Според анализ на НАП, между физическите лица у нас документално се въртят около 2 млрд. и 700 млн. лв. и има свързаност на ниво заеми между над 30 хил. физически лица. Излиза, че всеки икономически активен българин е получил извънбанкови заеми на стойност над 35 хил. лв., а това са проформа суми, обясни в предаването "Преди всички" по БНР Росен Бъчваров от Националната агенция за приходите (НАП).
<p><strong>От догодина ще бъдем задължени да обявяваме всеки извънбанков заем над 5000 лв. в данъчната си декларация.</strong> Прагът от 5000 лв е фиксиран така, за да се "минират" дребни заеми между приятели, които нямат голямо значение за стопанския оборот. НАП очаква няколко хиляди души да подадат такива декларации и да обявят реалните си заеми над 5000 лв. Според Бъчваров огромна част от заемите няма да бъдат декларирани, защото реално не съществуват.<br /><br /><strong>Почти във всяка втора резивизия на НАП се стига до обяснението за взети заеми от приятели, а преобладаващата част от тях са фиктивни</strong> и се "съчиняват", каза Росен Бъчваров. Законодателната мярка според данъчните ще пресече тези повсеместни практики. <br />Логиката на мярката е заем, който не е деклариран, да не бъде признаван като източник на доход. Изискването да се декларират заемите не означава тяхната легализация, подчертават от НАП.<br /><br /><strong>Ако се декларират фиктивни заеми, това не значи, че данъчните автоматично ще ги признаят</strong> и няма да обследват както дали те реално се се случили, така и дали лицата, които ги отпускат, имат фискален потенциал за това, каза пред "Хоризонт" Бъчваров.<br />Законодателната промяна предвижда глоба в размер на 10% от стойността на укритата сума за онзи, който не декларира получен заем.<br /><br /><strong>Новата мярка има и противници. Един от доводите против е, че държавата няма право до такава степен да се меси в личната свобода на гражданите.<br /></strong>Освен това декларирането на всеки приятелски и роднински заем само ще разпилее административни усилия, които биха могли да се вложат в преследването на хората, укриващи огромни приходи. Сред доводите против е и че доходи пак ще могат да се укриват по този начин, просто схемата ще се усложни леко.</p>
<p>Според Георги Ангелов, който споделя мнението си по въпроса в "Блога за икономика", <strong>досега хора са декларирали фиктивни заеми, чрез които избягват данъчно облагане.</strong><br />Отсега нататък те ще декларират в данъчната си декларация същите тези фиктивни заеми. И сега, ако някой декларира, че е получил фиктивни кредити, НАП разследва всички хора, които са предоставили тези кредити.<br /><strong>Ако може да докаже, че те са фиктивни, тогава няма проблем за НАП.</strong> Но явно не може да докаже, че кредитите са фиктивни. Е, тогава – с какво изискването за деклариране в данъчната декларация ще промени нещата (освен, че ще създаде административен товар), пише Ангелов.<br /><br /><em>(По БНР и Вести.бг)</em></p>
<p> </p>