Ирина Алкснис Снимка: Фейсбук
Последната седмица преди откриването на форума страниците на пресата по традиция се пълнят с многобройни новини, вътрешни информации и слухове свързани с предстоящото събитие. Очевидно и тази година също не правят изключение. За съжаление, постъпващите днес новини едва ли радват организаторите на форума, защото за съдържанието им повече подхожда сакралната фраза за преминаването на световната слава.
Владимир Путин все още не е взел решение за участието си във форума.
Последният път когато взе участие, беше през 2009 г., в качеството си на министър-председател. Президентът на САЩ Доналд Тръмп се отказа от плановете си да посети Давос. Като причина за това той изтъкна конфронтацията си с демократите в Конгреса по повод строежа на стената на мексиканската граница. Известно е, че вследствие на това не беше приет федералния бюджет, което доведе до най-дългия в историята на САЩ „шътдаун“, тоест спиране работата на държавната администрация поради липса на финансиране.
Президентът на Франция Еманюел Макрон също няма да посети форума. Отказа си той мотивира с прекалено натоварения си график, макар че спекулациите по този повод сочат като по-вероятна причина демонстрациите на "жълтите жилетки" и старта на националните дебати за работата на държавните институции и демократичните свободи.
Президентът на Южна Корея Мун Чже Ин също не планира да посети форума, като за него това ще бъде втора поредна година, в която отказва. Ако обаче миналата година Сеул аргументираше отказа си с прекалената заетост на президента, във връзка с предстоящите през февруари 2018 г. зимни олимпийски игри в Пьонгчанг, то през тази година той въобще не изпрати някакво обяснение или извинение. Просто отказа и толкова.
Всъщност статутът на мероприятието за първи път се оказа под въпрос още преди няколко години,
но именно проблематичното провеждане на тазгодишния форум прие напълно открита форма. Освен това в този случай въпросът не е само във външните фактори, върху които няма как да се повлияе, а и върху самите действия на организаторите. Най-отчетливо това се прояви в историята, отначало със забраната, а после с разрешението за посещение на форума на намиращите се под американски санкции руски предприемачи Олег Дерипаска, Виктор Векселберг и Андрей Костин. Проблемът не е в самото решение или неговата промяна, а в действителност какво символизира това решение.
За своето почти полувековно съществуване Давоският форум си създаде репутация на организация, която задава тренда на световната политика и икономика. Много години участието във форума беше въпрос на чест и привилегия, не само за стремящите се да си вдигнат рейтинга новобогаташи от постсъветска Русия, а и за най-влиятелните фигури на планетата.
Първи от останалите ключови, западни НПО през 1979 г. форума установи контакти с Китай, който току що беше задвижил реформите на Дън Сяопин. През 1988 г. именно в Давос беше подписана гръцко-турската декларация за разрешаване на кипърския проблем, с която бе предотвратена войната между двете държави. През 1989 г. пак там се състоя първата среща на ниво министри между Северна и Южна Корея. По същото време, в Давос между канцлера на ФРГ Хелмут Кол и председателя на министерския съвет на ГДР Ханс Модров се обсъждаше обединението на двете Германии. През 1992 г. в Давос се състоя първата среща на освободения от затвора Нелсън Мандела с тогавашния президент на ЮАР Фредерик де Клерк, а през 1994 г. също там се срещнаха израелския премиер Шимон Перес и Ясер Арафат, стартирали нов етап в палестино-израелското регулиране.
Затова не е чудно, че Световния икономически форум придоби крайно внушителна, а на места зловеща репутация, като място, на което се решава съдбата на планетата. На този фон забраната и впоследствие нейната отмяна за посещението на руснаците изглежда не просто дребнавост, което щеше да е половин беда, а по-важното са неуспешните опити на Световния икономически форум да догони световните тенденции. Вместо привичната за Давос роля на драйвер в глобалните тенденции, организаторите му открито приеха качеството на обслужващ персонал на САЩ, които по въпроса за санкциите се намират във все по-ожесточаващ се конфликт с голямата част от останалия свят.
Организаторите на форума дадоха „заден“ за руските бизнесмени,
едва в момента, в който задушената от санкции Русия заплаши, че въобще няма да изпрати своя делегация на форума. А това си беше много обидно за Вашингтон. Подобни движения от едната в другата крайност много бързо рушат репутацията, особено когато става дума за такава деликатна сфера като световното политическо задкулисие. Нищо чудно тогава, че има масов отказ на държавни лидери от участие във форума. Това, за което те посещаваха форума бързо изчезва.
Впрочем не е грях при така създалата се ситуация да се опиташ да я обърнеш в своя полза. На миналогодишния Давос първа цигулка свиреше крайно-представителната китайска делегация, начело със Си Дзинпин. Още тогава се лансираха версии, че ако статута на Международния икономически форум се разклати, китайците могат да се опитат да го „приватизират“. Все пак, макар и слаб, форумът е работещ инструмент, защо да не го вземат. Може би, затова се бави и руският лидер. По принцип, реален е сценарият, в който опората на глобализма и западния неоколониализъм се трансформира в инструмент за промяна на световната система използван от Москва, Пекин и останалите „нарушители на спокойствието“.
Превод: Никола Стефанов
Източник: РИА Новости