През ноември 1919 г., малко след като Теодор Теодоров се отказва от министър-председателското място и то е заето от Александър Стамболийски, най-голямата парламентарна група – тази на БЗНС –внася за обсъждане в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на избирателния закон. Той предвижда въвеждането на задължително гласуване от страна на всички лица, имащи право на вот.
През 1919 г. по предложение на земеделците е въведено задължително гласуване

 

Разглеждането му започва веднага, тъй като само след няколко дни, на 7 декември, са насрочени избори за селски и градски общински съвети. Идеята е промените да се приложат още на тези избори, както и на следващите избори за окръжни съвети и накрая, след няколко месеца, и за парламентарните. Целите са ясни – повишаване активността на избирателите и разширяване броя на гласоподавателите.

 

По това време от европейските страни единствено в Белгия съществува задължително гласуване, въведено чрез поправка на Конституцията от 1892 г., която впрочем е валидна и до днес. За негласувалите там се предвижда малка глоба.

 

В Народното събрание започва бурно обсъждане на законопроекта. Той е защитаван от депутатите на БЗНС, критикуван и отхвърлен от тесните и широките социалисти. Според вестник „Воля“ „техният официален мотив е, че избирателите ще изтълкуват закона, като задължение да гласуват за правителството. Всъщност те се боят от това, че мнозинството от гражданите, които турят по-високо своя дневен интерес от общия, политически, ще бъде принудено, пред страха от глобите, наложени с тоя закон, да се яви пред урните и да гласува за своите интереси, които са противни на социалистическите“.

 

Представители на други партии пледират реформата да се въведе постепенно. Има и такива, които смятат, че задължителният вот трябва да се обвърже с гражданско образование.

 

Законопроектът е приет на първо четене и отива в парламентарна комисия, където дебатите по него продължават. Някои от по-интересните му постановки гласят:

„Оня, който без уважителни причини, не се яви да гласува, се наказва с глоба от 100 до 500 лв.; ако ли повтори това си неявяване – и със затвор от 10 до 30 дена; а ако трети път не се яви – наказанието е глоба от 500 до 1000 лв. и затвор до 3 месеца. Затворът не може да бъде условно прилаган.

 

Като уважителни причини се считат:

а) Болест, която не позволява на лицето да напуска леглото си. Това трябва да бъде констатирано в деня на избора с акт от кмета или негов делегат, и от общински лекар или фелдшер – безплатно, а ако няма такъв, и от един общински съветник.

б) Дълбока старост, която не позволява самостоятелно отиване до изборното място.

в) Отсъствие зад граница, също и вън от избирателната колегия, околията или общината, според изборите, които ще се произведат; или поради семейно нещастие – смърт или предсмъртна болест.

 

На всички неявили се да гласуват се съставлява от председателя на избирателното бюро общ акт, който се препраща на мировия съдия за прилагане наказанието.

Чл. 160. Всеки, който в деня на законодателните избори или за окръжни съветници не бъде в общината си, а отсъства по каквато и да е причина, не и агитационна, е длъжен да се снабди с общинско удостоверение, че в изборния ден ще бъде в определена община. С това си удостоверение и избирателната си карта, се явява и гласува в определената община, това се отбелязва от председателя на бюрото в избирателната му книжка.

 

Кметът или лекарят, фелдшерът или общинският съветник, който не изпълни, или небрежно изпълни дълга си, се наказва с двойно от наказанието, на което подлежи негласувалият.“

 

Между първо и второ четене комисията премахва първоначално предвидените санкции за избирателите, които не сигнализират навреме за това, че са пропуснати в списъците на гласоподавателите. Значително са смекчени и санкциите за негласувалите без уважителни причини. Те вече са от 100 до 500 лв. Отпада и обнародването на имената на негласувалите. На трето четене долната граница на глобата е намалена до 20 лв. Обсъжда се и идеята за даване изборни права и на жените, но тя е отхвърлена.

 

В крайна сметка на 2 декември 1919 г. законопроектът е приет. Обнародван е в „Държавен вестник“ след два дни и това позволява законът да се приложи още на общинските избори на 7 декември.  Ето някои от най-важните му членове:

„Чл. 93 се прие така:  След избора, бюрото съставя списък на негласувалите избиратели, за налагане глоба от съдиите и събирането ѝ от общината.

Чл. 96 се измени така: Гласуването е лично и тайно. То е задължително по изборите за народни представители, селски, градски и окръжни съвети за всички избиратели, които по закона не са лишени от избирателни права.

Никому не се позволява да гласува повече от един път или за други избиратели. Тайното гласоподаване е задължително. Избирателят е длъжен да влезе в тайната стаичка и там да постави в плика бюлетината, инак не се допуска да гласоподава.

Към чл. 161 се добавя следната алинея: Всеки избирател, който без уважителни причини не е гласувал, наказва се с глоба от 20 до 500 лв. в полза на надлежните общини“.

 

На общинските избори в столицата законът за задължителното гласуване не дава очакваните резултати - много граждани остават незаписани в избирателните списъци, други изобщо не стигат до урните поради големия брой гласоподаватели и недостатъчното време. Поради тези и други причини, окръжните избори, предвидени за средата на декември, се отлагат за януари.

 

На 28 март 1920 г. по новата система са проведени и първите парламентарни избори. Гласуват 78 % от имащите право на глас. БЗНС получава 39 %, печели 110 от общо 229 места в Парламента, което се равнява на 48 %. Тези високи резултати позволяват на съюза да състави самостоятелно правителство начело със Стамболийски.

 

И накрая, като заключение, ви предлагам позицията на вестник „Воля“, публикувана през ноември 1919 г., за смисъла и значението на задължителните избори:

„Една от целите на държавата е да развива гражданските добродетели у своите поданици. Не може да вирее държава, в която част от гражданите, увлечени в трупане на богатства, не се интересуват от публичните работи, а други правят от политиката свое занятие. Въздържането от гласуване е най-голямото зло за парламентаризма, защото то дава простор на онези, които са направили занаят от политиката и докарва на власт кекави правителства. Въздържанието във всеки случай е вредително. Гражданинът трябва да гласува и ние намираме законопроекта за задължителното гласуване за твърде уместен, но в същото време и недостатъчен. Той трябва да се подкрепя с гражданско възпитание, което да втълпи на гражданина колко е вредно неучастието му в държавните работи.“

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

4 коментар/a

Клета майка Россия на 07.06.2014 в 18:28
Дачков, в Пик има статия за теб. Имал си да връщаш кинти.
ZZarz. KALOIANZ на 09.06.2014 в 00:27
... republikata E GENOZZID srestu VSSICHKI BALGARI, ne samo srestu tiurkoGOVORASTITE BALGARI, a MNOGO POVECHE srestu slovoGOVORASTITE BALGARI, koito ssa Dali 500-600 000 /500-600 HILADI / ZZERTVI za 50-60 godini REPUBLIKANSSKO ROBSSTVO, unistozzavani v STOTIZZI LAGERI, ZATVORI i PSSIHIATRICHNI KLINIKI ot republikansskite UBIIZZI, PRESSTUPNIZZI i KRADZZI... ZZarstvo Balgaria i Tarnovsskata Konsstituzzia, GERBA 1930 godina, NAZZIONALNIAT HIMN \'\' SHumi Maritza\'\' i NAZZIONALNIAT PRAZDNIK 22 SSeptemvri-DENAT na NEZAVISSIMOSSTTA SSa EDINSSTVENO ZAKONNITE ZZENNOSSTI za VSSICHKI BALGARI... republikata E ISTINSKIA GENOZZID, tia E NEZAKONNA ot SSamoto nachalo na OKUPAZZIATA ot 1944 god... Tia TRABVA DA BUDE PREMAHNATA - Tia E Prichinila PULNA NAZZIONALNA KATASSTROFFA na BALGARIA...
ZZarz. KALOIANZ на 09.06.2014 в 00:29
... republikata E GENOZZID srestu VSSICHKI BALGARI, ne samo srestu tiurkoGOVORASTITE BALGARI, a MNOGO POVECHE srestu slovoGOVORASTITE BALGARI, koito ssa Dali 500-600 000 /500-600 HILADI / ZZERTVI za 50-60 godini REPUBLIKANSSKO ROBSSTVO, unistozzavani v STOTIZZI LAGERI, ZATVORI i PSSIHIATRICHNI KLINIKI ot republikansskite UBIIZZI, PRESSTUPNIZZI i KRADZZI... ZZarstvo Balgaria i Tarnovsskata Konsstituzzia, GERBA 1930 godina, NAZZIONALNIAT HIMN \'\' SHumi Maritza\'\' i NAZZIONALNIAT PRAZDNIK 22 SSeptemvri-DENAT na NEZAVISSIMOSSTTA SSa EDINSSTVENO ZAKONNITE ZZENNOSSTI za VSSICHKI BALGARI... republikata E ISTINSKIA GENOZZID, tia E NEZAKONNA ot SSamoto nachalo na OKUPAZZIATA ot 1944 god... Tia TRABVA DA BUDE PREMAHNATA - Tia E Prichinila PULNA NAZZIONALNA KATASSTROFFA na BALGARIA...
Чудомир на 10.05.2021 в 14:41
То беше някога. Где такива хора и такива произшествия сега! Нямаше партии тогава, нямаше партизани, нямаше закони за задължително гласуване - кой за когото си искаше, за него си спускаше бюлетина. Комуто пък не дохождаше и на ум даже за избори, като на дяда Рача Чобана, стоеше си горе в планината при козите, свирукаше си с тънка свирка кокаляна, дялкаше си с тънко ножче шарени хурки, живееше си на свобода и чист въздух н никой не го диреше, никой го не търсеше. С години не слизаше в село. Забравил беше и сряда, и петък, и празници и ако му донесяха горе шарено яйце, да речем, ще се сети, че е Великден, ако му донесяха варено жито, ще познае, че е задушница. Нито беше учен, нито от писмо разбираше, но от стара майка дете беше козарят и рядко от устата си отърваше приказка, ама речеше ли я, ръб ще улови и на място ще тропне като четвъртит камък на нов зид. Седят си някоя вечер например в колибата край огъня със сестриника си Тодора и той се мъчи да шари с кенета и тройни обръчи кокал от ребро за новата си чанта. Гледа го дядо Рачо изпод рунтави вежди, криви устни и му дума: - Не става вечер това нещо, момчеее! Тънка работа е то! Остави го за утре и лягай да спиш, защото денят се смее на нощната работа. Ами! Смее се! Тъй да знайш! Други път пък, както си пуши през някой ясен божи ден, изведнъж лулата му ще почне да цвърчи. Ще я извади от устата си старецът, ще я изтръска, ще почне да я чисти с клечка и ще подвикне пак на Тодора: - Тошко! Тошко бе! Я мини изотзад през дренака, качи се горе на рътлината и извикай на козите да се насочат надолу, към кошарите. Хем да си пасат хайванчетата, хем да слизат полека-лека надолу, че времето ще се развали скоро. Тодор го загледа, загледа учудено, почеше се и някак недоверчиво попита: - Че отде познаваш бе, вуйчо? Кой ти каза ? А дядо Рачо се подсмихне под мустак и дума: - Познавам. Лулата ми рече. Не я гледай, че не струва грош. Много знае тя, много е патила. И като я мушне в големия силях, ще дигне пръст и ще добави: - Запомни и забележи: цвърти ли ти лулата, мокри ли ти се солта в захлупа, стискат ли ти много цървулите, хапят ли люто мухите, играят ли гаргите, бухат ли нощем бухалите в ниските места, лягат ли си вечер кокошките по-рано от други път, пеят ли лъжовни петли, къпят ли се врабците, сърбят ли те ушите и почне ли да ти се дреме, ей тъй, без нищо, да знаеш, че времето ще се развали. Тодор пули очи и го гледа още по-учудено, кимне след това с глава, надигне се и без да каже нещо, поеме нагоре из дренака. Такъв беше дядо Рачо Чобанът. Тъй си живееше като горско пиле из усойните и по чукарите на Самодивец и мъдри думи думаше, ама от политика, от закони, от избори не отбираше нищичко. Не щеш ли, един ден му пратиха хабер по Тодора, че трябва да слезе в селото да гласува. Такъв закон излязъл, такава наредба наредили - щом има избори, всеки,мъж трябва да гласува. Инак - глоба голяма! Мъркал старият козар, пухтял, сърдил се, па като разбрал, че и три кози няма да му стигнат да плати глобата, ако не иде, стегнал се и поел за село с ямурлука, с гегата на рамо, със силяхлъците на пояс и двете кози кожи на бедрата. Като стигнал в село, не се отбил и в къщи даже, а, направо отишъл в общината да си свърши работата, че тогава. Оттам го препратили в училището, където ставал изборът. Влязъл дядо Рачо плахо-плахо, свалил гегата от рамо и като всеки глух човек извикал силно: - Помози ви бог, момчетааа! - Дал ти бог добро, дядо Рачо! Добре дошъл, добре дошъл! - обадили му се двама-трима. - Викали сте ме нещо, ми каза наш Тодор отзарана. Глоба имало, кай, ако не дойда, и аз, ща не ща, пристигнах, ама за какво ме викате, и аз не зная! - Ний не те викаме, а законъъът, законът те вика - му рекъл председателят на бюрото. А старецът, нали не чува, стои си прав на едно място, гледа на шарено и не знае где да си дене ръцете. - Да гласуваш те викаме, да гласуваааш!.... Гласа си да дадеш, та кмет и съветници да изберем! - Кое кайеш? За глас ли нещо спомена? Председателят се доближил до него, навел се над ухото му и за да го разбере по-добре, извикал му още по-високо: - Дядо Рачооо - рекъл, - ще влезеш ей тука, в тъмната стаичка, и ще си пуснеш гласааа. Гласа си ще пуснеш! Разбра ли? - Хоо... - кимнал с глава старецът. - Това ли е било цялата работа! За това ли ме карате половин ден път да бия? Гледай ти закони! Гледай ти наредби и хорски измислици! Гласа, а? Че да го пусна - рекъл, - що да го не пусна, нали ще отърва глобата? И като се намъкнал в тъмния ъгъл, окашлял се, опънал шия и изревал, колкото сила има, три пъти, та пръснал бюлетините като перушина из стаята: - Юряаа!... Юряааа!... Юряаааа!-... Пуснал си цял-целеничък гласа човекът, изгледал ги самодоволно, метнал гегата на рамо и поел накъм вратата... То беше някога. Где сега такива гласовити хора по нас?

Напиши коментар