- Автор: Гласове
- 14 Март 2024
- 16028
- 52
Автор: Юлия Латинина, youtube.com Следвайте "Гласове" в Телеграм
Българите доставят 122 и 152 калибър. Те имат заводи, които са произвеждали съветски боеприпаси. С купуването на българските снаряди през цялото време са се занимавали не германци и не чехи, и не българи, а украинци – украинското министерство на отбраната. Това каза бившият съветник на Владимир Зеленски Алексий Арестович в интервю за YouTube канала на Юлия Латинина.
Според свидетелството на Арестович в началото нещата не са вървели добре: Нещо не им се получаваше, някак не можеха да се договорят. Но вероятно някъде някак са се разбрали. България като цяло е мощен производител на снаряди и на някои други крайно необходими военни нещица. Но има нюанс – там има доста силна проруска опозиция, но независимо от това всички българи разбраха, дори и проруската опозиция, че винаги е изгодно да се печели от война.
Нинова: България не е изнесла нито един патрон за Украйна
Не можаха да измислят как правилно да спечелят и се опасявам, че основните проблеми бяха от наша страна. Всички разследващи журналисти, които обичат да тичат и да снимат от храстите, силно и настоятелно съветвам да се заемат с темата за българските снаряди и министерство на отбраната на Украйна – ще откриете много нови интересни неща.
Кирил Петков: За 164 дни България изнесе индиректно за Украйна оръжие за около 5 млрд. лева
В крайна сметка обаче плащанията са тръгнали: Но, слава Богу, че видимо някак плащането се е случило и те някак са тръгнали.
Арестович призовава за разследване на доставките на български снаряди за Украйна, намеквайки за огромна корупция.
Настоящият материал е направен от чуждестранния агент Юлия Леонидова Латинина (по силата на Федералния закон на Руската Федерация от 14 юли 2022 г. „За контрол на дейностите на лица, намиращи се под чуждестранно влияние“)
- Добър ден, господа, ние сме Юлия Латинина и Алексей Арестович. Здравейте, Алексей.
- Здравейте.
- Не забравяйте да се регистрирате в нашия канал. Не забравяйте, разбира се, да се регистрирате и в канала на Алексей. Не забравяйте да споделяте и да слагате лайкове. Пишете как е звукът, всичко би трябвало да е наред със звука. Веднага ще кажа, че смятахме да говорим, да посветим целия ефир на империята – истинската и фалшивата. Страшна е темата, разбирам, по нея много може да се рови, ще се постарая да не пропуснем нито едно мнение. Искам да започна с това, че отдавна имам когнитивен дисонанс, който се състои от две неща. Първо, от една страна, когато четем история, когато четем фантастика, когато четем литература – там постоянно се възхищават на империите, защото по принцип в природата на човека е да се възхищава на победителите. Но от друга страна, виждаме, че в съвременната действителност тича тълпа от лузъри, пропагандистите говорят, че империята е ужасно нещо, че за нея трябва да се разкайваме, че трябва да изтръгнем имперското от себе си и така нататък. Това е първата част на мисловния плет, а втората част на моя когнитивен дисонанс се състои в това, че Путинова Русия постоянно е наричана империя, въпреки че тя по никакъв начин не е империя. Даже и според най-обикновения признак, че империята, дори и когато много отнема – както Римската империя е отнела независимостта на келтите – дава повече, отколкото взема. А какво дава Путинова Русия, е нещо което ще обсъдим. Но, защо правя цялото това предисловие – защото ми се струва, че има няколко стратегически неща, които се случват пред очите ни и косвено са свързани с нашата тема, и които все пак не трябва да оставяме без внимание. Алексей, можете ли преди нашата голяма тема, да се спрете на няколко важни въпроса?
- Аз всичко мога. Хайде.
- Да, господа, пишете също и въпроси, най-вече за империята, защото ние бързо ще ги разгледаме. Първият въпрос е, че най-сетне, след отстъплението от Авдеевка в Украйна започнаха да пристигат снаряди. Това са български снаряди, както Вие казахте, помня колко добре говорихте в ефира на Фелдман за това. Знаете ли, имам усещането, че нас ни излъгаха. Излиза президентът на Чехия и казва на Мюнхенската конференция: „Ние тук случайно намерихме един милион снаряди“. Е, може да са в Ангола, може да са някъде на борда на потъналия Титаник... Не, оказа се, че те са в същата тази България, за която Вие говорихте.
И моето усещане, че германците, които плащат страшно много пари за тази война, са искали да доставят снаряди по 8 000 евро парчето. Не са успели да ги произведат и когато при нас стана напечено, те казаха „Е, добре, хайде да ги купим от българите, разбира се, ще е по-скъпо, но това е положението.“ А чехите получиха поръчението да намерят тези снаряди, за да не се изложат.
- Хайде да караме наред. Значи Франция не произвежда боеприпаси за съветски оръжия. Българите доставят 122 и 152 калибър. Те имат заводи, които са произвеждали съветски боеприпаси. Не зная дали произвеждат 155, не съм уточнявал, но основата на артилерийския парк на Украйна не са модерни западни оръдия, голямата част от които са унищожени, отишли са за ремонт, а и по принцип бяха малко. Това са нормални съветски системи – 122, 155 мм. И основната пречка, според информацията, която аз имам, че в момента с купуването на българските снаряди през цялото време са се занимавали не германци и не чехи, и не българи, а украинци – украинското министерство на отбраната.
Нещо не им се получаваше, някак не можеха да се договорят. Но вероятно някъде някак са се разбрали. България като цяло е мощен производител на снаряди и на някои други крайно необходими военни нещица. Но има нюанс – там има доста силна проруска опозиция, но независимо от това всички българи разбраха, дори и проруската опозиция, че винаги е изгодно да се печели от война.
Не можаха да измислят как правилно да спечелят и се опасявам, че основните проблеми бяха от наша страна. Всички разследващи журналисти, които обичат да тичат и да снимат от храстите, силно и настоятелно съветвам да се заемат с темата за българските снаряди и министерство на отбраната на Украйна – ще откриете много нови интересни неща.
Но, слава Богу, че видимо някак плащането се е случило и те някак са тръгнали. Сега има друго – както някога с доставките за Хитлер, и сега започват упорити слухове, че германският ВПК започва да задава на Шолц въпроси за неговата политика. Те казват, „Печелят всички, освен нас. На нас също много ни се иска. Вижте какво правят французите, тези гадове, и всичко им е добре.“ Така че, ето такива, как да го кажа деликатно, недоразумения – те всичките са в наша полза. Важното е от наша страна да няма недоразумения, но пак се връщаме към темата с българските снаряди и министерство на отбраната на Украйна. Българските мини, за благозвучие.
- Българските мини – или вече всичко казахте?
- Те се отнасят към същата тема. Настоятелно съветвам нашите славни разследващи да разследват тази линия.
- Вторият въпрос впрочем също е за разследване. Както разбирам, ако започнат да доставят снаряди на Украйна, с голяма вероятност третата линия на отбрана, която сега се изгражда, и която беше изграждана още от експрезидента Порошенко, с голяма вероятност ще устои. Но имам въпрос – как се получава така, въпреки че Вие и това вече обсъждахте с Фелдман, как стана така, че тя беше построена при Порошенко, защото първите две вече бяха построени, а по времето, когато Путин взе Авдеевка, те така и не бяха успели да я построят. И връщайки се към темата за империите, не мога да не блесна с малък детайл, който е следният: Рим, навремето – Рим, Империята, могъщата империя, в която е живяла четвърт от населението на тогавашния свят – е превърнал цялата си западна граница в линия от отбранителни укрепления, които се простирали не на десетки, а на стотици километри, чак до самите краища, до Тракия. И ето как на Рим не му е било трудно да превърне всичките си крайдунавски позиции в течение на стотици километри в предфронтова линия с укрепления, а пък при нас, за Авдеевка ни говореха, че трябва само да настъпваме.
- Юлия, аз вече отговорих на Фелдман, ако Вие искате да повторя за Вашите зрители – ще повторя. У нас страшно много ведомства отговарят за това едновременно. Освен това, това е и страшна корупционна схема. И трето, това е недостатък на инженерните войски и изобщо на инженерната мисъл на въоръжените сили на Украйна и силите на отбраната. Това са трите основни причини. Това се решава много лесно – създават се допълнителни инженерни части, слагат се допълнителни плашила; второ, възстановява се редът сред подизпълнителите, някакъв комбиниран вариант между тези двата. Или се намалява количеството на отговорниците и между тях се договаря взаимодействието. Или пък се избира един подизпълнител, който персонално отговаря с главата си за качеството и скоростта на строителство на укрепленията. Не успяхме да направим нито едното, нито другото, защото сме слаба и анархистична държава, а освен това сме и корумпирана държава и общество. И дори опасността от всеобща гибел или от гибелта на нашите войници, не кара нашите властимащи на всички нива да се заемат с този въпрос, както се полага.
- Ако трябва да съм честна Вие рушите всичките ми стратегически постройки. На мен ми се струваше, че Западът даде на Путин да овладее Авдеевка и едва след това започна да снабдява Украйна със снаряди. И аз помислих, че вероятно това е стратегически замисъл. От една страна, хвърлят на Путин някакъв кокал, за да се успокои и вече да се съгласи на преговори, а от друга страна показват на президента Зеленски какво ще стане, ако не отиде на преговори, защото руските войски ще се придвижват все по-нататък и по-нататък. И по този начин Западът се опитва да премести позицията на Украйна.
- Много хубави неща мислите за Запада и за хората. Аз с хората, които взимат тези страшни стратегически решения или по-точно не ги взимат, въпреки че са длъжни, общувам всеки ден. Буквално всеки ден. А понякога и няколко пъти на ден. Никакви замисли нямат. Те честно казват, че ние нямаме никакви планове за след месец. Напразно си мислите, че сме възрастни хора. Ние не сме възрастни и все още боледуваме. Това е всичко. Ние сме същите като вас, само че все още непрестанно боледуваме. Те направо си казват, че при тях е пълен бардак и никой не планира за повече от месец. Ще приведа един пример, не инсайдерски, а с реални цифри от открити източници. ЕС анонсира, както написаха украинските проправителствени Телеграм канали, „извънредно“ решение за фундаментална модернизация на военната промишленост на ЕС и превръщането му едва ли не във военен лагер. Купища документи тръгват и преминават през европарламента и в тях е написано в какво се състои фундаменталния пробив: те искат да похарчат половин милиард евро за усъвършенстване на европейската отбрана и всичко това трябва да се случи до 2027 г., по 750 милона евро на година. Приблизително такава сума Русия харчи за войната в Украйна на ден. Плюс-минус, мисля. Ето, това е фундаменталният пробив на ЕС, това е и нивото на планиране. Те дават на Полша 137 милиарда, затова че Полша помръдна напред съдебната си реформа. 137 милиарда. На Украйна дават 50 за четири години, които са ни съвършено недостатъчни, със страшни мъки, едва-едва уговаряйки Орбан, уговаряйки всички на света, и още една част във вид на кредити. Това е нивото на разбиране на опасността в Европа. И на всичко, което става в света. Така че, не търсете там мозъци, отдавна ги няма. У никого.
- И все пак, за третата линия на отбрана – ще удържи ли тя, според Вас?
- Не зная, не зная. Виждал съм тази трета линия на отбрана, например при Бахмут навремето, но как да Ви кажа... Нека го кажа деликатно: за нея са нужни постоянни системни усилия, да се поддържа в работно състояние, такова, каквото да може да се заеме от войската и след неголеми довършвания на системата да бъде превърнато в отбранителна линия, която да издържи. Това не се прави. Какво се случва с каналите, които бяха изкопани с булдозери и които почти 6 години престояха без проверка – това са дъжд-сняг, сняг-дъжд – това се смята за линия на отбрана на някои места.
- Тогава последен бърз въпрос, ако не ни изпратят нови. Страхувам се да попитам, Вие вече два пъти казахте думата корупция. И намекнахте, че заради корупция са се взимали решения, които означават наистина живот или смърт на страната.
- Защо казвате „са се взимали“? Те се взимат всеки ден. Проблемът дори не е в тези решения, които се взимат, проблемът е в тези, които не се взимат поради корупция. Тези, които не се взимат, са далеч по-опасни, от онези, които се взимат.
- А кои не се взимат?
- Когато взеха решение да строят тези стратегически фортификационни съоръжения в края на втората година на войната. Русия води завоевателна война, агресивно-настъпателна, и строи стратегически съоръжения. Те служат и за отбрана, и за настъпление. Еднакво годни са, за отбрана са много добри, а за настъпление са отлични изходни зони, които дават устойчивост на войската, подобряват логистиката и всичко останало – както всяка оборудвана местност е по-добра от необорудваната. Така че Русия строи, а ние, които водим отбранителна война, изобщо не можахме да решим да строим, а когато вече решихме, вече не можеше да се строи нормално. Отново сме орел-рак-щука и така нататък. Вече дори не говоря за такива неща като колко страшна и могъща е нашата Върховна рада, която не може да регулира най-прости постановления, или по-точно поправка за дейностите, които военните могат сами да извършват. Защото у нас и до сега, във военно време, ако почнеш да копаеш в частна собственост, срещу теб могат да започнат проблеми. Има прокурори, които с радост започват да осигуряват такива проблеми на военните. Това не е регулирано.
- А не трябва ли цялата тази процедура да е подчинена на Генщаба, защото някак на Генщаба е по-ясно къде, колко и кога да строи?
- Би било възможно, но това означава смяна на модела на съотношение между Въоръжените сили на Украйна и силите на отбраната с други органи на властта. Тоест, отново законодателен пакет, който трябва да бъде изработен и приет. Колко време приемаме закона за мобилизацията и го съгласуваме?
- Но ако става дума за оцеляването на народа, то народът също трябва да разбира, че всичко трябва да бъде подчинено на войната.
- Ако у нас имаше хора, които могат да мислят за общественото благо и имаха ценности, освен малките си тлъсти дялове, нямаше да допуснат тази война. Нямаше да има война.
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
