СЗО: Русия е пример за подражание в борбата с алкохола и пушенето

СЗО: Русия е пример за подражание в борбата с алкохола и пушенето
Подходът на Русия към борбата с тютюнопушенето и алкохола е пример за подражание. Това съобщи ръководителят на Европейската служба за превенция на незаразните болести на Световната здравна организация Кремлин Викрамасингхе в интервю пред вестник „Известия“.



„Тютюнът остава остър проблем. Консумацията му е водещ рисков фактор в европейския регион на СЗО. Въпреки това, има положителни развития в тази област както в Русия, така и в други страни от Източна Европа. Руската федерация е пример за подражание“, каза той.


Викрамасингхе отбеляза успешния руски опит в областта на антиалкохолната политика. Според него в доклада на Европейската служба на СЗО се казва, че цялостният подход на руските власти по отношение на този проблем е направил възможно постигането на намаляване на смъртността. „В [доклада] се посочва, че е възможно значително да се намали консумацията на алкохол чрез ограничаване на домашното производство на алкохол, повишаване на цените и ограничаване на наличността на тези продукти, включително чрез забрана за нощна търговия“, добави Викрамасингхе.



Той изрази и надеждата, че руският пример ще се разпространи и в страните от Евразийския икономически съюз.
 

 

 

 

Коментари

  • Ярослав Хашек: Послеслов към първата част „В тила“

    30 Sep 2021 11:05ч.

    " Като привършвам първата част на книгата „Приключенията на добрия войник Швейк“ (в тила), обявявам, че скоро една след друга ще излязат и следващите две части: „На фронта“ и „В плен“. И там войниците и населението ще си говорят и ще действуват така, както това е в самата действителност. Животът не е школа за изтънчено поведение. Всеки си говори така, както може. Церемониал-майсторът д-р Гут не говори като кръчмаря Паливец от „При чашата“ и тоя роман не е ръководство за салонни обноски или научна книга, в която да намерите упътване с кои изрази можете да си служите в обществото. Той е само историческа картина на една определена епоха. Ако е необходимо да се употреби някой силен израз, който действително е бил казан, аз не се двоумя да предам всичко така, както се е случило. Да описвам или да замествам някои думи с многоточия, смятам за най-идиотско лицемерие. Тия думи се употребяват и в парламентите. Много правилно бе казано по някакъв случай, че добре възпитаният човек може да чете всичко. От това, което е естествено, се отвращават само най-големите мръсници и рафинирани простаци, които със своя най-жалък лъжеморал не виждат съдържанието, а се нахвърлят с възмущение срещу отделни думи. Преди години четох рецензия за някаква новела, в която критикът се възмущаваше от обстоятелството, че авторът писал: „Той се изсекна и избърса носа си.“ Това било в противоречие с всичко естетическо и възвишено, което литературата трябвало да даде на народа. Това е само един малък пример какви говеда се раждат под слънцето. Хората, които осъждат силните изрази, са страхливци — действителният живот ги изненадва неподготвени, и именно такива, слаби хора са най-големите вредители на културата и човешкия характер. Те биха превърнали народа в една групичка изнежени хорица, мастурбанти на фалшивата култура от типа на свети Алоис, за когото в книгата на монаха Евстах се разказва следното: „Когато свети Алоис чул един мъж да изпуща газовете си с гръмотевичен трясък, избухнал в плач и само молитвата го успокоила.“ Подобни хора изразяват публично възмущението си, а всъщност с необикновено удоволствие обикалят уличните клозети и четат неприличните надписи по стените им. Като използувам в книгата си няколко силни израза, аз констатирам само между другото как се говори в действителност. Не можем да искаме от кръчмаря Палавец да говори така фино като госпожа Лаудова, д-р Гут[1], госпожа Олга Фастрова[2] и редица други, които биха искали да превърнат цялата чехословашка република в голям паркетиран салон, където хората да се движат във фракове, с ръкавици и да говорят изискано, където биха се култивирали изтънчени салонни нрави, под чието було именно салонните лъвове се отдават на най-долни пороци и ексцеси. По тоя случай искам да отбележа, че кръчмарят Паливец е жив. Той дочака освобождението, след като прекара цялата война в затвора, и си остана същият, какъвто беше по време на аферата с портрета на император Франц Йосиф. Когато прочел, че и за него се пише в книгата, той дойде да ме посети, откупи повече от двайсет броя от първата свезка и я раздаде на своите познати и по този начин допринесе за разпространението на книгата. Той прояви искрена радост от това, че съм писал за него и съм го изобразил като човек, прочут със своята мръсна уста. „Мене никой вече не може да ме измени — каза ми той, — през целия си живот съм говорил това, което съм мислил, и ще продължа да говоря по същия начин. Няма да взема да си вържа кърпа на устата заради някаква си там разциврена крава. Днес аз съм прочут.“ Неговото самочувствие наистина беше повишено. Славата му се дължи на няколко силни израза. Това го задоволява и аз положително бих обидил тоя добър човек, ако възпроизвеждайки речта му вярно и пълно, бих поискал да му направя забележка, че не бива да говори така, но аз не съм и имал такова намерение. С най-естествени, изрази, просто и честно, без даже сам да подозира това, той беше изразил отвращението на чешкия човек от византизма: неуважението към императора и към благоприличните изрази си беше в кръвта му. Ото Кац също е жив. Той е действително образ на военен проповедник. След преврата той окачи всичко на гвоздея, напусна църквата и днес изпълнява длъжността на прокурист в една фабрика за бронз и бои в Северна Чехия. Получих от него дълго писмо, в което ме заплашва, че щял да си разчисти сметките с мене. Работата беше в това, че един немски вестник напечатал в превод една глава, в която Ото Кац е обрисуван в истинския си вид. Аз го посетих по този повод и всичко се уреди много добре. В два часа през нощта той не можеше да се държи на краката си, но не преставаше да проповядва: „Аз, гипсови глави такива, съм Ото Кац, фелдкуратът.“ Хора от типа на покойния Бретшнайдер, тайния агент от стара Австрия, бродят и днес в голям брой из републиката. Извънредно много ги интересува какво си говорят хората. Не зная дали ще успея да постигна целта си с тая книга. Веднъж чух един човек да ругае другиго, като му казваше: „Ти си идиот като Швейк“, това обстоятелство не говори особено в моя полза. Но дори ако думата „Швейк“ се превърне само в нова ругатня от пъстрия венец попръжни, ще трябва да се задоволя и с това обогатяване на чешкия език."

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 888

    30 Sep 2021 12:02ч.

    Картинката как се прпепречва една бутилка с ... червено вино (!!! ?) е убийствена глупост ! Барем да бяха дали картинка с бутилка водка... Във Франция, където няма мъж да не пие по две чаши червено на ден ( "en mangeant" ) средната продължителност на живота на мъжете е 77 ! В Русия е ...59 г. За какво говорим тогава?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Кремлин Викрамасингхе

    30 Sep 2021 13:10ч.

    Илюстрацията трябваше да е с боярищник. Состав: Боярышника плоды -100 г, Этиловый спирт 70 % (этанол).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Аман от платени кремлофили

    30 Sep 2021 13:10ч.

    Борбата не е против алкохола в Русия, а в подаваните официални статистики на руското правителство. Бил съм в Москва и в провинцията през ноември 1989 г. - точно по време на глупостите на Горбачов. Официално достъпът до водката беше труден, но народът си пиеше като смок самогон. В хотел "Юность" в Москва се редяха военни и цивилни с положение и чакаха по час-два за да ги пуснат в ресторанта. Когато казах на официанта да покани 2 души капитан 2 ранг на нашата маса на Интурист, най-накрая им намериха място. Близо да нас сутеньор и неговите проститутки пиеха яко водка в чаени чаши. Като ни видяха ядосани веднага ни почерпиха и нас, едвам се отървахме от проститутките, които ни гониха до нашия етаж. Така че, другари ! Колко от вас са били в Советском союзе или только читаете и смотрите руските официални СМИ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ZDF

    30 Sep 2021 13:28ч.

    Аман от платени кремлофили на 30.09.2021 в 13:10 - Това които описвате е вярно , но за онзи период ! Живял съм тогава , учел съм там , а по късно съм работил три години ! Какво беше учудването ми през двете ми 10 дневни екскурзии , 2014г.-Петербург и 2019г.- Москва , когато за десет дни , забелязах , само един подпийнал , а останалите младежи се движеха с бутилка минерална вода ! Пожелавам ви да отидете и подновите впечатленията !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Не вярвам руските филми да ги правят соросоиди

    30 Sep 2021 13:36ч.

    Руснакът никога няма да зареже водката със сельодката. А това, което сте видели е било през деня, дано да е така и вечерта. Петербург и Москва не са Русия, както и София не е България. Винаги съм правил разлика между многострадалния руски народ и кликата, която го убива.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Желев Желязко-Аман от платени кремлофили

    30 Sep 2021 13:54ч.

    Потвърждавам бях там 87г.За Москва не гарантирам,че бях уморен но в Ленинград във всеки ресторант.За цени не ме питайте ,мисля 10 рубли но ще сгреша.Български компютър тогава там струваше майка си и баща си,за месец не можах и половината да похарча.Към днешна дата имам косвени впечатления.Тираджиите казват ,че има коренна разлика в Украйна и Русия по отношение на алкохола.В разговор с бесарабска българка преди ден два защо не се е омъжила там/живяла 10г в Москва/ отговора беше;.''Они все алкаши''.Момичето работело като сервитьорка.Каза ''Какви мъже са като се напикават по масите''.Преди няколко седмици холандец попита ''Вие всяка вечер ли пиете'' Как да му кажа,че и на обяд пиеме.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ZDF на 30.09.2021 в 13:28

    30 Sep 2021 14:07ч.

    Абсолютно вярно описание. Бил съм в СССР през 80-те (по времето на Черненко). Бях две седмици през 2017. Разликата е голяма. В Москва , СПБ , дори в по-малки градчета като Ярославл, пияндурници по улиците няма. Даже има нещо като мода сред градската средна класа, да се поддражава на ВВП и да не се пие (много). Проблемът остава в селата и в по-дивите места, където контрастът с Москва е огромен. Затова остава и ниската средната продължителност на живота на мъжете в Русия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Деб...те се разтревожили за продължителността на руснаците, хахаха

    30 Sep 2021 14:18ч.

    Вижте коя "нация" умираше най-бързо още ПРЕДИ "нещото" ковид????????????????????????????????

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • на живота

    30 Sep 2021 14:19ч.

    edit

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • задунајска уфсъ с евразијски манталитет

    30 Sep 2021 14:58ч.

    СЗО одобрјавало програмата, да бе, те тези на запад точно както в РФ ште си варјат самогон и пијат от него:-) През 1994 год в РФ имаше алкохол колкото искаш и по всјако време-вкл. водка Горбачов, Елцин и т.н. както сега има водка Путинка и то поне 4-5 вида, кеф ти софт, кеф ти лимитид едишън, кеф ти класик...за многостранно задоволјаване на нуждите на мужиците. Мислја, че в РФ и Източна Европа има голјама възможност за намалјаване на пушенето, заштото има убијствено много пушачи. Гледам колегите ми, от 45-50 човека в офиса само веднъж имаше една пушачка, и тја беше от руски произход. А за цјалата сграда, в којато не се пуши, 4 етажа с около 350 човека обшто, само 3 жени пушат извън сградата на местото за пушачи(дали не е нјакакаква мода сред жените???)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Например

    11 Окт 2021 19:58ч.

    Властите в Оренбургска област на Русия се опитват да овладеят вълна от отравяне с алкохол, в която за броени дни загинаха 34 души, а още 24 са в болница и 7 от тях са в тежко състояние. Общият брой на пострадалите - предимно възрастни хора в няколко села - е 67, а "огнищата", където възникна кризата, са 7.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи