- Автор: Адриан Жолм, “Фигаро”
- 02 Окт 2021
- 2892
- 17
Британският историк Пол Кенеди предизвика оживен дебат за бъдещето на американската суперсила с книгата си “Възход и падение на Великите сили” (1987 г.). В обширното си историческо изследване той показваше нагледно как великите сили трябва да балансират икономическото си богатство с военната си мощ и стратегически ангажименти, за да останат такива.
- С хаотичното изтегляне от Афганистан станахме ли свидетели на началото на упадъка на американската суперсила?
- Това са обширни и сложни теми и трябва да се пазим от прибързани заключения. През последните седмици бях поразен от уверения тон на автори на уводни статии и анализатори за края на САЩ като световна сила или за отстъплението на американската сила. Тези преценки ми се струват твърде категорични, а аз предпочитам да се придържам към премерените и относителни сравнения. Много мои колеги специалисти по външна политика и дипломация понякога са склонни да допускат подобни грешки, когато разглеждат теми, които са им по-малко познати, като военни въпроси или икономика. Още когато пишех “Възход и падение на Великите сили”, моята методология беше да се опитам да оценя относителната военна и икономическа мощ на различните нации по света и да преценя дали тя се увеличава или намалява и да ги сравня помежду им.
Възможно е историците след няколко десетилетия да оценят като много разумно решението на президента Байдън да се изтегли от Афганистан и да се освободи от ангажимента към Близкия изток. То може са се сравни с решението, което Великобритания взе пред 120 години, когато Лондон реши да се оттегли чрез преговори от американския континент, споделяйки контрола над Панамския канал със САЩ и прекратявайки спора за границите на Аляска и Британска Колумбия, както и по други въпроси. Британците прецениха, че е за предпочитане да останат настрана, за да се посветят на възхода на германската мощ.
Решението на Байдън може дори да бъде разгледано като изключително мъдро, ако позволи на САЩ да се съсредоточат върху по-важните за тях региони, Европа и Далечния изток, и да укрепят своите съюзи на фона на възхода на Китай. Може би това ще позволи да се намали ръста на американската армия и на сухопътните сили като цяло, за да се инвестира в необходимата модернизация на Военноморските сили и Военновъздушните сили на САЩ и в кибервойната. Ако американската икономика успее да извърши една от индустриалните и технологични революции и модернизации, на които периодично е способна, както и да преконфигурира военното си присъствие извън Близкия изток, за да се засили в Далечния изток и в Европа, тогава това е било по-скоро благоразумно решение, а не знак за имперски упадък.
- Ако САЩ не са в упадък, не намалява ли относително тяхната сила?
- Да, светът стана все по-малко американски и все по-многополюсен. В относително изражение, делът на САЩ в световното производство е между 20 и 22%, точно преди Китай, и по-нисък от Европейския съюз.
Що се отнася до инвестициите в изкуствения интелект и комуникациите, САЩ са сила сред останалите в конкуренцията и нямат голяма преднина. Светът е по-многополюсен, отколкото беше преди двадесет години, и относителната американска позиция залязва. В този свят, доминиран от четири или пет велики сили, САЩ ще трябва все по-често да прибягват до дипломацията, а военните им способности ще бъдат все по-малко полезни.
- Какви са последствията за международните отношения?
- Четиридесетте години на двуполюсен свят ни накараха да привикнем с определен тип международни отошения. Между двете ядрени суперсили стратезите от Студената война действаха в относително проста система, в която дипломацията се свеждаше понякога до телефонен разговор между Москва и Вашингтон. В многополюсния свят, по-класически в крайна сметка, отново е необходима умна и гъвкава дипломация. В тази по-сложна система САЩ трябва да вземат предвид другите сили, като Европейския съюз, Русия, Китай или Индия и може би Япония. Отново ще имат нужда от добре подготвен професионален дипломатически корпус, от опитни дипломати. Те ще трябва да използват много повече международните институции, като Съвета за сигурност на ООН. Много американци не ценят високо тези организации, но вероятно ще бъдат принудени да прибягват до тях много повече.
- Опасна ли е днешната надпревара в морското въоръжаване между САЩ и Китай, каквато беше в началото на ХХ век надпреварата между Великобритания и Германия?
- За пореден път военноморските въпроси са в центъра на съперничеството между великите сили. Свободата на моретата, която позволява морската търговия, толкова необходима на нашия глобализиран свят, е гарантирана от седемдесет години от ВМС на САЩ, както я гарантираше Кралският флот през ХIХ век. Малко неблагоразумно е да си представим, че нашият свят на морска търговия ще продължи да съществува без риск от прекъсване. Връзката между тези въпроси рядко се изследва. Ако говорим с икономисти за възхода на Китай, те ще опишат един по-скоро оптимистичен свят на развитие и търговия. Ако се обърнем към Военноморския колеж на ВМС на САЩ в Нюпорт, където бе създаден център за морски изследвания на Китай, ще намерите хора, обсебени от растежа на морски флот, които броят техните нови самолетоносачи и подводници. Инвеститорите и икономистите не знаят нищо за военномороските дела, докато стратезите на флота не познават финансовите въпроси. Тези въпроси обаче са тясно свързани, това са двете лица на една и съща монета.
Морският флот, както винаги в историята, струва много скъпо за изграждане и поддържане на оперативно ниво. Всички въоръжени сили са изправени пред все по-високите цени на оръжейните системи, но особено флотът, за който растат разходите за една обикновена подмяна на кораби.
Дори за богата страна като САЩ, тези цени затрудняват много американците да увеличат военния си бюджет. За да запазят позицията си на първа военна сила в света обаче, САЩ ще трябва да отделят между 4 и 5% от своя БВП за отбрана. Дори и без голяма морска криза с Русия или Китай, това рискува почти неизбежно да доведе до бюджетна криза. Конгресът ще се противопостави на нови разходи и САЩ ще трябва да съкратят част от въоръжените си сили.
- Книгата ви предизвика оживени реакции в САЩ при излизането си. Американците все още ли са толкова загрижени да не загубят мястото си на първа световна сила?
- Американското убеждение, че тяхната страна има уникална съдба, им дава голямо самочувствие, но понякога то е придружено от известна стратегическа и културна слепота. Когато се провалят или трябва да се оттеглят, или се чувстват унизени, реакцията им може да бъде преувеличена. Разумен човек като вашия велик Реймон Арон би им казал: не беше разумно да се втурвате в джунглите на Южен Виетнам или планините на Афганистан; така прахосахте много ресурси, проляхте кръв и пари и загубихте; но това не означава, че сте загубили статута си на велика сила. Просто загубихте една военна авантюра в Азия, нищо повече. Загрижеността на САЩ за собствения им статут, за явната им участ, понякога ги затруднява да оценят правилно относителното си място в света. Те запазват обаче гигантските си ресурси и изключително благоприятното си географско положение, което непрекъснато напомням на моите студенти: Китай има единадесет или дванадесет съседи, много от които не са много приятелски настроени, Русия има тринадесет, които я гледат с недоверие. САЩ имат само Канада и Мексико за съседи: това не е толкова зле!
Превод от френски: Галя Дачкова
