„Да носиш оръжие, означава да бъдеш американец”

<p><strong>- По време на президентството на Барак Обама имаше няколко смъртоносни стрелби, последната от които на 20 юли в Аурора, Колорадо, при която бяха убити 12 души. Защо президентът демократ не забрани носенето на огнестрелно оръжие по време на своя мандат?</strong></p> <p>- Много е просто, той не може. Ако обърнете внимание на думите му, когато посети ранените в болницата, той подчерта състраданието и молитвата, но не каза нищо за промяна на законодателството по този въпрос. Същото отношение има и Мит Ромни. В предизборния период двамата кандидати биха загубили, ако започнат подобен дебат, най-вече демократите.</p> <p>Трябва да се разбере, че правото за носене на оръжие е конституционно право, регламентирано във втората поправка от Конституцията, по силата на която &bdquo;една добре уредена милиция, е необходима за сигурността на една свободна държава, правото на народа да притежава и да носи оръжия няма да бъде възпрепятствано&rdquo;. Под &bdquo;милиция&rdquo; трябва да се разбира &bdquo;наборна армия&rdquo;. През 19 в. хората влизали в нея със собственото си оръжие. Впрочем, за да може всеки щат да се сдобие с армия, е трябвало да се позволи на цялото население да притежава оръжие.</p> <p>През 1968 г. приемането на Акта за контрол над оръжията (Gun Control Act) провокира дебат за смисъла, който трябва да се даде на термина &bdquo;народ&rdquo;. За привържениците на носенето на оръжие, &bdquo;народ&rdquo; означава &bdquo;гражданин&rdquo;, т.е. това е индивидуално и неизменно право, защото е гарантирано от тази поправка. За привържениците на контрола, &bdquo;народ&rdquo; означава &bdquo;хора&rdquo;: правото за носене на оръжие е колективно и, наистина, анахронично, тъй като милициите вече не съществуват.</p> <p>Дебатът остана в конституционна неяснота до 2008 г.: тогава Върховният съд издаде две решение, <em>Heller</em> и <em>McDonald</em>, които потвърдиха теорията за индивидуалното право. По Конституция федералната държава може само да регламентира производството на оръжия или тяхната търговия с друга държава, както и таксите върху тях. Тя не може да регламентира тяхното притежаване или носене, още по-малко да ги забрани, което е прерогатив на федерираните щати. За да има пълна забрана, трябва 50-те щата да постигнат съгласие, което е утопия...</p> <p><strong>- Все пак демократите са привърженици на контрола?</strong></p> <p>- Преди доста време те капитулираха... Далеч сме от 70-те г., когато, след убийствата на Кенеди и на Мартин Лутер Кинг, достъпът до оръжие беше предмет на истински обществен дебат. Тогава демократите гласуваха важни закони, въпреки че това бяха само символични победи.</p> <p><strong>- Защо?</strong></p> <p>- Вземете закона Брейди от 1993 г., например. Разбира се, той установява контрол над съдебното досие преди купуването на оръжие. Но при отсъствието на национална картотека на съдебните досиета, ако някой е извършил престъпление в един щат, никой няма да знае за това в друг щат. Освен това, законът засяга само новите оръжия. Впрочем оръжията често се купуват при изложенията на оръжие.</p> <p>Дори и с ограничен обхват, законът Брейди натежа върху гласуването на демократите. Загубата на мнозинство в Конгреса през 1994 г. и поражението на Ал Гор през 2000 г. могат да бъдат отчасти приписани на законодателната дейност на демократите за контрол над оръжията. От избирателна гледна точка, тази позиция им струва скъпо.</p> <p><img src="/uploads/editor/KNIGATA.jpg" alt="" /></p> <p><strong>- Как ще обясните вродената привързаност на американците към оръжията?</strong></p> <p>- Те са част от колективното въображаемо. Народната памет свързва раждането и развитието на САЩ с личното участие на въоръжения гражданин. Именно в тези представи намира корен аргументацията на привържениците на оръжията. Впоследствие те се позиционират във философски план, защитавайки идеята, че втората поправка произтича от волята на Бащите основатели, че е в самата същност на американската идентичност: да носиш оръжие, означава да бъдеш американец.</p> <p>Пред този неоспорим аргумент, защитниците на контрола над оръжията изместиха дебата в сферата на общественото здраве. Но статистиките се поддават на интерпретации. За едните, ако има толкова загинали, то е заради оръжията; за другите, са необходими още повече оръжия, за да се избегне толкова много смърт. Две истини, които фактически блокират дебата.</p> <p><strong>- Това не е ли израз на голямо недоверие към полицията?</strong></p> <p>- Да, и към държавата като цяло. Много американци нямат доверие нито в държавата, нито в полицията за поддържането на реда. За най-фанатичните привърженици на носенето на оръжие, едно правителство става тиранично, ако иска да го регламентира. За тях в този случай гражданското неподчинение е легитимно. Но в името на самозащитата много щати разрешават на гражданите да стрелят по въоръжен нападател на улицата или по време на обир, дори при отсъствие на физическа заплаха.</p> <p><strong>- Дори при риска от заблудени куршуми? Правото на индивида не превъзхожда ли правото на обществото тогава?</strong></p> <p>- Не, защото, за разлика от Франция, не съществува чиста опозиция между частния и колективния интерес. Точно обратното на егоистичен акт, фактът да се въоръжаваш се разбира&nbsp; като гражданско задължение. Всеки е длъжен да защитава общността, участвайки в поддържането на реда. Да не се въоръжаваш, за мнозина означава да отхвърлиш този дълг.</p> <p><strong>- Но не всеки има право да бъда въоръжен.</strong></p> <p>- Някои категории от населението са изключени. Идеята е, че не оръжията са опасни, а тяхната употреба от престъпници, малолетни, луди... На &bdquo;честните граждани&rdquo; се отпускат атрибутите на пълно и цялостно гражданство; другите са лишени от това неотменимо право. Но как да се узнае как един човек ще използва своето оръжие? Най-лошото е, че се дават на &bdquo;честния гражданин&rdquo; средствата да убива тези, които, поставят в опасност &bdquo;американската мечта&rdquo;...</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>