Случаят "Гюро Михайлов"

Случаят "Гюро Михайлов"

При местенето насам-натам изчезна пушката на Гюро Михайлов

Следвайте "Гласове" в Телеграм

Подиграха герой, изпълнил дълга към отечеството

Комунистите дълго се чудеха как да се отърват от неудобния паметник. Финално го нарочиха за претопяване в кранове за чешми и копчета за дрехи

Автор: Росен Тахов,"Труд"

Гюро Михайлов е пример как един истински подвиг може да се обърне в легендарен позор. Комунистите изковаха от името му "гюромихайловщина". Нарицателно за безсмислена саможертва. Подиграха герой, изпълнил дълга към отечеството!

Розовец, някогашното Рахманлии, е родното място на Гюро Михайлов. Солдат в трета рота на Първа пехотна пловдивска дружина от Източнорумелийската милиция. В щаба всекидневно назначават караул. На 24 декември 1880 г. заедно с Гюро застъпват редниците Костадин Аргиров, Илия Кръстев и Митю Петков. Разводач е Никола Костадинов.

Към полунощ във вехтата дървена сграда избухва пожар. Палежът е или турска провокация, или опит за прикриване на финансова злоупотреба. Гюро охранява тъкмо паричния ковчег, вероятната причина за злодеянието.

В суматохата се чуват викове за вода и звън на оръжие. Единственото ведро се оказва безпомощно. Пламъците неумолимо пълзят към третия етаж, където е Гюро Михайлов. Счетоводителят Иван Костов успява да се покатери по стената, влиза при него и му вика да бяга. "Без разводача никога поста си няма да напусна!", стоически отвръща войникът.

Никола Костадинов и другите караулни се втурват по пращящите от огъня стълби. Блъскат вратата и през дима съзират силуета на Гюро. В този миг прогорелият под се сгромолясва, стихията поглъща петимата. Очевидци твърдят, че намерили овъгления Гюро Михайлов на пост и след гибелта. Бил затиснат от гредите – прав с пушката в ръката.

Изпепеленият караул е погребан с военни почести в гробището "Св. Архангел Михаил". През 1882 г. над тленните останки е вдигнат паметник, осветен на 6 юни. "Паметникът е направен във вид на гробница от цимент с няколко енигматически фигури и с един скромен надпис. Той е обиколен на околовръст с желязна верига", описва построението пловдивският вестник "Марица".

Авторът на този монумент не е известен. Другият, в сегашния център на града, е дело на колектив начело с проф. Никола Кожухаров. Открит на 27 ноември 1938 г. на тогавашния площад "Цар Крум". В центъра Гюро Михайлов охранява касата. Около него бойните му другари се борят с пламъците. Бронзовите фигури стоят върху гранитен саркофаг с имената на героите. Вътре са тленните им останки.

След 9 септември 1944 г. паметникът на изпълнен войнски дълг боде очите на нискочелите комунисти. През 1953 г. във вестник "Народна армия" излиза текст, който разкрива истинската същност на източнорумелийския солдат:

"Гюро Михайлов, такъв, какъвто го представяше фашистката пропаганда, е образец на войник от капиталистическите армии. Такива войници-роботи бяха необходими на фашизма, за да може, опирайки се на техния щик, да задържи противонародната власт по-дълго време."

После е направен паралел между Гюро Михайлов и съветския боец Василий Лемешенко. На неговия пост също избухнал пожар. Лемешенко обаче не стърчал пасивно като нашия Гюро. Развъртял се с наметалото и гимнастьорката и потушил стихията. "Постъпката на Василий Лемешенко е характерна с активността, проявена от него, защото Лемешенко е нов човек, съветски боец, възпитан по уставите на Съветската армия", заключава авторът компаративист.

След думите идат делата. Един ден на 1962 г. багер захапва паметника. Костите са прибрани в кашон, гранитът натрошен на чакъл, скулптурната композиция хвърлена в дълбок ров край южния изход на Пловдив. Най-сетне по пътя на здравата логика бронзовите солдати ги тикат в двора на затвора, където е мястото на всички "фашисти".

Оказа се обаче, че политкомисарите не са успели да промият мозъците на цялата българска войска. На 24 декември 1980 г. "Народна армия" публикува статия от полковник Кръстан Юруков. Като припомни подвига отпреди век, офицерът заяви:
"Това ни дава основание да повдигнем въпроса за възстановяване на паметника на Гюро Михайлов и на неговите другари. Би било целесъобразно на един от площадите в град Пловдив, станал преди сто години свидетел на тяхната героична проява, да се извиси фигурата на Гюро Михайлов – един доблестен син на майка България."

Кой да чуе? Градът под тепетата беше подвластен на яркочервени управници, за които думата "гюромихайловщина" е кощунствена. Комунистите дълго се чудеха как да се отърват от неудобния паметник. Финално го нарочиха за претопяване в кранове за чешми и копчета за дрехи. От оксижена и пещта го спаси друг офицер патриот. По инициатива на Иван Желев пренесоха монумента в поделение на Строителните войски.

Този случай разказа на 25 март 1988 г. вестник "Трудово дело". В статията "Митарства по принуда" старши лейтенант Николай Кръстев написа:

"Не мога да виня ненахитрялото момче и четиримата вестовои, взети от нивите на пловдивските села и станали войници, че не са се спасили. Освен че не са успели да напуснат дървената сграда при бързоразрастващия се пожар, вероятно, побеждавайки своя инстинкт, те са се чувствали длъжни да постъпят така."

"Остава надеждата, че паметникът отново ще се върне в Пловдив – в неговия център", добави офицерът. Общинската Комисия за духовно развитие отговори с откровена лъжа:

"Във връзка с цялостната реконструкция на комуникацията в централната част на Пловдив, която продължи няколко години, се наложи преместването на два големи паметника – фигура на Димитър Благоев (автор Иван Блажев) и фигуралната композиция "Гюро Михайлов" (автор Иван Топалов)."

Духовно развитите чиновници дори не знаят кой е авторът на паметника! "През 1984 г. – продължиха да нижат небивалици те, – съгласувано с висшестоящи и специализирани органи, фигурата на Д. Благоев намери новото си място, но около другия паметник възникнаха спорове и това го отведе в двора на поделение на Строителните войски."

Нататък четем: "До този момент ОбНС-Пловдив, не е стоял настрана от проблема. Възложено е чрез СДК "Скулптура" проектирането и са изпълнени отново увредените детайли на пластиката. Разработван е и вариант на архитектурен проект за ново ситуиране, но възникналият спор налага ОбНС-Пловдив, да съгласува отново задачата, съгласно установения ред с Комитета за култура и със СДК "Скулптура" при Съюза на българските художници."

"Изпълнението на задачата е в ход и до 30 юни т. г. ще има официално решение за мястото, на което ще бъде поставен паметникът на Гюро Михайлов и неговите другари", приключи с лъжите абревиатурата ОбНС.

Сега се намеси колегата Пенчо Ковачев, тогава журналист в "Трудово дело":

"Изглежда, че митарствата на паметника наистина ще свършат. Но защо трябваше да минат толкова години в излишни спорове и всевъзможни ведомствени "съгласувания"? В отговора на Комисията за духовно развитие в Пловдив нищо не се споменава за щастливата случайност, спасила паметника от претопяване. А ако не беше инициативата на офицера Желев? Кой щеше да бъде виновен сега и какво оправдание можехме да имаме пред паметта на героите и въпросите на поколенията?"

Пенчо Ковачев посочи, че 30 юни 1988 г. не е далече и ще изчака решението на пловдивските общинари. Имаше да чака!
Паметникът на Гюро Михайлов и неговите другари беше възстановен чак през 1994 г. Решаващи се оказаха усилията на офицерите родолюбци. Помогнаха и мутиралите в демократи комунисти, които се опитаха да измият срама от челата си.


Източник: "Труд"

 

 

 

 

Коментари

  • А пък аз се зачудих, какво се крие зад странния жп инцидент от преди пет дена, когато пътническият влак София-Бургас се удари в паднала скала на Подбалканската линия край Розино.

    05 Дек 2022 16:29ч.

    А то си било едно гюро-михайловско напомняне за родния му край. В известен смисъл името Гюро Михайлов е най-известното нарицателно след това на Марко Тотев, чиито бизнес също е пострадал от пожар.При Марко също има история и след смъртта, когато един ден в гроба му погребали една жена. В този смисъл сравнявайки съдбата на двете нарицателни имена, редно е първо да се върне паметта и името на жената, която по гюромихайловски опазваше паметниците на културата, и тогава да ревем за подвига на Гюро Михайлов.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • В този случай най-същественият момент е, че нощната стража на Гюро от третия етаж, намира смъртта си в пламъците, пропадайки с касата на втория етаж,

    05 Дек 2022 17:39ч.

    в нощта на Рождество Христово, точно 100 години преди Рождеството от Олимпийската Москва 80, в която България е трета с 41 медала, но като истински Гюро Михайлов не успява да опази касата до следващото Рождество, изгаряйки красиво като истинска жар-птица, устремена към първия етаж, която първо трябва да мине през втория. Трябва да се спомене, че на втория етаж са медалите на Германия, а първя го държи наследницата на СССР, на която тези от втория етаж още се опитват да загасят Олимпийския факел. Каква ирония на съдбата! Не се гаси туй що не гасне!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • жалко за момчето

    05 Дек 2022 18:25ч.

    Но редник Михайлов е могъл да справи и по-добре.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • и още нещо

    05 Дек 2022 18:26ч.

    Паметниците не трябва дс се питат. Никои.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • пипат

    05 Дек 2022 18:27ч.

    Никой паметник не трябва да се рути.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тарзан

    05 Дек 2022 21:44ч.

    А не е ли истината обратната - паметникът си седеше при социализма, а при демокрацията му се губят дирите?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гуда от връо

    11 Дек 2022 20:24ч.

    Дерьмокрация е! А при нея на калпавия ... вуната му пречи!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Chavdar Naidenov

    06 Дек 2022 12:25ч.

    Петьо от години балансира поръчковизма с некрофилните фантазии на Росен Тахов. Въпросният случай си е такъв от още отпреди да потекат американските пари за пренаписване на историята.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • haho

    06 Дек 2022 17:59ч.

    Ама заради Гюро Михайлов са загинали още петима. Аман от инфантилни опити да се намери за какво да се плюе соца. А героизъм е примерно да да загинеш на границата, като я браниш от реална опасност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Идеалист

    06 Дек 2022 23:30ч.

    Фалшив герой! Пуснете си песента на Тошко Колев.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Аникомунистическият патос е излишен.И тъй и тъй

    07 Дек 2022 16:39ч.

    на територията комунисти няма.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Нищо общо с комунизма

    08 Дек 2022 17:02ч.

    нарицателната спекулация с името на загиналия всъщност си е доста преди 1944г.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Sgt. Pepper

    12 Дек 2022 19:53ч.

    Нискочели комунисти?... Що ли все се се сещам за Ивайло Мирчев.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • архивар

    13 Дек 2022 12:44ч.

    Във втората си половина текстът е разказ за свободата на словото преди "промените".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи