанище Бендер Абас в Ормузкия пролив и после до граничното с Пакистан пристанище Чахбехар ще трябва да се строи или съвсем нов газопровод, значително по-мощен от съществуващите досега, или да се възстановяват занемарени стари тръби, при това на не малко разстояние – от Астара до Чахбехар по права линия е 1862 км.

По-интересен може да бъде преходът по дъното на Арабско море от Чахбехар до малкия индустриален индийски град Митхапур – този преход е най-краткият възможен, а дължината му 1225 км, т.е. точно колкото е дължината на новия „Северен поток 2”.

Макар да остава проблем ефективността на такъв газопровод при ниските цени на енергоносителите, острата нужда от природен газ, който Индия скоро ще започне да изпитва, вероятно ще оправдае усилията. Не след дълго ще е добре да се върнем на тази идея, но от гледна точка на руско-иранските политико-стопански връзки, както и от гледна точка на традиционно дружелюбните руско-индийски отношения.

Осъществяването на толкова сложен проект като руско-азербайджанско-ирански газопровод към Индия не изглежда да е съвсем предстоящо, но и цените на енергоносителите няма да бъдат ниски вечно. Сигурно е, че в „Газпром” мислят по същия начин, Александър Медведев преди година твърдеше категорично, че „днес Азия е най-интересният [газов] пазар”. Не може да има съмнение, че Русия ще се насочва натам както с изграждането на транспортни коридори, като „Север-юг” например, така и с газопроводи.

Свързани текстове:

http://glasove.com/categories/komentari/news/yuzhen-po-yuzhen-naj-yuzhen-potok

(Южен, по-южен, най-южен . . . поток)

http://glasove.com/categories/komentari/news/gotvi-li-rusiya-nov-gazoprovod-na-yug

(Готви ли Русия нов газопровод на юг?)