- Автор: Гласове
- 24 Дек 2023
- 4333
- 54
Следвайте "Гласове" в Телеграм
През 1960 г. у нас тайно от обществото се разиграват драматични събития. На 2 януари с писмо до генералния секретар на БКП писателят Димитър Осинин иска да се възстанови празнуването на Коледа. Разбира се, заради господстващата в онези години атеистична идеология не като християнски празник, а само като народна традиция.
Тодор Живков явно се отнесъл сериозно към проблема и поискал мнение от учените от БАН. Те обаче доста се поизпотили, защото не били изследвали подробно проблема. Все пак накрая дали отрицателно становище – според тях "за съжаление" Коледата била християнски празник. За това говорят документи, които “168 часа” разкрива за първи път.
Характерно за епохата, в която са писани, те са пълни с абсурдни твърдения и говорят красноречиво не само за липсата на свобода и демокрация, а и на каквато и да е малка радост за населението в онзи период.
Но дали заради тях, или по друга причина някъде от този период политиката на БКП по отношение на Коледа се променя. От радикални забрани културтрегерите се ориентират повече към подмяна на вековните традиции и свързването им с Новата година.
Писателят Димитър Осинин на народен събор във Видинско през 1967 г.
Така традиционни коледни обичаи - сурвакане, обикаляне на коледари и изпълнение на народни песни изкуствено са пришити към 1 януари - Нова година. Освен това през 1968 г. Българската православна църква също въвежда реформа и премества честването на Рождество от 7 януари на 25 декември.
Авторът на посланието Димитър Осинин, който макар и учил в духовна семинария на младини, също е заслужил комунист и вероятно умишлено се опитва да вкара в заблуждение Живков, че празникът няма нищо общо с “опасното” християнство и в писмото си риторично пита: “Защо доста некритично се отказваме от едно изключително богатство? ...Коледата няма нищо общо с Рождество Христово. Тя и по име, и по съдържание е чисто новогодишен празник. Черквата нарочно го е свързала с Рождество Христово с надежда да го обезсили. За щастие не е успяла: християнството е оставило следи само в някои имена на светци, на Христос и Богородица.
Празникът си е останал величание на възраждащия се живот с издигането на слънцето. Празник на народ земеделец и скотовъдец. Нашият народ не е създал нищо по-бодро, жизнерадостно и поетично от тоя празник.
Това е единодушна оценка от всички, които познават добре празника.”
Според Осинин дори изкривеното разбиране за тържеството по-скоро обслужва “реакционните сили” в обществото.
“Моята мисъл е, че трябва да възстановим коледуването, като очистим песните от християнски остатъци и пренесем празника срещу Нова година, където си е мястото му. Бъдни вечер е новогодишната нощ, не Рождественската.
Възстановяването на коледуването ще има голям, необикновен ефект у народа. То ще запълни и оживи новогодишната нощ на село. Освен това тоя обичай дава пълна възможност да се свърже миналото с песни за днешния наш живот и по тоя начин ще се дообогати.
Въпросът заслужава сериозно обмисляне. С комунистически поздрав и с новогодишни пожелания за здраве и нови успехи: Димитър Осинин”, пише в заключение писателят в посланието си до правешкия диктатор.
След дълго мислене, изследване и какво ли още не, от БАН казали НЕ НА КОЛЕДА! Причината е, че техните изследвания доказвали, че това е християнски празник и в атеистичната НРБ не може да се чества. Част от обясненията гласят:
„От проучванията, които направихме, става ясно, че коледуването има религиозен характер, който народът свързва с рождество христово /с малки букви в доклада на БАН/. Етнографският институт на БАН е включил в своя план изцяло проблемите за старите народни обичаи, те ще бъдат съживени и преосмислени, като им се даде социалистическо съдържание. Съгласно тазгодишния план /1960г./ институтът се занимава със сватби и кръщенета, защото това са обичаи с най-масово и ежедневно практикуване. Всички останали обичаи също ще бъдат разработвани”.
Отговорът е подписан от завеждащият отдел „Наука, образование и изкуство” на ЦК на БКП Румен Аврамов.
Не е известно каква е била реакцията на Тодор Живков на въпросното „високонаучно становище“, но е факт, че някъде след този период в идеологическо отношение се прави завой. Линията на тотално отрицание на празника се променя и се появява тенденция да се обвържат народните обичаи, свързани с него, с отбелязването на Нова година. В конкретния случай прави впечатление, че иначе генералният секретар с вродения си усет за оцеляване и излизане от трудни ситуации е предпочел да прехвърли неудобния въпрос към учените глави,за да не се ангажира лично с решаването му.
И така …до 1990 година, когато с решение на Народното събрание, Рождество Христово отново е признат за празник на всички християни.
Източници: "168часа", "24 часа", haskovo.live, flagman.bg
