Михаил Михайлов сменя Венцислав Върбанов в парламента

Коментари

• отвратен

  08 Окт 2009 19:36ч.

  Костов ги почна "мръсните танци" в Русе.Джоджев ,Гарелов,Радкова омърсиха синята идея.Сега някакъв паращутист на Костов вместо обичания от всички Румен Христов...

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Чернаев

  09 Окт 2009 21:07ч.

  Най-голямият крадец в ЗЕМЕДЕЛИЕТО е Венцислав Върбанов. Ето накратко какво открадна от Министерството: 1. Мелниците: Плевен-фирмата на братовчед му Тони Тонев "Агробизнесинформ" АД прави оценка, а кумът му я купува, липсват 9000 тона първокласна пшеница, Мелница София -разграбена по негово време, 370 милиона стари пари изразходени за реклама на брашно, мелница Червен бряг подарена на братовчед му. 2.Ловни стопанства: "Доброжанска гора" АД, ловната резиденция на Тодор Живков"Огняново", "Сютка"АД, "Баташки Снежник" АД. 3.Парите на фонд "Земеделие" раздадени на близки и роднини без договори даже. 4. Венцислав Върбанов с братовчед си Тони Тонев открадна Главния Информационно-Управляващ Център на Министерство на Земеделието по-късно преименуван във фирма Агробизнесинформ ЕАД София. Две административни сгради и седем Магазина в центъра на София. Без да платят един лев от джоба си, всички вноски са направени от дружеството. Държавата е ощетена с повече от десет милиона евро. Крадци на прехода.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Димитър

  26 Яну 2010 19:22ч.

  1. Кой разграби българските МЕЛНИЦИ - Венци Върбанов,ето как стана разпределението между приятелите и роднините на министъра. Заграбването на мелниците, силозите и зърното, което се съхраняваше в тях. Мелница “Плевен” Тази мелница беше едно много-добро предприятие от хранителната промишленост на България. То е проектирано и построено по най- модерните технологични изисквания за времето си. Разполагаше със съвременни железобетонни силози в които можеше да се съхранява 100 000 тона зърно. Освен това мелницата която обработваше зърното, позволяваше получаването на високо качествени брашна. Всички процеси бяха автоматизирани, ръчен труд не участваше в целия технологичен процес. Може би това бяха предпоставките, които засилваха апетита на министъра на земеделието да приватизира мелницата и силозите чрез РМД, съставено от негови поставени лица. Основен акционер в това РМД е Васко Денчев, кум на министъра, той е собственик на 55% от предприятието. Оценката е направена от фирма "Агробизнесинформ", в която председател на борда на директорите е първия братовчед на министъра Тони Милев Тонев. При продажбата офертната цена е намалена с 200 000 лв. и мелницата, заедно със силозите е продадена 2 971 000лева. А зърното което е собственост на предприятието е на стойност 5 милиона лева. РМД става собственик на активи, които са на стойност 8милиона лева. Тези сгради, силози, машини, транспортни средства се придобиват от хора които министърът е назначил в борда на директорите и е дал указание да направят РМД, в което неговият кум държи мажоритарния дял от предприятието. Създадена е схема за източване на държавното имущество, от поставени лица. Тази хора ще изпълняват разпорежданията на министъра, въпреки че предприятието вече не е държавно. Организираната престъпна схема, се използва от държавни служители, на отговорни постове за разпределение и заграбване на държавното имущество. При този случай плевенската мелница, министърът има пряк интерес, мелницата да е под негов контрол защото: първо той е от този край и второ майка му и брат му се занимават със зърнопроизводство и търговия на хляб и хлебни изделия. Затова интересите на държавата са пренебрегнати и на първо място са поставени личните интереси. Държавата губи обект на стойност 8 мил.лева, а РМД печели предприятие което струва 8 мил.лева за 2 971 000лева, от които половината платени с компесаторни инструменти. Софийската мелница Най-голямата и най-модерната мелница на Балканския полуостров е продадена за 25мил. долара вместо 50мил. долара. При това само 50% от сумата платени кеш. Как се осъществява заграбването на тази мелница. Схемата е малко по- различна от тази на плевенската мелница. Голямото източване започва още докато мелницата е държавна. Министърът назначава за директор Пламен Грозданов, който е негов съпартиец от БЗНС и за зам. директор по търговските въпроси Любомир Ников също негов съпартиец. За 10-11месеца този екип е похарчил 370милиона стари лева за дарения, спонсорство, реклами, повечето от които се вливат в частния бизнес на господин Ников. Този човек работи с голям замах, сключва договор за бартер, брашно срещу трактори “Беларус” . Сделката е прекарана през офшорната фирма “Ованес Мелик- Пашев” регистрирана в Кипър. Така машините излизат с около 4000-5000долара по-скъпи. Така в двора на мелницата пристигат 45 трактора срещу 3000тона първокачествено бяло брашно. Естествено за тракторите няма купувачи и те години наред ръждясват в двора на мелницата. Върхът на търговските способности на двамата ръководители от БЗНС е покупката на брашно срещу кръглата сума 160 милиона лева. Това брашно държавното предприятие го изкупува от мелница “Плевен” с което се освобождават парите на РМД Васко Денчев нарочен за кум или братовчет на министъра. Това брашно е било с лоши качества и за него не се намират купувачи, стои в складовете на комбината. Но за благодарност към министъра съпартийците от БЗНС купуват джип “Тойота” с всички екстри за 118 000 лева. След финансова ревизия се доказва че Софийската мелница е навъртяла загуба за 1,5милиарда стари лева за 10месеца, а предишната година печалбата е била 163 милиона стари лева. След това източване на тези пари, мелницата се продава 55% на фирма “Крапс” ООД- собственост на Пламен Найденов и братя Джанкови. Преди това 20% са купени от фондовете при първия кръг на масовата приватизация. Пет процента са закупени от работниците а 20% остават държавен дял, които по- късно се продава на фондовата борса. Комбината е закупен с блокирани банкови сметки, заради необслужен банков заем от 3,7 милиарда лева към Булбанк. Повечето хора разказват за далаверите на това ръководство и са наясно с схемите за източване на комбината. Те са и доказани от финансовата ревизия но както в повечето случаи, където става въпрос за много пари, нещата се замазват и виновни не се намират. Мелница “Напредък” АД- Червен бряг. Една от големите мелници в северна България. Мелничарството в този край е с традиции от стари времена. През 1999год. по времето на министър В.Върбанов собственик на мелницата става неговия братовчет Данчо Кънев. Фирмата му “Кондор и сие-мелници” става собственик на 92,36% от мелничния комбинат в гр. Червен бряг. А останалите проценти са на министерство на земеделието. Кой е новият собственик на комбината, ето какво съобщава пресата: Магистратите отново нищят бившия шеф на ОИТ - Плевен Прокуратурата предлага административно наказание за Данчо Кънев(съдружник на министър В.Върбанов в МОЛ-Екобилдинг) Надежда СИМЕОНОВА Магистратите отново ще нищят бившия шеф на Областната инспекция по труда (ОИТ) в Плевен Данчо Кънев. Въпреки че предложението на прокурор М. Бешков от Софийската районна прокуратура (СРП), вписано в постановление от 26 януари 2009 г. и изпратено до Софийския район съд (СРС), е Кънев да се освободи от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание за нарушение на Закона за държавния служител (ЗДС), все пак отново ще се търси някаква справедливост. Предложението се налагало от обстоятелствата, че за престъплението, за което бившият шеф на ОИТ - Плевен, е привлечен към наказателна отговорност, се предвижда лишаване от свобода до 3 г., той не е осъждан за извършено престъпление от общ характер (т. е. реабилитиран е по право) и в резултат на деянието му не са настъпили имуществени вреди. “BG Север” пръв през декември 2004 г. осветли обстоятелството, че тогавашният началник на ОИТ заема поста неправомерно и в нарушение на ЗДС, тъй като има участие в няколко търговски дружества. Бившият шеф на трудовата инспекция в Плевен е бил криминално проявен и регистриран в информационната система на МВР за различни тежки умишлени престъпления от общ характер, става ясно от изложението на постановлението. Данчо Кънев дори е бил осъждан, но впоследствие реабилитиран по право за престъпление по чл. 233, ал. 1 от Наказателния кодекс (Чл. 233, ал.1 - “Който без съответни лиценз, регистрация или разрешение изнася, внася, трансферира, транспортира, транзитира, извършва брокерска дейност с оръжия или с изделия или технологии с двойна употреба, както и когато такива дейности са осъществени в нарушение на забрани, ограничения или санкции, наложени от Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации, от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа или от Европейския съюз, указани в акт на Министерския съвет или произтичащи от международен договор, по който Република България е страна, се наказва с лишаване от свобода до шест години и с глоба до двеста хиляди лева”). За това престъпление е наказан с “лишаване от свобода” за 8 месеца, като в последствие наказанието е било отложено за изпитателен срок и глоба в размер на 800 лв. В прокурорското постановление се потвърждава и изнесената в “BG Север” информация, че когато е заемал поста директор, Кънев е бил съдружник в частни фирми, дори е фигурирал като едноличен търговец. ЕТ “Кондор - Данчо Кънев” е регистрирана още през 1989 г. с предмет на дейност довършителни строителни дейности. Две години по-късно - през 1991 г., с решение на Софийския градски съд стартира дейността на скандалната “Кондор и сие” ЕООД, чрез която още по времето на Венцислав Върбанов чрез сложни машинации неговият братовчед Данчо Кънев приватизира мелничния комбинат “Напредък” в Червен бряг. 12 дни след като Кънев заема длъжността директор в ОИТ - на 12 август 2003 г., е направена промяна в регистрацията на фирмата. Но противно на всички очаквания той не е заличен от ръководството, а точно обратното - вписан е като едноличен собственик със сто процента участие. Според регистрите шефът на ОИТ е съдружник с 50% участие и в създадената през 1996 г. “Булкозметик” ООД, занимаваща се с производство на парфюми и тоалетни продукти. Производство на мелничарски продукти е дейността пък на “Жи енд кей” АД, регистрирана през 1998 г. от Търговищкия окръжен съд. В нея делът на Кънев е 30,06%. С него обаче на практика той си осигурява лидерството сред останалите собственици, се вижда от разпределението на капитала на дружеството. 33,46% от фирмата притежават група физически лица, останалите акционери, които са четирима, са с минимално участие. “Кондор и сие - мелници - Червен бряг” е създадена през 1999 г. отново за производство на мелничарски продукти. От регистрите става ясно, че шефът на плевенската инспекция по труда притежава 92,36% от предприятието. За да подсигури още повече финансовата си обезпеченост, два месеца преди формално да смени частния с държавния сектор Данчо Кънев става едноличен собственик на “Конкорд - БГ” ЕООД. На 21 юли 2003 г. Кънев кандидатства пред ИА “Главна инспекция по труда” за длъжността директор на ОИТ - Плевен. Той попълва и задължителната декларация по чл. 8, ал. 3 от ЗДС (”Не може да бъде назначавано за държавен служител лице, което е: едноличен търговец, неорганичено отговорен съдружник в търговско дружество, управител или изпълнителен член на търговско дружество, търговски пълномощник, търговски представител (прокурист), ликвидатор или синдик”), като в нея не декларира участието си в частните фирми. Според прокурорското постановление след съставянето и предоставянето на декларацията с невярно съдържание Кънев е предприел действия “за промяна на подлежащите на вписване в Търговския регистър обстоятелства, свързани с качеството му на управител, по отношение на само част от горепосочените търговци. В останалите такива продължил участието си като управител, включително до настоящия момент”. Шеф на инспекция по труда ръководи седем частни фирми От Дарина Шолева, Плевен Последна промяна в 18:32 на 30 ное 2004, 348 прочитания, 0 коментара Директорът на плевенската Областна инспекция по труда (ОИТ) Данчо Кънев участва в ръководството на седем частни дружества в противоречие със Закона за държавния служител, съобщи регионалният седмичник “ВГ Север”. Справка в “Апис регистър плюс” потвърди информацията, а Кънев също не я отрече. Според данните в регистъра Кънев е собственик на ЕТ “Кондор-Данчо Кънев”, която е регистрирана през 1989 г. и се занимава с довършителни строителни дейности. Две години по-късно с решение на Софийския градски съд започва да функционира “Кондор и сие” ЕООД, която приватизира мелничния комбинат “Напредък” в Червен бряг. Десетина дни след като е назначен за шеф на инспекцията в Плевен, Кънев иска промяна в регистрацията на дружеството и е вписан като негов едноличен собственик. Пак през този период, след юли 2003 г., става едноличен собственик и на “Кондор-БГ”, и на “Кондор 4″ ЕАД. Освен това държавният служител участва с 50 на сто в “Булкозметик” ООД и с 30% във фирмата за производство на мелничарски продукти “Джи енд кей” АД. Аналогична е дейността и на друга негова компания “Кондор и сие-мелници - Червен бряг”, създадена през 1999 г. В нея директорът на трудовата инспекция притежава 92.36%. Останалите са на Министерството на земеделието. С още двама съдружници Кънев стопанисва и “Дани М”. “Признавам, че имам фирми. В част от тях наистина съм акционер, но те си имат прокуристи или управители. Други пък изобщо не извършват дейност и затова не смятам, че съм подвел работодателя си в лицето на държавата и не съм нарушил закона”, коментира за “Дневник” Данчо Кънев. Той уточни, че едно от дружествата - “Джи енд кей”, е регистрирано с една цел - да приватизира мелницата в Червен бряг. Директорът на ОИТ заяви, че преди година и тя е продадена. “Не смятам, че работя тенденциозно и притеснявам компании с дейност, близка до тази на фирмите ми. Вярно е, че в съда падат част от актовете, които правят трудовите инспектори. Затова е съдът, да решава спорове”, каза Кънев по повод обвинения на местни предприемачи. Те твърдят, че Кънев им дължи пари, но вместо да им ги върне, непрекъснато проверява фирмите им. Предприемачите обаче отказват да им бъдат цитирани имената, защото се притесняват проверките да не зачестят още повече. Председателят на Главната инспекция по труда Тотю Младенов каза, че е запознат със случая и в момента тече вътрешна проверка. Той отказа повече коментари, докато не приключи проверката. Трудовите инспектори контролират условията във фирмите, договорите, могат да глобяват и дори да затварят заводи за тежки нарушения на законодателството. Когато има политически чадър над високопоставен чиновник, всички служби работят за него и той е неуловим. А когато има и някоя роднинска връзка, престъпленията стават бетонирани и никой не може да ги разкрие. Така е и с този директор на ОИТ- Плевен. Той е сложен на този пост, да краде и събира пари за избори и за себе си. От друго не се интересува. Личните интереси над всичко. Времето и обществените процеси, които се развиват съдействат интересите на престъпниците, да се защитават от полиция, прокурори и съдии. Днес всичко се продава служби, влияние, ходатайство, предприятия, заводи, полиция, прокурори, съдии. Но трудно се намират доказателства за извършените престъпни деяния, защото всичко се върши на четири очи, с поставени лица, със силни адвокати, хора които майсторски замазват престъпленията. Няма осъдени и наказани хора по-високите етажи на служебната иерархия на властта. Мелница “Нова Загора” Тази мелница се намираше в голям зърно производителен район. Мелницата притежаваше силози и плоски складове за съхранение на 60 000 тона зърно и съвременно оборудване за производството на висококачествени брашна. Близостта на мелницата до бургаското пристанище, повишаваше стойността на обекта и го правеше много атрактивен за наши и чуждестранни търговци на зърно. Как се извърши приватизацията на мелница “Нова Загора” . Ивайло Дражев Атанасов, 34-годишен бургазлия, купува на 30 декември 1997 г. 50% от мелницата в Нова Загора чрез фирмата си “Интрейд”. Дражев става председател на съвета на директорите на предприятието “Българско зърно”. Как точно Министерството на земеделието го избира за купувач, какъв е бил търгът и колко е платил бургазлията за удоволствието да стане мажоритарен собственик на мелницата, не е ясно./служителите говореха, че е доставил две чувалчета банкноти в министерството/ Справката, която се предоставя от дирекция “Приватизация” на ведомството на Венцислав Върбанов, не дава подобни сведения. Самият министър казва, че всичко е в съда и прокуратурата, и не желае повече да обсъжда сделката. В справката обаче е отбелязано, че с анекс към договора купувачът се задължава да погаси финансовите задължения на предприятието към Централната кооперативна банка в размер на 2 214 356 483 лева до 31 ноември 1998 г. Държавният фонд за реконструкция и развитие, който гарантира заема, го изплаща на банката и “Българско зърно” вече дължи парите на държавата. Председателят на съвета на директорите Дражев обаче не си плаща задълженията. Няма пари/ те са дадени за подкупи/. Към края на миналата година той дължи освен главницата още 309 814 496 лв. просрочени лихви, твърди Министерство на финансите. Оказва се обаче, че бургазлията не е толкова зле с парите. Морето и неговите трудови хора. Той намира възможност за добра сделка в собствения си град. На 9 декември 1998 г. община Бургас продава 80% от предприятието “Фина механика” на Дражев. Най-голямата хапка от предприятието е основната административна сграда в центъра на морския град. 8 етажа, 3 225 кв. м. разгърната застроена площ на бул. “Стефан Стамболов” 126. Според приватизационния договор цената на сделката е 1 010 000 000 лева. По банковия курс през декември 1998 г. това прави 594 118 щатски долара. Председателят на общинския съвет в Бургас и лидер на сините в града Васил Илиев (а също и неуспял кандидат-кмет на СДС) непрекъснато повтаря, че Ивайло Дражев Атанасов и кметът Йоан Костадинов са близки приятели и има доста съмнителни неща в продажбата на “Фина механика”. Ако Дражев и Костадинов са близки, това най-вероятно е по линия на разпуснатото вече червено “генералско” движение. Неотдавна бургаската телевизия “СКАТ” показа материал от създаването на движението през октомври 1998 г., където един до друг седят кметът и съдружникът на Дражев в неговите фирми Георги Киров. Друг известен “генерал” Младен Червеняков, бивш министър на правосъдието, е адвокат на бургазлията. Опозицията на кмета твърди, че той е продал на много ниска цена предприятието, че е мътен изборът на купувач на “Фина механика” и че много рядко общините продават на изплащане, какъвто е случаят. Недялко Динев, местният лидер на “Гергьовден”, обяви, че организацията вече мисли за оставката на кмета. Общинският съветник Христо Порточанов заяви, че ще иска ревизия на общинските фирми. Според самия Костадинов обаче всичко е чисто. Общинският съвет е този, който взима решения за приватизация и именно той е включил през 1997 г. “Фина механика” сред обектите за продажба. Пак местният парламент е определил и способа - преговори с потенциални купувачи. Общинският съвет е приел оценката на предприятието. “Надзорният съвет на общинската агенция по приватизация с решение N 33/03.12.98 г. е обявил за купувач “Фина механика” АД-Бургас (едноименна фирма на Дражев - б.р.), предложило най-добра оферта, с което дружество се продава,” аз бях длъжен да сключа договор”, казва кметът. Той твърди, че подписаните от Дражев документи съдържат клаузи, обезпечаващи изпълнението на договора и гарантиращи интересите на общината. “Визираната в договора цена е изплатена изцяло. Категоричен съм, че…щета на общината не е нанесена”, казва още Костадинов. Как обаче е изплатена? В договора пише, че в деня на подписването Дражев плаща 303 000 000 лева - 30% от цената. След 9 месеца плаща 20%, а след 12 месеца - 50%. Купувачът внася първата вноска. За да изплати задълженията си към общината, на 28 декември 1999 г. Дражев продава административната сграда на “Фина механика” на Националния осигурителен институт (НОИ). Тогава той получава първата сума от 700 000 лева (стари 700 000 000) и я дава на общината. Обгрижване на старите хора сградата, в която доскоро се е помещавало Районното управление на НОИ в Бургас, е прекалено малка и съвършено неподходяща за целите му, твърди шефът на дирекция “Администрация и имоти” в института Георги Станчев. Той надълго и нашироко обяснява за двата асансьора, пред които ставало стълпотворение от пенсионери, самоделно направените бюра на служителите и огромния архив, който заемал цял етаж от бившия Окръжен съвет в Бургас. “Три години водехме разговори с общината и търсехме подходяща сграда, но оттам ни казваха, че не разполагат с такава”, оплаква се Станчев. Преди няколко месеца обаче Дражев предложил сградата на “Фина механика”, управителният и надзорният съвет на НОИ я харесали и сключили договор за сумата 2 231 250 долара или 3,7 пъти повече, отколкото “Интрейд” е платил на общината за 80 % от всички имоти на “Фина механика”. Както и да се смята, НОИ можеше да спести за пенсии в Бургас 1 637 132 долара, ако беше купил сградата директно от общината. Директорът Станчев твърди, че не знае какво съдържат документите, с които Дражев е станал собственик. В договора между Дражев и общината обаче пише: “Купувачът учредява залог на дяловете си в полза на продавача пропорционално на незаплатената част от цената по този договор” и “Купувачът учредява в полза на продавача и ипотека върху имотите”. Тези ограничения обаче не нарушават съня на шефовете на НОИ. Вариантите са два. Или общината по необясними причини е свалила залозите и ипотеката, за да бъде продаден имотът. Или НОИ е купил имот, който е хем заложен, хем ипотекиран. Какво щеше да прави общината, ако Дражев беше взел 700 000 марки от НОИ и беше изчезнал, без да ги върне? А какво щеше да прави институтът, ако общината си беше поискала той да й плати ипотеката? Когато е купил “Фина механика”, Дражев се е задължил в срок от 3 г. да не извършва или да не допуска да бъде извършена промяна на основния предмет на дейност на дружеството. На всичко отгоре той е подписал, че за своя сметка ще направи инвестиции в дружеството поне за 1 250 000 000 лв. в срок от 5 г., за които ще се отчита на общината, няма да съкращава персонала, ще му осигури труд и заплати. Измаменото камилче е държавата Връзката между Националният осигурителен институт и мелницата в Нова Загора е сложна. Когато Дражев става собственик на “Българско зърно” АД, той сключва договор за съхранение на 3000 тона пшеница на ГУ “Държавен резерв и военновременни запаси”. Освен това Дражев купува към 15 000 тона зърно от “Зърнени храни” ЕАД за над 1,5 млрд. лева. Само че забравя да плати, твърдят от държавната фирма. Същевременно Бургаският общински хлебозавод става основен клиент на мелницата. Съхраняваното и купено, но неплатено зърно Дражев праща в родния си град. Хлябът, произведен в този завод е доста по-скъп от замесвания в другите сродни предприятия в крайморския град. На 2 август 1999 г. министърът на земеделието Венцислав Върбанов издава заповед N 42 - 524, с която едностранно прекратява договора за продажба на 50% от капитала на мелницата в Нова Загора поради неизпълнение на договора. Същия ден е сключена нотариална сделка, с която Дражев си продава зърнобазата на една от другите свои фирми “Фина механика”. Като председател на борда той е представил в нотариата протокол от заседание на съвета на директорите, който според министър Върбанов е с невярно съдържание. Дражев продава терен от близо 45 дка с всички постройки върху него: 3 производствени склада за зърно, навеси за стока и машини, административна сграда, трафопост, кантар, бункер, ремонтна работилница за 393 425 лева. Т.е. Дражев би трябвало да ги извади от единия си джоб и да ги вкара в другия. Месеци по-късно обаче държавното ръководство на национализираната мелница твърди, че и тази нищожна сума липсва в касата. Липсвала още пшеницата от Държавния резерв. Не става ясно защо Върбанов прекратява сделката чак през август, след като още през януари 1999 г. държавната фирма “Зърнени храни” обявява пред органите, че Дражев не си плаща задълженията. Всъщност, когато земеделското ведомство се сеща, че се е замесило в голяма далавера и е време да излезе от нея, то вече е помогнало с пасивността си от мелницата да се изнесе всичко, което има някаква стойност. Оттогава насам земеделският министър пише писма до главния прокурор Никола Филчев да се намеси в случая, като обявява, че Дражев е нанесъл вреди на държавата в размер на 4,1 млн. деноминирани лева, но белята вече е направена. Венцеслав Върбанов обаче не е първенец в съревнованието “Кой ще помогне на Дражев да източи държавата”. Муравей Радев, който е правоприемник на Държавния фонд за реконструкция и развитие чак в края на септември 1999 г. се сеща, че трябва по съдебен път да предяви искания към “Българско зърно” за неиздължените главница и лихви от договора с ЦКБ. Към 31 август 1999 г. това са 1 475 163 456 лева. Страшно много пари. Радев пише молба до съда да наложи възбрана върху всички недвижими имоти, движими вещи, вземания и банкови сметки на длъжника. Въпреки това през ноември Дражев успява да продаде целия транспортен парк на дружеството отново на собствените си фирми “Интрейд груп” и “Фина механика” за 10 996 лева. Пари от тези сделки в касата също липсват, установява проверката на държавното ръководство на фирмата. Тъй като съдебната ни власт е известна със своята експедитивност, възбрана върху сградата на “Фина механика” в Бургас е вписана чак на 22 декември 1999 г. след изричното искане на ликвидатора на мелницата. 6 дни по-късно Дражев продава тази сграда на НОИ. Значи сделката вероятно е невалидна. На януари 2000 г. ликвидаторът Владимир Йорданов праща писмо до изпълнителния директор на НОИ Николай Николов, Муравей Радев, Иван Нейков и Венцеслав Върбанов, в което разказва случая. “Моля за вашето съдействие за спиране и анулиране на тази сделка с оглед защитаване на държавните интереси”, пише ликвидаторът. Въпреки това НОИ продължава да плаща вноски за купуване на сградата. До 1 март институтът (държавата) е платил на Дражев 3 462 000 лева. Чак преди около месец Нейков праща писмо до НОИ да спре разплащането, защото сделката е оспорима, казва директорът на “Администрация и имоти” в НОИ Георги Станчев. Не е ясно срещу какво държавата е помогнала на Дражев да я измами. Сега освен писмата до главна прокуратура, които вече месеци залежават, се готви и разглеждане на случая в парламентарната комисия “Антимафия”. Но каквото и да последва от това, едва ли ще потекат обратно пари от джоба на Дражев към държавната хазна. Същевременно пенсионерите в Бургас, както в цялата страна взимат минимална пенсия от 46 лева. Дражев обаче е помислил и за тях. Той отдавна е регистрирал Доброволен пенсионен фонд “Нова България”. Заповядайте на далаверата! каре Дражев безспорно е активен човек. От 1993 г. до сега той е регистрирал фирмите: “Интрейд”, “Интрейд - Турист - Сървисис”, “Интрейд груп”, “Интрейд газ”, “Интрейд Инвест”, “Интрейд Спорт”, “Българско зърно”, “Българско вино”, “Българска риболовна компания”, Доброволен пенсионен фонд “Нова България”, “Фина механика”, “Търговска къща”. 13 фирми. Те се занимават практически с всичко - туристически услуги, хотелиерство, ресторантьорство, търговия, производство, рекламна, комисионна, спедиционна, лизингова, складова, импресарска, информационна, програмна дейност, производство на филми, видео и звуко записи, покупки, строеж и обзавеждане на имоти с цел продажба, покупки на ценни книжа, сделки с интелектуална собственост, издателска и печатарска дейност, семейни тържества, разработване и продажба на пенсионни схемиза допълнително осигуряване, добив и търговия с енергийни ресурси. Това обаче не е всичко. Дражев е и политически активен. През 1994 г. той Софийски градски съд вписва в регистрите си “Партия Нова България”, а Ивайло Дражев Атанасов е член на ръководството. В началото на тази година, когато държавата издирва предприемача за стари дългове, Бургаският съд преобразува неговото дружество “Българска риболовна компания” в “Българска корабостроителна компания”. Значи Дражев няма намерение да ходи в затвора, той планува да строи кораби. Дали ни чака втора серия? ИНТЕРВЮ Дражев: Министърът е подведен, съдията краде, а ликвидаторът е подставен - Г-н Дражев, как се получи така, че купихте 80 % от едно предприятие за 600 000 долара, а продадохте една сграда от него за 2 200 000 долара? - Направили сме ремонти, имаме инвестиции за 2,5 милиона лева във “Фина механика”. Имам записано на видеокасета как изглеждаше сградата, когато я купихме. Състоянието беше трагично, сега има нови инсталации, гранитогрес, нови асаньори, кожи - никаква връзка със старата сграда. - В договора, който сте сключили с общината, пише, че се учредява залог на дяловете и ипотека, докато не платите цената. - Сградата е обособена част от “Фина механика”, ние купуваме дялове и те са наша собственост от момента на договора. Върху всички обособени части на предприятието имаше възбрана, докато изплатихме последната вноска. Ние спокойно можехме да освободим залата още с първата вноска. До момента, в който сме продали сградата, сме превели над 65 % от сумата. Последната ни вноска към общината беше около триста и няколко хиляди лева. - Ликвидаторът на мелницата в Нова Загора пише друго. - Ликвидаторът е пряко замесено лице, срещу което имаме сигнал в Главна прокуратура и в най-скоро време ще поискаме задържане под стража. Когато той влезе в мелницата с една нищожна заповед на принципала, са изчезнали над 4000 т. зърно и транспортни средства. Ликвидаторът изпълнява една поръчка на лица, срещу които има заведени искове. Лица, замесени в присвоявания в мелницата в момент, когато аз съм бил мажоритарен акционер. Става дума за длъжностни лица и пълномощници, които в определен момент са били свързани и с мен. - Как сте продали сградата на НОИ, след като е имало възбрана върху нея заради исканията на Министерство на финансите срещу вас? - Ние сме представили удостоверение за актуално състояние в момента на имота и за липса на възбрани с дата 29 декември 1999 г. Защото някои беше споменал, че можем да очакваме такива удари под кръста. - Тогава защо НОИ е спрял плащанията? - НОИ съвсем коректно си заплати част от сумата. Заради шумотевиците по вестниците спря. Но в договора има неустойки. Но както разбрах тия дни, НОИ съвсем коректно ще си плати сумата. - Обещали са ви? - Би трябвало да си изпълнят задълженията. Утре им слагаме табелката на сградата. - Обвиняват ви, че сте сключили договор за съхранение на зърно от Държавния резерв… - Ние заварихме на съхранение около 1000 тона хлебна пшеница. В последствие Държавният резерв си прехвърли по партида от друг съхранител още 2000 тона и до 30 ноември Държавен резерв е удостоверил, че зърното е там. Те даже не бяха си платили наема. После прословутият ликвидатор не допусна самия Държавен резерв до мелницата. Той влезе с взлом в зърнобазата. “Българско зърно” е продало зърнобазата на “Фина механика” срещу заплащане. Но онзи магистрат, който явно получава пари, това е очевадно… - Кой е той? - Председателят на ройонния съд в Нова Загора. Златев. Този същият един месец не вписва нотариалната сделка, въпреки че няма абсолютно никакво право. Наложи се Окръжният съд в Сливен да задължи новозагорския да извърши вписване. В тази зърнобаза съхранявахме зърното на Държавен резерв. - Земеделският министър твърди до Главния прокурор, че решението на борда на директорите за продажбата на зърнобазата е фалшифицирано. - Не може да е фалшифицирано, защото има изповядване на сделка. Министърът си затваря очите. Има дела и в районните и окръжни съдилища… - Миналата година за смях на цяла Нова Загора председателят на съда се возеше на Москвич със синя лампа, сега се вози на Мерцедес. - Вие на каква кола се возите? - Аз съм частник от 10 години. Возя се на Мерцедес. Но съдията откъде има пари да си купи апартамент, да е съдружник в едно радио? Много ми е интересно. Ние сме потърпевша страна от действията му. - Колко тона зърно сте купили от “Зърнени храни”? - Сключили сме договор за 15 000 тона зърно. - Взели ли сте го? - Да. Не сме го взели това зърно. Имаме искови молби срещу изпълнителния директор, когото сме избрали тогава, лицето заигра с други хора. И водим арбитражно дело със “Зърнени храни”. - Но не сте платили тези 15 000 тона. - Те имат претенции. Но сега се прави тройна експертиза. Ние сме получили с около 3000 тона по-малко евентуално. От самото това зърно в един момент през лятото на 1999 г. те със самоуправство влизат една вечер, изгонват охраната и вадят 4000 тона зърно и си го преместват в някаква база. Помощник им е същото това лице, което сме отстранили като изпълнителен директор. - Как сте продали транспортния парк през есента, след като Върбанов е прекратил сделката и вие не сте били собственици? - Върбанов няма право, т.е. юридическият отдел. Прекратяване на договора може да има само по съдебен ред. Все едно аз да си прехвърля дела на Министерство на земеделието на мое име с моя заповед. - Министерство на финансите казва, че не сте си изпълнили задълженията към ЦКБ, т.е. към ДФРР. - До Нова година, въпреки че не сме на територията на предприятието, всеки ден сме внасяли пари към Агенцията за държавни вземания. - Твърди се, че сте близък до Генералското движение… - Все едно да кажа, че в.”Сега” е близък до в.”Работническо дело”. Много смешно. Аз имам близки от много политически партии. Това незаконно ли е? - За какво са ви 13 фирми? - Те са с различен предмет на дейност. - Значи бизнесът ви добре върви. - Напъваме се, но засега не върви. - Пенсионният фонд? - Тепърва му подготвяме документи. Внасяме капитала, още няма лиценз. Така сградата на “Фина механика”в гр.Бургас бургаският бизнесмен Ивайло Дражев купува суперизгодно с помощта на общината и веднага след това я продаде за много повече пари на НОИ

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Янко

  30 Яну 2010 1:07ч.

  Злоупотреба с финансови средства: ВЕНЦИСЛАВ ВАСИЛЕВ ВЪРБАНОВ – бившия министър на земеделието и горите, през периода 1998г. до 2001г. в качеството си на длъжностно лице – Министър на земеделието и горите и Председател на Управителния съвет на държавен фонд “Земеделие” умишлено неположил достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването и контролът върху дейността на ДФ “Земеделие”, произтичащи от Закона за подпомагане на земеделските производители, нарушен е устройствения правилник на МЗГ, като е сключвал договори с лица, които се представяли за земеделски производители и е отпускал средства на базата на тези договори, без да посочва в договорите целта и предмета на изразходване на средствата, ангажиментите, които следва да приемат селскостопанските производители във връзка с предоставените субсидии. Закононарушения има предостатъчно, но власт, която да се бори с престъпниците в страната няма. Властта застава на страната на престъпниците. Особено когато става въпрос за депутат, бивш министър, който е вършил много услуги на хора по върховете на управлението на държавата. Знае много и ако си отвори устата много хора ще пострадат. Затова политическият чадър над него е много голям от всички политически сили управлявали до изборите през 2009год. Ето какво показват фактите от управлението на този министър, констатирани от правителството на Симеон Сакскобурготски, публикувани в Бялата книга:  Силно занижен финансов и банков контрол в Националния център за аграрни науки /НЦАН/. Съчетаването на лоша финансова дисциплина с нереалистично ниско заложена бюджетна субсидия в размер на 9 200 000 лв. е довело до невъзможност за изплащане на заплатите на научните работници. Липсата на реализация на собствени приходи от научна дейност допълнително утежнява финансовото състояние на НЦАН.  Неправомерно изразходване на финансови средства е налице и в Агенцията за борба с градушките. Направени са капиталови разходи за 600 000 лв., които не са одобрени предварително. Това е довело до невъзможност за изплащане на работните заплати на служителите за последните 4 месеца на 2001 г. Това установи проверка на Държавен финансов контрол.  Силно заниженият граничен ветеринарно-медицински контрол в Националната ветеринарномедицинска служба е довел до нисък обем от постъпления от такси по внос и износ на хранителни продукти. В Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури също е установено нецелесъобразно разходване на средства. Финансиран е проект, за който няма заложени средства в бюджета на Агенцията, като е извършвано допълнително заплащане на служителите.  МЗГ координира от близо 5 години проект “Пазари на едро за пресни плодове, зеленчуци и цветя” по двустранното българо-германско техническо сътрудничество. Само един от пазарите – този в гр. Сливен - среща сериозни трудности при въвеждането в експлоатация. Причините са на правителството, защото не са привели навреме в сила международните споразумения и са допуснали пропуски в управлението на пазара при старта му.  Държавен фонд “ЗЕМЕДЕЛИЕ”. Многобройни са констатираните нарушения в дейността на Държавен фонд “Земеделие” от Сметната палата и от Агенцията за “Държавен финансов контрол”. Установена е липса на предварителен и текущ контрол върху кредитите, недостатъчно покритие на обезпеченията по кредитите, неспазване на утвърдените указания и неефективност при събирането на вземанията. Драстично нарушение на финансовата дисциплина в Държавен фонд “Земеделие” е извършено непосредствено преди парламентарните избори. На 7 юни 2001 г., само 3 дни след утвърдената от МС план-сметка на фонда, УС взима решение и предлага на МФ корекция на същата план–сметка, с което настоява да бъдат променени двата лимита за субсидия от 10 на 17 000 000 лв. и за инвестиционни кредити от 26 на 36 000 000 лв. Предложението е това да става за сметка на намаляване на преходния остатък на фонда за следващата година от 45 000 000 на 28 000 000 лв. Това предложение е прието и утвърдено от финансовия министър. Направените корекции не съответстват на Решение № 405 на Министерския съвет, както и на ангажиментите на страната по АСАЛ-2 – споразумението със Световната банка. Напротив, нарушава се драстично това споразумение и като обща сума и като структура на инвестиционните кредити. Правителството е приело, че основателни причини за промени могат да бъдат само изпълнението на програма САПАРД или евентуално други европейски програми за финансиране. Държавен фонд “Земеделие” работи по годишна план-сметка. Приходите и разходите по нея са съставна част на консолидирания държавен бюджет. Посочената корекция на двата лимита по план-сметката и усвояването на средствата по тях означава 17 000 000 лв. дефицит в държавния бюджет. На практика той ще се окаже още по-голям поради трудността да се достигне планираният (при това с вече направената корекция) размер на преходния остатък от 28 000 000 лв. към края на настоящата година. Друго тежко нарушение на финансовата дисциплина е одобрената от УС на фонда нецелева субсидия от 4 500 000 лв. за стимулиране на регистрацията на земеделските стопани през периода 15 април – 15 юни 2001г., която е разпределена по 100 лв. субсидия на производител. По тази субсидия са изплатени над 1 800 000 лв., като 10% от тях са раздавани в брой, на ръка. Средствата са отпуснати не за конкретна стопанска цел, което се явява нарушение на законовите разпоредби и вътрешната нормативна уредба на фонда. Крупно нарушение е предоставянето без всякакво правно основание през април и в края на м. май т.г. на средства на фонда в особено големи размери - 2 000 000 лв. на “Агротехника”- гр. Карлово. Това разпореждане с бюджетни средства на фонда е разрешено от тогавашния министър на земеделието и горите Венцислав Върбанов. Драстично нарушение на финансовата дисциплина са издадените гаранции в полза на ТБ “Биохим” без покритие и без договорно основание за над 2 700 000 лв. Без законово основание е предоставен безлихвен тригодишен кредит от 5 000 000 лв. е предоставен на Компенсационен фонд “Зърно” през ноември 1999 г. Противно на констатациите и препоръките на Сметната палата – по Акт за констатации № 0500014400/04.08.2000 г. за извършената проверка за периода 01.01. - 30.06.2000 г. докладът е представен на министъра на 22.11.2000 г., а в ДФЗ е постъпил едва на 05.04.2001 г. През пролетта и лятото на 2000 г. на практика още повече се засилват правомощията за решения на Кредитния съвет, което превръща Фонда в инвестиционна банка за пряко кредитиране - без посредничество на ТБ, с ресурс и риск на самия фонд. Извършената преди това поредица от изменения и допълнения на инвестиционните програми улеснява достъпа до финансовите средства на фонда и осигурява възможност едни и същи лица да бъдат кредитирани едновременно по няколко проекта на една програма или успоредно по различни програми, като при това се явява грубо нарушение на Вътрешните правила на ДФЗ за кредитиране. Това е и в драстично противоречие с условията и изискванията на Световната банка да се ограничи нелоялната конкуренция на ДФЗ спрямо частния банков сектор, работещ в условията на валутен борд чрез облекчено и безконтролно разпореждане с бюджетни средства. На 17.05.2000 г. УС на ДФЗ утвърждава основните параметри на прякото кредитиране за създаване на трайни насаждения, което е в разрез с Вътрешните правила на фонда за кредитиране. Преди още да се утвърдят указанията за прилагане на такова кредитиране от УС на фонда, същият одобрява решението от предходния ден за отпускане на инвестиционен кредит в размер на 2 900 000 лв. за създаване на лозови насаждения от 1800 дка. За една година – до юни 2001 г. са отпуснати общо 40 бр. кредита за 32 500 000 лв. общо, като всички те са в нарушение на тези указания. Най-значими от нецелесъобразно предоставените кредити са на фирмите: -“Шато Руко” АД, гр. Ямбол – 2 900 000 лв. срещу обезпечение от 2 000 дка земя и 1 апартамент в Ямбол. - “Винпром”, гр. Лом – 2 150 000 лв. срещу обезпечение от 1 900 дка земя. - “Литекс Комерс” – 3 900 000 лв. С тези указания областните дирекции са отстранени от контролни функции, като в същото време ангажираните с кредитирането звена в ЦУ не са извършвали нито предварителен, нито текущ, нито пък последващ контрол. В договорите за кредити отсъстват достатъчно защитни клаузи в полза на кредитора, огромната част от средствата са отпуснати авансово, а голяма част от инвестициите все още не са направени, като по два от кредитите е допуснато абсолютно нецелево предоставяне и усвояване на средствата (“Бояна-3” ООД, Велико Търново и “Стара изба –1924” АД, Ямбол). На 15 май 2001 г. Европейската комисия взима решение за акредитация на ДФЗ като функционална агенция “САПАРД”, като по тази програма се включват инвестиции за създаване на трайни насаждения, в т.ч. и на лозя. В този аспект е недопустимо раздаването на 14 кредита за лозови насаждения, извършено след тази дата. Нередовните кредити по краткосрочните финансови линии на ДФЗ през периода 1996-1998 г. са 11 297 000 лв. от 51 983 000 лв., което е 22% от общо разпределения ресурс. През периода 1999-2000 г. техният дял достига над 50%, което в цифри означава, че през 1999 г. от усвоения ресурс в размер на 30 500 000 лв. не са възстановени 16 100 000 лв., а през 2000 г. от усвоените 38 200 000 лв. не са погасени 9 700 000 лв., а 10 100 000 лв. са разсрочени до края на тази година. Резултатът от действията на бившето ръководство на МЗГ и на ДФЗ е почти пълното изчерпване на ресурсите на фонда не само за периода до края на тази година, но и за следващите години. Превишаването на утвърдените лимити за разходи по годишната план-сметка и предоставянето на допълнителни средства извън утвърдените срокове, включително и през следващи календарни и бюджетни години, води до силно затруднена финансова ликвидност на фонда.  Фонд “ТЮТЮН” Фондът е създаден през 1994 г., след приемането на Закона за тютюна и тютюневите изделия (ЗТТИ). Основната му дейност е регулиране на тютюнопроизводството в страната. Констатираните сериозни нарушения в работата на фонда произтичат от нерегламентирания финансов статут в съответствие със ЗТТИ.Липсата на инициатива от страна на бившето ръководство на фонд ”Тютюн” за реализирането на около 2000 тона тютюн от реколта 1997г. собственост на фонда, е довела до загуби за държавата в размер на 6-7 000 000 лева. Манипулираният и ферментирал тютюн е неатрактивен за купувачите, дори при цена 50% по-ниска от себестойността му, поради което залежава в складовете на държавните тютюневи предприятия. Сериозно нарушение е установеното неправомерно пренасочване на финансови средства от фонда. Пример за това е издаването на заповед № РД09-921/13.09.2000 г. от бившия земеделски министър Венцисав Върбанов, с която той нарежда превод на 5 000 000 лв. от закритите извънбюджетни сметки на фонда по сметка на МЗГ. Преведената сума не е възстановена в бюджета на фонда. Престъпленията са описани в Бялата книга, но прокуратурата не се самосезира, защото политическия чадър не позволява да се разследват тези престъпления. От средствата за масово осведомяване и публикациите на някои разследващи журналисти научаваме някои любопитни подробности около тези ивършени престъпления с държавни пари. Една такава връзка е описана в следващият материал, който ни представят журналистите Христо Димитров и Екатерина Терзиева. Моньо Христов се уреди с 20 хил. лв. от държавен фонд през януари. Син депутат взе евтин заем да сади лавандула

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи