- Автор: Ерик Земур, “Фигаро”
- 04 Ное 2020
- 3730
- 19
Само тази дума им е на устата. Вляво, както и вдясно, и в центъра, в “Непокорната Франция”, но и в Националния сбор. Това е точката на консенсус между Макрон, Льо Пен, Меланшон и другите. Републиката във всички тонове и сосове. Републиката като отговор на всичко. Ако извънземен дойде във Франция, би си помислил, че тя е заплашена от монархистки преврат и всички републиканци трябва да се обединят. Няма нищо подобно: Републиката не е застрашена и може би поради това е толкова защитавана. Републиката, нейните ценности и свещеният ѝ секуларизъм. Отговорът на президента на ислямистките атентати е Републиката. А неговото оръжие е секуларизмът.
Кой вярва сериозно в това? Кой вярва, че човек, готов да обезглави учител, защото е обидил Аллах, ще бъде спрян от правилата на секуларизма? Ние не сме в един и същ регистър. От една страна, правно-политическите правила; от другата, фанатизирана вяра, която иска да наложи заместваща правно-политическа система: шариатът. Не Републиката е прицел, а Франция. Една Франция, която е едновременно християнска и непочтителна, Франция на кръстоносците и на “Асиет о бьор”*.
В устата на много политици Републиката от години е удобно средство да не произнасят думата Франция. Тази Франция, която трябва да се претопи в Европа. Франция, която предполага вкореняване, история, география, народ, култура, обичаи. Накратко, цивилизация. Франция, с която трябва да се отъждествяваме. В Рим като римляните. А в Париж като парижаните. Републиката е по-удобно, защото това означава само повърхностна законност, която поражда консенсус. Отвъд това започват неприятностите.
Изгубените територии на Републиката са изгубените територии на Франция. Анклави, които, понеже са чужди, са се превърнали в чернозем на контра-общество, основано на ислямските правила. Контра-страна: уммата. Контра-цивилизация, която създава терористи ислямисти и дребни престъпници. Джихад за всички. Малро беше казал: “Цивилизацията е това, което се свързва с религия”.
Именно защото политическата класа искаше да се отърве от Франция, превърна Републиката в колос на глинени крака. Република, сведена до абстрактни ценности и секуларизъм, ограничен до свободата да се вярва или да не се вярва, до неутралността на държавата, забравяйки третия ѝ стълб, а именно “задължението за сдържане” на религиите в публичното пространства, което, отстранявайки Бог от дебата, единствено позволява рационален сблъсък на идеи и убеждения. Републиката може да бъде унитарна или федерална, италианска или американска, либерална или народна, светска или ислямска. Само Франция е френска. И както казваше Пеги в известния си афоризъм: “Републиката, нашето кралство Франция”.
* L’Assiette au beurre е френско илюстровано сатирично и анархистично списание, излизало от 1901 до 1936 г. (б. пр.)
Заглавието е на “Гласове”
Превод от френски: Галя Дачкова
