- Автор: о.з. п-к, доцент, д-р Гергин Гергинов
- 03 Фев 2022
- 4292
- 60
През 90-те години на ХХ век САЩ, със съгласието на руските власти, проникнаха и се настаниха във всички сфери на политическия, икономическия и военния живот на страната, считайки, като победители в Студената война, че така ще бъде в очертаващия се „Пакс Американа”. Практичеки това състояние на поставената на колене Русия продължи до заявеното от руския президент през февруари 2007 г. на Мюнхенската конференция по сигурност, че Русия има интерес да сътрудничи със САЩ и европейските страни, но тя има свои национални интереси и че в бъдеще ще ги отстоява. Той посочи, че с политиката си САЩ увеличават международното напрежение, а с разширяването си на изток НАТО нарушава взаимното доверие и застрашава сигурността на страната му.
През изминалото близо десетилетие и половина след тази конференция Русия постепенно възстановяваше от руините своята икономика и наука, изграждаше нови предприятия, създаваше нови материали и технологии. Това позволи към 2020 г. страната да постигне впечатляващи успехи и във военно-техническата област, разработвайки нови образци въоръжение и бойна техника, сред които особено значение имат новите принципи и средства за управление на бойните действия, средствата за радиоелектронна борба, роботизиране на редица образци въоръжение и твърде ефективните хиперзвукови оржия, обозначили нов етап в развитието на военната техника, на формите и методите за водене на съвременна война.
Едновременно с това във въоръжените сили се извършва коренна промяна на организационната структура и на окомплектуването на войските, включително и в битово отношение, каквото в руската армия никога досега не е съществувало. Многобройните мащабни учения и участието в редица военни операции значително повишиха боеспособността на руските въоржени сили, които към края на второто десетилетие на настоящия век са едни от най-добре организираните, снабдени и подготвени за провеждане на мащабни бойни операции.
През посочения период Западът не се съгласи с намерението на Русия да отстоява националните си интереси и още през 2008 г. активизира усилията си за недопускане на неговото осъществяване, увеличавайки напрежението в страната и около нейните граници. Изглежда, че в Москва са очаквали такова развитие на отношенията с партньорите и са се подготвили достатъчно добре, преди всичко чрез укрепване на воръжените сили, което ѝ позволи да постигне определени предимства при отразяване на атаките им. Така се получи след авантюрата на Грузия, след опита на американците за настаняване в Крим, след създаване на "Ислямската държава в Ирак и Леванта", както и след опитите за метеж в Беларус и Казахстан.
Постигнатите успехи в икономиката и военното дело, както и провежданата обмислена и внимателна, но безкомпромисна политика, силно обезпокоиха противниците на Русия от двете страни на Атлантика, особено след като претърпяха поредица от неуспехи в противопоставянето си с нея. Поради това САЩ и НАТО предприеха ново настъпление срещу Русия, този път чрез увеличаване на войските си в полосата от Балтика до Черно море и чрез провеждане на мащабни войскови учения с явен настъпателен замисъл. Започна и активно военно усвояване на териториите на Прибалтика, Полша, Румъния и България, като твърде неприемливи за Русия са извършваните приготовления на украинска територия и особено поощряването на Киев към силово разрешаване на проблемите с Донецк и Луганск с явното желание да се предизвика военна намеса на Русия.
Замисълът на САЩ/НАТО е провеждане на скоротечна военна операция в Донбас със силите на украинската армия. За целта на Украйна се доставя въоръжение и се командироват инструктори от няколко натовски страни за подобряване на организацията на въоръжените сили и за повишаване на бойните им възможности. От лятото на 2021 г. започва и постепенно прехвърляне на изток на всички боеспособни части – така от 250-хилядната украинска армия срещу самопровъзгласилите се републики е съсредоточена групировка с личен състав около 12 5000, от които 70-80 хиляди напълно боеспособни.
За да не допусне реализация на американския замисъл, Русия съсредоточава 100-хилядна групировка на границата с Украйна, напълно достатъчна, за да се респектира не само Украйна, но и западните партньори. Именно нейното присъствие проваля замисъла на американците.
Промяна на политическия курс спрямо САЩ и НАТО
Първоначалното впечатление беше, че главната цел на Русия е респектиране на Украйна и проваляне на американския замисъл, но се оказа, че това е само част от широкомащабен руски план, което пролича при рязката промяна на политическия курс на Москва. Негов израз станаха двата документа, по същество ултиматума : проектодоговор със САЩ и проектоспоразумение с НАТО, които им бяха предадени в средата на декември 2021 г. Те са публикувани в печата, за да няма спекулации със съдържанието им и за да бъде информирана европейската общественост.
В посочените документи Русия иска, именно иска, а не просто предлага, да получи писмени гаранции от САЩ и НАТО, че няма да предприемат по-нататъшни действия, заплашващи сигурността на страната. Отбелязва се, че конструктивна договореност по представените документи трябва да се постигне в кратък срок. Ако това не се осъществи и предадените документи бъдат отхвърлени, Русия ще предприеме политически, военни и военно-технически мерки за осигуряване на собствената си сигурност, след като САЩ и НАТО не желаят тя да бъде взаимна.
Главното в проектоспоразумението с НАТО е това, че Русия е готова да не разполага ударни системи в райони, от които могат да се поразяват важни обекти на територията на страните-членки, като НАТО трябва да поеме същото задължение спрямо Русия. Тя предлага на Алианса взаимно да се потвърди, че двете страни не се разглеждат като противници, спорните въпроси да се разрешават по мирен път, без прилагане на сила, и че двете страни няма да създават условия, които могат да се оценяват като заплаха от едната страна спрямо другата.
Предлага се изтегляне на войските и ликвидиране на инфраструктурата на НАТО до ниво, съществуващо до май 1997 г., т.е. до датата на подписване на „Основополагащия акт Русия-НАТО”. Твърде важен е чл. 4 от проекто-споразумението, а именно: „Руската федерация и страните, станали членки на НАТО до 27 май 1997 г., да не развръщат допълнителни сили и въоръжение на територията на всички други европейски страни като допълнение към силите, развърнати на тази територия до 27 май 1997 г.”.
От тази гледна точка са интересни действията на Алианса, който под призива „спасяване на Украйна”, проявява желание бързо да увеличи присъствието си в страните от Източна Европа. Един от вариантите за обяснение е, че НАТО може да има намерение да подпише под някаква форма проектоспоразумението и затова предприема политика на свършените факти или го прави с цел увеличаване на напрежението, за да има по-добра база за преговори с Русия.
В проектодоговора със САЩ се иска разширяването на НАТО на изток да бъде прекратено, Украйна и Грузия да не бъдат приемани в НАТО, да не се усвоява във военно отношение територията на страните от Източна Европа, на Кавказ и Средна Азия, да не се разполагат ракетни комплекси с малка (до 500 км) и средна (до 5500 км) далекобойност извън националните територии или в райони от националната територия, от които могат да се поразяват обекти на другата страна. Предлага се неразполагане на ядрено оръжие извън националните територии, а вече разположеното да се върне на националната територия.
Очевидно е, че тези ултимативни предложения няма да бъдат приети, но навярно се предполага, че чрез тях ще се създаде атмосфера, позволяваща осъзнаване на острата политическа обстановка и предприемане на стъпки за постигане на, макар и не особено значителна, но все пак определена сигурност на европейския континент.
На какво се основава приетият твърд курс на Русия спрямо САЩ и НАТО?
Преди всичко на определени успехи във външната политика, постигнати с Китай (очаква се разширяване на сътрудничеството при предстоящото посещение на руския президент), Индия (наскоро с нея беше подписано обемно споразумение от 99 пункта за стратегическо сътрудничество) и Иран (той предложи 20-годишен договор за стратегическо партньорство), с Евразийския икономически съюз и Организацията на договора за колективна сигурност. Освен това в Русия са убедени, че САЩ/НАТО няма да започнат преки военни действия с нея не само поради наличието на ядрено оръжие, но и защото, какъвто и да е изходът, резултатът ще бъде в полза на Китай. Поради това САЩ не могат да си позволят война с Русия. Да не говорим в какво положение ще се окажат САЩ и НАТО, ако Китай се намеси на страната на Русия.
В Москва знаят, че НАТО не е готово за война. Но все пак, ако тя започне, Алиансът едва ли ще има време да подготви крупна военна групировка, а да нанася удари с „разперени пръсти” срещу модернизираната и вече опитна руска армия ще бъде чиста авантюра - поне на първо време, а след това, първо, навярно ще бъде късно да се компенсира нанесеното поражение, и второ, ако НАТО постигне превъзходство, може да се наложи използване на тактическо ядрено оръжие, което не е желателно, но е заложено във военната стратегия на Русия.
Трябва да се има предвид и това, че при евентуална война в Европа всички вентили на газо- и нефтопроводите незабавно ще бъдат затворени.
В същото време ширещите се кризи в САЩ и Европа, разделеното американско общество и различното отношение към Русия в Европа никак не спомагат на желанието да се воюва с нея. Затова и в САЩ, и в НАТО много им се иска някой друг, в случая Украйна, да започне въоръжен конфликт с Русия, а те да насърчават самоубиеца отвън, в страни от бойното поле, предоставяйки му различни оръжия и имущество, например, като помощ от 5000 германски каски.
Русия подкрепи политическия си курс с развръщане на крупна войскова групировка на границата с Украйна, започна мащабна подготовка за войсково учение в Беларус с привличане на войскови части от Централния и Далекоизточния военни окръзи (в обем около 200 ж.п. ешалона, всеки с по около 50 вагона). По време на учението в акваторията на различни морета и океани се планира извеждане на повече от 140 бойни и спомагателни кораби на ВМС.
Русия изпрати група експерти със самолети на Федералната служба за сигурност и на Министерството на отбраната в Латинска Америка, а по-късно руският президент проведе телефонни разговори с президентите на Венецуела, Никарагуа и Куба - вероятно като потвърждаване на възможността да се създаде адекватна заплаха за САЩ, ако не се постигне взаимна сигурност в Европа. По-късно руският външен министър потвърди, че с тези страни е договорено „стратегическо партньорство във всички без изключение области” и че се разчита в „скоро време да има заседания на съответните комисии”.
Не са за пренебрегване и някои военно-технически факти, обявени през втората половина на януари т.г., сред които начало на серийното производство на хиперзвуков ракетен комплекс „Циркон”, формиране на авиополк, предназначен за използване на въздушно базиран комплекс за противокосмическа отбрана като допълнение на демонстрираната през ноември 2021 г. земно базирана система за ПРО/ПКО, както и констатацията, че въоръжените сили на страната вече разполагат със 73% ново и модернизирано въоръжение, достигащо до 90 % при стратегическите ядрени средства.
Варианти за отговор на САЩ и НАТО на предоставените проекто-документи.
Предполагаше се, че Западът няма да отговори на предложенията и изобщо няма да започне обсъждането им с Русия. Всъщност партньорите имат три варианта за действие: първо, да откажат отговор, с което ще се компрометират пред собствените си народи (предлага им се сигурност, а те не я желаят!); второ, да приемат предложенията, при което ще се унижат пред бившата „бензоколонка”; и трето, да протакат евентуалните преговори и при провеждането им да подменят поставените основни искания в тях.
Въпреки очакванията, че на ултимативните руски предложения няма да бъде отговорено, преговори по тях започнаха – на 10 януари т.г. в Женева със САЩ се проведе среща на ниво заместник-министри, а на 12 януари в Брюксел и с НАТО. Информацията за резултатите от тях е оскъдна, като важно е това, че има съгласие за писмен отговор на предложенията. Съществен момент е и фактът, че на 21 януари също в Женева се състоя среща на по-високо ниво – между външния министър на Русия и държавния секретар на САЩ. Подготвя се и втора среща между тях.
След срещата в Женева стана ясно, че преговорите ще продължат по третия вариант, доказателство за което са думите на държавния секретар на САЩ :”По въпроса за сигурността, повдигнат от Русия през последните седмици, САЩ и европейските съюзници и партньори са готови да работят по възможните методи за тяхното разрешаване в дух на взаимност”.
Въпреки това миролюбиво заявление, Вашингтон изведнъж рязко увеличи напрежението. Докато се очакваше обещания от САЩ писмен отговор, президентът им обяви, че всеки момент е възможно руско нахлуване в Украйна. И това при условие, че руските войски са в зимните полеви лагери, отстоящи на 150-200 км от украинската граница и, което е по-важно, няма формирана и съсредоточена на изходни позиции ударна руска групировка. Следователно нахлуване „всеки момент” физически е невъзможно да има.
Това изказване обаче постави началото на масирана информационна кампания във всички западни медии и изказвания на политици от много натовски страни-членки, които в един глас започнаха да тръбят „Русия напада!”. Изглежда и в САЩ, и в Европа все още не са разбрали, че ако Русия е искала да нападне Украйна, тя отдавна да го е направила, а не го е направила, защото това просто не е необходимо.
Целите на тази промяна в американската политика могат да бъдат няколко: оказване на натиск и отклоняване на вниманието от предоставените проектодокументи, очакване да се получи претекст за налагане на „ужасяващи санкции” на Русия, раздухване на военна психоза и увеличаване на войските в страните от Източна Европа - видяхме как без съществена причина бързо се увеличи напрежението в нашата страна и институциите бяха отвлечени от важните за момента задачи.
Вероятно посочените цели имат и отвличащо значение, а истинската цел, както твърдят някои медии, е с предприетата информационна кампания да се докаже колко голяма е опасността от руско нахлуване и как администрацията на американския президент много добре е успяла да се справи с нея, макар и с компромиси в отношенията с Русия, т.е. раздухваната военна психоза трябва да оправдае евентуалните компромиси с Русия пред американския народ и пред антируски настроената част на европейската общественост.
Информационната кампания твърде зле се отразява на украинската икономика. Предвид раздухваната военна опасност от страната започват да се извеждат капитали, напускат я инвеститори, реализацията на редица проекти се проваля, стоките от първа необходимост масово се изкупуват, а курсът на националната валута се срива. В тази обстановка украинският президент неочаквано официално заяви, че опасност от руско нахлуване в страната няма и затова не трябва да се създава паника, т.е. той се противопоставя на политиката на САЩ в това отношение.
Твърде е възможно това заявление на украинския президент да е предизвикано и от натиска на САЩ да започне изпълнение на Минските споразумения. За това беше заявил американският държавен секретар и вероятно е настоявал за него по време на срещата в Киев, провела се преди тази с руския външен министър в Женева. Седмица по-късно от Върховната Рада бе изтеглен законопроектът за реинтегриране на „окупираните територии”, което е руско условие за провеждане на консултативна среща на Нормандската четворка в Париж. Тя се проведе на ниво съветници и завърши с договореност разговорите да продължат в Берлин. Предполага се, че провеждането на тази среща е резултат от американски натиск, което, ако е така, е твърде красноречиво за нагласите на САЩ по разрешаване на проблема с Украйна, независимо от политическия шум, който се вихри около нея.
На базата на посоченото може да се твърди, че американската информационна кампания е замислена като многоцелева с далечни последици в няколко направления, но в кои от тях е постигнат реален успех ще може да се съди от бъдещите действия както на САЩ, така и на Русия.
Отговорът на Русия
На 26 януари 2022 г. САЩ и НАТО едновременно предадоха писмените си отговори на руските документи и предоставиха копие от тях на съюзниците и на Украйна, като предлагат съдържанието им да не се разгласява – вероятно в него има неща, които други страни не трябва да знаят.
Въпреки предложението за неразгласяване вече е известно, че повечето, и то най-важните, руски искания се отхвърлят, в това число и за неразширяването на НАТО. Впрочем някои експерти считат, че неприемането на Украйна и Грузия в НАТО е по-изгодно за САЩ, защото те и сега присъстват в тях и ще продължат под някаква приемлива форма да разширяват присъствието си без да имат ангажимента при необходимост да се намесват с войски, ако страните биха били членки на Алианса.
Навярно от това са изхождали в Москва, за да настояват на територията на страните от Източна Европа и в Грузия да не се разполагат ударни средства. В отговора си САЩ казват, че са съгласни да преговарят по този въпрос като самостоятелен проблем, без да го разглеждат в комплекс с останалите руски искания.
Става известно, че НАТО иска изтегляне на руските войски от Молдова, Грузия и Украйна – изглежда в НАТО не знаят, че в Украйна няма руски войски, а в Приднестровието и Южна Осетия има миротворчески контингенти. Ако те се изтеглят, подновяването на гражданската война в тези страни е гарантирано. В отговора също така се посочва, че на Украйна не се определя срок за приемане в НАТО, но че вратата на Алианса остава отворена, т.е. няма промяна в досегашната политика.
Руската реакция на получените писмени отговори предстои, но не само от нея ще зависи дали ще се намали напрежението между двете противостоящи страни или то ще ескалира с непредсказуеми последици.
От развитието на отношението между Русия и САЩ/НАТО през последния месец може да се открои следното : първо, твърдият руски тон изненада западните партньори и ги принуди да чуят и осмислят изразените опасения за нейната сигурност, второ, САЩ изразяват съгласие да преговарят за ударните оръжия на европейския континент, което е съществена отстъпка след денонсирания от тях Договор за ракетите с малък и среден обсег, трето, Русия доказа, че без нея не могат да се разрешат проблемите по сигурността не само в Европа, но и в редица други региони, и четвърто, световният лидер вече преговаря с Русия, което показва, че тя е станала фактор не само в европейски, но в определен аспект, и в световен мащаб, а това не е никак малко постижение за нея.
При условие, че не се постигне резултат, удоволетворяващ и двете страни, Русия заявява, че сама ще се погрижи за своята сигурност. За целта са ѝ необходими обмислена политика, военна сила и решимост да я използва. Част от възможностите си тя вече показа, но вероятно има в запас още необявени политически и военно-технически, за които засега мълчи, отвреме на време загатва по нещо и с това създава нервозност, противоречивост и неувереност в партньорите си.
Вече се очертава първата конкретна политическа стъпка. На 28 януари т.г. външният министър на Русия обяви, че ще изпрати официални искания до всички страни, чиито лидери са подписали Истанбулската декларация от 1999 г. и Декларацията от Астана от 2010 г., приети от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. В Декларацията от Астана ясно се казва, че правото на избор на съюзи трябва да отчита сигурността на всички останали държави от ОССЕ и че всяка страна е длъжна "да не укрепва своята сигурност за сметка на сигурността на другите". От това следва, че разширяването на НАТО противоречи на посочените декларации и поставянето на този въпрос е подчертаване политиката на НАТО като некоректна, нечестна и неспазваща международните споразумения.
Като се има предвид досегашната политика на Русия по отразяване атаките на западните партньори, може да се предположи, че след първата ще последват и други политически и военни стъпки, като част от добре подготвен руски план.
Всичко посочено дотук е видимата част на отношенията Русия-САЩ/НАТО, а какво има зад кулисите на обикновените хора не е съдено да знаят, а то е по-важно за постигането на взаимна сигурност. В историята на световната политика има много случаи, при които именно така се постига разрешаване на твърде сложни проблеми, а днешните в Европа са точно такива и по част от тях няма как да се постигне съгласие пред погледа на заинтересованата общественост.
