Държавният мъж - философ, идеалист, борец или мъченик?

Държавният мъж - философ, идеалист, борец или мъченик?

"Да ръководиш едно общество и да отговаряш за неговото съществувание е едно от най-тежките и в същото време едно от най-благородните занятия", казва публицистът и политик Велчо Т. Велчев.

В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.

"Физиономията на истинския държавен мъж представлява едно чудно съчетание на разнобразни черти. В нея виждаме дълбочината на философа, ентусиазма на идеалиста, съобразителността на практическия човек, хладнокръвието и положителността на учения, издръжливостта и ловкостта на бореца, моралната мощ и вярата на мъченика."

Така журналистът, публицист и политик Велчо Т. Велчев вижда личността на човека, който трябва да стои начело на държавата и излага своите мисли в статия в списание "Летописи" преди 120 години.

"Да ръководиш едно общество и чрез това да отговаряш за неговото съществувание, е едно от най-тежките и в същото време едно от най-благородните занятия, към които може да аспирира една висока интелигентност.

Благородството на това занятие не е нужно да се доказва, а неговата тежкота лесно можем да разберем, като си представим сложното естество на обществения живот, разнообразието на факторите, видими и скрити, физически и морални, под давлението на които се развива, и деликатността на задачите, които постоянно повдига.

 

Княз Александър I Батенберг скоро след пристигането му в България, около 1879-1881 г.

Погрешките на държавния мъж всякога имат за последствие излагането на потресения и често пъти на погибел интересите на обществото, щастието на членовете му.

Държавният мъж, като наблюдател и ръководител, не може винаги да действува хладнокръвно; той е човек, той носи в душата си човешките страсти и слабости, и като не може поради тая причина да се избави всякога от увлеченията и пристрастията, в които с една фатална сила въвлича и най-твърдите характери ръководенето на човешките дела и интереси, често пъти, неволно, може да слезе от онова високо гледище на безпристрастие и хладнокръвие, от което единствено може държавнически да се гледа на тия дела и интереси.

А държавният мъж само под едно условие може да носи достойно това име и да играе с полза за обществото своята трудна роля - то е да бъде абсолютно свободен от всякаква заинтересованост, от всякакво предубеждение и предразположение.

"Първото условие за оня, който взима участие в управлението на държавите, казва Ришельо, е да се даде цел на публиката и да не мисли за себе си."

 

Първото правителство на Княжество България, назначено с указ на Княз Александър I Батенберг на 5 юли (ст.ст.) 1879 г. с министър-председател Тодор Бурмов и министри: Марко Балабанов - на външните дела и изповеданията, ген. майор Пьотр Паренсов - военен министър, Григор Начович - на финансите, Димитър Греков - на правосъдието
 

Държавният мъж трябва да има само една страст, и тая страст му е присъща, тя е първата му отличителна черта - тя е страстта към общественото благо. Един човек, комуто душата се не вълнува от тая страст, с каквито и качества да бъде надарен, не е роден да бъде държавен мъж. И, ако искаме да характеризираме с малко думи държавния мъж, можем да кажем: такъв може да бъде само оня деец, у когото страстта към общото благо служи като двигател, а прозорливостта - като ръководител.

При съществуванието на тия две качества, познаването на условията, в които дадено общество е поставено, познаването на неговата психология, на неговите нужди, на неговите слабости и пороци, схващането на неговите задачи и идеали - неща толкова необходими за един държавен мъж, - лесно се придобиват.

 

Петко Каравелов (1843-1903) - оглавявал четири кабинета като министър-председател на България, деец на Съединението, портрет от началото на ХХ век

Великите примери на ония редки в историята личности, които са оставили след себе си, като паметници на своята деятелност, могъщи и цветущи държави, илюстрират тия мисли.

Когато изучаваме живота на тия личности, имената на които са Ришельо, Хенри IV, Фридрих Великий, Кавур, Бисмарк и др., забелязваме една голяма пъстрота в начините на действие, диктувани от разнообразните условия, в които са действували, но деятелността на всички е характеризирана от една обща черта - страстта да направят могъщи държавите, на които са стоели начело, или на които са служили, и способността да схващат чевръсто онова, което е трябвало да правят за постигането на тая цел.

 

Княз Фердинанд стъпва за първи път на българска земя, сред посрещачите са: Рачо Петров, Стефан Стамболов, Михаил Маджаров, Константин Стоилов и др., Видин, 30 юли 1887 г.

Удивлението, което възбуждат у нас силната страст и желязната воля, с които тия хора са преследвали своите държавнически цели, надвива над отвращението, което ни докарват средствата, до които понякога са били принудени да прибягват, средства осъдителни от точка зрение на абсолютния морал.

Монументалните им дела не стоят ли като най-красноречиво тяхно оправдание? Поколенията щяха ли да им дължат по-голяма признателност, ако, стеснени от предписанията на строгия морал, те са се били отказали от преследването на високите цели, които им е диктувал патриотизмът?

 

Стефан Стамболов (1854-1895), министър-председател на България от 1 септември 1887 г. до 31 май 1894 г.

Тук изпъква трагическата страна на ролята на държавния мъж. Тая роля се състои в боравене не с отвлечени идеи, а с конкретни факти, с интереси и страсти. Държавният мъж рискува да стане смешен, рискува да си навлече отговорност пред потомството за бъдещето на държавата, ако, по съображения на морал, се откаже да си послужи със средствата, с които враговете на отечеството му могат да си послужат против него.

"Нека не смесваме чувствата с политиката, - казва днешният председател на френската камара, Пол Дешанел, - и нека наречем нещата с техните имена. Има добродетели, които, пренесени от частния в политическия живот, могат да се преобърнат в престъпления на lex patriae (отечествения закон).

В международните отношения думите незаинтересованост, великодушие, признателност, приятелство, имат едно релативно значение. Няма приятели, и не трябва да имаме - приятелите костуват скъпо! Има съюзници, ако е възможно."

 


17-то правителство (от Народната партия) на Княжество България, от ляво на дясно: Найден Бенев - министър на вътрешните работи, Теодор Теодоров - министър на финансите, Константин Величков - министър на търговията и земеделието, Иван Вазов (прав) - министър на народното просвещение, д-р Константин Стоилов - министър председател и управляващ министерство на външните дела и изповеданията, полковник (генерал) Никола Иванов - министър на войната, Михаил Маджаров - министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията, Георги Згурев - министър на правосъдието, София, 1897 г.

Бисмарк е дефинирал политиката така: "Политиката е изкуството да се приспособяваме към обстоятелствата и да извличаме полза от всичко, даже от онова, което не ни се нрави."

"Тази необходимост, казва Дешанел, да жертвуват една част от себе си, да извращават своята морална личност, с цел да прокарат своите идеи, всякога ми се е виждала като едно от най-мъчителните изпитания на политическите мъже, едно от ония изпитания, които изискват най-голяма морална сила.

В тая необходимост има нещо твърдо, което обезоружава деликатните умове. Но ония, които не могат да понесат тия изпитания, не са политически мъже."

Ако държавният мъж, достоен за това име, се различава от платоновия тип, който има за върховно начало абсолютната правда, и от макиавеловия тип, който се ръководи единствено от страстта да владее хората, чрез всички неморални средства, то той се различава съществено и от ония полубогове, от типа на Бонапарт, които зашеметяват света с блясъка на своя гений и довеждат, за известно време, славата на своите отечества до недосегаема висота.

Полубоговете са безплодни; те са като блестящи метеори, които излизат от познатите орбити и не оставят след себе си нищо друго освен една диря от кръв, траур и съсипни. Те действуват със своите страсти, носени на крилете на своя гений, и мислят преди всичко за себе си. Истинският държавен мъж, оня, който върши трайни дела, действува със своя разум и мисли преди всичко за държавата си.

 

Правителството на Александър Малинов, обявило Независимостта на България на 22 септември 1908 г. От ляво на дясно: Андрей Ляпчев, генерал Данаил Николаев, Никола Мушанов, Александър Малинов, д-р Тодор Кръстев, генерал Стефан Паприков, Иван Салабашев и Михаил Такев

Една от най-характерните черти на истинския държавен мъж е, че той се ръководи винаги от логиката, от здравия разум. Няма ни едно действие на държавния мъж, което да не носи отпечатъка на тая черта.

Отстъпленията, които той прави, смелите решения, които взима в психологическите моменти, гъвкавостта в известни обстоятелства, резкостта и неотстъпчивостта в други, всичко у него се диктува от тая суверенна сила: здравия разум, турен всецяло в служба на общия интерес.

По тая черта държавният мъж се различава от тъй наречения "човек на провидението", той се явява човек като нас, който е достигнал до своето превъзходство чрез страстната любов към отечеството си и чрез трудолюбието си. Като такъв, той не е едно недосегаемо същество, пред което трябва да благоговеем, а е един модел за всички ония, които искат да служат на своята страна.

 

Н.В. Цар Борис III (1894-1943), възкачил се на трона на 3 октомври 1918 г. след абдикацията на баща си Н.В. Цар Фердинанд

Като човек на разума, на практическите цели, държавният мъж не е доктринер, той не сковава разума и енергията си в догмите на това или онова учение за държавния строй, за формата на управлението.

В своето стремление да направи могъща държавата, на която служи, той се издига над всички учения и гледа на тях само като на по-удобни или по-малко удобни средства за постигане на целта си. Величието на народите не зависи толкова от писаните закони, от механизма на конституциите, от правителствените формули и от партийните програми, колкото от политическия ум на техните ръководители, от твърдостта на техния характер, от яснотата и бързината на погледа им, от способността им да се самообладават, да избягват грешките и да се ползуват от грешките на другите.

Няма народ по-нещастен, няма народ повече изложен на застой от оня, който изнурява всичката си енергия в борби за тая или оная форма на управление, чието внимание изключително е погълнато от желанието да установи тоя или оня механизъм на вътрешния държавен живот. Тия борби имат смисъл за държавния мъж дотолкова, доколкото целите, към които се стреми това или онова течение в обществото повече, отговарят на най-висшата цел на държавата - усилването на нейното могъщество.

Безсъмнено е, че за разните държави не еднакво са целесъобразни разните форми на управление, които проповядва социалната наука - за едни по́ отговаря демократическият строй, за други - конституционно-монархическият, за трети чисто монархическият, - според културните и социални условия, в които се намират, според умствения уровен и темперамента на обществата.

Държавният мъж не може да няма предвид всичко това, той не може да игнорира конституционните въпроси, т.е. не може да игнорира целесъобразността на тая или оная форма на вътрешното управление, както и тежненията на масите за конституционни права и свободи; но той не може да спре всичкото си внимание изключително върху тия въпроси, неговата роля го издига по-високо от тях и го заставлява да се приспособява към всичките режими, да намира у всичките възможност и сила за преследване на високите си държавни цели.

 

Министър председателят Александър Стамболийски, заснет в българската легация в Лондон при посещението му във Великобритания, октомври 1920 г.

Една от грапавите страни в ролята на държавния мъж е тази, че той, дори при най-благородната амбиция и при най-големия кураж, често пъти е осъден не само да не постигне своя идеал, но да се отдалечава от него, да изменява направлението си, да губи времето си във временни задачи, да се изнурява в посредствени дела, стоящи по-долу от неговия идеал и гений; или да стои неподвижен, спрян от някой временен аксидент; или пък, което е още по-страшно - да се връща назад, увлечен от някое плискане на течението. И всичко това той прави съзнателно, под диктовката на хладния разсъдък.

Едни от най-страшните бичове за обществата са ония държавни мъже, които, като служат не на държавните, а на партийните или егоистичните интереси, като се движат не от благородната страст към общественото благо, а от личните амбиции, от дребнавите и и низки побуждения на властолюбието и користолюбието, като имат за кумир не държавата, а своите личности, блещят при това с разнообразните дарби на ума.

Една от най-опасните язви на съвременните общества, които се управляват демократически, в които народният суверенитет е провъзгласен за господар на съдбините им, са политическите борби, борбите на политически търгаши, които обладават достатъчно талант, за да отъждествяват своя егоизъм с държавния интерес.

 

Паметна фотография-възстановка на събитията от навечерието на преврата на 9 юни 1923 година, показваща основните съзаклятници, заснети в дома на генерал Иван Русев на ул. “Стефан Караджа” №15 в София. От ляво надясно: Димо Казасов, Кимон Георгиев, майор Никола Рачев, проф. Янаки Моллов, генерал Иван Вълков, проф. Александър Цанков, полк. Христо Калфов, ген. Иван Русев (прав), Петър Тодоров, Цвятко Бобошевски, 1923 г.

Като излагат на погибел интересите на държавата, като оставят в забвение нейните задачи, тия държавни мъже, чрез низките средства, с които си служат в егоистическите си борби - лъжата, клеветата, демагогството, осквернението на държавните институти, поруганието на обществените добродетели, на всички дейци със самостоятелен ум и характер, когато не принадлежат на техния лагер - разрушават основите и на държавния строй, и на общежитието: добрите нрави, чувството на лоялност, чувството на достолепие, чувството на правда, търпимостта, уважението на таланта, на характера, на знанията.

Плодът на тяхната деятелност, на техните борби, е раздухването на най-низките човешки страсти - злобата, завистта, фанатизма. Истинските държавни мъже се покланят пред успеха на своите противници, когато в него виждат успеха на държавата; егоистите-държавници, търгашите в политиката страдат от подобен успех на противниците си.

Първите уважават таланта, когато той служи на едно искрено убеждение, макар противно на тяхното; вторите са бесни от озлобление, когато имат срещу себе си талантливи противници, и правят от тях прицелна точка на най-злобните си нападения.

 

Министрите от трите кабинета, оглавявани от Никола Мушанов в периода 12 октомри 1931 г. - 19 май 1934 г. Присъства и Александър Малинов

Егоистите, търгашите в политиката, които не трябва да се наричат държавни мъже, а държавни злодеи, се радват само на собствените си успехи, те със завист и злоба гледат на всеки друг успех, те тържествуват пред неуспеха на другите, даже когато тоя неуспех въвлича в гибел държавата.

Ако в отношенията на държавата с външния свят, по външната ѝ политика, истинският държавен мъж има за единствено правило, за единствено начало държавния интерес и в негово име прави отстъпления от предписанията на строгия морал, от хуманитарните чувства, като се решава, за неговата защита, да прибегне до всички средства, с които могат да си послужат враговете на държавата, то във вътрешния ѝ живот той вижда тоя интерес в солидната ѝ наредба, в доброто ѝ управление, в щастието на гражданите, и има за правило, за начало справедливостта и добродетелта, тия бази на всяко човешко общество.

Една държава, в която правдата и законността са потъпкани, в която добродетелта - и в частния, и в обществения живот, е задушена от пороците, в която талантът и знанията са пренебрегнати, а предимство се дава на посредствеността и шарлатанството, в което злодеянията от всякакъв вид се радват на най-широка безнаказаност, даже печелят на авторите им титли за най-високи обществени длъжности, такава една държава не само не може да има мощ, за да преследва каквито и да било задачи, но тя е осъдена на сигурно разорение.

Държавният мъж, чиято мисия е да създава могъществото на държавата, на която служи, не губи никога от вид горните вечни и неоспорими истини, и счита добрата държавна уредба за първа задача на своята деятелност. А в какво се състои добрата държавна уредба? - В мъдрите закони и в тяхното почитане от страна на всички членове на обществото, от най-простия до най-високопоставения.

"Целта на държавния мъж, казва Бартелеми Сент Илер (френски философ, журналисти и политик - бел.ред.), е да създава, доколкото зависи от него, съвършени граждани. Добродетелите, които той има за дълг да им вдъхне чрез своя собствен пример и чрез своите съвети, са правдата и умереността.

Политическият мъж, който не знае да си избере за съветници и за верни другари истината и правдата, е за окайване. Той не вижда, че компрометира едновременно и интересите на държавата и своите собствени интереси. Той е един софист, изложен на всичките случайности, на всичките низости на лъжата, на необуздаността на страстите, на опасностите на публичното благоволение."

 

Министър-председателят проф. Богдан Филов в работния си кабинет в София, 2 март 1943 г. Той е начело на две правителства - от 16 февруари 1940 г. до 9 септември 1943 г. Един от тримата регенти след смъртта на Н.В. Цар Борис III, убит от Народния съд на 2 февруари 1945 г.

Ония съвременни държави, които се стремят към надмощие и се ръководят от мъдри държавни мъже, са разбрали, че трябва преди всичко да укрепнат вътрешно чрез моралното си усъвършенствувание.

Псевдодържавникът игнорира тия светли истини. Като се стреми към егоистически цели, той не само не се грижи за опазването на ония начала, на които почива вътрешната сила на държавата, но, възпиран от тях, той ги погазва и си служи с всички средства, които могат да осигурят успеха му.

За него добрите обществени нрави, чувството на правда, законността, гражданските добродетели се явяват в повечето случаи пречки на домогванията му. И той разрушава тия пречки: деморализира, раздухва низките страсти, учи на буйства, на насилия, на незачитане на закони, власти и всичко, на което почива държавата и обществото. За него има само едно престъпление: то е грешката, която може да осуети успеха му.

Физиономията на истинския държавен мъж представлява едно чудно съчетание на разнобразни черти. В нея виждаме дълбочината на философа, ентусиазма на идеалиста, съобразителността на практическия човек, хладнокръвието и положителността на учения, издръжливостта и ловкостта на бореца, моралната мощ и вярата на мъченика.

Само благодарение на тия качества, хармонично съчетани, държавният мъж може да преследва с успех своя идеал посред безбройните трудности на своето поприще - сложността на обществените явления, извънредното разнообразие и неуловимостта на факторите, под действието на които се развиват, невежеството и предразсъдъците на масите, страстите на човеците.

Такива личности, олицетворение на всички ония нравствени начала у човека, които съставляват неговата гордост - разумът, волята, добродетелта - са създателите на велики държави и двигателите на прогреса.

Велчо Т. Велчев,
сп. "Летописи", 1900-1901 г.
(със съкращения)

 

Източник: impressio.dir.bg

 

 

Коментари

  • Yczbeq

    17 Май 2022 18:31ч.

    purchase fildena generic - <a href="https://xnolvadex.quest/">buy nolvadex 10mg for sale</a> ivermectin 4000 mcg

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Cxrqlb

    18 Юни 2022 13:12ч.

    purchase lasix generic - <a href="https://allopurinol.store/">allopurinol 300mg us</a> buy doxycycline 100mg without prescription

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Oiskoy

    19 Юни 2022 20:27ч.

    order cenforce 100mg generic - <a href="https://stromectolir.com/">stromectol 3mg brand</a> cheap motilium

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Asjigx

    24 Юни 2022 14:09ч.

    accutane 20mg brand - <a href="https://rtetracycline.com/">order tetracycline</a> tetracycline over the counter

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Xxsfrd

    29 Юни 2022 17:20ч.

    buy cozaar without prescription - <a href="https://losartann.com/">buy losartan 50mg sale</a> order promethazine 25mg

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи