Шарлот излиза от водата. Прекарала е деня в морето с трите си деца и Иван (френският актьор Иван Атал, нейния партньор в живота). Смее се много, с детски, много весел смях. Подиграва се на самата себе си, на страховете си, радва се на красотата и спокойствието на голямата си дъщеря Алис, разказва как се опитва да предаде семейното наследство, без да потъне заедно с него. В Ню Йорк френската актриса е с 12-годишната Алис за рекламната кампания на Comptoir des Cotonniers.
Шарлот Генсбур. Семейната история

 

 

- За първи път, струва ми се, ви виждам на снимка, на която сте възрастна, покровителствена, голяма. 

 

- Да, така е, бях много щастлива да направя това с дъщеря ми Алис. Но дълго време бях против. Като дете ме снимаха много с родителите ми, аз пет пари не давах, но, когато родителите ми се разделиха, стана кошмарно. Всичко се обърна срещу тях, срещу нас, пред нас непрекъснато имаше скрити папараци. Казах си, че ще защитя личния си живот, каквото и да ми струва. Така че, когато се родиха децата, с Иван направихме всичко възможно, за да ги скрием. Вече съм снимала със сина ми, но беше почти тайно. Алис имаше желание. Говорихме за това. Аз започнах да работя на същата възраст, на 12 години. Това е в някакъв смисъл първата й работа и бях горда да я придружа. Майка ми дойде на фососесията. Прегърна ни, беше доволна, че ни вижда така. А аз съм доволна от резултата.

 

- Дъщеря ви Алис има много нежен, мек поглед, много по-различен от вашия на същата възраст…

 

- О, да, аз бях пълна противоположност! Търпях снимките, но беше ужасно. И днес не обичам да ме снимат, а една от всеки две снимки, които ми правят, ми се струва провал. Не заради фотографа, а заради мен. Наистина съм щастлива, когато виждам, че дъщеря ми е толкова хубава. Тя е много спокойна, за разлика от мен, изглежда толкова безгрижна. Но трябва да бъдем внимателни с децата, които изглеждат така, сякаш нямат никакви проблеми! Тя е също много чувствителна.

 

- Позирали сте доста, дори и това да не ви харесва. Вие сте много фотогенична. Давахте ли й съвети?

 

- Алис е много зряла и няма нужда от съвети, особено от мен. Аз съм й майка, а тя е момиче с характер. Това, което ми харесва в нея, освен хиляди други неща, е, че е много по-различна от мен. Тя има свой собствен женски подход. Знае какво й отива, какво не й отива, независимо дали ми харесва или не! Тя наистина е много женствена, обича рокли и си слага лак, докато аз мразех това. Когато пазаруваме заедно, винаги започва добре и завършва зле. Освен това имаме напълно противоположни вкусове. Всяка се преструва, че харесва това, което другата харесва. Тя много добре усеща, че се насилвам, както и аз усещам, че тя прави усилие.

Въпреки това се възхищавам на нея и начина, по който се държи. На нейната възраст аз бях изостанала, особено от гледна точка на женствеността. Бях мъжкарана, чувствах се зле в кожата си, бях много потайна. Тя също е потайна, но притежава онази нежност, която ми липсваше. Когато й разказвам за себе си на нейната възраст, тя не разбира защо съм бил такава… Благодарение на нея, най-накрая остарях. Тя така гледа на мен - старата й майка!

 

Шарлот Генсбур с дъщеря си Алис 

 

- Дъщеря ви има много по-различно детство от вашето. Може би по-спокойно?

 

- На нейната възраст мечтаех да ми определят правила, родителите ми да ми налагат час за лягане, да ме питат дали съм си написала домашните. Лъжех приятелите си, че имам нормален семеен живот. Всички деца мечтаят да имат нормален живот, нали? При нас не беше така! Баща ми казваше, например: “Вземи си зрелостния изпит!”, но това беше шега. Освен това, да ходя на училище през цялата година ми даваше извинение да не ходя на промоцията на филмите, които обичах да снимам през ваканциите.

 

- Какво предадохте на децата си от вашето забавно детство?

 

- Опитвам се да споделя с тях културата, която ми дадоха моите родители, но по-скоро не успявам. Не съм много убедителна! Когато ги карам да слушат “Голдберг вариациите” на Бах в изпълнение на Глун Гулд, те ми се подиграват. Когато бях тийнейджър, слушах всичко, което слушаха родителите ми, то стана част от мен. Накарах децата си да гледат най-вече филмите, които са ме белязали. Вярвам, че ще запазят нещо от тях. Музикълите: “Уейстайдска история”, “Оливър”, “Моята прекрасна лейди”, “Магарешка кожа”. Опитах се да ги накарам да гледат “Забранени игри”, но те бяха толкова потресени, че се почувствах като перверзник заради това, че съм ги подложила на такова изпитание!

 

Шарлот (вдясно) с родителите си, Джейн Бъркин и Серж Генсбур, и сестра си Кейт Бари

 

- Какво им разказвате от семейната си история?

 

- Първо за културата на Иван. Еврейската култура на Алжир. Имаме големи празненства. И винаги е много весело. От страна на баща ми, са двете ми лели. Но тази руска страна не е много силна. От английска страна, наследена от майка ми, е по-лесно, дори и да ми се струва малко изкуствено да им говоря на английски. В крайна сметка, децата ми сами се справиха и са двуезични, благодарение на училището. Страхотното нещо, което имахме преди, беше Коледа: голям семеен празник, в който зачитахме традициите с чорапите с подаръци, пуйката и пудинга. Беше вълшебно. Имам скъпи спомени от нашите английски Коледи. Говоря си често за тях с децата. Днес Коледа угасна…

 

- Какво казвате на децата си за Серж Генсбур?

 

- Това, което най-напред се опитвам да им предам, е фамилната история. Баба ми, баща ми и двете му сестри са били в окупираната зона по време на войната. Баща му заминал в свободната зона, за да работи и да печели пари за семейството. Баща ми и двете му сестри по едно време били скрити. Те - в манастир, а той - в пансион. Баща ми, баба ми и леля ми често разказваха за този период. Странното е, че те разказваха с голямо вълнение, почти радостно, сякаш това е приключенски филм. Епизодът, който се повтаряше най-често, бе, когато Гестапо идва у тях и баба ми сяда върху фалшивите документи, които можели да ги издадат. Тя го разказваше с чувство за хумор, имала е невероятно хладнокръвие и дързост. Семейството на баща ми беше малко, тъй като бяха изоставили всичко в Русия, заминавайки след 1917 г. По време на войната петимата оцеляват, нито един не е депортиран. Моите деца са много внимателни към тази част от историята им. 

 

- След това идва артистът Генсбур…

 

- Когато синът ми Бен се роди, баща ми все още много ми липсваше. Беше ми трудно да говоря за него. С Алис беше по-лесно. Пуснах й песни, като Comic Strip или Harley-Davidson. Често им показвах снимки, за да им стане близко неговото лице. Наричам го “Папи Серж” пред тях. Заведох ги на ул. “Дьо Верньой”, с която продължавам да съм свързана по абсурден начин. Ще станат почти 25 г., откакто той почина, и не ми се иска нищо да се променя в дома му. Привързвам се към материални неща, не мога да преместя и един предмет. Всичко се поврежда, боите са избледнели. Бих искала да запазя мястото такова, каквото е било, но това е невъзможно. Всичките тези години… а аз не успявам да продължа. Това е глупаво. 

 

Charlotte for Ever. Шарлот&Серж Генсбур 

 

- Да заминете за Ню Йорк, да запишете нов албум, не е ли това - да изберете живота си?

 

- Да, наистина. Само аз исках да се преместим. Алис много ми помогна да убедим останалите, да го направим възможно. Това, което обичам в Ню Йорк, е, че всички култури, всички общности, всички празници се празнуват. Това е лудо. Когато се разхождам в Брайтън Бийч и чувам руския акцент на баба ми, съм много щастлива!

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

  

 

Още от категорията

3 коментар/a

Бил на 28.08.2015 в 16:25
Бащата беше гений,но тя е скучна, да си ходи в Америка, на Париж отдавна е омръзнала...
Molly на 26.10.2015 в 05:25
Your post has litfed the level of debate
Karmen на 26.10.2015 в 05:27
Artcelis like this are an example of quick, helpful answers.

Напиши коментар