"Истеризираното общество е поляризирано и радикализирано общество. Общество, белязано от известно насилие на социалните отношения, без чувство за мярка, без оттенък; обхванато от някаква лудост и екзалтация, които го карат да си загуби ума. Общество, белязано от блудкавост и деградация на публичния дебат. Общество, белязано от банализиране на насилието във всекидневието, от все по-рязко говорене, от известна радикализация онлайн в социалните мрежи. Общество, белязано от диктата на мнението, в което противникът се превръща във враг: трябва да имате мнение за всичко, веднага; това мнение дори се превръща в идентичност (нападат мен, ако го оспорват); дебатът по дадена тема без сблъсък се превърна почти в мисия невъзможна". С дългогодишния си опит в медийния свят, Джонатан Кюриел анализира “истеризираното общество”, белязано от деградация на обществения дебат. Заместник генерален директор на програмите на медийната компания М6, Джонатан Кюриел публикува книгата си “Истеризираното общество” (La société hystérisée).
Истеризираното общество

 

- Защо говорите за “истеризирано общество”?

 

- Исках да анализирам това толкова често използвано и толкова малко дефинирано понятие “истеризация”, което характеризира нашето общество (макар че в книгата си описвам признаци на успокоение), като предупреждавам за безпътицата и оттеглянето на голяма част от населението, уморено от постоянните спорове,  която не се разпознава в сегашната бруталност и нервност.

 

Истеризираното общество е поляризирано и радикализирано общество. Общество, белязано от  известно насилие на социалните отношения, без чувство за мярка, без оттенък; обхванато от някаква лудост и екзалтация, които го карат да си загуби ума. Общество, белязано от блудкавост и деградация на публичния дебат. Общество, белязано от банализиране на насилието във всекидневието, от все по-рязко говорене, от известна радикализация онлайн в социалните мрежи.

 

Общество, белязано от диктата на мнението, в което противникът се превръща във враг: трябва да имате мнение за всичко, веднага; това мнение дори се превръща в идентичност (нападат мен, ако го оспорват); дебатът по дадена тема без сблъсък се превърна почти в мисия невъзможна. В неотдавнашно интервю бившият бразилски президент Лула хитро каза, че ако преди, когато се са се срещали политически противници в ресторанта, са се ръкували, днес рискуват да бъдат простреляни!

 

Като доказателство за тази нарастваща истеризация на нашите общества нека посочим феномена на “жълтите жилетки” във Франция от края на 2018 г.; нахлуването в Капитолия в САЩ през януари 2021 г. на привърженици на Тръмп в края на много поляризирана предизборна кампания; френската предизборна кампания, която не познава и ден без сблъсък или шум, за сметка на съдържанието и предложенията; и последните политически сериали, описващи политическия свят и истеризираните общества (от 3 сезон на “Черния барон” до “Години и години”, като се мине през “Къща от карти”).

 

- Наистина ли това е ново явление?

 

- Истеризацията, в смисъла на преувеличена и неконтролируема емоция, на феномен на колективно заразяване и екзалтация, не е ново явление. Процесите срещу Салемските вещици през 1692 и 1693 г.; аферата “Драйфус”, която раздели Франция на два радикално противоположни лагера; маккартизмът, антикомунистическият лов на вещици в САЩ; феномените на икономическите балони и сривове (бившият президент на Федералния резерв говореше между другото за “ирационално изобилие” на пазарите) могат например да се разглеждат като феномени на истеризация.

 

Що се отнася до медийната истеризация, ние сме я чели и виждали в “Изгубени илюзии” на Балзак, което ясно показва хубавият филм по кината на Ксавие Джаноли: тя не е нова! В онази епоха някои вестници вече живееха само с полемиката и отзвука ѝ върху обществото.

 

Новостта на настоящия период е, че тези явления вече не са локализирани, ограничени във времето, те преливат в обществото като цяло. Виждаме ги и ги чуваме повече отпреди. Именно заради социалните мрежи, които преобразиха радикално начините на изразяване в публичното пространство, банализирайки конфронтацията, и по-многобройните медии, опитващи се да си намерят място на големия пазар за внимание.

 

- Кои са дълбоките причини?

 

- Истеризацията се корени в засилената поляризация на обществото, която прокарва разделения в много страни по света; нарастващият гняв на част от населението; господството на изострената емоция. Фрагментацията на френското общество, описана неотдавна от Кристоф Гилюи и Жером Фурке, през много различни призми, разбира се: създава се порочен кръг между социалното разделение и раздробяването на публичното пространство. Социалните разделения засилват ефекта на “преграждане” на публичното пространство. Истеризацията на обществото произтича от това разпадане на отделни блокове, които са станали антагонистични. Краят на големите разкази, които мобилизираха нашите общества и които частично изчезнаха, заменени от сблъсъци и микроразкази в социалните мрежи.

 

И накрая, някои когнитивни механизми позволяват да се обясни новата бруталност на общуването: механизмът на потвърждението (привилегироване на информацията, която утвърждава нашата гледна точка), когнитивен дисонанс (стрес, предизвикан от факта, че имаме противоречиви мнения, убеждения или ценности), ефектът на прекалена самоувереност или на Дънинг-Крюгер (надценяване на нашата компетентност в дадена сфера, докато всъщност ние сме недостатъчно квалифицирани; оттук и високото ниво на ангажираност и бурните дискусии), стадното поведение…

 

- Вие сте медиен човек, каква е отговорността на медиите за тази истеризация?

 

- Някои медии, които далеч не са мнозинство, може да са склонни да търсят сензационността и полемиката. В често строгите си редове за телевизията, Филип Мюре критикуваше антагонистичните и изкуствени противоречия по телевизията по социалните въпроси. Преди него Ролан Барт, който отказваше каквито и да било медийни упражнения, смяташе, че “медийната цивилизация се определя от отхвърлянето на нюанса”.

 

Що се отнася до Бурдийо, той критикуваше “бързите мислители” (fast thinkers), онези експерти и интелектуалци, приспособили се към нуждите на непосредственността на епохата, които могат да ни дадат експресни мнения и съвети за сметка на дългосрочните. Така че това не е нещо ново.

 

Въпреки това, дори и да познаваме апетита на медийната машина към шума и понякога опозиционните дебати, с които сме свикнали (до такава степен, че се отегчаваме, когато на един дебат му липсва злоба и конфронтация), днес социалните мрежи ми се струват на първа линия: хората разпространяват и популяризират повече своята идентичност, убеждения и ценности в тях, отколкото във физическия свят. Това може да се приеме от другите като нашествие и да предизвика враждебни реакции.

 

Чрез познатата система на когнитивните балони, нашите информационни нишки съответстват на търсенето ни, следователно на нашите вкусове и мнения. Така днес човек почти не се сблъсква с други мнения, освен със своето. Всеки остава на своя бряг. Това е един от източниците на поляризация на обществото.

 

Анонимността онлайн също е един от основните фактори за агресивността на мненията в интернет. “Ние лесно забравяме грешките си, когато са известни само на нас”, пишеше Ларошфуко. Сещаме се и за Платон и алегорията за пръстена на Гиг (“Държавата”): ако имахме пръстен, който ни прави невидими, много от нас не биха устояли на изкушението да действат безнаказано!

 

И накрая, социалните мрежи увеличиха силата на перформативната функция на дискурса. Насърчавайки публичното утвърждаване на нашата идентичност, тези нови медии увеличиха възможността за действие на индивидите чрез дискурса. Ние общуваме вече по-скоро, за да действаме и утвърждаваме, отколкото за да предадем информация, което неминуемо води до по-конфликтни отношения.

 

- Как да поправим това и да си върнем вкуса към дебата?

 

- Качеството на публичното разискване може да намали истеризацията. Публичното пространство не трябва да се стреми да събере онези, които са прави, и да заглуши онези, които грешат, а да може да накара различните страни да общуват, така че да се разберат, въпреки съществуващите различия.

 

Гражданите се деполяризират, когато дискусиите са задълбочени. Експеримент, проведен в Станфорд през 2019 г., “Америка в една стая” («America in one room»), от двама известни професори, Даймънд и Фишкин, в рамките на американската президентска кампания, показа, че при събирането на над 500 души с много различни гледни точки, позициите могат да еволюират след задълбочен разговор между тях и консултация с експерти. След четири дни, прекарани заедно, разногласията все още съществували, но имало сближаване по 22 от общо 26 предложения, засягащи големите обществени теми, което далеч не било така в началото. Доказателство, че трябва да си говорим повече.

 

По същия начин политическият дебат трябва да бъде по-задълбочен и по-ясен. Точно това ни напомня германският философ Хабермас. Да имаме предвид нарастващата поляризация на публичния дебат в нашите общества, но да разглеждаме по-задълбочено политическите алтернативи и да ги формулираме по-ясно. Днес това не е точно така.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

26 коментар/a

Капитан Кук на 20.11.2021 в 10:12
Велики сте трепачи: "Перформативната функция на дискурса!". Ха-ха-хи-хи!
Helleborus на 20.11.2021 в 10:19
„- Кои са дълбоките причини?“„- Истеризацията се корени в засилената поляризация на обществото“. Според мен има една причина и това е загубата на гравитация, когато всичко лети на където си пожелае. Тази гравитация исторически е представлявала един духовен закон. Първите общества са били толкова духовни, толкова убедени, че светът е многопластов, многоизмерен, че видимото е сянка на невидимото, че има вселенски правила и норми, че те са осъзнавали нуждата да познават принципите на движение на всичко и да се съобразяват с тях, така че да им се получават нещата. Имало е винаги през вековете един много силен закон, който не е бил измислен от човеци, усещане за неизбежност на определени лоши последствия, ако този закон се наруши. Това е обединявало обществата, споровете между тях не са били дали черното е черно и бялото е бяло, а дали самият човек е постъпил правилно. Те не са спорили дали семейството е свещено и изневярата е грях, дали децата трябва да слушат родителите си и не са се съмнявали, че има кой да наблюдава техните стъпки. Не е имало атеисти. Истеризирането дойде в нашия свят, когато някои „мислители“ обявиха, че човек не трябва да се съобразява с нищо, че не съществува никакъв закон, освен еволюцията. И в желанието си да бъдат прогресивни и да видят докъде могат да стигнат, нашите съвременници заораха дъното, като се откъснаха от всяка норма и подредба, съществувала някога. Така те изпаднаха в безтегловност, загубиха външната подкрепа и опора, останаха сами със себе си и фантазиите си. Така нарушиха въпросните наредби, които не са спрели да действат от момента, в който хората са ги презрели и сега търпят последствията. Няма и за какво да се захванат, правилото, че може да нарушиш правилата, не е опора, не дава сигурност. А несигурният човек е изплашен, той вече разчита само на себе си, а все по-ясно разбира, че сам по себе си е зъл, че политиците му са като него, че науката му е корумпирана и хората са започнали да се избиват един друг и да се нападат, ако не буквално, то на ниво комуникация, икономика. Вижда се, че вярата им в себе си и в науката им е романтична, но резултатът е лош, понеже всеки продукт на един корумпиран, податлив на внушения и изплашен ум е също пълен с недостатъци . Изплашеният човек, паникьосаният човек, човекът без опора и гравитация, се поддава най-лесно на истерия. Човекът е убил Бога, убил е Закона, останал е сам със себе си и е открил, че не може да се довери на самия себе си. Че в неговите собствени части живее закон, който е хищнически и според мен всеки човек усеща, че нещата в света не вървят на добре с толкова разпасаност. Цялата тази свобода е развързала просто неговите демони, които са пуснати да вършеят. Самопровъзгласилите се водачи, с участието на демоничната вакханалия, се опитват да го доослепят, за да не види как се самоунищожава, говорейки му за трансхуманизъм, базов доход и посещения до Марс. Нито едно от които ще промени липсата на гравитация и добър закон и ред в човешките отношения.
Льо Кур на 20.11.2021 в 11:30
Поляризацията е инструмент за управление на обществото...
легисти на 20.11.2021 в 11:57
Перформативното е театралничене, пърформанс на модата или институционализма, т.е. псевдодействие, а не действие като издействане и де-естване. Реалността се издейства в повечето случаи именно перформативно в днешната модерна общественост, т.е. псевдосубекти изпълняват роли, които само имитират субстанциалност и реалност на субекти в качеството им на граждански индивиди. Самото общество, ако се самофундаментализира, то е само на основата на перформативи и пейоративи чрез гласове и говорене, които непрекъснато биват поддържани медийно или групово и звучат, за да заглушават самата същност на издействаната имитация.
грейки на 20.11.2021 в 12:01
Защо човек хем има право да не се съобразява с нищо, хем няма право да се свежда до нещо? Оставам въпроса ми да звучи като афоризъм, т.е. не считам за нужно да му давам изричен аналитичен отговор, защото - така поставен - за виждащите поетично и синтетично въпросът сам предопределя и отговора си.
поправка на 20.11.2021 в 12:02
*оставЯм
Най-големият проблем на българското общество на 20.11.2021 в 13:43
се корени в ОБРАЗОВАНИЕТО на поколенията през последните 32 години. Жалка картинка са децата, вперили поглед в телефони и таблети. МНОГО ТЪЖНО: Студент отличник във факултета по българска филология на СУ "Климент Охридски" от 3 години, ми сподели, че нищо не разбира от Вазовия шедьовър "Под игото".... Не знам какво да кажа. Пояснение: Аз съм от поколението на 60-те, чета от 5-годишна, както и приятелите и съучениците ми... Знаем наизуст почти всички стихове на Вазов, Яворов, Ботев, Смирненски, Веселин Ханчев, Пушкин, Валери Петров, също и на Шекспир, преводач е Валери Петров и т.н... също и приказките на Андерсен, българските народни и пр.
Панорама на 20.11.2021 в 13:53
Вчера по 'Панорама' Александър Секулов много добре обясни истеризацията на обществото. Разбира се, че служи на полит-инженерни проекти, но горивния материал, необходим да се разпали пожара на нетърпимостта - това са оснобели от претенции некадърници. А такива в България - цели стада, самонаричат се 'интелектуалци', макар че са годни само клишета да изговарят, и интензивно мразят останалите съсловия. Непростим грях на българската 'майка юнашка', че отглежда толкова претенциозни чеда. А проста математика сочи, че при национално IQ от 92, умни и способни у нас ще бъдат, на 100 хиляди примерно, десет пъти по-малко, отколкото в Западне Европа. Докато само-изживяващите сев за 'интелектуалци' у нас са най-много на глава.
до Панорама на 20.11.2021 в 14:29
И аз се чудя, защо жертвите на ефекта Дънинг-Крюгер сами се наричат интелектуалци и протестъри. Най-добре им отива - некадърници.
Мечо Кух на 20.11.2021 в 18:17
Поляризацията е природно обусловена. Инак, няма да тече тока.. :)
Поредният на 20.11.2021 в 20:35
Мечо Кух, понеже засегна инженерна насоченост, алюзията със социума корелира с коефициент единица, сиреч напълно съвпада със следната ситуация: Поляризацията се причинява от нарушаване на слабото електрично взаимодействие, което води до това, че едни атоми имат повече електрони, а други по-малко. Същото е с хората. Едни имат повече акъл от други и ето ти поляризация, демек, напрежение. Фи'иката е му'ика!
Сульо на 20.11.2021 в 21:54
Много стойностен коментар на Хелеборус. Аз съм го критикувал много пъти, защото всичкото зло на света обяснява с комунизма. Този път изобщо не е споменал тази дума и може би за това коментарът му си струва. Комунизмът е западен продукт. В началото на 90-те кавахме, че всичко "хубаво" идва от запад. Само светлината, обаче, идва от изток. За това и комунизмът като идея намери почва за практическо приложение в източните общества. Или поне опит за такова. На запад нямаше дори и това, освен теоретизиране. На практика нямаше как да се случи, защото западните общества са силно материалистични. Източните напротив - са духовно ориентирани, но част от тях пък, възприеха материалистичното течение във философията при провеждане на експеримента за път към комунизма. Това ги доведе до дълбоко противоречие в практическото изпълнение на експеримента и за това той се провали. Комунизмът като идея е пропит от духовност, а защо не и опит за завръщане към истинското християнство, което на запад е непознато. Провали го именно материалистическото крило във философията, което също е западен продукт. Западняците обаче, си продължиха по пътя на материализма, правейки исторически компромиси с духовността и истината. Като пример може да се посочят индулгенциите, въвеждането на парите, кредита и лихвата. Днес вече берат "плодовете" от този избор. Ние също, с тази разлика, че ние никога не правим самостоятелен избор. Ние можем само да имитираме. За това и до днес още не сме наясно със себе си. Над всичко това, обаче, наистина стои нещо, което Хелеборус сполучливо именува - гравитация. Тя, обаче, малцина знаят, че също е подвеждаща и индианците отдавна са били наясно с това. Прочетете книгите на Карлос Кастанеда и ако ги разберете /някои от тях аз още не мога да ги разбера, но продължавам с опитите/, тогава ще ви стане ясно, че загубата на гравитация е изключително опасна, защото може да не се върнеш в света с гравитация, където е ясно кое е горе и кое - долу. Истинското предизвикателство обаче е да си в безтегловност и въпреки това пак да можеш да се ориентираш кое е горе и кое долу или иначе казано - кое е добро и кое - зло. Това се е постигало на времето с помощта на учители-чародеи при индианците. Въобще - на хора, които са ходили "там", но са се завърнали успешно и са разбрали и прозрели истината. Траките, също са владеели това умение. Имали са хора, които са можели да обучават други адепти, за да ги постигнат. Третите, за които знам с такива умения, са били египтяните. С тази цел са създадени и пирамидите, в които бъдещият фараон е заставал на определено място, където с помощта на жреците е отивал "там" и след това се е връщал. Завръщането е било знак, че той вече е "маат" и може да управлява. Този факт е бил събитие с огромно значение и е бил отбелязван подходящо.
Helleborus на 20.11.2021 в 23:58
Сульо на 20.11.2021 в 21:54 Благодаря за оценката, но не мога да не те провокирам на тема комунизъм и предполагаеми връзки с духовността. Ще ти кажа следното, Христос или е възкръснал и управлява или не е възкръснал и от християнството няма никаква полза, по-добре да го забравим. Ако е възкръснал, ако царува, ако Му е предадена всяка власт на Небето и Земята, ако „назначава“ свои пратеници, ако ги овластява, за каква духовност от общ характер ми говориш, тук не става дума за отвлечена философия и имитация на комуна, а за ПОСЛЕДОВАНИЕ на реална личност. Имаш в реално време и Царя и реда Му и волята Му, нужно е да ги зачиташ и следваш, не да мъдруваш. Познанието е резултат от връзката с божеството, подобно както апостолите ходеха навсякъде с Христос и накрая се оказа, че те са разпознаваеми, понеже са попили толкова знание и мъдрост, че ги познаваха, че са били с Него, само като си отворят устата. Но първото беше ходенето след учителя им и това беше разликата между тях и фарисеите, които философстваха и знаеха много, искаха да управляват уж според писанията, но не следваха Царя, дори Го убиха, докато си правеха своя си комуна. За това менте говорим и се опитвам да ти обясня, че целта на християнството не е да се правят имитации и комуни, в които самоовластили се богослови или политици да се правят на богове, говорейки за справедливост и ред, православие и духовност, но държейки всички в СВОЯТА власт. Целта на християнството е Самият Син Божи да владее, което не може да се случи чрез подобни задръстени от предразсъдъци, тесногръди и властолюбиви хора. Няма значение колко си приличат двете, ситуацията е или или, или е Христос или е анти-Христ, наместо. Сам си отговори репресивната система от кого беше от двамата, понеже едното от двете би било дори богохулство да се изрече.
Мечо Кух на 21.11.2021 в 04:16
"и въпреки това пак да можеш да се ориентираш кое е горе и кое долу или иначе казано - кое е добро и кое - зло. " Индианците казват следното по казуса " Когато си в лодката се движи брега. Когато си на брега се движи лодката" :)
топ 10 на 21.11.2021 в 09:14
Или също: кръгла ли е Земята, когато стъпваш върху нея, или е кръгла, само когато я гледаш от околоземната орбита? Няма еднозначни истини, а опитът на науката да ни внушава, че има, са самият израз на бездушие.
биогноза на 21.11.2021 в 09:34
Виждам, че Хелеборус така и не отговаря на казуса за духовния потенциал на комунизма в сравнение с останалите буржоазни учения, които са зверски материалистични и безбожни. Комунизмът е силен с посвещението и служенето на една чиста идея, която не е пряко от този свят, най-малкото заради високия морал - в това отношение сме длъжни да му отдадем дължимото като учение, разбира се, посочвайки му грешките в недалновиден план, както направи например Бердяев. Опитите пък да се обяснява Христос на тълпа винаги водят до задънка, защото екзистенциалното се разбира и поема отвътре, не просто като присъствие, а като себеприсъщност и от предварително подготвени ученици, притежаващи, разбира се, и любомъдрено прозрение (в противен случай не виждам как ще превърнеш пищността на външния ръкотворен храм в храма на тялото си). Откровението на Христа наистина е за Единия, но богосиновство по Дух, а не по плът, не подразбира единозначно множества и множители, водачи и следовници, външно предопределящи съборността. В Духа Личността не е част от цяло, а външна граница на системата на светуване. Това идва да каже, че богосиновството е трансцендентален феномен, не световен.
Helleborus на 21.11.2021 в 17:09
биогноза на 21.11.2021 в 09:34 „Духовният потенциал на комунизма“ следва оня закон на динамиката, дето на всяко действие има равно противодействие. Комунизмът е противодействието на християнството, явил се в последните времена, като проява на крайния атеизъм и богоборчество. За да не пиша нищо дълго, ще го кажа така, християнството създава царе, господари и силни хора, комунизмът създава зависими социално слаби подчинени хора без лица.
Друг Доктор на 21.11.2021 в 17:40
Хелеборус, не съм ви особен фен. Но за текста ви от на 20.11.2021 в 10:19 мога само да аплодирам, и като хуманитар, и като вярващ християнин. Вторият ви коментар за връзката на християнството с комунизма е една огромна тема. Не може да се изчерпа с няколко реплики. Аз като живял в това време мога да приема една съвременна дефиниция, която определя Комунизма като "Последната ерес на Християнството". Ерес със всички атрибути на една стройна религия, която беше дотолкова "атеистична" доколкото разглеждаше Христос като конкуренция на Маркс и Ленин ("опиум за народа") Комунистите искаха ТЕ , а не Христос , да бъдат "опиума" и в един голям исторически сегмент от време успяваха. Комунистическите добродетели и правила в голяма степен приличаха на християнските, застъпваха се. С изключение на един фундаментален въпрос, който бе заложения генетично порок на Комунизма, неговата предизвестена философска гибел. Въпросът за безсмъртието на Душата, отричан от марксизма ("...разстрел и след разстрела-червеи") житейски нихилизъм и материализъм по който комунистите се родееха повече със идеологическите си противници на Запад, отколкото с корените си (православието, източното възприятие на света) ... нито руснаци , нито българи , да не говорим за поляци, чехи и т.н. не поеха дълбоко тази крива духовност на комунизма, ерзац християнска... Целта на християнството е Христос да владее, душата да има задръжки. Да има вътрешни правила във всеки човек , те да се спазват без никакъв външен контрол и принуда. Убедените комунисти бяха нещо подобно. Но не вярваха в безсмъртието на душата, разглеждаха човека като парче мислещо месо, което просто в един момент отива при ... червеите ! А не при БОГ ! От там плъзгането на комунизма (комунистите) към материалното бе неминуемо ! Нека да си поживеем , че след нас - нищо ! Ако имаше нещо възпиращо в България през тази епоха да станем изцяло вулгарни материалисти, това бяха именно останките от "предишния" морал , християнския. Родителите като малки (преди 1944) бяха учили в училището"Вероучение" . После с удивление откриваха сходствата с "комунистическия" морал, днес комунистите са се раделили на две . Разбрали са ереста си и са приели Христос в душата. Повечето възрастни са такива. В Русия е същото... Или са отишли при Сатаната. Те са "успешните" комунисти.
Мечо Кух на 21.11.2021 в 17:55
Ся, аз съм убеден дуалист и тва с единобожието , да не говорим за безумието с Възкресението го отхвърлям още на първо четене, ама да питам сведущите , богомилите и тях ли ги броим за някви "комунисти" в тоя ред на мисли, или те са обикновени еретици, които просто отказват да приемат догмата?
Мечо Кух на 21.11.2021 в 17:55 на 21.11.2021 в 18:39
Богомилите са обикновени еретици. БПЦ е била много толерантна , само да ги прогони - вИталия , Лангедок и Окситания, а не да ги изгори на клада... Просвещенските революционери, а после марксистите , също са убедени дуалисти. Марксизмът развиваше упорито "Единството и борбата на противоположностите" , вкл. в науката. Докато накрая дойде квантовата физика и абсолютната неопределеност на елементарните частици. Материалистическия дуализъм отиде на кино. Бог ни намигна от микрокосмоса, след като го усетихме и в макрокосмоса /абсурда на Сингулярността/ ... БОГ Е ЕДИН . Няма Бог и Антибог. Сатаната не е Антибог , а само Паднал Ангел.
Мечо Кух на 21.11.2021 в 18:59
Ами, значи и аз съм обикновен еретик. В частност, се оказва и че съм марксист. Инак и аз вярвам, че микрокосмосът съдържа в себе си макрокосмоса. Както и, че Хаосът е висшия порядък. Та в тази връзка ако има Бог и той е Един неговото име е Хаос, поне в блатото, което обитавам.:)
"БПЦ е била много толерантна , само да ги прогони - вИталия , Лангедок и Окситания, а не да ги изгори на клада... " на 21.11.2021 в 21:14
Това не ни спасява от две робства и безкрайно лоши текущи карми на държава. Бог наказва строго, когато гониш най-преданите му и праведници. Домогналият се до Царството Божие не е с княза на тоя свят. Князът на тоя свят е осъден!
Кин-Войло на 22.11.2021 в 15:56
Истеризацията в отношенията е един много стар проблем — вероятно още от Античността. Тя се свежда до осъзнаването от всеки на факта, че е „НЕПОТРЕБЕН НА ТОЯ СВЯТ“ и че е излязъл от утробата на майка си като „НЕЖЕЛАН ГОСТЕНИН“. Това е напрапващо се чувство, което сигурно спохожда всяка човешка твар и само единици могат да го преодолеят. Разбира се повечето люде намират някаква упойка, която да ги избави от болезнеността на явлението — чрез стремеж то ли към собственост, то ли към охолство, то ли към влияние и власт… Но това е само на повърхността: дълбоко в своята същност всеки човек е априорно неудовлетворен. Разбира се религията (особено Християнската) отчита този проблем и се старае „да запълни празнините“, но слабостта ѝ (а тя е слабост изобщо на всички религии) е, че отвежда човека в измамното лоно на една етика, конструирана по модела «WISHFUL THINKING».
Ситуацията и у нас и по света може да бъде характеризирана по формулата на чичко ви Ленин. на 22.11.2021 в 17:09
Не съм марксист-ленинец, но в момента смятам, че светът се плъзга към неконтрилируема ескалация на бунта. Според Ленин едно от условията да настъпи революционна ситуация е „върховете“ да не могат, а „низините“ да не искат да ги управляват по старому. През 1917 г. Ленин определя, че Русия се намира в ситуация, в която „върховете“ или „висините“, т.е. управляващите, не могат вече да управляват по старому, защото „низините“, т.е. обикновеният народ не иска, нито могат да предложат нов начин, който да удовлетвори народа. .................. Или онези горе трябва да се осъзнаят или ще ядат хурката, защото хората в момента клокочат и един ден ще избухнат. Колкото и да си им промити мозъците и претъпени сетивата.
Helleborus на 23.11.2021 в 10:28
Относно дуалната природа на всичко, идеята е да не използвате абсолютни понятия с положителен знак, като „царквата“, „образованието“, „науката“, „демокрацията“, „ваксинацията“. Подобно някои журналисти слуги на измамата, които не позволяват да се анализира тази дуална природа, в която всяко нещо има сянка, има дубликат. Те питат, „вие против науката ли сте", „трябва да има образование“, „ваксинацията е единствения изход“. Всяко едно понятие може да стои като етикет на тъмна и зловредна практика, не само зад нещо добро. Има лъжлива наука, вредни лекарства, лъжедемокрация и т.н. Това НЕ означава, че светът има двама господари, които са едва ли не с еднакви възможности, тяхната битка, обаче е тежка вътре в нас, не вън от нас. Вън от нас злото е победено и то обслужва Божията воля, давайки му се колкото и когато Бог реши власт. Но вътре в нас не е така и там става битката. Идеята за дуалността на всичко не е, че Дяволът е създал света, но че му е позволено да корумпира всичко, като вирус, срещу който човекът трябва да търси лечение. Колкото до богомилите, хора преследвани и избивани е повече от сигурно, че са били преди това оклеветени, така се е правило преди. Не само днес има свещеници ченгета на ДС, преди това е имало фарисеи, всякакъв тип предатели, за срам на истинските последователи. Не може да приемате информация за светоусещането на едни хора, от устата на техните убийци. Най-малкото никой истински християнин никога не е убивал от религиозен фанатизъм.
Хелеборус, на 23.11.2021 в 13:49
А какво мислеш за Зурванизмът,религиозно течние, което приема божеството Зурван, разглеждано като безкрайното пространство и време, за първичен бог-създател, породил равнопоставените близнаци Ахура Мазда и Анхра Майню/.Ормузд и Ариман/ Които се борят един с друг откакто свят светува и понеже в качеството си на близнаци са с равни сили никой не може да спечели в крайна сметка. За известен период надделява единия ,после нещата се обръщат, и пак, и пак, и пак.... ПП Има предостатъчно примери за ревностни християни по дефениция, които са убивали от религиозен фанатизъм.Практиките на Светата Инквизиция да речем, Кръстоносните походи, съдбата на Богомилите и европейските им приемници в лицето на катарите/албигойците/ако щеш ...

Напиши коментар