Пит Бътигиг целува съпруга си, след като обяви кандидатурата си за президент
С наближаването на президентските избори в САЩ, след по-малко от година, Демократическата партия не е в състояние да намери кандидат на висота. Поради липсата на качество, залага на количеството!
Демократическата партия има проблем, или по-скоро 17 проблема. Засега нито един от 17-те кандидати изглежда не е в състояние да победи Доналд Тръмп, врагът, единствената тема, която успява да обедини демократическия лагер.
Нито един няма визия за Америка.
Нито един няма харизмата на последните двама президенти демократи, Бил Клинтън и Барак Обама, които още на първичните избори предизвикаха ентусиазъм отвъд собствения си политически лагер.
Партията на малцинствата
Фаворитът вече не е съвсем фаворит, още повече, че милиардерът Майкъл Блумбърг, с идеи, доста близки до тези на Джо Байдън, се впусна в надпреварата, купувайки си телевизионни реклами за 30 млн. долара, докато повечето от останалите кандидати изобличават ролята на парите в политиката. С малки изключения, пресата продължава да щади Джо Байдън. Нямаше въпроси за ролята на сина му в Украйна или Китай по време на петия дебат (който беше неуспех от гледна точка на аудиторията). По време на четвъртия един от най-известните водещи на Си Ен Ен, Андерсън Купър, зададе скромен въпрос със следното въведение: “Президентът Тръмп несправедливо обвини вашия син, че е направил нещо лошо, по времето, когато е бил в управителния съвет на компания в Украйна. Искам да подчертая, че няма никакво доказателство за нередности от страна на вашия син или на вас самия”.
Хаплива журналистика, няма що!
Бившият вицепрезидент неуморно повтаря, че е в най-добра позиция, за да победи Тръмп, но досега това е почти единственото му послание.
Когато благодарение на разочарованието от Байдън, нарасна рейтингът на Пит Бътигиг, “умереният бял хомосексуалист”, по думите на американската преса, кмет на малък град, той бе жестоко нападнат заради предполагаемата си неспособност да стигне до черните малцинства. Бътигиг се защити неубедително, твърдейки, че опитът му с гей “малцинството” може да му бъде от полза за афро-американската общност. Дебатът в Демократическата партия, в който досега доминираха национални проблеми, като здравеопазването, данъкът върху богатството иил огнестрелните оръжия, се измести на расов терен или на терена на малцинствата. Не е сигурно, че тази стратегия ще излъчи кандидат с национален размах.
Едно време партия на сините якички - американските работници, Демократическата партия се превърна в
партия на малцинствата: черни, испаноезични, ЛГБТ, както и на белите интелектуалци.
Който и да е кандидатът на демократите, той няма да може да спечели без силна мобилизация на тези групи в негова подкрепа, но няма да спечели и ако не се обърне към част от белите избиратели, някои от които са склонни да смятат, че демократите не се интересуват от техните проблеми, като покупателната способност, заетостта или културните им представи.
Елизабет Уорън, която прави всичко, за да маскира “бялата си привилегия” (white privilege) и която Тръмп нарича Покахонтас, откакто откри индианските си корени, е почти карикатурна илюстрация на това. Приемайки подкрепата на малка група “чернокожи транс- и цисджендърни жени*, които не претендират за мъжка идентичност", тя написа в Туитър: “Благодаря @BlackwomxnFor! Чернокожите, транс- и цисджендърните жени, небинарните и неконформистки хора са основата на нашата демокрация”. Не е сигурно, че това “откровение” е печеливша стратегия спрямо белите, които - засега - все още са мнозинство. Във Франция може да се учудят от подобен подход към проблемите и използването на термините “бял”, “черен” и “латино”. В американския публичен дебат обаче тези термини непрекъснато се използват.
Като доказателство за
комунитаристкия уклон на Демократическата партия,
кандидатите се извиняват за миналото си поведение. Камала Харис, която току-що се оттегли, се извини за това, че често е била строг прокурор в Калифорния. Майкъл Блумбърг - за политиката си на “спри и претърси” (stop and frisk), която драстично намали престъпността по времето, когато беше кмет на Ню Йорк, но засягаше преди всичко чернокожото население. Джо Байдън - за подкрепата си за поправката “Хайд”, която забраняваше използването на федерални публични средства в някои случаи на аборт и активната си подкрепа за политиката на масово лишаване от свобода в началото на 90-те г., която изпрати в затвора непропорционален брой млади чернокожи.
Що се отнася до процедурата по импийчмънт, тя не върви според плана на демократите. Не само, че не печели подкрепата на по-голяма част от общественото мнение, но и не предостави пряко доказателство за връзка между отлагането на военната помощ за Украйна и началото на съдебно разследване на “Бурисма”, компанията, дала фиктивна работа на сина на Байдън. Дори ако бъде установено доказателство, то не би представлявало престъпление. Както отбелязва професорът по право в Харвард Алън Дершовиц на сайта на Института “Гейтстоун”, за да се охарактеризира едно престъпление, то трябва изрично да е предвидено от закона. Но нито един закон не забранява на президент или избраник да извлече политическа полза от политическите си действия. Такъв закон е просто невъзможно да се формулира: фактът, че някой се възползва политически от своята дейност, всъщност е неразделна част от упражняването на политиката.
Когато един американски президент обявява ембарго срещу Куба, той го прави също, за да привлече симпатиите на кубинците в Маями. Външнополитическите актове се правят, за да спечелят подкрепата в САЩ на общности с чужд произход. Ако нямаше арменци в САЩ, не е сигурно, че Конгресът щеше да гласува една - иначе отлична - резолюция, признаваща геноцида над арменците. Изправени пред тази юридическа безизходица, демократите вече изтъкват невероятното престъпление корупция на своя президент. По-малко от година преди президентските избори те имат да решават проблем. Биха могли да отправят
спешен призив: “Отчаяно се търси Обама!”.
Авторът, Ален Детекс, е почетен сенатор в Белгия, бивш генерален секретар на “Лекари без граници”.
* Понятието “цисджендърни жени” означава жени, чието чувство за собствения им пол отговаря на биологичния им пол (бел. ред.)
Превод от френски: Галя Дачкова