- 05 Юни 2026
- 82
- 0
Автор: Васил Найденов
В последните години климатичните промени постепенно напуснаха територията на научните доклади и международните форуми. Все по-често те се проявяват под формата на съвсем реални предизвикателства – по-дълги горещи периоди, засушавания, екстремни валежи, натоварване на енергийните системи и нарастващ натиск върху водните ресурси. Въпреки това общественият разговор в България продължава да изостава. Темата все още се движи между политически лозунги и периодични спорове, а много по-рядко достига до въпроса какво трябва да се направи на практика.
Именно в тази ниша се позиционира Сдружение „Инициатива Мисия Климат“, създадено от Ивайло и София Петкови заедно с партньори от България, Германия, Франция и САЩ. Организацията работи в сферата на адаптацията към климатичните промени в Югоизточна Европа, като се стреми да пренесе добрите международни практики в регион, който тепърва започва да осъзнава мащаба на предстоящите предизвикателства.
Климатът като отговорност, а не като лозунг: пътят на Ивайло и София Петкови
Логичната следваща стъпка в развитието на тази работа е създаването на Институт за климатичен риск (CRI – Climate Risk Institute). Новата инициатива има амбицията да обедини организации, експерти и професионалисти, работещи по сходни теми, около една по-ясна и практическа цел – управление на климатичния риск чрез знания, анализи и конкретни решения.
Зад тази идея стои разбирането, че адаптацията не може да бъде постигната от отделни организации или институции. Тя изисква сътрудничество между различни сектори и дългосрочна визия, която да надхвърля краткосрочните политически цикли.
Проблемът е, че климатичните промени вече не чакат обществото да бъде готово за тях. Горещините стават по-продължителни, валежите по-интензивни, а екстремните явления по-чести. Това поставя под натиск както градската инфраструктура, така и цели икономически сектори.
Според София Петкова България все още разглежда темата предимно през призмата на ограниченията и политическите противопоставяния. В същото време разговорът за устойчивост, адаптация и подготовка остава на заден план, въпреки че именно той ще определя качеството на живот през следващите десетилетия.
Затова и в основата на дейността на CRI стои идеята за превенцията.
Много европейски държави вече са доказали, че ранното планиране носи значително по-добри резултати от последващото справяне с щетите. Нидерландия например от десетилетия разглежда управлението на водите като въпрос на национална сигурност. Там инвестициите в превенция са постоянен приоритет, а не реакция след поредното бедствие.
Подобна философия може да се види и в Копенхаген, където градската среда постепенно се адаптира към новите климатични условия чрез интелигентно управление на водите, зелени площи и мерки за енергийна ефективност. Париж също предлага интересен модел със своите „оазисни училищни дворове“, които съчетават повече зеленина, естествено охлаждане и възможности за задържане на дъждовната вода.
Съществуват обаче и примери за обратното. Добре известен остава случаят с небостъргача „Уоки-токи“ в Лондон, чийто дизайн предизвиква неочакван ефект от отражението на слънчевите лъчи. Последиците изглеждат почти абсурдни, но всъщност показват колко скъпо може да струва подценяването на климатичните фактори още на етап проектиране.
Според екипа на института подобни уроци трябва да бъдат отчитани и при развитието на българските градове. София например продължава да изпитва сериозен недостиг на решения, свързани със задържането и използването на дъждовната вода. В град с над 130 квартала, десетки прилежащи населени места и непрекъснато разрастваща се инфраструктура, подобни теми все още рядко присъстват в обществените дебати.
Именно затова CRI поставя акцент върху устойчивото планиране, инфраструктурата и енергийната ефективност. Вместо да разглежда климата като идеологически спор, организацията го разглежда като управляем риск, който изисква професионален подход и дългосрочно мислене.
Според Ивайло Петков противопоставянето между икономическо развитие и грижа за околната среда е до голяма степен изкуствено. Успешната адаптация не означава отказ от развитие, а по-интелигентно планиране на бъдещето.
В крайна сметка голямата цел на Института за климатичен риск не е просто да говори за климатичните промени, а да насърчава култура на подготовка. Защото най-ценната инвестиция често е тази, която е направена преди кризата да се случи.
