Денят, в който "стигнахме американците", и те - нас

Денят, в който "стигнахме американците", и те - нас

Посещението на 44-тия вицепрезидент на САЩ Дан Куейл на 7-и юни 1991-ва година, през обектива на фотографа Иван Григоров

Помните ли как, като стадо, изпуснато по мерата на паша, народът ни се втурна по площадите след 90-те, да посреща чужбински гости? Е, Тодор Колев хубаво се чудеше "как ще ги стигнем, американците", ама на - ако не ги стигнахме, то поне ги посрещнахме, а после те сами ни "стигнаха".

За първи път на 7 юни 1991 година в страната ни пристигна висок гост - 44-тият вицепрезидент на САЩ, републиканецът и сенатор на американския щат Индиана - Джеймс "Дан" Куейл.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Журналистите бяхме още по-впечатлени, като разбрахме, че неговият дядо - Юджийн С. Пулиам, е богат и влиятелен издателски магнат, собственик на повече от 12 големи вестника - на цяла издателска империя със състояние от над 1,2 милиона долара.

Съпругата на Джеймс Куейл - и тя била журналист, че и адвокат. Голяма работа. Тичаме към площадите българите, да видим отблизо големия човек на живо. За пръв път от 46 години из София се развяха американски знамена и всеки свободно си вееше американско байряче - раздаваха ги навред.

Като вицепрезидент, Куейл направи официални посещения в 47 държави, обаче и ние сме сред тях. - гордеехме се ние, българите.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Куейл е избран за вицепрезидент на САЩ през 1988-а година, при Джордж Х.В. Буш, и остана на този пост до 1993-та. В началото на Прехода импровизациите и аматьорството на политиците ни бяха неизбежни, а еуфорията така ни беше завладяла, че по-важни от смисъла на думите бяха лозунгите и знамената.

Лошото е, че тази еуфория май не ни е пуснала и до днес. Тогава някак не знаехме, че политиката не е нещо, в което "всеки може да се пробва" и че образованието не е достатъчно, човек да стане добър политик.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

В "новородената" ни демокрация залагахме повече на емоциите и на сетивата си, по-малко на разума. Не че днес е различно, но тогава посрещахме хора като Куейл, като че са извънземни. Величаехме всеки чужд политик, дошъл из-зад Желязната завеса, без много-много да се задълбочаваме в думите му.

Кой да ти знае, че в самата Америка коментират крилати фрази на Куейл, не по-малко смехотворни от тези на нашия Васил Михайлов-Нубиеца, ако го помните.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Навремето казваха, че най-антиамерикански били настроени лидерите от Африка, завършили в САЩ, а най-антисъветски - излезлите от московския университет. И този парадокс се потвърди с пълна сила и у нас.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Новите геополитически ориентации промениха посоката - насочиха поглед натам, откъдето тръгнаха стипендии и финанси за всички участници в управлението.

По-рано идваха главно от СССР, сега - главно от САЩ.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Различни американски институции започнаха да канят обещаващи политици на посещение, на обмен на опит и краткосрочно обучение в САЩ. И така почнахме да ги "стигаме" американците, че дори и да ги надминаваме в някои отношения по "ученолюбивост". Едни СВ-та се заформиха, та чак редовете не стигат да се изброят университетите, специализациите и фондациите зад тях.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

На Тодор Колев може и да не му беше ясно "как ще ги стигнем, американците", но самите американци, като по-хитри от нас, са знаели как да ни "стигнат". И то, още от срещата между Горбачов и Буш в Малта през 1989-а година. Оттам насетне започна процесът на т.нар. "приобщаване" на страните от бившия соц.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

В началото на 90-те години интересът на САЩ към България беше незначителен. Помните ли, че след Полша президентът Клинтън посети Букурещ, но не се отби до София?

А сега отношенията ни са така напреднали, че станаха направо "гъсти". Изтече много вода от онази първа среща с полубога-получовек - живия американец Дан Куейл.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Снимките ще ви припомнят как бе приветстван той от агитка седесари с виковете "Ю Ес Ей!" пред "Александър Невски", в онзи щастлив ден за българо-американските отношения.

За нас беше важно да покажем, че искрено се радваме на това американско посещение.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Откъде да знаем, че и Куейл е просто човек и че дори бъркал правописа, както се разбра по-късно. Е, голяма работа - не написал правилно пред ученици думата "картоф". Поизложил се малко, но едни заядливи български журналисти му събраха и крилатите фрази, като "Ако не успеем, рискуваме да се провалим".

Ами, прав е човекът - човешко е да се греши. Човек се учи, докато е жив. И ние през 1991-ва имахме малки, или почти никакви познания по американските въпроси, във връзка с националните такива. Не че и сега ги имаме...

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Ето и още крилати фрази на тогавашния ни висок гост, пред който ние крещяхме с пълно гърло, като изоглавени комплексари с ниско самочувствие:

"Каква загуба е да загубиш ума си..." Всъщност, по времето, когато е изрекъл фразата Куейл, тя едва ли е звучала толкова актуално, колкото днес, така че от днешна гледна точка това е една много мъдра негова фраза. Което идва да рече, че човекът е бил и далновиден. Ето още едно пророческо виждане на Дан Куейл:

"Смятам, че сме на необратима тенденция към повече свобода и демокрация, но това може да се промени".

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Все повече придобиваме усещането, че тогава - през 1991-ва ние сме посрещнали не просто един висок американски гост, а един истински гуру на човечеството.

"Направих добри съждения в миналото, направих добри съждения и в бъдеще.", скромно отбелязва бившето вице на САЩ.

Всичко това говори, че си е струвало да бъдем толкова екзалтирани, каквито изглеждаме на снимките от 7-и юни 1991-ва.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Имаме и една успокоителна перспектива, която напълно ни удовлетворява днес. Откриваме я в друга фраза на Куейл:

"Хората, които наистина са много странни, могат да влязат в чувствителни позиции и да имат огромно влияние върху историята."

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

У нас, странни хора - колкото щеш. Само дето не притежават самокритичността на Куейл: "Заставам зад всички изкривявания, които съм направил", казва той след като напуска поста си през 1993-а.

А у нас, първо никой досега не е поискал да напусне поста си, и второ - никой и никога не е заставал зад "изкривяванията" си.

Снимка: Иван ГРИГОРОВ

При това положение става ясно, че ако продължаваме да я караме така, няма как да "ги стигнем", американците. Но пък си имаме снимки за спомен с тях...

 

Източник: impressio.dir.bg

 

 

 

 

Коментари

  • Ю-Ес-Ей!

    11 Юли 2022 19:24ч.

    Така си беше. Не помня само един изтърван, който по митингите ходеше с маска на Тодор Живков, дали беше там да подскача и той пред Невски.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Всичко това говори, че си е струвало да бъдем толкова екзалтирани, каквито изглеждаме на снимките от 7-и юни 1991-ва.

    12 Юли 2022 10:10ч.

    Пепек, скокни...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ме-ее-еее-ееее - хоп!

    12 Юли 2022 14:01ч.

    :))))))... :((((((

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ПС Че не ни и дадоха като на Пепек петак

    12 Юли 2022 14:01ч.

    ами обраха нашите...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Карачибук

    12 Юли 2022 19:15ч.

    Българският народ е един от най-древните и простите народи във Вселаната. Дори и извънземни да пристигнат у нас, ще ги посрещнем на площад "Св. Александър Невски" с хляб и сол. И разбира се с лозунги: "85 години стигат", "За да има мир Дельо Хайдутин в Сибир", "Долу Анданте кантабилето на Чайковски в ре мажор", "Никога повече Панчо Владигеров"!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Оле Отвори очички

    13 Юли 2022 22:34ч.

    Самоиронията е признак на интелектуална свобода но не бива да преминава в самообругаване.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Observer

    13 Юли 2022 7:56ч.

    Така си беше. Народът искрено вярваше, че оттук нататък ще става все по-хубаво и ще има долари за всички. Скандираше “Ю-ес-ей”, закачаше американски знаменца на огледалата на руските си коли, особено появилите се таксиджии на частно. После се разочарова. Доларите не бяха за всички по равно, като при комунизма и американците станаха тъпи и пиндоси, последното дойде от Русия, където изживяха същото.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Easy girls

    13 Юли 2022 20:24ч.

    Единствено едни така наричани "журналистки" и тем подобни не се промениха. По късно станаха известни и като "мисирки", за чест на професията...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Бигот

    15 Юли 2022 17:01ч.

    Мани, срам ме е още от това посещение, тогава бях седерасче , но помня че ме хвана срам от другите седерасти като ги слушах как квичат "ю-ес-ей"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Анонимен Робот

    19 Юли 2022 21:07ч.

    Нещо сте се объркали с 1,2 милиона долара богаташът едва ие имал пари да плаща на персонала на 12-те вестника...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Observer

    21 Юли 2022 12:15ч.

    За 1.2 милиона долара можеш да имаш прилична, но не богаташка къща в някой по-отдалечен щат или скромен апартамент в Манхатън.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • CMEXXX

    22 Юли 2022 10:03ч.

    Прост народ, слаба държава!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи