Заплахата на отслабените велики сили

Заплахата на отслабените велики сили
В днешния G-minus-2* свят и Съединените щати, и Китай проявяват лошо лидерство. Отслабвайки допълнително вътрешната спойка на световните водещи сили, кризата с Ковид-19 заплашва да остави света още по-неуправляем, нестабилен и уязвим от конфликти.

 

 

Кризата Ковид-19 вещае три вододела: края на европейския проект за интеграция, края на обединена функционална Америка и края на имплицитното социално съглашение между китайската държава и нейните граждани. В резултат, всичките три сили ще излязат от пандемията вътрешно отслабени, с подкопана способност да предоставят световно лидерство.

 

Да започнем с Европа. Както и при кризата на Еврозоната от 2010-12, пукнатината на блока и днес минава през Италия. Изтощена от десетилетия динамизъм и фискално крехка, страната е твърде голяма, за да бъде спасена от Европа и твърде голяма, за да бъде оставена да се провали. По време на пандемията италианците се почувстваха изоставени от европейските си партньори в момент на екзистенциална криза, което създаде плодородна почва за експлоатация от популистите в политиката. Гледката на жертвите на Ковид 19 в Бергамо, пренасяни в пластмасови чували от военни конвои към техните анонимни, самотни гробове, ще остане още дълго запечатана в италианската колективна психé.

 

Междувременно, докато обсъждаха как да помогнат на ударените от пандемията държави-членки, технократите от ЕС, този щраусоподобен елит, потъна в институционална азбучна супа – ЕСВ, ESM, OMT, MFF и РЕРР – това стана негов присъщ език. Лидерите на континента се люлееха и колебаеха, от явния гаф на Президента на ЕЦБ Кристин Лагард през март, когато тя заяви, че работата на ЕЦБ не е да “ограничава разпространението“ на разходите по заеми между държавите-членки, до крамолите за мутуализация на дълга и спасителните фондове за Ковид 19, и до неохотното, свидливо постепенно разрастване на последното споразумение. И когато беше постигнат някакъв поне минимален успех, инстиктът на Германия към консервативната добродетел – илюстриран наскоро от произнасянето на Федералния Конституционен Съд за действията на ЕЦБ – неизменно опорочи духа на интеграция.

 

Да предположим, както е най-вероятно да стане, че успешните икономики от ядрото на ЕС се възстановят от кризата, докато тези от периферията на блока се клатушкат. Никакъв политически интеграционен проект не може да оцелее при наратив, включващ перманентна нисша класа от страни, които не споделят просперитета на своите съседи в добри времена и са оставени на собствените си сили, когато бедствието удари.

 

Залезът на Съединените Щати, в същото време, е свръхпредречен и слабо вярван. Дори и преди Ковид 19 кризата, ключови институции на Щатите сигнализираха упадък: неуправляемо президентство на Доналд Тръмп, фалшифициран Конгрес, политизиран Върховен Съд, фрагментиран федерализъм и пленени регулаторни институции (с извънредното изключение, което представлява Федералният резерв на Щатите).

 

В дълбочина обаче много от американците, които виждат залеза, отхвърлят тезата за упадък. Те продължават да са убедени, че дебелата мрежа на страната от нещатски институции и поддържащите ги сили – включително университетите, медиите, предприемаческия дух и технологичната сила, както и глобалното превъзходство на долара – осигуряват устойчивостта, от която се нуждае Америка, за да поддържа своето превъзходство.

 

Но засега най-богатата държава в света се представя най-зле в справянето с пандемията. Въпреки, че Съединените Щати имат по-малко от 5% от световната популация, до момента отчитат около 24% от общия брой потвърдени смъртни случаи от Ковид 19 и 32% от всички случаи.

 

С бърза последователност доверието в Америка и световното й лидерство бяха ударени от имперските домогвания (войната в Ирак), нагласената икономическа система (световната финансова криза), политическата дисфункционалност (президентството на Тръмп), а сега и потресаващата некомпетентност в справянето с Ковид 19. Кумулативният взрив е унищожителен, дори и все още да не е фатален.

 

Много от тези патологии избуяват от дълбоката и отровна поляризация на американското общество. В действителност Тръмп в момента подтиква своите поддръжници към въстание. Щом дойде ноември, дори основните демократични критерии за провеждане на свободни и честни избори могат да бъдат пренебрегнати.

 

Разбира се, може да се стори алармистко и преждевременно да се гледа на дългосрочните провали на Америка на фона на кризата с Ковид 19 като заплашващи демокрацията или държавността. Но неизменното вкопчване в американската изключителност в такива времена изглежда като опасно отрицание.

 

Най-накрая и Китай. От времето на Дън Сяопин страната процъфтява на основата на простото абсолютно споразумение: гражданите остават политически статични, приемайки юзди върху правата и свободите си, а държавата – под твърдия контрол на комунистическата партия на Китай – гарантира ред и растящ просперитет. Но Ковид 19 кризата заплашва тази велика сделка по два начина.

 

Първо, ужасното първоначално справяне на китайските власти с пандемията и в частност катастрофалното прикриване на истината за избухването на Ковид 19 епидемията в Ухан, поставиха под въпрос легитимността и компетентността на режима. Все пак, социалният договор изглежда по-малко привлекателен, когато държавата не може да гарантира на гражданите основно добруване, включително и самият им живот. Броят на починалите от Ковид 19 в Китай, който със сигурност е по-висок, отколкото властите признават, в крайна сметка ще излезе наяве. Както и шокиращият контраст с образцовия отговор на пандемията от страна на по-свободните общества на Тайван и Хонг Конг.

 

Второ, пандемията може да доведе до външно свиване на търговията, инвестициите и финансите. Ако светът се деглобализира в отговор на Ковид 19, останалите страни със согурност ще се опитат да редуцират зависимостта си от Китай, свивайки по този начин търговските възможности на страната. По подобен начин много китайски компании ще бъдат блокирани от инвестиране в чужбина и не само на основание сигурност, както например Индия неотдавна сигнализира. И инициативата за Китайския Пояс и Път – тяхното похвално усилие да засилят нежната си сила чрез изграждане на търговска и комуникационна инфраструктура от Азия до Европа – рискува да бъде осуетена, заради опустошените от пандемията по-бедни участници, които започват да просрочват тежките заеми.

 

Ковид-19 кризата следователно ще удари китайските дългосрочни икономически перспективи. Започва широко вътрешно недоволство, макар и да е по-незабележимо отвън. Вътрешни безредици не са вероятни, защото президентът Си Дзипин може да наложи репресия дори по-безжалостно и ефективно, отколкото досега. Но сегашният социален контракт ще изглежда все по-фаустовски за обикновения китайски гражданин.

 

Владеенето на ресурсите е пререквизит за властта. Но, както теорията на международните отношения ни напомня, проектирането на властта извън собствените граници изисква и капка сплотеност и солидарност вътре в тях. Слаби, фрагментирани общества, независимо колко богати могат да са, не притежават стратегическо влияние и не могат да осигурят международно лидерство, което важи и за общества, които са престанали да бъдат модели, достойни за подражание.

 

От известно време живеем в G-minus-2 свят на слабо лидерство от страна на Съединените Щати и Китай. И двете държави осигуриха световни обществени „злини“ като търговските войни, ерозирането на международните институции, вместо обществени блага като стабилност, отворени пазари и финанси. С продължаващото отслабване на вътрешната спойка между световните водещи сили, Ковид 19 кризата заплашва да остави света още по-неуправляем, нестабилен и уязвим от конфликти. Интуицията за трите края в Европа, Америка и Китай е бременна с подобни мрачни геополитически възможности.

 

 * В статия от миналата година с едноименно заглавие (G-minus-2 Threat), А. Субраманян в съавторство с Джош Фелман описва термина така: „Доминираният от Съединените Щати свят G1 е приключен, а системата G2, в която Америка и Китай споделяха хегемонични отговорности, е напът да се превърне в спомен. В днешния G-минус-2 свят политиката на Щатите и Китай заплашва да има унищожителни последствия върху световната икономика.“

 

Арвинд Субраманян е бивш главен икономически съветник на правителството на Индия, нерезидентен старши член на Института за Международна Икономика Питърсън и гост-лектор в Харвардското Училище по Управление Джон Ф. Кенеди. Автор е на книгата Eclipse: Living in the Shadow of China’s Economic Dominance.

Източник: https://www.project-syndicate.org/commentary/covid19-will-weaken-united-states-china-and-europe-by-arvind-subramanian-2020-05

 

Превод: Екатерина Грънчарова

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • rego

    14 Май 2020 21:54ч.

    Аман от индийски анализатори и разбирачи! Китай никога не е имал нагласата и възможностите да бъде световен лидер. Да бъдеш световен лидер означава не само голяма и силна икономика, но и имперски манталитет. А при китайците фактически имперски манталитет никога не е бил притежаван и изграждан, въпреки че преди доста столетия са били формално империя. Та в края на краищата китайците не са спечелили нито една война, за да имат имперски манталитет. Държавите, които в настоящия момент могат да бъдат световни лидери, са САЩ и Русия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи