Най-характерната черта на болшевишкия либерализъм, отличаваща го от доскорошната старомодна американска либерална левица, е неговият целеустремено-революционен, болшевишки, ленински характер – изключителната увереност в моралната му правота, изключителната роля, която то приписва на революционния авангард и на пропагандата за овладяване на масите, презрението му към истината, законността и демокрацията, към джентълменската порядъчност, нетолерантността му към опонента и изключителният му хъс да мрази и демонизира. 
Деболшевизацията – обективна потребност и за американските либерали

 

 

Читателите може би помнят, че преди повече от шест години пак имах подобно заглавие, но за американските и българските десни (Деболшевизацията – „обективна потребност” на „новото дясно”). Обяснявах как американското „консервативно движение“ се болшевизира и как българската нова десница копира от тях като старателна ученичка. Дойде време да кажа същото и за американската „левица“ – либералите от Демократическата партия (ДП).

 

Веднага да уточня, че в сегашната номенклатурна върхушка на ДП няма абсолютно нищо „ляво“. Те служат на корпоративна Америка също тъй вярно, както и републиканците, само дето обслужват различни сектори от корпоративния елит. Подмяната на значението на думата „ляво“ от класово към некласово, т.е. расово, полово, лайфстайлно и т.н. – и подмяната на класовото неравенство с некласовата нетолерантност (bigotry) – е висше постижение на класовата пропаганда на елитите (буржоазията), истински шедьовър на класовата измама.

 

Но заглавието ми няма общо с фантасмагоричното заклеймяване на американските либерали като „комунисти“. А с напълно реалните процеси на болшевизация на либералния естаблишмънт в политиката и пропагандата.

 

Първо за политиката. Чудесен увод в темата, за който може да го гледа, би бил кратък откъс от документалния филм на Майкъл Моор „Фаренхайт 11-9“ (девети ноември [2016 г.]), за съжаление от тази седмица не е достъпен безплатно на YouTube. Виждаме сцена от демократическите първични избори (primaries) за президентски кандидат в 2016 г. – борбата на Бърни с Хилари. Като в капка вода тук се отразява цялата американска политическа вселена. Всичките 55 секции в Западна Вирджиния – беден, депресиран въглищарски миньорски щат – гласуват с огромна преднина за Бърни. В някои секции Хилари дори е трета, след някакъв световно неизвестен местен кандидат.

 

Малко по-късно на националната конвенция на демократите – в класическа обстановка на тоталитарен „конгрес на победителите“ – нагла апаратчица от Западна Вирджиния бодро докладва как повечето им секции били за Хилари, по-малкото – за Бърни, вследствие на което Клинтън била избраникът на щата! Няма значение какво гласувате и кой брои, важното е кой докладва резултатите!

 

Само една плаха женска ръка зад главата на чиновничката вдига розова хартия, на която за миг фокусира камерата – надпис на ръка с флумастер: „Всички секции в Западна Вирджиния бяха за Бърни!“... Следват други щати, но пак същото... Ура, ура, ура!... След това виждаме как Бърни, сякаш задавян от ридания, грабва микрофона: „предлагам да спрем дотук и да кажем, че Хилари е нашият кандидат!“... Обръща се и тръгва, сам, прегърбен и сломен, и по лицата на жените около него текат сълзи. Разбира се, и в 2016 г., и сега в 2020 г. работническите маси в Западна Вирджиния дадоха победата на Тръмп. След инциденти като този хората напускаха ДП на тълпи.

 

На същия филм има кадри, в които ДП функционери обясняват как хората, които дават парите, а те са почти същите, които дават и на републиканците, преди конвенцията от 2016 г. казват угрижено, че партията залетяла прекалено вляво (т.е. наистина класово вляво – в посока към 99-те процента) и е време за корекция. Същото заговориха и сега, веднага след обявяването победата на Байдън. „Време е за единство, време е да забравим думата „социализъм“ и да търсим обединение с републиканците“. Реалното ляво, на Бърни, Александрия Окасио-Кортес и повечето други млади – и не съвсем млади кандидати на първичните избори миналата година, съвсем реално застрашава господството на олигарсите. А те имат безпогрешен класов инстинкт.

 

И погребват реалното ляво – за сметка на педалираното фейк-„ляво“ – на гузните бели, целуващи черни крака и събарящи паметници, искащи премахване на полицията и забрана на класическата музика, която нямала друго назначение, освен да натрапва превъзходството на белите, на тежко преекспонираните ЛГБТ проблеми и т.н.... Да кажа пак, че съвсем не отричам расовите, половите и другите некласови проблеми сами по себе си, но вярвам, че преекспонирането им за сметка на класовите служи изключително на реакцията, не на прогреса, и че разрешаването им е възможно само в плоскостта на решаването на класовите проблеми.

 

А хитрите елити, разбирайки, че демографията необратимо тласка центъра на политическата тежест в Америка в посока на „либерализма“, и че расовите, полови и др. подобни тежнения всъщност не застрашават с нищо класовото им господство, успяват да раздуят значението им до абсурд и да приспят класовото съзнание на масите. Тук расата, полът, лайфстайлът, религията и т.н. губят реалното си значение и се явяват „оръжия за масово баламосване“.

 

Сега за пропагандата. Наскоро в „Гласове“ четохме интервю на бивша журналистка в „НЙ Таймс“ пред френско списание: цензура, доноси, лов на вещици... с една дума атмосферата от редакцията на вестник „Таймс“ от Оруеловата „1984“. Всъщност големият скандал избухна още през юни т.г. с принудителната оставка на шефа на тази журналистка, Джеймс Бенет, редактор на страницата за редакционни и други мнения, уважаван ветеран вестникар.

 

Той пусна за печат мнение на републиканския сенатор Том Котън, зовящ за използване на военни за разгонване на ексцесите на Black Lives Matter. Бенет се водеше от десетилетния опит, свой и на вестника, да се дава трибуна на всички обосновани мнения. Но в новата обстановка на тотална свещена война срещу „звяра“ (brute) Тръмп „не можеш да кажеш нито дума в негова защита, без да извършиш престъпление“. Разпространяването на мнението пряко заплашвало живота и здравето на протестиращите, сред които много журналисти от вестника. Да се публикува това „подпалваческо“ мнение в „НЙ Таймс“ не било като да се плещи на маса в кафетерията – вестникът бил материална сила. Целият трудов колектив на в. „НЙ Таймс“ като един се надигна и засипа Туитър с възмущение и редакцията – с призиви за цензуриране на виновника.

 

След кратко объркване и публично дране на ризи от страна на Бенет и издателя на вестника А.  Сулцбъргър провинилият се вестникарски ас бе изхвърлен „като мръсно коте“. Правилата, разбираме постепенно, са вече други. Не важи вече старият девиз на „НЙ Тaймс“, който все още се мъдри вдясно на главата на вестника: “All News That’s Fit to Print”. Това е остаряло буквалистко разбиране. Сега правилното разбиране е „контекстуалисткото“. Има „контекст“, в който нещо става за печат, друго не става. И това е контекстът на „1984“!

 

Преди по-малко от два месеца се вдигна шум около блокирането на Туитър и Фейсбук акаунтите на друг голям нюйоркски вестник, „Ню Йорк Поуст“, затова, че бе публикувал документи от лаптопа на Хънтър Байдън, предоставени им от Руди Джулиани и касаещи мегакорупцията на сем. Байдън в Украйна. Блокирани бяха и линкове от други акаунти към публикацията в „Поуст“. Оправданието на Туитър бе, че материалите били „хакнати“ (не е вярно) и в тях се съдържали имейл адреси и телефони. А Фейсбук обясни, че още проверявали фактите. Кампанията на Байдън отрече истинността на изнесеното, но приветства цензурирането на новината от социалните мрежи. „Ню Йорк Таймс“ разказа за случилото се уклончиво („Твърдения за Байдън предизвикват ответна реакция на социалните мрежи“) и скастри Тръмп, че споменал за публикацията на „Поуст“ на телевизионна предизборна среща и изказал „неоснователни“ твърдения за Байдън.

 

Републиканците реагираха остро. Сенаторът Джош Холи написа гневни писма до Марк Зукърбърг от Фейсбук и Джак Дорси от Туитър, в които настоя за незабавен отговор за „безпрецедентната цензура“. Сенатската правна комисия се събра екстрено да призове официално двамата да се явят да докладват защо „злоупотребяват с корпоративната си мощ да заглушават сигнали за корупция“.

 

Интересно, но докато през септември – октомври т.г. републиканците и всички незаразени от либералния groupthink (стадно мислене) смятаха, че Фейсбук и Туитър цензурират информация от „Поуст“ в полза на либералите, т.е. са „контекстуалисти“, самите либерали поне до юни т.г. приемаха социалните мрежи за безкритични буквалисти, които пускат всичко, без да ги е еня за „контекста“.

 

Особено яростно се нахвърляше върху Зукърбърг сп. „Ню Йоркър“. „Марк Зукърбърг все още не чактисва!“ – гърмеше журналистът от списанието Андрю Маранц миналата есен. „Той още вярва в свободата на изразяване!“ За Маранц „свободата на изразяване“ буквално е „платитюд“, баналност. „Свободата на изразяване“ не е условие за „демокрацията“, както се заблуждава Зукърбърг – тъкмо обратното, тя заплаха за нея. Само правилното „контекстуализиране“ е майка на „демокрацията“. Очевидно между юни и септември т.г. в разбиранията на Фейсбук и Туитър е настъпила важна промяна.

 

Каква е непосредствената причина за тази преорентация на медиите към „контекстуализма“?

Обясненията на журналистката от „НЙ Таймс“ в „Гласове“ са наивни. Вестникът бил прекалено „ляв“ (фейковият смисъл на „ляв“, обяснен по-горе). И се докарвал на читателите си, които били върли либерали. Зер „клиентът винаги е прав!“. Иначе нямало да го четат. За последното може да се спори: дали вестникът се нагажда към читателите или пък ги формира?

 

Според мене второто е по-вярно: както показва Маркс в „Капиталът“, капиталът, макар  и абстракция, е логически най-конкретният елемент на капиталистическата икономика, конкретно-всеобщата й същност, субстанцията, която поражда всички други нейни прояви. Стойността поражда логически потребителната стойност. Производството поражда (формира) потреблението, вестникът поражда (формира) своя читател.

 

Либералното „контекстуализирано“ съзнание е формирано между другото и от четиригодишната лунатична медийна пропаганда анти-Тръмп, вярващо безрезервно на абсурдите за „руската връзка“, отхвърлена от доклада на специалния прокурор Мълър миналата година, и което приема овчедушно цензурата на разкритията за корпуцията на сем. Байдън в Украйна, с която той сам се хвали на малкия екран.

 

Може да се поспори и дали казването на истината нямаше да е по-добра бизнес стратегия за „НЙ Таймс“ от „контекстуализирането“. Всъщност този – някога много добър, пък и все още добър там, дето не говори за политика – вестник, както и „Уошингтън Поуст“, и другите им побратими, се намира от десетилетия в клинична смърт, което съм разказвал неведнъж. Причината е колкото в новите медии, отнели им от рекламата, толкова и във фейкнюзенето им. Послeдното е очевидно и в примера на CNN.

 

Но днес „НЙ Таймс“ оплаква съдбата на местните вестници, които мрат като мухи заради интернет и с тях изчезва и „добрата разследваща журналистика“, без която „демокрацията е невъзможна“, корпорациите щели да вилнеят безнаказано срещу работника и потребителя и пр., и пр. Някои местни медии обаче били замаскирани пропагандни радиоточки и т.н. Направо се просълзих.

 

Онзи ден „НЙ Таймс“ отново ме просълзи с колонка („Гниенето на републиканския дух“) от консервативния, но добър журналист Дейвид Брукс, когото съм цитирал и преди с одобрение, например за хвалбите му за френския икономист и жив класик Тома Пикети. Сега Брукс оплаква Републиканската партия, как била откъсната от действителността, параноична, отказвала да признае фактите и т.н.

 

Колонката на Брукс може да се използва и за описание на либералите, само да се заместят променливите. Факт е, че и двете партии, и двете крила в американската „културна война“, са огледално копие една на друга. Затова, mutatis mutandis, почти всички констатации от коментара ми за болшевизацията на десните отпреди шест години може да се приложат и за описанието на болшевизацията на либералите в САЩ през последните вече поне четири години и половина.

 

Брукс погрешно вижда разделението на Америка в сферата на лафстайла – различията в образованието: горе-долу либералите са висшисти, консерваторите – тъпанари. Че в наши дни хората с висше образование по принцип били добре, е глупав либерален мит. „Окупирай „Уолстрийт“ на студентите, студентският дълг от над трилион долара, надхвърлил още в 2015 г. дълга по кредитни карти, изчезването на цели професии с висше образование, вкл. и тази на журналистите, масовото изхвърляне от работната сила на майките с висше образование над 40 г. възраст... това са все упорити факти. Как да се възстанови доверието между учените и простите, пита се патетично Брукс – и си отговаря, че туй ще е задача за цяло поколение...

 

Какво е правдивото обяснение на болшевизацията и на двете крила на капиталистическите елити? И двете обслужват капитала по свой начин, и двете по свой начин отразяват характерното за глобалния турбокапитализъм след разпадането на СССР. И макар че самият глобален турбокапитализъм на свой ред рухна в 2008 г., пък и американската глобална военнополитическа хегемония се срути в 2015 с руската намеса в Сирия, идеологията му е жива.

 

Наистина, хронологически болшевизацията на дясното предшества тази на лявото; то в голяма степен е нейно отражение, подражание. Както във филма на Майкъл Моор демократите на Бил Клинтън и Ал Гор в началото на 90-те разбират, че за да имат успех, трябва да имитират работата на републиканците с едрите спонсори и постепенно продават на дявола душата на ДП от времето на Ф. Рузвелт, братята Кенеди, Джонсън и Картър... така и сега либералите на Обама и Хилари разбраха, че за да имат успех срещу болшевизираното консервативно движение, трябва сами да се болшевизират.

 

Най-характерната черта на болшевишкия либерализъм, отличаваща го от доскорошната старомодна американска либерална левица, е неговият целеустремено-революционен, болшевишки, ленински характер – изключителната увереност в моралната му правота, изключителната роля, която то приписва на революционния авангард и на пропагандата за овладяване на масите, презрението му към истината, законността и демокрацията, към джентълменската порядъчност, нетолерантността му към опонента и изключителният му хъс да мрази и демонизира. 

 

Но в защита на ленинския болшевизъм може да се каже, че той наистина има поне в началото си народен, революционен характер – това съм показвал на друго място и ще показвам пак в бъдеще – докато консервативният и либерален болшевизъм има антинароден, олигархичен, контрареволюционен характер. И двата типа олигархичен болшевизъм са виновни за масовата промивка на американските маси и за сегашното им поляризирано противопоставяне по напълно илюзорни критерии.

 

Бъдещето на американския социализъм, който е неизбежен, минава през разделянето на сегашната ДП, освобождаването на прогресивното крило на Бърни и Окасио-Кортес от мъртвата хватка на болшевишкото олигархично крило, сега подходящо персонифицирано от нелепия Байдън. И през размагьосването на американската работническа класа от опиума на тръмпизма.

 

Когато Джо, шофьорът на камион от „Уолмарт“ в Кентъки и Джозефин, учителката по музика от частното училище в Бруклин, разберат, че имат общи икономически интереси, макар коренно различен лайфстайл, и съзнателно загърбят последното заради първите, първата вярна крачка ще е направена.

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

28 коментар/a

jdk на 02.12.2020 в 10:02
Тоз надъхан ленински болшевик страда от раздвоено съзнание и борави с думичките сякаш нямат собствено значение. Ония са " болшевики" , а той е за класов подход, в добрата стара България за такива като него имаше работещ ЗЗД.
Лев Илич Джугашвили на 02.12.2020 в 10:02
Обективна потребност е родните болшевики и ленинисти да бъдат изпратени в Америка за да подкрепят там усилията на автора на тоз пасквил да организирира революция в сърцето на световня империализъм...
Милена Бекярова на 02.12.2020 в 10:19
Брилянтен анализ, г-н Хаджийски! Прави ми впечатление, че попадам за пореден път на материал, който разомагьосва налаганото в англо-саксонския свят некласово "ляво". Друг е въпросът доколко е възможно да се обърне идеологическата парадигма в главите на трудовите хора, за които пише в последния абзац Хаджийски, без медийно влияние и икиномочески ресурс. Мисля, че по интелектуален път няма да стане.
Капитан Кук на 02.12.2020 в 10:45
Грамотно, но повърхностно. Докато не се задълбае в етно-религиозния мейнстрийм на лихварите от Уолстрийт, които определят световните процеси, винаги ще се остава на повърхността. Нещата не са толкова сложни, човек просто трябва да счупи идеологическите черупки, сковали мозъка му.
модерно робовладелство на 02.12.2020 в 10:52
Асоциациите, с които се свързва троцкисткият болшевизъм, са разбира се отвратителни - у нас ги наблюдавахме сред седесарското революционно движение през 90-те години на миналия век и се нагледахме на всякакви уродливости, останали от първите месеци на Великия Октомври, само че с пребоядисани пряпорци и обърната резба. Сталинисткият болшевизъм обаче няма нищо общо с нарицателния смисъл, който се анализира и употребява в статията. Специално за Русия, този тип автентичен болшевизъм, който не си падаше по ленинианата, донесе велики исторически успехи и най вече победа във Великата Отечествена. Мит е, че американската общественост някога е била различна от нетърпимостите, които се проявяват и които са така добре описани. Всичко е било латентно присъщо на американския буржоазен ген, който никога не е съдържал в себе си аристократични наченки... а знаем, че революции виреят там, където имаме простолюдие, дори и (с определени свои представители) домогващо се до големите капиталови ресурси и потоци, какъвто е случаят с американския странови елит, който само използва авторитета на Америка, за да си издейства всякакви корумпирани начини да умножава неправедните си богатства. И демократите, които за пореден път с измама обсебиха властта, принадлежат тъкмо към тоя елит, отличаващ се с доскоро спяща, а днес напълно събудена революционна непримиримост. Откак е станал буржоазен, т.е. проидеологически, целият Запад консумира мита за някаква мнима демократична кротост и толерантност, а в действителност непрекъснато изнася и поощрява революции, продълавайки колониалните си политики на ограбване и обезличаване на останалия свят.
--- на 02.12.2020 в 12:40
Описаните "болшевишки" тактики и модели на поведения ги е имало винаги, още в древността, но явно авторът вижда до 100 години назад, е 150 може би до Маркс. По Маркс конфликтът сега е между националния индустриален капитал и транс-националния финансов капитал. Баланс в международен мащаб може да се получи при наличие на поне няколко достатъчно силни държави, а във вътрешен при развитие на класово съзнание на пролетаризираната вече бивша средна класа. Това е започнало, но пречат лумпените държави навън и пролетарии вътре.
Наблюдател на 02.12.2020 в 13:20
"болшевишкия либерализъм" Само кретен може да измисли такава глупост. Лоберализъм означава свобода на мнения и зачитане на чуждо мнение. А болшевизъм - ....? liberalism: a political and social philosophy that promotes individual rights, civil liberties, democracy, and free enterprise.
Ханибал Барка на 02.12.2020 в 13:31
Фактите са верни, но тълкуването им - недотам. Хаджийски не осъзнава, че т. н. прогресивни леви са функция на самото ляво мислене. Те са уродлив и съвсем сигурно мъртъв клон от еволюцията на лявото. Дъглас Мъри каза нещо много интересно за тях в интервю тази седмица. Поводът бе скандалния случай, при който "младши сътрудници" в издателство "Пингуин" в Канада, настояват то да не печата новата книга на Джордан Б. Питърсън. Абсурдна ситуация от всякаква корпоративна гледна точка! Двама дори се разплакали на срещата. Той твърди, че вероятно това е поколенчески проблем - на ултралевите милениали и тези преди тях. Това е тяхната контрареволюция. И абсурдът при тези хора, рожби на intersectionality, identity politics, white fragility и critical race theory, според Мъри, избират да слушат и да се кланят на "най-тъпия човек в стаята". И нагло казват на стабилни, разумни и образовани хора "Educate yourself" /образовайте се/. Това, което Хаджийски не разбира, е че Александрия Окасио Кортес и Илан Омар не са паднали от Луната. Тези ултралеви малоумнички /който не вярва в това да чуе някое интервю с AOC/ са продукта на електората на тази измамническа партия, която не разчита на трезвомислещите разумни хора, а на някакво сборище от малцинства.
Наблюдател на 02.12.2020 в 13:43
Правилото е: Господарите на Света, както и тези във всяка отделна държава, са малцина хора с интелект доста над средният, но се опират на раменете на простаците. В началото болшевиките в Русия са над 40% аристокрация, но вземат власта с помощта на простолюдието, много от които са дори са неграмотни. В САЩ в момента положението е нещо подобно. Властта е в ръцете на единици и в интерес на капитала, а ги избират простолюдието - тези дето преживяват благодарение на купони за храна и на food bank. Простите хора най-лесно се манипулират и ако в ръцете ти са медиите - нямаш проблем да те изберат дори за президент.
Винаги стига до болшевизма на 02.12.2020 в 13:52
Либерализмът винаги през няколко стъпки и квантови преходи накрая стига до раждане на болшевизъм. И въобще били ли са някога революции като Френската и Руските класови? Класови про форма и за парлама. Кой е пълнежът на Френската революция - парижкият лумпениат.Кой дърпа конците - задкулисни малцинства,че накрая се хващат гуша за гуша жирондинци, якобинци,фьойани,монтаняри,корделиери....Същата работа се наблюдава и при Парижката комуна,и при испанската гражданска война ,и при руските революции - меншевики,болшевики,есери,анархисти. Повтарящ се елемент е ,че автентични пролетарии в тия революции не се забелязват сред водачите, а просто чест от изклесавците на аристокрацията и буржоазията се самообявяват и самонасаждат за пролетарски водачи - синчета и дъщерички на адвокати,съдии,преподаватели,предприемачи,руски и немски изтърсаци на аристократи и разбира се винаги и навсякъде за мая от семитското племе. Навремето нарочиха за революционна сила пролетариата, без пролетариатът а ги е упълномощил. Сега са си заплюли жените, расовите,етническите и сексуалните малцинства. Просто с пролетариата парашутът упорито не им се отваряше и то в най-промишлените държави - Британия,Германия и САЩ. Американският промишлен пролетариат гласува за десния Тръмп - подигравка за всички префърцунени левичари. И тогава пролетериите от най-революционните, от същите тия револУцинни кречетала бяха остракирани като простаци,дебелокожи,сексисти и Ред некс,т.е. Червени вратове,при това видите ли дебели.
Наблюдател на 02.12.2020 в 13:53
40 милиона в САЩ са на купони за храна. За кого мислите са гласували? Ето и карта на САЩ в която със синьо са дадени щатите в които много хора преживяват с купони за храна: https://www.cbpp.org/research/food-assistance/states-are-using-much-needed-temporary-flexibility-in-snap-to-respond-to Удобно са оцветени в синьо и лесно се сравняват с щатите гласували за демократите. Гладен стомах не мисли!
задунайска уфсъ с евразийски манталитет на 02.12.2020 в 14:13
преди около 2-3 седмици, когато се очакваше Тръмп да признае резултата от изборите в полза на Бајдън, предаването на канала спрја, уведомиха как Президента ште направи съобштение.Започна едно очакване, а Президента не се појавјава, пак очакване...накраја се појавис голјамо закъснение, започна да плешти глупост след глупост, да оспорва гласуването по поштата като недемократично(а то е от 160 години...), започнах да се чудја това ли е президентската институција-една неограничена възможност за изјава дори на unfit екземплјар штом тој е успјал да се изкатери така високо. По едно време просто не го изтрајаха и в канала и прекъснаха речта му. След това научих, че така е станало и в други по-главни телевизии, просто са прекъснали речта(не съм чувал за друг такъв случај в миналото). В крајна сметка въпрос към наш Фичко-и това ли е цензура, или естествена реакција на хора, отвратени от демагогијата на Оранжевија?
Десен, на 02.12.2020 в 14:30
ляв болшевизъм, както се опитва да теоретизира Хаджийски републиканците и демократите, е нещо според мен невярно. Светът заради социализма беше отишъл много наляво, и доброто беше социалната политика на повече данъци и преразпределението им в полза на бедните. Но така се създава професията "социално слаб", която ти носи средства без да работиш. А това е социал демокрация. Правилната политика е консервативната и това е дясното виждане, че трябват по малко данъци и с парите, които остават в работодателите и в обществото, да се създадат работни места. Така бедни и социално слаби, които могат да работят си намират работа и създават продукт, и затова получават заплати ще са добре. Като вземат и социални помощи и имат много по голям доход, отколкото само социалната помощ на социалдемократите. И това е най добрата социална политика - на десните. А десните консерватори също водят социална политика, но за тези хора, които не могат да работят. Но се беше загнездило мнение, че лявата политика е прогресивна, а дясната политика е реакционна и затова гнила. Аз много пъти съм писал за това, че социализмът е ДЪРЖАВЕН държавно монополистичен капитализъм - империализъм. Тази политика на този социализъм обаче била прогресивна. А в САЩ и запада имало държавно монополистичен капитализъм - империализъм и те били назадничави империалистически експлоататорски държави, а прогресивното било в СССР и соц. страните и било социализъм, който е прогресивен. И това като мантра се повтаря и досега, например от Мадуро във Венецуела. Но държавно монополистическия капитализъм - империализма беше построен от Мусолини в Италия като фашизъм и от Хитлер в Германия като национал социализъм и от национал социалистическата работническа партия в Германия. Докато в САЩ и Западна Европа и сега в ЕС имаше и има конкурентен пазарен капитализъм. А сега се създава глобален конкурентен пазарен организиран капитализъм в целия свят. Организиран - защото ще има доброволно организирано създаване на обединения СЕВЕР и ЮГ, като разликата в тях е , че фазите на икономическия цикъл в СЕВЕРА и ЮДА са противоположни, за да няма икономически кризи и да има безпроблемно развитие. Това е десния комунизъм, а левия комунизъм бе осъществен в България от Тодор Живков, който го осъществи с бригадната организация на труда, и постановката на Ленин за собственика - държавата и стопанина - бригадата. Но те се оказаха нещо недобро - лъсна несъстоятелността на социализма и комунизма и Тодор Живков накрая каза, че социализЪма и комунизЪма са едно недоносче. И той от позицията си в държавата най добре виждаше истината. Но другите социалисти и комунисти не виждаха това, което виждаше Живков, а и той не можа да обясни защо комунизма е недоносче, и досега комунистите включително и в този сайт, и Хаджийски мечтаят за революции и комунизъм. А истината е, че се отива надясно както при консерваторите, така и при либералите. Комунистите, ако искат да се вместят в политиката, трябва да приемат новото ляво - либерализма, макар и отиващ надясно, да се извинят на Българският народ, и никога повече да не мислят за марксизъм - ленинизъм и класова борба, защото икономическото общество с две класи и частна собственост е диалектична система. Консерваторите също отиват надясно и имаме махалото на Дарендорф, което се движи в ляво и в дясно и доскоро беше отишло във високата си точка на консерватизма, и сега отива към високата точка на либерализма. И то най вече заради глобализацията и обединението на света в СЕВЕР и ЮГ. Но аз мисля, че и консерваторите ще са за глобализма. А неолиберализма беше за изоставянето на идеята за национални държави и за политика на регионите, еднополюсен свят, както и против Християнството и за мултикултурализъм и за политическа коректност, както и за Истанбулската конвенция, и го поддържаше най вече Сорос. Това беше много ляво мислене и идеология, и сега тези неща ще се отхвърлят, защото се отива надясно. А в Руската федерация и Китай се отива към фашизъм.
Мильо Лудия на 02.12.2020 в 15:15
Ми то в България не е ли същото ? Десния Борисов гледа да се хареса на бедните от провинцията, докато автентично десните искат да го свалят. В същото време население, 88 % от което кара на мизерни заплати, а 1/3 от него са пенсионери "избира" десни правителства. Пълен смях.
Валентин Хаджийски на 02.12.2020 в 15:19
не казва най-важното: кой е деболшевизаторът !
Им пречи на 02.12.2020 в 16:14
"Наблюдател " Лумпените,т.е хранениците,които не създават принаден продукт винаги са използвани за гориво във всички революции.....и след това шут в гъза. Типичният промишлен пролетариат,който изкарва принадения продукт не е участвал нито в английската,нито във френската,нито в руските революции. Някякви социални инженери идват и заявявят,че видите ли те защитавали интереса на пролетариата. Ама пролетариатът никога не им е делегирал права да плямпотят от негово име. Левичарството винаги е глобалистично,и винаги парите ги дават наднационалните глобялистични компании на които расите, държавите,етносите,религиите и разнообразието от култури им пречи.
Helleborus на 02.12.2020 в 16:19
Комунистическият плач не ме трогва, но съвсем логично е да стане така, източният комунизъм беше застъпен от напълно безимотни гамени атеисти с едва завършен трети клас. Те искаха да си поживеят с чужди пари и това им беше основната цел, както знаем, комунизмът започва, когато има чужди пари за вземане и свършва, когато парите свършат (като при нас или по-точно при нас лапачите измислиха начин да си ги раздадат с червените куфарчета). Западният комунизъм беше измислен от милиардерите им, за да отклонява мислите на обществото от тяхното трупане на милиарди и неограничената им власт, произтичаща от парите. Затова и политическата пропаганда за равенството върви по различен начин, тук е било финансово равенство, там полово и расово, йерархично. Обаче и нашите и онези са фиксирани само и единствено в парите, т.е. те са сребролюбци. И грешките на едните не правят другите прави, равенството (лявата утопия) е антихристиянска и по своето естество несправедлива идеология, която не се прилага на човека от съдбата. Хората са действително равни пред един закон, (който съди без лицеприятие), но излизат осъдени или оправдани по различен начин, в зависимост от това, което се намери в тях. Комунизмът удря точно по тази висша справедливост, защото комунистите твърдят, че независимо от поведението си, хората все трябва получат еднакво, да имат равен старт, равно отношение, равни шансове и възможности. Което е все едно и добрите и злите да излязат оправдани от закона! Това вече не е равенство пред закона, а БЕЗзаконие. Вместо да си научат хората уроците на съдбата и да разберат защо са в по-лошо състояние и кое на тях им липсва, което другите имат, заради кои свои грешки не се справят, те се научиха заради идеологията за равенството да искат пари, за да били и те като другите. Равни пред закона всъщност означава, например, законът да изисква от всички деца да учат, а не и мързеливият и ученолюбивият да имат дипломи, целта на закона е да оцени всеки индивидуално и прецизно, това се прави в един справедлив съд и това ще се случи с цялото човечество. Идеята и за класовото и за всяко едно равенство е несправедлива, упадъчна, беззаконие... а пък нейните апологети вечно се дегизират като бели ангели. Но имат тази особеност, че са всички агресивни, властолюбиви и доста зли като нрав. Защото ако не наложат техния си лъжовен закон, те по Божиите закони са осъдени, има от какво да се боят.
100% дебил на 02.12.2020 в 17:40
Не знам, защо толкова ви вълнуват само болшевизмът, троцкизмът, сталинизмът, маоизмът и прочее "революционни теории и кървави практики", а не вземете да приложите към днешните условия и други подобни, като якобинството или ебертизма например? Прочее, като стопроцентов дебил, винаги ме е вълнувал фундаменталния въпрос, дали Пол Пот е бил марксист-ленинец, сталинист или маоист? Както и, какво е общото между него и такива леви титани на мисълта като Бърни Сандърс или Корнелия Нинова например...
вав на 02.12.2020 в 17:46
Напълно погрешна е основната мирогледна предпоставка на автора на този текст - предразсъдъка за положителната роля на класовия подход, прогреса на човечеството се движи от класовото неравенство, а не обратното, точно идеята за осъществяване на класово равенство, тоя вулгарен икономизъм, мисълта на празния стомах, води до икономическа катастрофа навсякъде и по всяко време , когато е прилаган, още от времето преди Аристотел.
Anonimen robot на 02.12.2020 в 20:28
Добра статия на Чичо, но като пише за Бърни и Окасио-Кортес е пропуснал да обясни защо тези и останалите представители на нареченото от него "реално ляво" са известни най-вече с плюнките си срещу Тръмп и с обирането на гласовете на младите реално леви, които впоследствие се сервират наготово или на Хилъри или в случая на Байдън. Та, дали пряко или косвено тези персонажи просто отклоняват вота в желаната посока на тези дето дърпат конците зад завесата. Използуването на термина "болшевизъм" в най-добрия случай е неуместно и е на една крачка от изтъркания лозунг "Путин е виновен"!
Поздрави за на 03.12.2020 в 09:06
Автора,,великолепно и точно есе!
Хого Фого на 03.12.2020 в 13:51
И никой нищо за задкулисието. Онези, които дърпат конците.
Владимир Овчинский на 03.12.2020 в 16:59
Ночное обращение В Америке реальный переворот? Действующему президенту США Трампу приходится обращаться к народу через социальные сети? Владимир Овчинский Ночью со 2-го на 3-е декабря действующий президент США Дональд Трамп записал в Белом доме и разместил в социальных сетях свою, по его словам, «самую важную речь». В ней он более 40 минут подробно описывал, как у американского народа украли выборы путём беспрецедентных фальсификаций. Что означает это действие? Трамп лишён возможности обратиться к Конгрессу? Журналистам? Ему приходится действовать как простому блогеру? Какие шаги последуют за этим? Трамп введёт военное положение через войну с Ираном, для развязывания которой он всё подготовил? Приостановит все процедуры подведения итогов голосования? Он заблокирован официальными СМИ, но армия ему подчиняется? Ведь там произведены серьёзные перестановки. Одновременно, Трамп в последние дни выразил недоверие Минюсту, ФБР и ЦРУ за их самоустранение от пресечения массовых фальсификаций на выборах. Как поведут себя эти ведомства? Сказать, что «в соответствии с Конституцией США» - это ничего не сказать. В Америке все говорят, что ведут себя в строгом соответствии с Конституцией. Мы накануне серьёзных событий. This may be the most important speech I've ever made.... https://www.youtube.com/watch?v=720O_yBLrTs&feature=emb_log
ТРАМП: САМАЯ ВАЖНАЯ РЕЧЬ на 03.12.2020 в 17:00
ТРАМП: САМАЯ ВАЖНАЯ РЕЧЬ https://www.youtube.com/watch?v=DGaZavHRuTA&feature=emb_logo
Недей така на 04.12.2020 в 02:51
Вярно е за Бърни и Хилари. Тя имаше глупостта да каже, че много миньори ще си загубят работата. Но именно Бърни и лиглата Кортес са тези, които ще ги изпратят по “болшевишки” на борсата, ако не и директно на гробищата. Именно тяхна е политиката на зеления болшевизъм и края на евтината енергия, дала буквално (години) живот на милиарди. А след това (когато зеления болшевизъм победи в името на ЛБГТ) вече наистина ще дойде комунизма = съветска власт + електрификация + безплатни противозачатъчни за трансексуалните жени (знам че е нонсенс)
ПАРИ ПАРИ на 05.12.2020 в 10:41
СОЦИАЛ ДЕМОКРАЦИЯ? Маркс: Консервативният, или буржоазният, социализъм Известна част от буржоазията желае да излекува социалните недъзи, за да осигури съществуването на буржоазното общество. Тук спадат икономисти, филантропи, хуманисти, дейци за подобряване положението на трудещите се класи, организатори на благотворителността, членове на дружествата за закрила на животните, основатели на въздържателни дружества, всевъзможни реформатори на дребно. Този буржоазен социализъм е разработен дори в цели системи. Като пример ще приведем „Философия на нищетата“ от Прудон. Буржоата социалисти искат да запазят условията на живот на съвременното общество, но без борбите и опасностите, които неизбежно произтичат от тях. Те искат да запазят съществуващото общество, но без онези елементи, които го революционизират и разлагат. Те искат да има буржоазия без пролетариат. Буржоазията си представя света, в който тя господства, естествено, като най-добрия свят. Буржоазният социализъм разработва тая утешителна представа в повече или по-малко цялостна система. Като призовава пролетариата да осъществи неговата система и да влезе в новия Ерусалим, той всъщност иска само пролетариатът да си остане в сегашното общество, но да се откаже от своята враждебна представа за това общество. Друга, по-малко системна, но по-практическа форма на този социализъм се стремеше да отвърне работническата класа от всяко революционно движение, като доказваше, че полезно за нея може да бъде не едно или друго политическо преобразование, а само изменението на материалните условия на живот, на икономическите отношения. Но под изменение на материалните условия на живот този социализъм съвсем не разбира премахване на буржоазните производствени отношения, което е възможно само по революционен път, а административни подобрения, които се извършват върху почвата на тези производствени отношения, значи с нищо не изменят отношенията между капитал и наемен труд, а в най-добрия случай само намаляват за буржоазията разходите по нейното господство и опростяват нейното държавно стопанство. Своя най-подходящ израз буржоазният социализъм намира едва когато се превръща в чисто ораторска фраза. Свободна търговия! — в интерес на работническата класа; покровителствени мита! — в интерес на работническата класа; затвори с отделни килии! — в интерес на работническата класа: това е последната, единствената сериозно казана дума на буржоазния социализъм. Социализмът на буржоазията се състои именно в твърдението, че буржоата са буржоа — в интереса на работническата класа. Манифест от 1848 г https://chitanka.info/text/26841/17
ПАЗАРЪТ РЕШАВА уж на 05.12.2020 в 10:57
Хитлер е патриотизъм като крипто план за спасение на капитализмът. Тачър мерки срещу затоплянето - крипто план за спасение на капитализмът. Зелените, като новото ляво, заместващо работническите партии. Феминизъм и джендър права, пак същото крипто спасение на капитализмът.
Грамши на 05.12.2020 в 11:02
Заради есе от 1843 г. упрекват Карл Маркс, че е антисемит. В това есе, той защитава евреите да имат религия, че това да имаш религия не нарушава либералният ред. Но все пак, той подхвърля, че всички са евреи в капитализмът, че християните са станали евреи. Защото ревнивият Бог на евреите са парите, заявява Маркс.

Напиши коментар