- Автор: Искрен Вълчев
- 05 Юни 2021
- 12511
- 52
Президентът Румен Радев и американският посланик Херо Мустафа. Нейно превъзходителство демонстрира изключителна активност в началото на служебния кабинет, като се срещна с почти всички министри, начело с премиера. Тя посети безпрецедентно дори НАП, където се срещна с новоназначения Румен Спецов, продал фирмата си на лице с криминални прояви и завлякъл държавата с 1.5 млн. лв. Министър Асен Василев заяви, че Спецов е избран за този пост, защото работи добре със западните служби.
И на двете питанки отговорите са положителни, макар лидерът на ГЕРБ да е неимоверно труден враг, а и конституционните правомощия да не дават формално поле на президента. Но Радев се оказа политически можещ човек, способен да надхвърля формалностите. Досега нещата изглеждаха на самотек, или от немай къде.
Радев стана президент основно заради глупостта на Бойко Борисов да издигне срещу него карикатурен образ като Цецка Цачева.
Първата му сериозна задача бе служебният кабинет в началото на 2017 г. Нищо значимо не можеше да се очаква от току-що встъпилия държавен глава, не се и случи. Важното събитие през мандата му бе свалянето на доверие от правителството през 2020 г. и войната, която поде срещу ГЕРБ. Но тя не бе по негова инициатива. Радев бе предизвикан, след като прокуратурата бе притиснала с проверки негови приближени. През цялото време на конфронтация с Борисов, включително вдигнатия юмрук и репликата „Мутри, вън!”, президентът изглеждаше като човек, затиснат до стената – и контраатакуващ „уставно” по правилата на войната. Никакви комбинации, маневри, сложни схеми срещу Борисов или пътеки за отстъпление – просто бой, доколкото може. Възможностите не бяха големи, а и такъв стил не предполагаше сензации. Затова изглеждаше, че Радев действа нахалост.
Изборите на 4 април доведоха до сложна парламентарна ситуация, за която той нямаше принос. Но когато дойде ред да назначи правителство, пролича промяна. Радев бързо се превърна в политик. Дали метаморфозата е за хубаво или лошо не може да се каже еднозначно.
Политиката е мръсотия, но Борисов може да бъде съборен именно чрез мръсотия.
Най-напред Радев хитро подреди министрите, включвайки основните сили срещу ГЕРБ, което му осигури изключителен комфорт. С двамата протестъри – Кирил Петков и Асен Василев - вечно крещящите социални мрежи бяха в аванс усмирени. Във властта влязоха и доста кадри на БСП. Янаки Стоилов бе пуснат от Корнелия Нинова чрез официална партийна процедура, други - в немилост при нея – се уредиха като зам.-министри и надолу в йерархията. Всички ще трябва да подкрепят в правителството. ДПС, които и без това трябва да почерпят заради едномесечния парламент, увеличил секциите в Турция, също са доволни. Атанас Добрев, влязъл от квотата на „Атака” в предишния кабинет (а „Атака” пласираше хората знаем на КОЙ!...), запази зам.-министърския пост в най-ресурсното министерство - на земеделието. Но друго е по-интересно при ДПС. Спомня ли си някой, че Движението миналата есен настояваше за предсрочни избори за президент? Днес няма и следа от подобни настроения.
Радев, видно е, стоплил е отношенията с ДПС.
Отгоре на всичко се ползва и с благословията на другия важен фактор в държавата ни – САЩ. Американският посланик Херо Мустафа даде достатъчно категорични знаци. Каквото е трябвало да направи Радев за американците и ДПС – направил го е.
Всичко това е изключително важно за комфорта на Радев и кабинета, особено по американо-протестърска линия. Ако Борисов бе назначил културист за шеф на НАП, прехвърлил съмнително фирма, няколко антикорупционни фонда вече ще да са направили разследвания. Ако Борисов бе върнал повсеместно кадри из страната на Орешарски, както се случва при служебния кабинет, даже и самия Орешарски като съветник, жълтопаветници щяха да дерат гърла на протести. Пълна тишина сега, защото и „нашите” са на власт. Всичко това не само осигурява комфорт, но и изземва инициативата. Христо Иванов не прави клипове напоследък. Ген. Атанасов стана откровен партньор на правителството, постилайки на скандала с подслушването.
Опозиция просто няма, политическият екшън се диктува от Радев и министрите.
Впрочем опозиция има, естествено, но е дискредитираната ГЕРБ, която всички искат да пратят в миманса.
Другата голяма хитрост на Радев бе да назначи конкретно Бойко Рашков за вътрешен министър. И съответно подслушванията да станат пистолет за отстрел срещу ГЕРБ, както и да са тема, прокарваща общественото внимание в удобен коловоз. Рашков бе скаран с Гешев и още миналото лято Радев го прикотка в президентството – несъмнена политическа далновидност. После имаше дилеми Рашков премиер ли да е или вътрешен министър. Но съвсем правилно - стар кадър като него, врял-кипял, обръгнал на 2 и 200, сътворявал явни и истински скандали – оглави МВР. Подслушването е вечният скандал на българския преход, само актьорите се сменят. Така стана и сега: Атанасов вдига топката, заби я Рашков.
Но по-важното е, че службите са кутията на Пандора у нас, а всеки овластен човек иска да я притежава, прибягвайки до скандали с подслушване като инструмент. Днес този устремен човек е Радев.
Нищо различно от досегашните политици не прави той. Но само така – чрез службите и с активни мероприятия, може да се разправи със смазана машина като ГЕРБ.
Но и това не е всичко. Какво да кажем за интервюто пред БНР, при което запитан в контекст на Васил Божков, Радев отвърна, че олигархията не е при него, че тя била при чекмеджетата с кюлчета, тоест при Борисов. Точно така постъпват печените политици – случва се едно, докато невъзмутимо говорят друго. Така човек на Божков се е настанил днес при най-важния министър (Рашков), президентът приказва сладки приказки, а успаната публика аплодира.
Не всичко е цветя и рози, разбира се. Лека-полека, отново незабележимо, приближава големият тест за Радев и министрите му – гласуването, което, кой знае защо, „мнозинството на протеста” реши да е машинно.
Рискът от хаос е огромен, хората просто може да не са в състояние да упражнят правото на вот на 11 юли.
Всичко това би се пришило на кабинета и президента, а скандалът би бил огромен. Но засега Радев печели отвсякъде: бие успешно крошета на Борисов, американците му се радват, „месията” Трифонов отдавна показва благоразположение към него, очевидно не без съдействието на ДПС за всичко това. Обществото търпи благосклонно глупости, които не би простило на друг. Дори малката война с Нинова бе спечелена от Радев. И така постепенно се приближава към втори мандат. За някои от тези неща той просто имаше късмет. Но роля изигра и политическата му комбинативност, която досега не проявяваше.
