Макс Оте: Ирландия, Испания, Португалия и Гърция да напуснат еврозоната

<p><strong>Европейският съюз се видя принуден по време на кризата в Ирландия, след случая с Гърция, да разтвори още един спасителен чадър за страна-членка на Европейския съюз. Правилно ли беше това решение и въобще оставането на ирландците в еврозоната верният път ли е за ирландците? <br /></strong><br /><strong>Проф. Макс Оте:</strong> Искам да отговоря на този въпрос по принцип. Аз подкрепям координация на европейската парична политика, но въпреки това се застъпвам за националните валути. Следвам теорията за оптималните валутни зони. Тя се позовава на една работа на нобеловия лауреат по икономика Робърт Мъндел от 60-те години. В Еврoпейския съюз обаче само два от трите икономически факторa, а именно, капитал и стоки, са плаващи величини, трудът обаче е неподвижна величина. <br />По тази причина, според теорията, въвеждането на еврото беше погрешно. На практика се оказа, че еврото е създало огромни проблеми. То беше причината за кризата в Испания и в Ирландия. Ниските лихвени проценти, които еврото предизвика, създадоха в тези държави спекулативни балони.</p> <p><strong>Но за това отговорни бяха и дерегулацията на испанския пазар на недвижими имоти и на ирландската банкова система? </strong></p> <p>Да, и дерегулацията допринесе за това. Беше погрешно например да се позволи на Depfa-Bank (преди време независима банка за финансиране най-вече на публични дейности) да се премести в Дъблин, за да избяга там от немския банков надзор.</p> <p><strong>Според Вас еврото има ли също така предимства? </strong></p> <p>Например ниските транзакционни разходи за бизнеса и премахването на обмяната на валута. Те обаче не компенсират недостатъците. Със своя собствена валута държавите биха могли да формират по-автономно своята политика. По този начин диктатът на Европейския съюз спрямо Гърция нямаше да е необходим. По-скоро натискът за намаляване курса на драхмата щеше да принуди гръцкото правителство да вземе мерки по-рано. Темата нямаше да политизира така населението и да насъска нациите една срещу друга. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Да се върнем към Ирландия. Как оценявате бъдещето на ирландската икономика след разпъването на спасителния чадър на Европейския съюз? </strong></p> <p>Ирландците коригират икономическата си политика недостатъчно. Те остават например с 12.5% корпоративен данък. Облагането на предприятията в Германия е 30-33 процента. Въпреки кризата в Ирландия не се предприемат необходими корекции. Вместо това Германия отвори гърнето с парите за ирландците.</p> <p><strong>А какво да кажем на еврото в Германия? В края на краищата ние сме вицесветовен шампион в износа. Това говори добре за еврото? </strong></p> <p>Немската марка би донесла печалби от повишаването на стойността. Може би германският износ щеше да бъде по-малък, но от друга страна щяхме да имаме по-малко дисбаланс в световната икономика. За големия си излишък в износа Германия с право беше критикувана преди време в международен план. Освен това трябва да правим разликата и да преценяме дали еврото е било от полза за германската икономика или за населението. На гражданина беше причинена вреда от скритата инфлация. А индустрията правеше още преди приемането на еврото големи излишъци от износа.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Не се ли опасявате, че в случай на разпадане на еврозоната ще възникнат икономически и външнополитически вихрушки? </strong></p> <p>На финансовите пазари вихрушките не са нещо необичайно. След известно време ще се справят с тях. Важно обаче е, че еврото нанася вреди на Европа и разделя народите. Аз не съм за непланирано разпадане на еврозоната. Ако правителствата на еврозоната вземат това решение, те могат по същото време да решат, страните, които напускат, да получат необходимите за преодоляване на положението заеми.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Следователно Вие сте на мнение, че Испания, Ирландия, Гърция и Португалия би трябвало да напуснат еврозоната? </strong></p> <p>Да.</p> <p><strong>И кой би трябвало да запази еврото? </strong></p> <p>Германия, страните от Бенелюкс, Австрия, Франция, Финландия и Словения. Италия е граничен случай.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Но Вашите заеми, които предлагате за преодоляване на положението, струват също твърде много пари, не на последно място на германския данъкоплатец. </strong></p> <p>Да, но сега Германия плаща за ирландците. Застъпниците на еврото обичат да унищожават противниците си с безсрамното оръжие на популисткия упрек. Волфганг Шойбле направи това още през 90-те години спрямо социалдемократите, когато те изразиха скептично отношение към планираното въвеждане на еврото. Аз не виждам себе си като популист, а имам сериозни основания за моята позиция. <br />Еврото не само засилва кризите, но и води до неправилно разпределяне на капитала. По-рано се мислеше, че това съществува само в условията на социализма. Днес виждаме масово построени твърде много, а след това празни апартаменти в Испания. Така че и капитализмът може да предизвика крайно неправилно разпределяне на капитала. Впрочем ние не спасяваме еврото, а банките, за сметка на населението. Гърците и ирландците можеха да си помогнат сами, ако бяха формирали разумно своите системи на данъчно облагане и на разходите си.<br /><a href="http://www.cao.bg/?article=10107182&amp;pages=1&amp;category=1"><br /></a><em><strong>Превод: Господин Тонев; Източник: списание &bdquo;Цицеро&rdquo;,<a href="http://www.cao.bg/?category=1"> Cao.bg</a><br /><br /></strong></em></p>