Драмата на Европа

Драмата на Европа

Драмата на Европа е духовна драма, драмата на Европа е драма на духа. Има няколко вида духовна драма, на най-сериозната положително е онази, през която рано или късно и само веднъж преминава всяко живо същество, когато от него отлита диханието на духа. Дали Европа все още изживявя тази драма, или вече я е преодоляла? Трудно е да се каже, понеже не би следвало да се доверяваме на материалните привидности. Един труп, каквото и да говорим, е нещо неодушевено, лишено от душа. Но той не е нещо инертно. Напротив, трупът е нещо, което продължава да тръпне и вибрира, което гъмжи от нови процеси и чието абсурдно разнообразие се изразява в пъстротата и спектъра на разложението. Тези истории обаче вече не са история. 

Разлагащият се труп много прилича – доколкото един труп прилича на нещо – на свят, в който икономиката окончателно е победила политиката и който е система на антагонистични интереси, на непрестанно рушащо се равновесие, чиято точка трябва да се търси все по-ниско. Трупът е много по-неустойчив от живото същество и ако можеше да говори, сигурно би се гордял с тази вътрешна революция, с тази ускорена еволюция, проявяваща се във впечатляващи явления – безброй изтичания и бълбукания, общо сливане на тъканите в съвършена еднаквост...

Да, вътре в един труп се случват много неща и запитате ли червеите за мнението им – ако можеха да ви го дадат – те сигурно биха казали, че са се впуснали в най-славното и дръзко начинание, в най-тоталната авантюра, в неотменим експеримент. И въпреки това е абсолютна истина, че трупът няма история или – ако предпочитате – че неговата история съответства напълно на материалистическата диалектика на историята. В нея няма да откриете място за свободата под каквато и да било форма, детерминизмът е абсолютен. Заблудата на трупния червей е, че докато трупът го храни, той приема ликвидацията му за История...

За да се възвърне известен престиж на модерната държава, понастоящем принизена от долните и всекидневни прояви на мошеничество, изнудване, измами и злоупотреба, не е достатъчно да се говори от нейно име с езика на Луи XIV, сякаш причината за това принизяване е само в отслабването на уважението у гражданите. Всъщност гражданите вече не уважават държавата поради това, че тя не е достойна за уважение и с палячовщините, които върши, за да запълни вечно празната си кесия, напомня повече за Скапен (герой на Молиер от комедията „Фарс” – б.ред.), отколкото за Луи XIV.

Модерната държава е узурпатор и измамник, но също така, добре би било да се каже и че тя е експлоататорско начинание с непомерно разраснала се поради израждането на някога независими социални организми полиция. Модерната държава не води в по-голяма степен началото си от традиционната държава, отколкото раковото заболяване от органа, който постепенно подменя чрез разрастването на чудовищните си клетъчни метастази.

Модерната държава, ако мога така да се изразя, обезобрази Европа и същевременно я задуши под огромния си товар, под излишното си бреме, впръсквайки в нея своите отрови. Тоталитарната държава бе тоталитарна още в зародиш, така както раковото заболяване е раково заболяване още при първата си изродена клетка... Нека не се лъжем. Тоталитарната държава е не толкова причина, колкото симптом. Не тя е тази, която разрушава свободата, тя по-скоро се организира върху нейните развалини. Или, ако мога да добавя още един образ към останалите – тя ми изглежда като гигантска гъба, която укрепва и нараства от гнилостните сокове от разлагането на свободите.

Свикнали сме да казваме, че новото общество – капиталистическото, е сменило предходното, а в действителност не е така. Капиталистическото общество още не си е направило труда да се организира истински, то се е развивало, паратизирайки върху предишното, с цената на неимоверни катастрофи, защото единствената възможна капиталистическа организация е тоталитарната и за да бъде тя осъществима или поне мислима, трябваше да се очаква раждането на тоталитарния човек...

Чудовищата са способни да разрушат много неща, но те носят в себе си принципа на смъртта, включително и на собствената си. Тоталитарният човек няма дълго да надживее разрушената от него цивилизация и следователно я е разрушил напразно – ето какво трябва да се проумее. Само глупците си въобразяват, че тези юначаги, освободени от всякакво метафизическо безпокойство и морални скрупули, бидейки спортисти и дисциплинирани работяги, биха били чудесна работна ръка... дълбоко заблуждение!

Тоталитарният човек е чудесен инструмент за работа или за война, той има невероятна производителност, но не е в състояние да служи дълго време. Съществуването на тоталитарния човек, шедьовър на бездушната техника, е само инцидент в човешката история и този инцидент рискува да си остане последен. Преди да достигне въображаемия рай, рая на всеобщ комфорт за усъвършенствани животни, тоталитарният човек ще умре от жажда при опита си да прекоси пустинята на духа, където ще може да утолява жаждата си единствено с кръвта на себеподобните си...

Да се приеме някаква система? Да се присъединиш към определена партия? Но системите и партиите вече не служат за друго, освен да вдъхват сигурност на глупците. А призванието ми на земята не е да вдъхвам увереност на тези, които и без това се справят добре с тази задача; те се стремят към сигурност, както наредените отлети букви на типографа към неподвижност. Ето я измамата!

Този свят вярва, че е в движение, защото идеята му за движение е възможно най-материална. Един свят в движение е свят, който се катери по склона, а не свят, който се спуска стремглаво по него. Колкото и стремглаво да се спускаш надолу, това е само падане и нищо повече. Между тези, които мислят, че цивилизацията е човешка победа – победа на човека, борещ се срещу детерминизма на нещата, и най-напред срещу онази част от всеобщия детерминизъм, в която са впримчени като крило на птица в капан – и онези, които искат да превърнат човека във вещ сред вещите, не може да има споразумение. Системите и партиите обаче съществуват, за да ни накарат да повярваме тъкмо във възможността за такова споразумение.

В настоящия миг не познавам система или партия, на която може да се повери истинска идея, макар и с минимална надежда тя да остане непокътната или поне все още разпознаваема до следващия ден. Разполагам с ограничен брой истински идеи, които са ми скъпи и не бих ги поверил на публичната власт, за да не кажа на публичния дом, защото проституцията с идеи се превърна из целия свят в държавна индустрия. Всички идеи, които пуснахме да се разхождат сами като Червената шапчица с плитка на гърба и кошничка в ръката, бяха изнасилени на първия уличен ъгъл от някакъв лозунг в униформа. А всички лозунги са в униформа, вскички лозунги принадлежат на полицията.

Европа се разлага и системите, които обгражда с хвалебствия, са системи на разложението, дори когато уж се вдъхновяват от формулата на помирението. В крайна сметка разложението също е помирение. Помирението чрез корупция не е лоша идея, но системите са безсилни да осъществят и него...

Думата цивилизация някога е препращала към думата сигурност. Представете си сигурността на една цивилизация, принудена да поддържа срещу самата себе си с цената на огромни разходи и на остатъка от свободата си тази шпионска мрежа, за да бъде предупредена поне пет минути предварително, че ще я заличат напълно! Човечеството е видимо обзето от образите на собствената си смърт, умножени хилядократно, както във фасетното око на насекомо. Човечеството се бои от самото себе си, бои се от сянката си, от ръцете си върху масата, от отвореното чекмедже, в което проблясва добре смазаната цев на браунинга. Когато човечеството постепенно ограничава, доброволно или не, наследената си част свобода, твърдейки, че прави тази жертва в името на бъдещото щастие, не вярвайте в това нито миг!

...Обикновеният човек изобщо не се вълнува от възроденото човечество, всъщност той си търси повод, за да се откаже от свободите, чийто риск не му се иска да поеме. Твърдя, че тоталитарните измамници не си поставят друга цел освен да насърчават този отказ, това абдикиране на обикновеното човечество. Твърдя, че пресметливите екстравагантности на пропагадната, която не се стреми да убеждава, а да затъпява, поддържат сред масите безропотен скептицизъм, това гнусно състояние на ума, препълнен с лозунги.

Не, тоталитарните измамници в никакъв случай не държат да им се вярва, те не предлагат на масите някаква благотворна вяра, а искат да ги отвратят от всяка вяра и в крайна сметка дори от самата им липса на вяра. Измамниците не се мамят, те познават човека и отлично знаят, че отказът от всякаква вяра не премахва потребността от вярване, но в краяна сметка ще промени изцяло нейната същност; той постепенно ще го замести с тревожност, аналогична на болезнения глад на истериците, които в такъв момент се хранят с най-странни и отблъскващи храни. Тоталитарният измамник иска покорни маси...

Християнска Европа се дехристиянизира така, както човек се девитаминизира. Не става въпрос да разберем какви са били или не са били витамините, а дали те с времето и навика не са се оказали неизбежна потребност. Европа се е дехристиянизирала постепенно и незабележимо. Това явление не се е изплъзнало от наблюдателите. Но те са се успокоявали, казвайки си, че пациентът има смущения, каквито са наблюдавани и преди това. Тъй като вече са били твърде чужди на духа на християнството и упорито са виждали в него само етика, те се консултирали с криминалните статистики и отбелязвали с облекчение, че броят на престъпленията не нараства чувствително.

При хипотезата, че религията все още може да служи за потискане на лошите инстинкти, заплахата не е изглеждала твърде голяма и не се е смятало, че ще завари обществото неподготвено, а при по-лошата прогноза се е приемало, че преходната криза в морала винаги може да се изживее, като се усили жандармерията. За нещастие първите прояви на злото са били далеч от очакваното. Противно на това, което са смятали теоретиците, дехристиянизацията не изкара на преден план в историята брутални и цинични зверове, внезапно освободени от табутата като опасно куче, изтръгнало се от веригата си. Тоталитарното животно, звярът, търсещ плячка, последователно палач или воин, съзидател или разрушител, създаващ ред или хаос, винаги готов да повярва в казаното и да изпълни нарежданията, е човешки вид, появил се постепенно.

Тоталитарното животно в никакъв случай не е примитив, напротив, то е цивилизационен продукт, преминал отвъд крайната точка на своето развитие и много повече напомня дегенерирал аристократ, отколкото антропоид. Въпреки че, след като се появи то проповядва презрението към интелекта , за да се роди, му бе необходим климат на анархия и интелектуален разпад. Полицаите бяха на мястото си, за да възпрат всяко революционно движение, идващо от низините. Държавата харчеше милиарди, за да запълни възможно най-бъзо празнотата в мозъците, освободени внезапно от някогашни суеверни вярвания...

Който спаси свободата, ще спаси Европа. Който погуби свободата, ще погуби Европа... но дали трябва да говорим за свобода тук? Съдбата на свободата е обвързана със съдбата на свободния човек, свободата е свободният човек. Защото ние знаем, че по силата на някакъв странен парадокс, тъкмо в името на либерализма зараждащият се капитализъм пожертва свободния човек. Той го пожертва в името на този безжалостен детерминизъм на вещите, който изобличаваме в марксизма. Превръщайки обществото в обикновена машина за производство, той го изпразни от духовните сили, необходими, за да го задържат на определено ниво на човечност, за да запазят човешкото в него.

Както невежият смята, че кръвта не е нищо повече от течна плът, която се превръща във вода при болния от воднянка, втечнявайки живите тъкани, така и модерното общество, безжалостно тласкано към производство, губи през всички отверстия своята сакрална субстанция. Либерално или марксистко, това, което наричаме модерно общество, непрестанно отслабва моралната съпротива на човека за сметка на неговото ефективно въздействие върху нещата. Защо тогава да противопоставяме либерализма на марксизма, след като това са два аспекта на абдикирането на човека пред неговата участ?

--------------------------

Жорж Бернанос е един от най-талантливите и влиятелни автори на XX век, белязал със своята проза и публицистика френската култура след Първата световна война. Творчеството му е образец на християнска проза. Често е сравняван с Достоевски. Романът му „Дневникът на един селски свещеник” (1936 г.) носи на автора си Голямата награда за литература на Френската академия. Също като първия му роман „Под слънцето на сатаната” (1926 г.) той е филмиран. Режисьор е Робер Бресон, който получава две награди за филма във Венеция през 1951 г. Публикуваният текст е откъс от беседата на Бернанос „Европейският дух и светът на машините”, прознисена в Женева през 1946 г.

Текстът е поместен в: Жорж Бернанос, "Под слънцето на сатаната", София – С.А., 2005, Превод: Михаил Шиндаров

* Заглавието е на ГЛАСОВЕ.

 

 

 

 

 

Коментари

  • костадинова

    10 Юни 2016 10:12ч.

    "Европа се разлага и системите, които обгражда с хвалебствия, са системи на разложението, дори когато уж се вдъхновяват от формулата на помирението. В крайна сметка разложението също е помирение. Помирението чрез корупция не е лоша идея, но системите са безсилни да осъществят и него..." Спомнете си речта на нашия Президент в Страсбург!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • биогноза

    10 Юни 2016 10:20ч.

    Нещо като резюме на статията, която е блестяща - препостваме тия думи: "И въпреки това е абсолютна истина, че трупът няма история или – ако предпочитате – че неговата история съответства напълно на материалистическата диалектика на историята. В нея няма да откриете място за свободата под каквато и да било форма, детерминизмът е абсолютен. Заблудата на трупния червей е, че докато трупът го храни, той приема ликвидацията му за История...". Но авторът не ни е споделил все пак един парадокс: самият Маркс се оказа блестящ критик именно на "вещната връзка" и "стоковия/паричния фетишизъм", който либералният капитализъм ежемоментно органически избълва из собственото си тяло на хидра - античовешка, не само защото е антиморална, но преди всичко защото за няколко поколения тоталитарно низвергна всички възможни духовно-аристократични определения за човешко, респ. унищожи всяка човечност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гео

    10 Юни 2016 12:47ч.

    прекрасно но що е "европа"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • „Човечеството се бои от самото себе си, бои се от сянката си…“ И как ли не!

    10 Юни 2016 22:57ч.

    То инстинктивно чувствува, че носи дълбоко в себе си гените на тоталитарната безхоризонтност и еднопосочност, което само по себе си е фундамент на всяка цивилизация. Но ако трябва да се запитаме: „Какво е цивилизация? По какво трябва да я различаваме от цимента — човешка култура, превръщащ човешкия вид в дълговечния монолитен материал, от който са направени колонадите и сводовете в ХРАМА над нас и около нас?“, то нашият отговор би бил: „Културата ни прави устремени към Вечността, докато цивилизацията е сурогат на културата, който се отличава с „цикъл на просъществуване“ (life cycle): цивилизацията има фази — Начало, Разцвет и Упадък, приключващ със Смърт. Следователно цивилизацията е една игра. Нещо като хазарт. Нищо сериозно! Началото и Упадъкът (Смъртта) са гарантирани, но Разцветът (на който всички така много се надяват) е под въпрос. Дори и да има нещо, което да прилича на Разцвет, то най-често е измамно. А измамна е и самата човешка природа, дирижирана от Княза на Тъмната Светлина, който владее материалния мир.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Паскал

    16 Юни 2016 13:32ч.

    Мъдро и тъжно...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Charles de Gaulle

    05 Юли 2016 13:15ч.

    Много добре е, че има жълти французи, черни французи, кафяви французи. Те показват, че Франция е отворена за всички раси и че тя има световно призвание. Но при условие, че те остават едно неголямо малцинство. В противен случай, Франция не би била повече Франция. Все пак,ние сме преди всичко европейски народ от бялата раса, с гръцко-латинска култура и християнска религия. Да не ни разказват приказки! Ходили ли сте да видите мюсюлманите? Видяхте ли техните тюрбани и чалми? Вие добре виждате, че това не са французи. Тези които проповядват интеграция, имат мозък на колибри, дори да са много учени. Опитайте се да интегрирате олиото и оцета. Разклатете бутилката. Те ще се разделят отново. Арабите са араби, французите са французи. Вие смятате, че френското тяло може да абсорбира милиони мюсюлмани, които утре ще бъдат 20 милиона, а на следващия ден 40 млн? Ако ние извършим тази интеграция, ако всички араби бъдат считани за французи, как ще ги спрете да се настанят в метрополията, където жизненото равнище е толкоз по-високо? Моето село тогава не би се наричало Коломбей с двете църкви, а Коломбей с двете джамии ШАРЛ ДЕ ГОЛ

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ОКи доки

    04 Sep 2016 8:48ч.

    Моля, не се поддавайте на песимизъм. Всяко нещо има начало и край. Така че това, което преживяваме днес не е много по- различно от това, което преживявахме вчера. Просто цветовете са малко по-наситени и скоростите по-високи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Иван Митев

    06 Ное 2016 11:30ч.

    Актуалните стопански проблеми на Европа се причиняват от нейна сгрешена парична система. Ако не се допускаше тази грешка европейските държави нямаше да има сегашни дългове. За просперитет на Европа е необходима подобрявана европейска парична система.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин от Б

    26 Юни 2018 23:54ч.

    мисля, че колегите по-горе не са обърнали внимание на факта, че автора е починал преди 70 години.Т.е. хванал е годините на разрушителната ВСВ, все още британската и френската империи не са се разпаднали и имат много колонии, които теглят да се развиват по самостоятелен начин, без задушаващото опекунство на Запада...и след този период има разцвет, който даже се възприема още по-оптимистично на фона на пръкналия се все по- арогантен социализъм...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Станчев

    27 Юни 2018 13:04ч.

    Западния проект се оказа едно недоразумение, защото забрави за духовното , а удари акцента върху материалното. Всяко човешко изобретение има вродени дефекти, които провалят цялата идея. Но повечето не го разбират и си мислят , че вселената се върти около тях. Може би Източния проект ще влее свежа кръв във забуксувалата цивилизация - ще поживеем, ще видим.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Печално вярно

    28 Юни 2018 7:57ч.

    "Всички идеи, които пуснахме да се разхождат сами като Червената шапчица с плитка на гърба и кошничка в ръката, бяха изнасилени на първия уличен ъгъл от някакъв лозунг в униформа".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ДЕКОНСТРУКЦИЯ

    11 Юли 2018 10:15ч.

    Капиталистическата върхушка, си служи с леви демагози, за да разруши чуждата олигархия, после въвежда либерализмът за да измете лявото-социалното и да открадне всичко, след което прави консерватизъм, за да се консервират домогванията им. Винаги е било така. https://www.segabg.com/article/veche-nyama-levi-i-desni-ima-liberali-i-konservatori-0 : Лгуткео, Огнян Мчинев, Лоиюбмр Канов и Иван Стамболов - Сула. Фарисеите са консерватори, Пилат е либерал, либералите си измиват ръцете и стават консерватори. Всичко либерално в повече, е метод на олигархията - капиталистическата върхушка, да се изгаври със свободата, и народът сам да поиска консерватизмът. Точно това целят с гей браковете и бежанците.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • КОНСТРУКЦИЯ

    11 Юли 2018 14:13ч.

    Консерватизмът е противодействие на възродения републиканизъм на италианските градове от времето на войните на Папството. Този консерватизъм твърди, че човек се ражда обущар и трябва да умре като обущар; преминаването в друг социален кръг е невъзможен и е против Божествената уредба и изразител на това е Тома от Аквино (Summa Theologica), а и изобщо цялата схоластична философия не мърда много от това. Самият Тома обаче е използван като инструмент от Папството и целта е кастата на избраните (на нотабилите) да управлява плебса чрез религиозна индоктринация. Оспорването на религиозната хегемония на Запад започва с инквизиции и завършва с клади. Всява се страх. Впрочем в този смисъл Източният човек е далеч по-свободен, макар също да подлежи на санкция от самодържеца. Обаче на едно чисто личностно равнище той може да решава (и постига) доста повече. Съвременните мерки и теглилки за консерватизъм/либерализъм нямат нищо общо с това. На никой вече не му хрумва да оспорва фундамента на свободната воля. И по тая причина никой вече не е консерватор. Нека не се заблуждаваме сатанински, с фарисейският квас, истината е че Иисус е действал и проповядвал против консерватизмът. Иисус е най силният антиконсерваторен елемент в историята на човечеството.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Това го знаем

    08 Авг 2018 21:49ч.

    Нещо по-конкретно? Имена? Връзки?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи