30 г. след инцидента в Чернобил е невъзможно да се направи точна и безспорна санитарна равносметка на катастрофата. Официално, броят на починалите е 62-ма, според доклад на ООН, публикуван през 2011 г. Но това число може да се намали на 43.
Той добавя 28 силно облъчени хора, които са били част от 600-те хил. “ликвидатори”, мобилизирани за ограничаване на въздействието на ядрената авария, починали в рамките на четири месеца след нея, и 15 деца, убити от ракови метастази на щитовидната жлеза, причинени от йонизиращата радиация.
Тези данни се подценяват.
“Имаше повишаване на случаите на левкемия сред ликвидаторите от Беларус, Русия и Украйна, обяснява Жан-Рене Журден, заместник-директор в Института по радиационна защита и ядрена безопасност (IRSN). Но няма точен брой на смъртните случаи от левкемия. Освен това не е била направена равносметка за косвените смъртни случаи, свързани с посттравматичния стрес”.
Доста сериозни оценки “сочат повишаване на общия брой на раковите заболявания между 4000 и 6000”, припомня експертът от Института по радиационна защита и ядрена безопасност. Имало е 6848 случаи на рак на щитовидната жлеза, особено при деца, регистрирани между 1991 и 2005 г. в бившия СССР. От своя страна, “Грийнпийс” оцени през 2006 г. на 200 хил. смъртни случаи последиците от катастрофата. И накрая, трима руски учени са изчислили на близо един милион общия брой на смъртните случаи, свързани с аварията, в трите най-засегнати републики - Беларус, Русия и Украйна. Последните две оценки бяха силно критикувани.
Ефектът на ниските дози
Последствията от аварията все още се измерват в Европа, особено в районите, където валеше дъжд след инцидента. Отлаганията в почвата - особено на радиоактивен цезий - достигат високи нива в Скандинавия, в Централна Европа и Северна Гърция. Във Франция, в Елзас, в района на долината на Рона и по-голяма част от планинските масиви, радиоактивността все още може да се измери количествено. В масивите в Източна Франция съществуват горещи точки, в които радиоактивността достига до 80 пъти над нормалното ниво.
Независимо от това, катастрофата позволи да се задълбочат познанията за “ниските дози, които са оказали въздействие върху съдовия епител”, добавя Жан-Рене Журден. Това означава, че сърдечните проблеми могат да бъдат повлияни от ниски дози радиация. Освен това “сред ликвидаторите е наблюдавано значително увеличение на катарактите (перде на окото)”. Това накара Международната комисия за радиационна защита да раздели на повече от три прага на допустимата радиация на нивото на очите.
Ядрената централа в Чернобил през май 1995 г.
КАТАСТРОФАТА
26 април 1986 г., 1.24 часа:
Четвърти реактор на украинската ядрена централа в Чернобил избухва при извършването на технически тест. Експлозията изпуска в атмосферата облак от радиоактивни продукти. СССР се опитва да скрие, а след това да омаловажи произшествието, преди да разкрие на 28 април неговата сериозност.
250 хил. души са евакуирани в Украйна, Беларус и Русия. Засегната е голяма част от Европа. Почвата на площ от 155 хил. кв. км. е замърсена.
От 1986 до 1991 г.:
Мобилизирани са близо 600 хил. ликвидатори, за да изгасят пожара, след това да обеззаразят и затворят мястото в саркофаг.
Декември 2000 г.:
Пълно спиране на всички реактори и окончателно затваряне на комплекса, 14 г. след аварията.
Все още продължават споровете за равносметката от катастрофата. Между 4000 и 100 хиляди са причинените смъртни случаи според различни източници. Аварията е класирана на 7-мо ниво по международната скала на ядрените инциденти (INES), което е най-високото.
Днес, в радиус от 10 километра около централа, радиационните нива все още са от 10 до 35 пъти по-високи от нормалното.
По материали от “Фигаро” и “Поан”
Превод от френски: Галя Дачкова