Жул Верн не обичал да го наричат предсказател на бъдещето

Жул-Габриел Верн е роден на 8 февруари 1828 г. в град Нант, разположен на брега на р. Лоара, на около 55 км от устието ѝ. Това е едно от най-големите пристанища на Франция, откъдето към всички краища на света тръгвали множество търговски кораби.

Пиер Верн, бащата на Жул, е адвокат. Той изпълнявал задълженията си толкова съвестно и честно, че в града се носела поговорка „честен като Верн“. През 1827 г. Пиер се жени за Софи Алот де ла Фюи от известна фамилия на корабостроители и морски капитани, потомци на шотландски стрелец, служил в гвардията на крал Луи XI и получил благородническа титла за заслуги. По бащина линия семейство Верн произхожда от келтите, живели в древността на територията на Франция. В началото на 18 век се установяват в Париж.

Родителите на Жул Верн, Пиер и Софи Алот

След първородния Жул, в дома на Верн се раждат още четири деца – Пол, Анна, Матилд и Мари.

От 6-годишен бъдещият писател започва да ходи на уроци при съседка, вдовица на капитан далечно плаване. На 8 постъпва първоначално в семинарията Сен Станислас, а след това в лицей, където получава класическо образование, включващо изучаването на гръцки и латински език, риторика, пеене и география. Това не е любимият му предмет, въпреки че мечтае за далечни страни и ветроходни кораби. Малкият Жул прави опит да осъществи мечтите си през 1839 г., когато тайно от родителите си се качва на отплаваща за Индия шхуна. За щастие, баща му успява да настигне беглеца на следващото пристанище и го връща вкъщи. Родителят силно се надява синът да продължи по неговите стъпки и да стане юрист, което никак не е по сърце на неосъществения юнга. Все пак, след като през 1846 г. завършва училище, той започва да учи право в Нант. През април 1847 г. заминава за Париж, където трябва да положи изпити за първата година на обучението си.

Паметната плоча, поставена на родната къща на писателя в Нант

Жул Верн напуска родния дом с разбито сърце – братовчедка му Каролин отхвърлила любовта му. Независимо от многобройните сонети, които той ѝ посвещава, тя не се трогва и го смята за неподходяща партия.

Издържал успешно изпитите, Жул се връща в Нант, но вече неудържимо увлечен от театъра и литературата.  Той пише две пиеси, които никога не достигат до театралната сцена и са прочетени само в най-близкия приятелки кръг.

С големи усилия младежът получава разрешение от баща си да продължи образованието си в столицата и пристига отново там през ноември 1848 г. Година по-късно получава лиценз по право, даващ му възможност да практикува като адвокат.

Жул Верн на 22 години, 1850 г.

Вместо това, той посещава литературни и политически салони, където се запознава с много известни литератори, в това число и с Александър Дюма-баща и син. За тях писателят казва след години:

„Моето първо произведение беше неголяма комедия в стихове, написана с участието на Александър Дюма-син, който беше и си остава един от най-добрите ми приятели чак до неговата смърт. Тя се казваше „Пречупени сламки“ и беше поставена на сцената на Историческия театър, чийто собственик беше Дюма-баща. Пиесата имаше известен успех, и по съвет на стария Дюма я дадох за печат. „Не се притеснявайте,  –  окуражаваше ме той. Давам Ви пълна гаранция, че ще се намери поне един купувач. И това ще бъда аз!“.“

Александър Дюма-баща, покровителят на младия Жул

От общо 12-те представления на пиесата, авторът получава печалба от… 15 франка.

„Малко след това ми стана ясно, че драматургичните произведения няма да ми донесат нито слава, нито средства, с които да се издържам. В онези години живеех в тясна мансарда и бях много беден“.

Жул не може да разчита само на скромната финансова помощ от баща си и започва работа в нотариална кантора, за кратко е и банков чиновник. Когато в Париж се открива малкият „Театр лирик“, Верн става негов секретар. Започва да пише разкази и повести за популярното по това време списание „Мюзе де фамий“ (Musée des familles). Постепенно се оформят темите, които са приоритетни за писателя – пътешествия и приключения, история, точни науки и разбира се, фантастика.

1856 г.

През 1856 г. Жул Верн е поканен на сватбата на свой приятел в Амиен, където се запознава със сестрата на булката. Това е красивата 26-годишна вдовица Онорин Морел, по баща де Виан, загубила наскоро мъжа си и останала сама с двете си дъщери. През януари 1857 г. двамата се женят. За да издържа семейството си, Жул става борсов посредник. Но не изоставя литературата.

Онорин де Виан

Подобно на героите си, предприема редица пътешествия. През 1859 г. пътува до Шотландия, а две години по-късно, недочаквайки раждането на сина си, се отправя към Скандинавия и посещава Дания, Швеция и Норвегия. Единственото му дете, Мишел, се ражда през август 1861 г.

През 1860 г. Верн се запознава с една от най-интересните личности на онова време, прочутият Надар. Така наричал себе си Жозеф-Феликс Турнашон – въздухоплавател, фотограф, художник и писател. Самият Жул Верн винаги се е интересувал от въздухоплаване и тази среща неминуемо оказва влияние върху избора на тема в първия му фантастично-приключенски роман „Пет седмици с балон“, работата върху който завършва в края на 1862 г.

Вдъхновителят на романа "Пет седмици с балон" Жозеф-Феликс Турнашон, по-известен като Надар

Точно по това време писателят се запознава с известния парижки издател Пиер Етцел и с това се поставя началото на едно дълго и плодотворно сътрудничество и приятелство. Романът е публикуван в началото на 1863 г., а авторът и издателят подписват 20-годишен договор, според който Жул Верн трябва ежегодно да предава по три ръкописа, като за всеки ще получава по 1900 франка. След публикуването на първите пет романа, хонорарът на Верн е увеличен до 3000 франка. По-късно условията се променят и от писателя се изискват само две книги годишно срещу 6000 франка за том.

Издателят Пиер-Жул Етцел, с когото Жул Верн работи повече от 20 години

Успехът на първия му роман вдъхновява Жул Верн да продължи да пише в същия жанр, съпровождайки приключенията на героите си с описание на научни чудеса, родени от собственото му въображение.

Издателите недоумяват как романите на Верн се радват на огромен интерес, при условие, че в тях липсват женски образи. Дори Етцел го упреква в известна „сухота“. Малко след това обаче излиза „Децата на капитан Грант“ и критиката признава, че романът е повече от трогателен.

Романи от Жул Верн, издадени от Пиер Етцел

Но истинско признание на читателите писателят получава като основоположник на жанра научна фантастика. Много от неговите фантазии се оказват пророчески. В романите, превърнали се в класика – „От Земята до Луната“ (1865), „Около Луната“ (1870), „Двадесет хиляди левги под водата“ (1870), „Тайнственият остров“ (1874) Жул Верн предсказва космическите пътешествия, подводниците, вертолетите, самолетите, изкуствените спътници, управляемите ракети с реактивни двигатели. Но самият автор не обичал да го наричат предсказател на бъдещето. Това, че научните открития и изобретения, описани в книгите му, се превръщат в реалност, той обяснява така:

„Това са просто съвпадения. И те си имат обяснение. Когато говоря за някакъв научен феномен, аз предварително изследвам всички достъпни източници и си правя изводи, облягайки се на много факти.“

Портрет на писателя, заобиколен от част от своите фантазии, превърнали се по-късно в реалност

През 1860-те години Жул Верн води спокоен живот. През 1867 заедно с брат си Пол предприема пътуване до Съединените щати, където посещават Ниагарския водопад. Верн е запален яхтсмен. Със своите яхти „Сен Мишел“ I, II и III той плава в Средиземно море, акостирайки в Лисабон, Танжер, Гибралтар и Алжир. Пътува до Италия, Англия, Ирландия, Холандия, Германия. Много от преживяванията му залягат в основите на следващите му произведения.

През 1871 г. се установява в Амиен, родният град на съпругата му, където остава до края на живота си. През 1888 г. е избран за градски съветник. Животът на писателя в градчето е изключително скромен. Всеки ден става рано, пише, отговаря на писма, приема посетители. Води огромна картотека (с повече от 25 000 фиша), в която са отразени всички последни постижения на науката и техниката от неговото време.

Жул Верн със съпругата си Онорин

През 1886 г. Жул Верн е тежко ранен от психично болния си племенник Гастон, син на брат му Пол, дошъл да му иска пари. Куршумът остава в крака на писателя и той започва се придвижва трудно. Завинаги се разделя и с едно от любимите си занимания – пътешествията.

Романите на Жул Верн, повече от 70, не просто водят читателите на пътешествия из цялата Земя, в далечния Космос и дълбините на океана, но те представляват една многотомна географска енциклопедия с описание на природата на всички континенти.

През 1892 г. става кавалер на Ордена на Почетния легион.

В края на века здравето на писателя започва да се влошава. Той има проблеми със слуха, тежък диабет, който става причина за загубата на зрение – Жул Верн ослепява почти напълно.

Писателят през 1902 г.

Умира в 8 ч. сутринта на 24 март 1905 г. вследствие на диабетична криза. Погребан е недалеч от дома си в Амиен. Няколко години след смъртта му, на гроба му е поставен паметник, изобразяващ писателя-фантаст с ръка, протегната към звездите.

Гробът на Жул Верн в Амиен