След Първата световна война хиперинфлация обезценява валутата на победените. Авоарите на Българска търговска банка обаче са в твърдите франкове на победителката Франция. Преди повече от столетие е извършено първото укриване на български капитали. Тогава няма офшорки, неудобните пари се преливат в чужди банки. Пионери на тази финансова операция са милионерите Георги Губиделников и Атанас и Иван Бурови.
Преди повече от век родните богаташи Губиделников и Бурови измислят престъпна схема за милиони

 

Губиделников е главен директор на Българска търговска банка. Завършил е право във Франция, член е на Народната партия. Депутатства в пет обикновени и едно велико народно събрание. Бил е подпредседател на парламента.

 

Другите водещи фигури в банката са Бурови. Братя от стар финансов сой, още през Възраждането баща им основава банкерско-търговска къща. Атанас и Иван също са народняци.

 

Под ръководството на тези професионалисти Българска търговска банка израства като мощен финансов център със силно влияние върху политиката на страната. През 1912 г. има уставен капитал 5 000 000 лв., печалбата є за същата година е 407 471 63 лв. Този баланс я класира на трето място след Балканска банка и Българска генерална банка.

 

Губиделников и Бурови обаче не са доволни - искат да са първи. Първата световна война им дава златен шанс да го сторят.

 

През 1915 г., когато цяла Европа воюва, България очаква да прибере в хамбарите най-добрата зърнена реколта от години насам. Надушило богатия урожай, Съглашението решава да го изкупи, за да дестабилизира правителството.

 

Вече е ясно, че кабинетът на Васил Радославов ще впрегне страната в колесницата на Централните сили. Германофилите ще се объркат, ако внезапен удар срути продоволствената им политика, кроят Франция, Англия и Русия.

 

В чужбина са създадени тайни фондове от франкове, лири и рубли. В София пристига емисарят Жан Крюпи и се свързва с опозицията. Със задружни усилия е организирана “търговска фирма”, която да изкупи реколтата.

 

Начело на предприятието застава Фернан дьо Клозиер, представител на парижки банки в столицата. По неговото име скандалният случай влиза в историята като Деклозиерова афера. Историкът Симеон Дамянов описва съзаклятието:


Най-важният въпрос, който трябваше да се уреди, засягаше превеждането на сумите, отпуснати от тайните фондове и предназначени за финансиране на търговската дейност на Деклозиер. За целта Ж. Крюпи установи контакт с управителите на Българска търговска банка Г. Губиделников и Ив. Буров, които бяха известни и като дейци на Народната партия. Те се ангажираха да финансират мероприятията на Деклозиер, като му превеждат специално отпуснатите от Креди Лионе в Париж и Уестминстър банк в Лондон парични суми.

 

Мрежа от посредници плъзва из страната да изкупува реколтата. Наетите за целта складове се пълнят главно с жито, но и с ръж, ечемик, овес, просо, царевица и други култури. Предлаганите цени са с 25 на сто по-високи от пазарните. Прекупвачите са авансирани със суми от половин до един милион лева. Още в началото на операцията за тази цел са изхарчени около 40 милиона. Освен комисионата от 4 процента деклозиеровците получават и по 2 лв. на всеки 100 килограма зърно. За съвсем явни подкупи пък са изразходвани милион и половина.

 

Прехвърлят ги във френски банки през 1915 година

 

Деклозиеровата афера излиза на светло есента на 1915 г. Случайност помага на властта да открие документи за нечувания по мащабите си гешефт. Арестувани са 39 банкери, търговци и депутати. От трезорите на БТБ са конфискувани 2 500 000 лв., които чиновниците не успяват да укрият. Това е микроскопична сума от авоарите, които Губиделников и Бурови прехвърлят във френски банки. По онова време те са най-конфиденциални по отношение на клиентите.

 

Процесът срещу деклозиеровците започва през септември 1916 г. Присъда №1085 на Софийския военнополеви съд е произнесена на 21 октомври. Зад решетките влизат осем стамболовисти и шестима земеделци. Народняците се измъкват сухи. Спасява ги партийният шеф Теодор Теодоров, който от трибуната на Народно събрание заявява:

 

“Не борба, не болшинство и меншество, не сваляне и качване на правителства, а разбиране помежду ни за една дейност, която в нищо да не нащърбява правата на парламента и която във всичко да осигурява тържество на закона, тържество на морала в нашата страна - това ние искаме.”

 

Отделно, на ухо, Теодоров уверява Васил Радославов, че неговите хора ще подкрепят външната политика на кабинета. Губиделников и Бурови тичат да му целуват ръка. Няма да носят раирани костюми, които по онова време не са в крак с европейската мода.

 

След войната хиперинфлация обезценява валутата на победените. В Германия един хляб струва няколко милиона марки. Нашият лев също е стопен до жълти стотинки. Авоарите на Българска търговска банка обаче са в твърдите франкове на победителката Франция.

 

За да изчистят паричните знаци от нечистото минало, Губиделников и Бурови решават да ги инвестират в недвижима собственост. В нова сграда за старата банка!

 

Проектът е поръчан на Георги Фингов, един от най-талантливите наши архитекти. Заедно с още двама колеги той използва елементи на сецесион. Този стил вече е отживелица, но напомня за времето на аферата, откъдето идат парите.

 

Сградата на Българска търговска банка е завършена през 1921 г. Открита е с водосвет и банкет. На днешния площад “Гарибалди” тя беше цитадела на злополучната Корпоративна търговска банка.

 

“Този храм на взаимното доверие ще помогне на целокупния български народ да благоденства хиляда години!”, пророкува Георги Губиделников като реже лентата. Фасадата е с колонади, балкони и орнаментирана украса. На върха атланти пазят депозитите на клиентите от злонамерени посегателства. Между тях часовник отмерва времето, когато се прибира голямата лихва.

 

 

Източник: "Труд"

 

 

 

Още от категорията

12 коментар/a

thenewone на 22.06.2021 в 14:58
ветът на нацията
баба мара на 22.06.2021 в 17:54
ами днешните има от кого да се учат от 1878 само цървули затова не можем да се отървем от този манталитет симеон беше прав че трябва да се смени чипа дано днешните министри успеят нещо да направят
Българина на 22.06.2021 в 19:04
Само къде не видях къде е престъпната схема.
Бонбон на 22.06.2021 в 20:15
Това ли е престъпна схема?!!!?
thenewone на 22.06.2021 в 20:30
А Съдът на Величеството зел, че ги осъдил - без нищо.
ГЕРБ-ГЕРмания-за-България на 23.06.2021 в 13:56
През 1902 г. правителството получава значителен заем от френската банка „Париба“, с който изплаща голяма част от задълженията си към БНБ. Това, както и подобрената обща конюнктура, довежда до намаление на ажиото до 1,5% в края на годината. Обмяната на златни банкноти срещу злато е възстановена и през следващите години банката емитира все повече златни левови банкноти, които през 1907 г. за пръв път стават повече от сребърните банкноти. През годините до началото на Балканската война в България на практика функционира система на златен стандарт, като ажиото между среброто и златото е ликвидирано и левът поддържа устойчив курс спрямо валутите на Латинския съюз. Относителната стабилност се дължи на благоприятната международна конюнктура и сключването от правителствата на няколко външни заема. На 23 октомври (10 октомври стар стил) 1912 г. – дни след началото на Балканската война, конвертируемостта на левовите банкноти в злато е отменена. Първоначално това се приема като временна мярка за времето на войната, но последвалите събития позволяват конвертируемостта да бъде възстановена едва в края на 1920-те години. До края на Балканските войни левът се обезценява с 15%, но след техния край е временно стабилизиран. Това става с помощта на външен заем, отпуснат от австрийски банки на БНБ, и със създаването на Камбиален синдикат между БНБ и няколко големи търговски банки, който провежда интервенции на валутния пазар, поддържащи курса на лева. Влизането на България в Първата световна война коренно променя нещата, тъй като правителството финансира огромните си военни разходи с банкнотна емисия, която нараства десетократно между 1915 и 1919 година. Възползвайки се от промяната в закона от 1912 година, емисията е обезпечена до голяма степен с вземания в германски марки и австрийски крони, които бързо губят стойността си в хода на войната. Ако през 1913 година металното покритие на левовите банкноти е над 40%, през 1920 година то спада до 1,56%. По това време германската марка и австрийската крона са в още по-тежко положение с покритие съответно 1,43% и 0,38%. За периода стойността на българския лев намалява около 14 пъти.
Каква ирония на съдбата !? на 26.06.2021 в 11:22
Един виден русофил като Буров да загине от ръката на българските милиционери и косвено от техните началници - съветските другари .
Даринка на 27.06.2021 в 18:35
Е после дойде 09.09-1944 г. , Народен съд и паразитите бяха изметени. Въздигна се мощна патриотична здрава нация , която напредна в наука , спорт, стопанство . Станахме 9 милиона . Тодор Живков открехна вратата на частната инициатива . Има-няма за 10 години щяхме да станем Южна Корея на балканите . Не било писано . Боклукат Горбачов профука картите на соцблока , продаде се без нищко насреща и колодата се срути . После дойтоха седесарите и разрушиха всичко .
Гласове, не бива такива гръмки и неверни заглавия на 29.06.2021 в 16:48
Освен това, тя по принцип банковата система е престъпна. Даване на пари с лихва е престъпление. А сложната лихва е безумие срещу човечеството. Не бива така да хвърляте кал върху наши наистина умни банкери. Не бива.
чук на 01.07.2021 в 18:56
ама той Буров е бил Родолюбец и Патреот бе ама ха
СМЕХХХ на 02.07.2021 в 21:27
Хаха, ама днес буров го цитират под път и над път! Явно и заради тая далавера е няколко пъти министър... Как се повтарят нещата в днешно време - престпници управляват България 32 г.! Не стига това ами и паметник му вдигнаха, че и почетен гражданин на Г. Оряховица! Срам и позор! И не, не е бил русофил, за мъка на разни идиоти!
Остап Бендер на 03.07.2021 в 16:14
Ееее, goldlover е бил човекът, разбираемо!!! То и сега са такива...

Напиши коментар