Цар Борис III: Като видиш, че идва порой, направи му вада, че да не залее целия бостан

Следвайте "Гласове" в Телеграм

Броят от 20 януари 1941 г. на авторитетното американско списание „TIME” е посветен на България, на нейния цар Борис III и съдбата на страната му във втората година от Втората световна война. На главната корица на седмичника се намира голяма снимка на Негово Величество във военна униформа, с каска на главата. По това време нито България, нито САЩ са взели страна във войната. 

TIME Magazine, 20 януари 1941 г., Световна война    

Преводът от английски е на Никола Алтънков, а статията е поместена в сп. „България Македония”, бр.3, 2014 г.: 

Стратегия

Войната не протича спокойно като река; нейните действия прииждат и се снижават като приливи и отливи. Миналата седмица Европа очакваше големите пролетни приливи: възможна кампания на Балканите, почти сигурно нападение срещу Англия. Но тези приливи все още не бяха започнали да се надигат, тъй като приливите от зимата все още не се бяха оттеглили. Гръцката вълна продължаваше да залива разбитата италианска армия в Албания. След седмици обсада Клисура падна и Мусолини отново извърши поредната командирска смяна. В Либия британската офанзива продължаваше, но тя бе спечелена още преди стигането до Бардиа. Оставаше само да се изясни каква част от италианската армия ще бъде унищожена преди започването на новата кампания. Старият прилив се оттегляше, но нови и то по-застрашителни приливи може скоро да избликнат.

Низините на 1941 г.

България, която е далече от Холандия и е отделена от нея по ширините на Европа, както и по кръвни и културни разлики, през миналата седмица бе принудена да се взре в сериозен и изненадващ за нея факт: в стратегията на Втората световна война, България днес е в положението на Холандията от 1941 г.

Сега, както и преди година, нацистите се надяват да спечелят войната като победят Англия. Но до Англия не се стига лесно. Миналата година нацистите изоставиха временно този проект, съсредоточавайки се върху главните сили на Съюзниците като тяхна първа задача. Тогава тези армии бяха във Франция и най-лесният военен начин да се стигне до тях беше през Белгия и Холандия.

Тази година главните съюзнически армии са в източното средиземноморие: гърците в Албания, англичани, австралийци и новозеландци в Либия. И най-удобно за нацистите начин  да проникнат там, където съюзническите войски са силни, фактически е единственият път за придвижване по суша, и този път минава  през България и съседна Югославия. И така, през 1941 г. България и Югославия са в същото опасно положение, което бяха Белгия и Холандия през първите седмици на 1940 г.

Два пъти – през ноември 1939 г. и през януари следващата година – войната на нерви в Холандия прерастна в конкретна заплаха. Носеха се слухове за предстояща атака. Наблюдаваха се и струпвания на войски по границите, шепнеше се за ултиматуми и крайни срокове.

Миналата седмица България се озова в същото стратегическо положение и в подобно нервно състояние.

Н.В.Цар Борис III по време на манифестация в София по случай освобождаването на Македония, Тракия и Западните покрайнини, април 1941 г., 

Нещо повече от язва

Миналата седмица в 6 часа и 5 минути следобед министър-председателят на България проф. Богдан Филов се завърна в София след петдневното си посещение във Виена. Пред журналистите той лаконично заяви: „Съобщенията разпространявани в Америка във връзка с посещението ми в Германия не са верни”. Той просто е заминал да се срещне с лекаря си, нищо повече.

Обаче въпреки късния час, от летището той направо отиде в кабинета си. На следващия ден пропътува 70 километра, за да стигне до обраслия с борови гори зимен курорт Чам Кория, където да разкаже на цар Борис всичко за посещението си при лекаря. На другия ден разговорите му с Царя продължиха. Същата проф. Филов свика кабинета си в София на извънредно заседание, на което разказа на министрите за пътуването си по повод своето здраве.

Нещо много по-съществено от стомашната язва на Богдан Филов е било разисквано през време на тези трескави съвещания. Това било само това: дали да се даде или не право на транзитно преминаване през България на немски войски, или поне да им се разреши използване на въздушни бази в страната, така че големият край на остта Рим-Берлин да може да извади малкия ѝ край от гръцкия свредел.

Решението на българите не би имало абсолютно никакво непосредствено значение: германците безсъмнено биха могли да нахлуят в България, без оглед на това, дали българите го искат или не. Но последствията от подобно решение биха били от огромно значение за изхода от цялостната война. На крехките плещи на Борис III, който по начало не желаеше да стане цар, сега се бе стоварила огромна сърцераздирателна тежест.

Цар Борис на среща с Адолф Хитлер, 1943 година

Завършен европеец

Царят на българите е мил и добронамерен. Той люби мира, обича да колекционира крила на пеперуди, да изучава нежни планински венчелистчета, да натисне педала на бензина в колата и да дръпне свирката на локомотива, с две думи, да се труди в природата и да се рови в науката. На 15 годишна възраст завършва Военното училище в София и се сражава в двете Балкански войни, както и в Първата световна война. Но той предпочита мирните занимания: пътува из провинцията инкогнито, разхожда се по софийските улици облечен неугледно, разглобява машини, извежда гордата си руска хрътка, бъбри си със селяни. Създава впечатлението, че да бъде цар не е негово желание. Казва: „Не бих се уплашил да загубя трона си. Ако това се случи, ще замина направо в Америка и ще си намеря работа като механик”. Сега, когато стратегията на войната е поставила България на мушката, Борис, човекът на мира, е в центъра на поголовен натиск. Той управлява нация от славяни.

По кръв е предимно французин. Роднините му са царските семейства на Англия, Белгия, Португалия, Румъния. Съпругата му е дъщеря на италианския цар. Принадлежи към гръцкото православие по вяра. Руският цар Николай II му е кръстник. Баща му, бившият цар Фердинанд, е изгнанник в Германия.

Освен тези лични връзки на Борис, България отдавна е най-близкият приятел на Русия в Европа, както и отдавна страната му е била по пътя на желаната от Германия експанзия към Близкия Изток. Говори се, че напоследък някой запитал Царя  каква е външната политика на България. Борис отговорил: „Министрите ми са германофили, жена ми е италианофилка, поданиците ми са русофили – аз съм единственият неутрален в страната”.

Борис не говори празни приказки. Народът му е свързан чрез език, култура, традиция, кръв и чувства с Русия и хората му никога не ще забравят, че именно Русия ги е освободила от турско иго и е създала краткотрайната Голяма България от 1878 г. Министрите му, обаче, по-специално м-р председателят Богдан Филов и човекът, който контролира българската полиция, министърът на вътрешните работи Петър Габровски, смятат, че реализмът налага България да играе немската игра, дори ако това води до унижение, както е в случая с Румъния. Царица Йоанна, естествено, мисли, че България трябва да постави единия си крак в италианския ботуш, дори ако това означава, че другият ще е в гроба. Единствено Борис има много простата цел: България за българите – ако е възможно. Но на Борис може да му се наложи да се изправи пред факта, че в 1941 г. това не е възможно. Малко след посещението му в Берлин през ноември, Херман Гьоринг съвсем многозначително посочи на един български кореспондент: „Вашият цар е направо прекалено неутрален, за да ни подхожда. И във всеки случай в новия европейски ред няма място за царе”.

Заплахата

Миналата седмица изглеждаше, че търпението на Германия относно неудачите на Италия се е изчерпало. Кореспондентът на белградския Политика в Берлин съобщи: „Създало се е впечатление, че Берлин вече не третира италиано-гръцкия конфликт като локална случка, но като инцидент който с всеки ден става все по-неприятен. Кръговете в Берлин предупреждават Гърция да си помисли добре и да се поучи от съдбата на Финландия”.

Германия вероятно предпочита да не открива значителен фронт на Балканите, особено такъв, който може да повтори тенденциите от 1918 г. Успехите на Англия и Гърция в областта на Средиземно море заплашват да превърнат гръцкия конфликт точно в такъв фронт. Вярно е, че през последната седмица не се очертаваше подобна заплаха, тъй като продължаващото напредване на генерал Сър Арчибалд Уейвъл в Либия изглежда демонстрираше желанието на Англия да завърши унищожението на италианската армия в Либия, изключвайки ново заангажиране на сили за известно време. Нито пък заплахата беше толкова сериозна. Солунската офанзива, която доведе до съюзническата победа на Балканите през 1917-1918 г. изискваше не по-малко от 28 дивизии – много повече войски, отколкото Англия и Гърция биха събрали точно сега.
Все пак опасността съществува. Ако англичаните установят стабилна десантна сила в Солун, заплахата ще се превърне в неизбежност. Миналата седмица Хитлер постави началото на опита си да я елиминира в зародиша ѝ.

Основна точка на съвременната германска военна теория е, че съюзниците трябва да се сражават поотделно. Нацистите смятат, че инструктори, технически лица, съветници от страна на превъзхождащ съюзник (който винаги се случва да е Германия) може да помагат на по-нискостоящите, но значителни действия никога не трябва да се извършват заедно. Съответно, ако имаше ход, по който Германия да може да удари Гърция самостоятелно, би било логично да се очаква, че нацистите ще го извършат.

И такъв път съществува, много по-къс, по-удобен отколкото през прохода Бренер и през Италия. Този път лежи през Югославия и България до Солун.

През миналата седмица имаше изобилие от прояви, сочещи че немската армия се подготвя да тръгне точно по този къс път. Около 30 дивизии бяха съсредоточени в Унгария и Румъния, с  допълнителни части, вече тръгнали на път. Също миналата седмица беше съобщено за около 700 огромни понтони, способни да прекарат тежки танкове и камиони, които се придвижват до Дунава. Бе наредено на румънците да подготвят бензинови складове, които да са разпръснати и напълно екипирани до 1 февруари. Разпространиха се слухове в Балканите, че е установена крайната дата. Според други слухове немски части в цивилно облекло вече се намират на българска земя.

Но крайната дата премина. Голямите снежни преспи направиха железопътните и телеграфните съобщения несигурни и сториха невъзможна механизираната война. Както Италия се убеди в Гърция, не си струва да се сражаваш на Балканите с противник, който  има преимущество с войски, които използват старомодния начин на воюване по земя. На всичко отгоре Дунава замръзна: недостатъчно стабилна ледена покривка да удържи механизирани части, но достатъчно да не позволи понтонни мостове. А през Дунава има само три постоянни моста. Ако англичаните не се появят масово в Гърция, явно няма нужда да се бърза. Обаче главната причина за забавянето на подобна акция до пролетта е, че политическите мостове още не са изградени.

Приятел или враг?

Най-голямият незавързан възел, както винаги, беше в съветската връзка. Явно е, че Русия не би била страхотно щастлива да види малкия си приятел на Балканите преминал – както Румъния – в германски ръце. През миналата седмица, един неизвестен, млад руски дипломат Александър Михайлович Александров, за когото се знае, че завежда балканския отдел при Външния комисариат, се появи в София като легационен съветник. Според слуховете, той е пристигнал в българската столица, за да окаже морална подкрепа на Борис, за отхвърляне на германските искания. На следващия ден официалната руска агенция ТАСС издаде рязко комюнике: „Ако немски войски наистина са в България и ако наистина ще бъдат изпратени допълнителни части, тогава трябва да е ясно, че всичко това, което се е случило и се случва е без знанието и съгласието на СССР.”

Явно Германия не може да си позволи да антагонизира Русия и следователно да потвърди, отколкото да ограничи втория военен фронт. Отчуждаване от подобен характер почти сигурно би въвлекло Турция във войната. Но е и не по-малко ясно, че Русия не смее да воюва с Германия. Съобщи се, че 1) Адолф Хитлер е предложил на Йосиф Сталин цяла Финландия и допълнително част от Румъния в замяна на свобода на действие срещу Гърция и Турция и 2) че е предложил на Борис още от Добруджа, за да позволи на германските войски да използват България като коридор към източното Средиземноморие.
С малкото време, което има на свое разположение, Адолф Хитлер сигурно би намерил начин да блъфира или да убеди Сталин и да задоволи или уплаши Борис III. Борис следва да се уплаши, понеже шансовете му да получи адекватна подкрепа от Гърция, Турция или Англия, за защитата на страната му, не са блестящи.

Докато Хитлер завършва приготовленията си за превземане на България без бой, неговата предна армия от психологически сапьори продължава да е заета с подкопаване на морала с камуфлаж, като разпространяването на тестващи слухове
и недостоверни съобщения, като с всичко това си проправя пътя за една блицкриг през пролетта, точно по подобие на извършената през 1940 г. в Нидерландия.  Такава бъркотия от противоречиви съобщения циркулираше на Балканите пез миналата седмица, че нацистите бяха действително изненадани. „Това е такава прекрасна мъгла”, каза един радостен говорител в Берлин, „и то подготвена от други за нас”.

„Само за България”

В края на седмицата тревожните заседания, които Богдан Филов проведе с Царя и със своя кабинет, дадоха плодове. Той замина за Русе, на Дунава, точно срещу мястото, където се знаеше, че германците са с най-концентрирани сили. Там той произнесе реч, в която изрази чувствата на Борис:

„Народът трябва да знае, че днес сме свидетели на един от най-голямите катаклизми, които историята някога е виждала…

„Ние не трябва да бъдем повлияни от нашите чувства, симпатии или желания. Преди всичко трябва да си останем българи и да работим само за България, да сме готовина жертви само за интересите на България и никога за чужди интереси..

„Трябва да ви предупредя, че войната и мирът днес не зависят от малки страни като България. Тя е толкова малка, че не е в състояние да диктува дали ще има война или мир. Така че ние трябва да сме готови за всичко, което може да се случи…”.

Погребението на Цар Борис III

 

*Заглавиоето е на "Гласове", а думите „Като видиш, че идва порой, направи му вада, че да не залее целия бостан.“ се приписват на цар Борис III по повод натиска на Хитлер за присъединяване към Тристранния пакт

Източник: fakel.bg