- Автор: Пол Сюжи и Гийом Перо, “Фигаро”
- 30 Яну 2021
- 7520
- 20
Дидие Комбо издаде през 2020 г. новата си книга Être américain aujourd’hui. Les enjeux d’une élection présidentielle (Да бъдеш американец днес. Залозите на президентските избори), която бе приветствана от критиката.
- Джо Байдън започна своя мандат със серия от “изпълнителни заповеди”, отменящи някои символични политики на Доналд Тръмп (стената на мексиканската граница, оттеглянето от Парижкото споразумение за климата и др.). Дали неговата политика ще се състои само в отменяне на това, което Тръмп искаше да направи?
- Предизборната кампания много приличаше на референдум “за” или “против” Тръмп. Джо Байдън със сигурност не дължи победата си на своята харизма. Така че не е изненадващо, че действията, които предприе още първия ден, целят зрелищна отмяна на политиката на Тръмп: връщане на САЩ в Парижкото споразумение, както споменахте, но също така в Световната здравна организация (СЗО) или пък анулиране на muslim ban (забраната за мюсюлмани). Той не пропуска също да натисне там, където ще го заболи най-много Тръмп, обвиняван, че в рамките на своя бизнес се е възползвал от поста си. Новият президент изисква от членовете на изпълнителната власт клетва да действат “изключително в обществен интерес, независимо от лични ползи или облаги”. Но Байдън не се е появил в политиката по времето на Тръмп. Напротив, той е “история” на Демократическата партия и е заемал различни отговорни длъжности от половин век насам. Така че можем да смятаме и на това трябва да се надяваме, че противопоставянето на тръмпизма няма да бъде единственият му компас. В някои области, като противодействието на Китай, основата на неговата политика, освен по стил, може би няма да бъде по-различна.
- Друг указ на Байдън засяга дискриминационните въпроси, особено в редиците на федералната администрация. В какво точно се състои?
- Всъщност това са два указа. Първият засяга дискриминацията, свързана с пола и сексуалната ориентация. Той иска всички федерални служби да преразгледат съществуващите правила, за да се предотврати тази дискриминация, дори да е неволна. Това засяга очевидно политиките на заетостта, но също не толкова очевидни въпроси, като правото на достъп до тоалетни за пола, към който човек смята, че принадлежи, или “джендър неутрални” тоалетни. Другият указ засяга расовите или етническите въпроси. Амбицията му е да постави федералното правителство в услуга на “расовата справедливост” и на “пренебрегнатите общности” чрез позитивна дискриминация. Джо Байдън изисква въвеждането на статистически данни, които вземат предвид характеристиките по “раса, етническа принадлежност, джендър, увреждане”, както на служителите на федералната държава, така и на бенефициентите на държавни политики. Той отменя указ на президента Тръмп, който изискваше от федералната администрация «color blindness» (цветна слепота), т.е. да игнорира характеристиките по етнос, джендър и увреждане. Указът на предишния президент мотивираше избора му на “цветна слепота” и отказа му от положителна дискриминация, противопоставяйки се на това дадено лице “поради своята раса и пол да носи отговорност за действия, извършени в миналото от други членове на същата раса или същия пол”. Така че, за да се пребори с “половите и расови стереотипи”, Байдън възстановява позитивната дискриминация («affirmative action»), която Тръмп бе премахнал в областите от неговата юридическа компетентност.
- Политиките на многообразие ли ще бъдат един от стълбовете на мандата на Джо Байдън?
- Подписаните още първия ден укази навеждат на тази мисъл. Това впрочем е последователно, тъй като Демократическата партия, след като беше робовладелческа партия* през ХIХ век, после партия на “дребните доходи” по време на голямата криза от 30-те г., се превърна в края на ХХ век в говорител на малцинствата. Eто защо идването на вицепрезидентския пост на цветнокожа жена за нея е огромна победа. Кабинетът “Байдън” не пропусна да съобщи, че излъчва “първите”: първият афроамериканец, начело на Министерството на отбраната, първият латинос, натоварен с вътрешната сигурност, първата жена, начело на разузнаването. Назначаването на американска индианка, която ще контролира природните ресурси и националните паркове, бе изтъкнато, така както и издигането за транспортен министър на бившия кандидат-президент Пийт Бутиджидж, приветстван като първата открито ЛГБТ личност, достигнала такава длъжност.
- Ако политиките на многообразие са в центъра на мандата на Джо Байдън, не рискува ли той да пропусне целта, която обяви в речта си при встъпването в длъжност, а именно отново да обедини Америка?
- Това е рискът. Защото дори и да е вярно, че ЛГБТ са подложени на дискриминация, че испаноезичните и още повече афроамериканците са по-малко дипломирани, по-малко богати, разполагат по-рядко с добра здравна осигуровка, по-често са безработни и по-често попадат в затвора, има и бели хетеросексуални мъже, чието положение изобщо не е завидно. Останали встрани от глобализация, несигурни в своята мъжественост, превърнали се почти в чужденци в нацията, която смятат за своя, именно благодарение на тях Тръмп победи през 2016 г. и те все още са тук. Много от тях бяха сред бунтовниците в Капитолия. Целият залог на президентството на Байдън ще бъде да насърчи малцинствата, без да забравя или обижда наранената идентичност на белите американци от народните среди и средните класи, сред които има малко супремасисти, но които са лесна плячка на екстремистите. Съпричастността, която разпознаваме в него, репутацията му на центрист и петдесетгодишният му политически опит няма да са излишни.
* През ХIХ век американските политически партии са били радикално противоположни на днешните, като Демократическата партия е била привърженик на робството, докато Републиканската партия е била аболиционистка, т.е. за неговото премахвана. Демократическата партия е потомък на Демократическо-републиканската партия, основана през 1792 г. от Томас Джеферсън, автор на Декларацията за независимост. Политикът подкрепял робството, тъй като притежава плантация във Вирджиния с много роби (бел. пр.).
Превод от френски: Галя Дачкова
