Бенедикт ХVІ искаше да издигне авторитета на Църквата

Бенедикт ХVІ искаше да издигне авторитета на Църквата
Възрастта може да оправдае желанието на Бенедикт ХVІ да се оттегли, но това не е обичайна практика във Ватикана. Скандалите и трудните въпроси пред Църквата, сред които този за свещениците педофили и изтичането на информация от един от най-доверените му хора, вероятно също са повлияли. Това твърди Доминик Шиво, специалист по Ватикана и бивш редакционен директор на католическия канал KTO TV, пред „Експрес”.
<p><strong>- На 85 г. папа Бенедикт ХVІ съобщи, че ще се оттегли от поста си на 28 февруари. Това изненада ли ви?</strong></p> <p>- Възрастта може да оправдае желанието на папата да се оттегли. Много се говореше за евентуална оставка на Йоан-Павел ІІ, когато здравето му се влоши. Но оттеглянето от папската длъжност не е обичайна практика в Църквата. Въпреки здравословните грижи &ndash; главно сърдечни &ndash; и умората, която показа, никога не сме виждали Бенедикт ХVІ в състоянието на Йоан-Павел ІІ накрая.</p> <p>Така че можем да си представим, че и други причини са изиграли роля. Мисля си за скандалите и трудните въпроси по време на неговия понтификат, който започна зле с речта в Ратисбон през 2006 г., която беше определена като непохватна спрямо исляма. Въпросът за свещениците педофили беше водещ през целия му понтификат. А капката, която преля чашата, беше изтичането на информация, организирано от неговия иконом, което показа мащаба на деградация в обкръжението на папата.</p> <p><strong>- Как ще бъде запомнен Бенедикт ХVІ според вас?</strong></p> <p>- Вярващите ще запазят спомена за една много духовна фигура, автор на задълбочени енциклики, за тези, които са ги чели. Известно е, че той искаше да издигне поне малко авторитета на Църквата, разклатена от турбулентността на един свят, в който трудно намира своето място. Противно на предшественика си Йоан-Павел ІІ, когото помним с големите му пътувания и символични образи, в този случай става дума главно за качеството на текстовете, речите и поученията, които бележат понтификата на Бенедикт ХVІ.</p> <p>Разликата с неговия предшественик се прояви в начина на водене на междурелигиозния диалог. В отношенията с исляма и юдаизма, Бенедикт ХVІ се погрижи да избегне връщането назад, но без да се стреми да отиде по-далеч, загрижен някой да не помисли, че се касае за синкретизъм. Различен подход от този на Йоан-Павел ІІ, който, поради привързаността си към символичните образи, събра представители на всички религии, за да се молят заедно в Асизи (в Италия през 1986 г. &ndash; б.а.).</p> <p><strong>- Още в началото на понтификата си, Бенедикт ХVІ се прояви като консерватор, който желае да води диалог с интегристите. Какво мислите за това?</strong></p> <p>- Неговата загриженост да се помири на всяка цена с интегристкото движение, може да се възприеме положително, като опит да върне обратно заблудените овце. Но някои го възприеха като желание да се погрижи за една малка група, която отхвърля Втория ватикански събор (от 1962 г. &ndash; б.р.), в ущърб на масата от вярващите.</p> <p>Смятайки, че е възможно да се отслужва литургията на латински или да бъде върнато известно великолепие на литургията в &bdquo;Св. Петър&rdquo;, Бенедикт ХVІ наистина накара мнозина да мислят, че е много привързан към традицията на католическата религия. Смятам обаче, че позицията му беше по-уравновесена: той редовно защитаваше Втория ватикански събор, който е преживял, по времето, когато е бил причисляван към прогресистите.</p> <p><strong>- Каква е равносметката за действията му спрямо педофилията в Църквата?</strong></p> <p>- По-скоро положителна, като се има предвид, че отчасти по негова инициатива Църквата направи много строги предписания, за да въведе най-накрая &bdquo;нулева толерантност&rdquo;. Но може също да бъде критикувано неговото желание да върне всички тези въпроси в Рим. Това е начин за папската власт да запази контрола, а това създава риск проблемът да бъде разводнен сред останалите международни въпроси.</p> <p><strong>- При посещенията си във Франция той афишира желание ролята на религията в обществения живот да се засили, което предизвика полемики. Отличава ли се Бенедикт ХVІ по този въпрос от своите предшественици?</strong></p> <p>- Тук също той стигна до средата на пътя. Той не е суров анти-лаик, но не приема без да се мръщи решенията, вземани например от сегашното правителство за хомосексуалните бракове или дебатите по биоетика. Позициите му по социалните въпроси бяха по-консенсусни, дори и да прояви през 2010 г. много твърда позиция спрямо експулсирането на роми, истински камък в градината на властта по онова време.</p> <p>Като германец той познава все пак френското общество и знае, че Църквата вече не играе в него политическа роля, което прави Франция много по-различна страна от Германия или от САЩ.</p> <p><strong>- Какви &bdquo;здания в строеж&rdquo; оставя Бенедикт ХVІ на своите наследници?</strong></p> <p>- Струва ми се, че едно от най-големите, е реформата на Курията (различните институции на Католечската църква &ndash; б.а.), която той не направи. Йоан-Павел Втори не се нае да реформира този &bdquo;мамут&rdquo;, а Бенедикт ХVІ направи само някои странични промени. Другата голяма тема е за отношенията на Църквата с обществото, въпросът за мястото на жените или за браковете на свещеници. Църквата трябва да намери отговори, които да бъдат разбрани по-добре от вярващите.</p>

Коментари

Напиши коментар

Откажи