Страните от Еврозоната продължават разговорите за бъдещето на Гърция

<p>В края на миналата седмица Гърция направи важни стъпки към получаването на спасителната помощ, след като бе постигната дългоочакваната сделка с частните кредитори. Чрез нея дълговото бреме на страната бе намалено с над 100 млрд. евро.</p> <p>Сделката с банките, пенсионните фондове и другите частни кредитори на Гърция е най-голямата подобна операция в историята на финансовите пазари.</p> <p>Тя бе условие за отпускането на втория спасителен пакет от Европейската централна банка, Европейския съюз и Международния валутен фонд, който е на стойност 130 млрд. евро.</p> <p>Последната дума ще имат членовете на Еврогрупата, които трябва да дадат своето одобрение.</p> <p>Следващата важна дата в сагата по спасяването на Гърция е 15 март, когато ръководителите на МВФ трябва да решат с каква сума ще участват в спасителния фонд на еврозоната.</p> <p>Споразумението с частните кредитори бе определено от Гърция като исторически момент. То предизвика позитивни реакции сред лидерите на Еврозоната, като френският президент Никола Саркози дори обяви, че с него &bdquo;проблемите вече са решени&rdquo;.</p> <p>Преструктурирането на дълговете и замяната на съществуващите облигации с такива с по-ниска номинална стойност бе определено от рейтинговите агенции "Фич" и "Мудис" като банкрут на Гърция.</p> <p>Подобно е мнението и на Международната асоциация за търговия със суапове и деривати, според която е налице &bdquo;кредитно събитие&rdquo;.</p> <p>Това означава, че ще трябва да бъдат изплатени компенсации по суапове за защита от банкрут на Гърция (CDS) на стойност 3,2 млрд. евро.</p>