- Автор: "Сега"
- 03 Фев 2022
- 618
- 32
Снимка: архив
България е "ангажиран съюзник в НАТО, който дава своя принос за колективната отбрана". Това написа в Туитър генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг след видеосреща с премиера Кирил Петков. Шефът на Алианса отбелязва още, че е провел съществен разговор с българския министър-председател "по повод струпването на руски войски на границата с Украйна и влиянието им върху европейската сигурност".
На въпросната среща, премиерът Кирил Петков разказа лично на шефът на НАТО Йенс Столтенберг за българската новаторска идея за създаване на специален батальон за кризи от български военни, който да се води нещо като част от Алианса и да провежда постоянна подготовка у нас.
Според официално съобщение на българското правителство двамата провели видеоконферентен разговор, на който обсъдили "актуалните развития, свързани с продължаващото струпване на руски войски по границата с Украйна".
"Беше споделено виждането, че дипломатическите усилия за деескалация трябва да продължат, но в същото време Алиансът трябва да бъде подготвен и за евентуално влошаване на ситуацията", добавят от кабинета.
Веднага след това българският министър-председател "информирал генералния секретар за решението на правителството да допринесе за колективната отбрана чрез изграждане на българска батальонна бойна група, с възможност за попълване на дефицитите от страни-членки, при необходимост". В хода на разговора отново бил потвърден водещият принцип в НАТО – всяко решение трябва да е подкрепено от обществото и правителството в съответната страна-членка.
Идеята за българския батальон бе лансирана първо от военния министър Стефан Янев. Часове по-късно правителството проведе закрито заседание, след което премиерът Кирил Петков обяви: "Отбранителната ни стратегия ще е изградена на база на българската армия. Тя ще е водеща, което значи български войски, българско командване и българско военно лидерство". От думите на премиера тогава, разяснени по-късно и от военния министър, стана ясно, че правителствената позиция е, че българско бойно формирование ще тренира за отбрана и евентуално участие в операция на НАТО, а няма да има присъствие на части от други страни-членки.
Само ден по-късно стана ясно, че българският батальон, чието изграждане ще бъде предложено на НАТО като родния отговор на кризата в Украйна, може да не е съвсем български. Това стана ясно от изявление на премиера Кирил Петков в Брюксел. Той обяви в прав текст, че дефицитите в българския батальон ще бъдат попълнени от съюзническите сили.
Военният министър Стефан Янев обаче постоянно твърди, че българската армия може да справи и сама, дори и при по остра криза по оста Русия-Украйна. "Ако бъде взето решение за разполагане на войски на НАТО по Източния фланг, българското правителство счита, че тази мярка е целесъобразно да бъде изпълнена с български войски. Ще имаме български войски, които ще изпълнят тази задача на българска територия с българско командване", каза министърът на отбраната преди 3 дни.
"Която и държава да каже - ние искаме да дойдем тук с едни войски, това става с решение на българското правителство. А решението на българското правителство е на българска територия да се разположат български войски. Това не означава, че те ще правят нещо по-различно освен, че ще интензифицират своята подготовка", обясни още Янев.
