Франция: колебаещите се ще определят новия президент

<p>&nbsp;</p> <p>&bdquo;Като се имат предвид прогнозите за близки резултати на Никола Саркози и Франсоа Оланд (кандидатите на десницата и на левицата) на първия тур, все още може да се очаква някаква промяна в неделя вечерта&rdquo;, обяснява Брюно Жанбар, директор на &bdquo;OpinionWay&rdquo;.</p> <p><strong>Нов тласък за кампанията на Саркози?</strong></p> <p>Според него изборът на колебаещите се може да отиде в една, или в друга посока, от Марин льо Пен към Никола Саркози, и вляво, от Жан-Люк Меланшон към Франсоа Оланд. В зависимост от това, ще се промени динамиката на вота на втория тур на президентските избори, обяснява социологът.</p> <p>Иначе казано, ако Никола Саркози излезе начело на 22 април, двете седмици до втория тур могат да дадат нов тласък на кампанията му.</p> <p>Може ли изборът на колебаещите се да опровергае прогнозите, които социолозите дават за левия кандидат Франсоа Оланд на втория тур?</p> <p>Нерешителността в политическата сфера рядко е пълна. Тук става дума за &bdquo;логика на възможностите&rdquo;, обяснява политологът Венсан Тиберж.</p> <p>Един гласоподавател, който не е решил за кого ще гласува, се колебае между двама или трима кандидати, присъстващи в неговия свят на възможности, които, като цяло, принадлежат към едно и също политическо поле.</p> <p>Така че колебаещите се са разпределени между двата големи полюса ляво &ndash; дясно и не прекрачват лесно границата, която ги разделя.</p> <p>Вдясно, колебаещите се имат избор между Никола Саркози, Марин льо Пен и, в известен смисъл, Франсоа Байру.</p> <p><img src="/uploads/editor/FRANCE.jpg" alt="" /></p> <p>Вляво, изборът е по-широк: от кандидата на радикалната левица Жан-Люк Меланшон през кандидата на социалистите Франсоа Оланд, дори до... Франсоа Байру.</p> <p>Политическият произход също може да окаже влияние върху избора и дори върху участието на един гласоподавател. &bdquo;Вдясно, защото не вярват много, вляво, защото вярват прекалено много&rdquo;, обяснява социологът Жером Сент-Мари от института за социологически проучвания CSA.</p> <p>Традиционно,</p> <p><strong>колебаещите се са слабо политизирани</strong></p> <p>и слабо образовани избиратели. Днес социологията на колебаещите се значително е напреднала, твърди Жером Фурке от Френския институт за проучване на общественото мнение.</p> <p>Тези хора са по-скоро млади (40 на сто от тях са под 35 г. и само 15 на сто са над 65 г.), предимно жени (36 на сто жени срещу 26 на сто мъже). Социалната принадлежност също е важен показател. Служителите и представителите на свободните професии се колебаят повече (39 на сто), отколкото работниците (29 на сто) за кого ще гласуват.</p> <p>Днес обаче се очертава нова тенденция сред колебаещите се, които, парадоксално, са по-политизирани. &bdquo;Привържениците на стратегическия вот определят възможно най-късно избора си, в зависимост от социологическите проучвания и възможностите на техния лагер да спечели&rdquo;, уверява Жером Фурке.</p> <p>Вляво, тези нерешили още за кого ще гласуват избиратели се колебаят между</p> <p><strong>&bdquo;вота по сърце&rdquo; за Меланшон,</strong></p> <p>например, и този на разума за Франсоа Оланд.</p> <p>Остава случаят Байру. Той е кандидатът, чийто избиратели са най-малко уверени, че ще гласуват именно за него. Според изследването на &bdquo;OpinionWay&rdquo; 31 на сто от хората, които го подкрепят, може в последния момент да променят мнението си.</p> <p>&bdquo;Той представлява централната ос. Той може да &bdquo;подхрани&rdquo; с гласове както Саркози, така и Меланшон&rdquo;, отбелязва Брюно Жанбар. Възможно е също да вземе гласове отдясно или отляво.</p> <p>Така че изненадата предстои на 22 април.</p> <p>Превод от френски: Галя Дачкова</p>