На 9 юли (27 юни ст. ст.) 1850 г. в Сопот, в семейството на Минчо Иванов Вазов и Съба Хаджиниколова Вазова, се ражда Иван Вазов - бъдещият голям поет, писател, драматург и общественик. Творчеството и обществената му дейност му носят известност и преклонението на хиляди почитатели. Но той винаги остава скромен, не обича показността и дори може да се каже, че е саможив и затворен в себе си. Щастлив и открит е само сред близките си. За това разказва в своя статия във вестник "Литературен глас" Кирил Добрев - поет, белетрист, литератор и семеен приятел на Вазови,

 

Иван Вазов с майка си, братята и сестрите си, от ляво надясно: прави - Владимир, Кирил, Въла, Георги, Борис; седнали - Анна, Иван Вазов, баба Съба, Никола, 1906 г.

 

"Бащата на Иван Вазов, Минчо Вазов, беше заклан от турците през Освободителната война, загина и един брат на поета, Михаил (роден 1863 г.), убит през 1887 г. Останаха шест братя: Иван, Никола, Киро, Георги, Владимир и Борис, и две сестри – Ана и Въла. Всички бяха женени, с изключение на Никола, който остана стар ерген. Поетът живя само 9 месеца със съпругата си, след което те се разделиха завинаги.

 

Всички братя и сестри се преселиха в София, заедно с майка си Съба, но Киро, който е лекар, се премести по здравословни причини в Стара Загора. Най-възрастен бе Иван (роден 1850 г.), Никола бе само една година по-малък, а най-младият е Борис.

 

Иван Вазов живееше под един покрив с майка си, с брат си Никола и сестра си Въла, женена, с едно дете момиче. Домакинството уреждаше Съба със съдействието на дъщеря си Въла, която след смъртта на майката пое изцяло грижата да наглежда дома на поета.

 

Иван Вазов в работния си кабинет в къщата му на ул. "Г. С. Раковски" в София, 1895 г.

 

Братята и сестрите Вазови, макар и да живееха отделно, образуваха едно общо семейство. Никой не успя да ги разедини, даже жестоките наши политически нрави, които направиха врагове не малко бащи, деца и братя, не се отразиха никак върху отношенията на Вазови.

 

На върха на Вазовския род стоеше Иван. Към него бяха обърнати погледите на всички братя, сестри, снахи и зетьове, него всички зачитаха като вожд, който няма равен на себе си. И за майка му той беше предопределен да застане начело на семейството, и тя наравно с всички свои деца и близки, почиташе волята на най-големия си син, който беше кротък и благ, великодушен и справедлив. Той не знаеше да заповядва. Неговият дух, висок и благороден, създаваше тази чудесна семейна привързаност, тази доброволна дисциплина, която никой никога не посмя да наруши.

 

Той водеше семейството не защото беше най-възрастният от децата. Някои от братята му бяха по-експанзивни натури, с твърда като стомана воля и все пак те благоговееха пред него, който се плашеше от дрязгите, проявяваше изумително търпение и една всеотдайна любов, която затопляше погледа му и стопяваше и най-голямата упоритост. Главно брат му Никола издържаше къщата, подпомаган от всички братя и сестри.

 

Поетът, изоставен на своите оскъдни писателски възнаграждения, не би могъл да поддържа своя дом. За него парата не съществуваше, той не знаеше нито цената ѝ, нито предназначението ѝ. Парата не е играла никаква роля за всички Вазовци – те винаги се подпомагаха едни други, било за да добият по-високо образование, било при други нужди и никога не си търсеха сметка – каквото се даваше, даваше се безвъзвратно и завинаги. Иван Вазов беше станал глава на това голямо семейство, което даде най-първи представители на българския книжовен, военен, политически и обществен живот.

 

Генерал Георги Вазов е участник в Сръбско-българската (1885 г.) и двете Балкански войни (1912 - 1913 г.), военен министър през 1913 г. Ген. Вазов (втори отляво надясно) при пленяването на Шукри паша (главнокомандващ отбраната на Одринската крепост), Одрин 1913 г.

 

Почти всяка седмица у поета се събираха всички братя и сестри, на тържествена вечеря. Тия вечери служеха като семейни срещи, на които братята разговаряха по големите наши политически, обществени, книжовни и военни въпроси. Трима от братята бяха получили военно образование.

 

На поета бе отреден особен стол, по-широк, с облегало. Той заемаше централно място; срещу него седеше майка му. Той пристигаше в трапезарията винаги последен, когато всички вече са заели местата си. Слизаше от стаята си, която беше на горния етаж, винаги спретнато облечен и наметнат с шал – той беше зиморничав и страдаше често от гърло. Обичаше да бъде чакан и докато не влезеше в трапезарията, вечерята не почваше. Влизайки, той кимваше на всички любезно, видимо доволен, че се намира в средата на своето семейство.

 

От лявата му страна седеше Никола – голям шегобиец, майстор на безобидния хумор. Единствен той си позволяваше да се закача с големия си брат и привидно искаше да дели с него мегдан във влиянието, което поетът имаше всред семейството. Той четеше малко произведенията на брат си, но беше по природа голям критикар и често задяваше поета с неблагоприятни отзиви за съчиненията му. Зает със своята ежедневна работа, като притежател на воденици край София, Никола можеше да отделя малко време за четене. Той беше предприемчив, единствен търговец в семейството.

 

Д-р Киро често идваше в София и се явяваше на тия вечери. И той е разговорлив, весел, но по-въздържан, уважаваше много поета и следеше живо книжовната му дейност. Георги, със своята борческа природа, с открит и буен нрав, говореше без стеснение – със свити вежди и висок глас той одобряваше, но и решително възразяваше. Владимир и Борис, като най-млади, бяха и най-въздържани; и те вземаха живо участие в разговорите, обаче спазваха по-умерен тон.

 

Генерал-майор Владимир Вазов също като брат си Георги е участник в Сръбско-българската, Балканската и Междусъюзническата война. Ръководи българските части по време на успешната отбранителна операция при Дойран (1918 г.) по време на Първата световна война; председател на Съюза на запасните офицери, кмет на София (1926 - 1932 г.)

 

Говореха и зетьовете. Сестрите и снахите слушаха.Кротки, внимателни и услужливи, те отбягваха да вземат участие в разговорите. В кухнята имаше всичко в изобилие – готвачът Христо, сопотчанин, разбираше добре от занаята си и не се противопоставяше на заповедите, които получаваше от всички страни – всеки нареждаше да сготви любимото му ястие и по тоя начин трапезата се изпъстряше с най-разнообразни и вкусни гозби. Поетът най-много обичаше лозови сърми, сърма-було и яхния постна от бял фасул.

 

Съба, майката, се обаждаше, защитаваше умело свои собствени гледища даже по въпроси от политиката. Тя беше будна жена, обичаше много да чете, преглеждаше и ежедневния печат и беше в течение на големите събития. Нейните приказки бяха пропити с мъдрост, която извикваше възхищение у събеседниците ѝ. Поетът следеше с жив интерес разговорите, усмихваше се одобрително. Рядко се намесваше.

 

Съба Вазова

 

Тия редовни семейни вечери се разредиха след смъртта на Съба, която се помина през есента на 1912 г., и особено след като почина през 1917 г. и Никола. Тогава Вазовци започнаха да си устройват семейни литературно-музикални забави с предварително установени програми, в които племенниците на поета декламираха стихотворенията му, свиреха, пееха. Поетът имаше 20 племенника – 10 момичета и 10 момчета, от които трима са кръстени на негово име.

 

Иван Вазов обичаше да разговаря поотделно с всички свои племенници и ги третираше като големи хора. Той с удоволствие се занимаваше с тях. Той много обичаше децата, но не обичаше шума им. Виковете им го дразнеха. Затова ги търсеше поотделно и тогава с готовност разговаряше с тях. Но когато ги виждаше заедно в шумни игри, той ги отбягваше.

 

Братята подлагаха понякога на жестока, но справедлива и обоснована критика заядливите критикари на поета, разглеждаха съвместно отзивите им и неведнъж ги изобличаваха в умишлено злепоставяне и пренебрежение. Неловко се чувстваше поетът, когато говореха за неприятелите му. Никой от семейството му не помни да е казал тежка, жестока дума или присъда за някого. Той се отнасяше със снизхождение дори към най-върлите си противници.

 

Не беше общителен. Самотен бродеше той из улиците на града, в градините, в близките поля, наблюдаваше хората, които не го познаваха,отбягваше погледите на ония, които го разпознаваха, съзерцаваше природата, слушаше чуруликането на птичките. Искаше да се чувства като всеки смъртен и не харесваше постъпките на неговите почитатели, които идваха в дома му или го спираха по улиците, за да поговорят с него или да вземат подписа му за спомен. Обикновено той не ги приемаше в дома си, като молеше сестра си да им каже, че не е вкъщи.

 

Той не приемаше даже големи свои приятели. Не искаше да се показва и най-голяма неприятност и стеснение чувстваше, когато го сочеха по улиците. Само пред своите близки сродници той се явяваше радостен. Тия семейни срещи го разведряваха и ободряваха. През летата той прекарваше със седмици при братята си – в Горна баня при Георги, в Рибарица при Владимир, в Костенец-баня при Борис. Навсякъде той се чувстваше прекрасно.

 

 

 

Иван Вазов беше тих, смирен. Но имаше неспокоен вътрешен мир, тревожеше се непрекъснато поради нещастията на народа, изживяваше ги и много страдаше. Беше мълчалив и никому не издаваше мъката си. Само пред своите братя той разкриваше грижата, която беше вечна спътница на живота му – грижата за България. Истински философ. Думите му бяха винаги обмислени. Той малко говореше и се трогваше от всички прояви на правда и на човещина. Беше винаги сериозен, дори смутен, с плах болезнен поглед. Той се вълнуваше и се тревожеше, но беше оптимист, вярваше в доброто и в най-тежките моменти една светла надежда сгряваше душата му."

 

Кирил Добрев, в-к „Литературен глас“, септември 1936 г.

 

 

 

Още от категорията

10 коментар/a

almistmu на 09.07.2014 в 23:40
Толкова красив човек!Истински българин!Като Балкана!Великанът на българската литература.
JJJ на 10.07.2014 в 16:46
По дефиниция щастието е временно състояние, за което разбираш след като е преминало. Щастието е най- често в миналото и в съзнанието. Къде и кога Вазов се е чувствал най- щастлив, не е важно. Важно е, че той е гениален български писател, ИКОНА! За съжаление българската младеж не е чела произведенията му и знае малко за него.
ХАРИ на 11.07.2014 в 03:07
Генерал-майор Владимир Вазов също като брат си Георги е участник в Сръбско-българската, Балканската и Междусъюзническата война. Ръководи българските части по време на успешната отбранителна операция при Дойран (1918 г.)кмет на София (1926 - 1932 г.) ------------- Вижте какъв кмет е имала София 1926 - 1932 г. И вижте какъв кмет има сега !
Ми дет е таковал като Бон Ами нема ли некъде описано на 12.07.2014 в 07:01
в УИКИпедия статията е добра, но липсва раздел за личния му живот. Стига с тези лицемерия, кажете какво е правил с фенките.
стига де на 27.07.2014 в 16:57
Какво друго да напише братът, освен да подгрее мита, защото и той е отразявал божествената светлина на обожествения институционално патриарх? Вазов имал уникален стол, най-удобен - защо? Не понасял детската глъчка - баща на нацията? Вдъхновявал бездарната си любовница, разхождайки се с парите на зъболекаря - мнооого почтено! Твърде добре осребрен нарцисизъм.Естествено, че ще се вълнува от народното битие, нали му гласуват в Народното събрание пожизнена заплата на народен поет. И той пише... ужас!Да беше спрял до края на века поне.Не упреквайте младите, че не четат Вазов. Той дразни с лицемерното си битие на доволен битов човек и напомпения патриотизъм, вменява вини. Искаме децата ни да растат с ценностите на 19.век? Айде стига!
до стига де на 28.07.2014 в 01:14
а бе глупак, като не разбираш за какво става дума, не се обаждай от коневръза.
PonchikDap на 19.09.2015 в 03:24
Привет! бинарный опцион от 1 цента анна андреева бинарные опционы найти бинарные опционы бинарные опционы сайты надежные http://voyage39.ru/strategiya-binarnyh-opcionov-na-5-minut-video.php http://insulardiab.ru/strategiya-opciony.php http://stavropolnedra.ru/torgovlya-binarnymi-opcionami-v-vyhodnye.php
AntonyDap на 10.10.2015 в 07:09
Здрасте! бинарные опционы метод гончарова какие стратегии бинарных опционов option iq http://codraw.ru/iq-option-sikayet.php http://kemocpom.ru/binarnye-opciony-brokery-s-minimalnym-depozitom.php сигналы брокеров бинарных опционов http://sablinov.ru/wforex-binarnye-opciony.html
Pipaduh на 14.10.2015 в 00:39
Les consommateurs les plus nombreux sont les plus ages. http://lenitsky.com/novaya-sovmestnaya-rabota-lenitskiy-ft-kartashov-paradoksyi/ A l abri des regards.
vitoshaword на 10.07.2017 в 13:38
Следете новия роман-сериал, посветен на обикновените жени на България тук: kralicatanakrastavicite.wordpress.com

Напиши коментар