"Имаме късмет, че нашите лекари са много знаещи, много добре оборудвани и често страшно ефикасни. Толкова по-добре! Но в същото време се ражда изкушението да им поверим не само справянето с нашите болести, което е нормално, но и нашия живот и обществото ни, което е много по-тревожно! Това наричам пан-медикализъм, което ми се струва недоразумение както за живота (който не е болест), така и за медицината (която не заема мястото на мъдростта, нито на философията, нито на духовността, а още по-малко на политиката!). Това ме разтревожи най-много по-време на карантината: виждайки десетки лекари на телевизионния екран, а също и десетки журналисти, добавящи още и още тревога, имах чувството, че политикът губи всякаква автономия, че в крайна сметка Макрон вече няма никакво поле за маневри, че може само да се подчини на диктата на лекарите, с риск - поради икономическите последици от карантината - да пожертва цяло едно поколение, днешните млади хора, заради здравето на техните родители и баби и дядовци! Като глава на семейство, не можех да бъда доволен! Моят приоритет са младите като цяло и по-специално децата. За моето здраве аз ще се погрижа. Но няма да искам от децата си - които са на тридесет години - да се откажат да излизат, да танцуват и да се виждат с приятели, за да защитят здравето на стария си баща! Накратко, нека се тревожим за младежката безработица, отколкото за техните купони. Нека не жертваме любовта към живота заради страха от смъртта!".
Андре Конт-Спонвил: “Не умираш от това, че си болен, умираш от това, че си жив”

След като по време на карантината се обяви срещу възшествието на новия “пан-медикализъм”, френският философ Андре Конт-Спонвил публикува “Любовен речник на Монтен” (Dictionnaire amoureux de Montaigne).

 

- Монтен ли е Франция?

 

- Андре Жид, който беше добре запознат с литературата, смяташе, че Монтен е “най-големият френски писател”. Аз бих казал: “един от най-големите”, другият е Виктор Юго. Това говори достатъчно за нивото му. Преди всичко, Жид добавяше, че Монтен е еквивалентът за нашата страна на Шекспир за Англия, Данте за Италия, Сервантес за Испания, Гьоте за Германия и това е много вярно. Той е общото стъбло на цялата ни литература. Освен това, той е не само гениален писател; той е също отличен философ, “който е прочел всички древни и който всички модерни са прочели”. Като такъв, той е центърът на френската култура, където е измислена нашата модерност. И накрая, той не е просто гений: той е страхотно увлекателен човек, който не може да се чете, без да имаш чувството, че си срещнал приятел.

 

- Често се прави паралел между неговата епоха и нашата. Той ли е нашият съвременен капитал?

 

- Идеите остаряват, доктрините умират и тъй като не вярва в нито една, Монтен не остарява! Той учи да обичаме повече истината от убедеността, дебата (“сказката”, както го нарича) повече от догмите, съмнението повече от фанатизма, от който се ужасява. “Инатът и пламеността на мнението са най-сигурното доказателство за глупост, пише той. Нима има нещо по-уверено, решително, презрително, съзерцателно, важно, сериозно от магарето?”. Монтен е точно обратното на нашите догматични магарета. Той мисли само в опита, в първо лице, без никакъв друг водач, освен своята чувствителност и разум, винаги готов да постави под въпрос това, което е смятал някога или неотдавна. Той пише възможно най-близо до самия себе си. Ето защо е толкова близо до нас.

 

- Монтен е преживял чумата, която е била много по-голям убиец от Covid-19. Нивото на смъртност е било 60 процента от всички заразени. Това на Covid се колебае между 0,3 и 0,5 на сто според епидемиолозите. Ако човекът от “Опити” се върне днес, няма ли да бъде смаян от нашата непоносимост към смъртта?

 

- Монтен, който не е разполагал с вашите статистики, дори пише по повод на чумата, върлуваща в Бордо, че “стотната част от душите не можа да се спаси”! И въпреки това при него няма никакво побъркване. Разбира се, той взема предпазни мерки, в случая бягайки от заразените райони. Но това е смърт, пише той, която не му се струва от “най-лошите”, тъй като обикновено е “кратка, зашеметяваща, без болка”. Най-вече той до такава степен приема, че е смъртен, особено в старостта, че никоя смърт не може наистина да го уплаши. Често съм цитирал забележителната му формула: “Не умираш от това, че си болен, умираш от това, че си жив”. Смъртта е част от живота. Как да го обичаме, без да приемем онази, която е неделима от него?

 

Така че, да, разбира се, той би се изненадал, виждайки обезумяването, обзело нашите медии, политици и съграждани пред една болест, която, според най-новите статистики, убива само 0,3 или 0,5 процента от заразените, на средна възраст при смъртта 81 години! Същевременно той би ни припомнил, че това малко или много винаги е било така. Хората правят всичко, за да забравят, че ще умрат: “Лекарството на простолюдието е да не мисли за това. Отиват, идват, преминават, танцуват; от смъртта, никакви новини!”. Но когато смъртта ги връхлети, тях или техните близки, “какви мъки, какви викове, каква ярост и какво отчаяние ги обземат!”. Дотук стигнахме. Срещу това трябва спешно да се научим да приемаме нашата крайност, следователно нашата смъртност. Да се затворим в мъчително безпокойство, в “битие-за-смъртта”, като Хайдегер? Не! Но приемайки спокойно, че eдин ден трябва да умрем. Може би в цялата френска литература това изречение ме трогва най-силно: “Искам да действаме и да удължаваме литургиите за живота, доколкото можем, и нека смъртта ме свари, докато засаждам зелето си, но небрежен към нея и още повече към несъвършената ми градина”. Небрежността на Монтен е точно обратното и на недопускането на смъртта (никога не мисли за това), и на обезумяването (мисли само за това). Какъв урок за нашата епоха!

 

- Би ли носил маска?

 

- В метрото, със сигурност, от предпазливост. На улицата? Без съмнение от момента, в който я наложат с указ, но по-скоро от подчинение, отколкото от убеждение. Той ни учи да се подчиняваме, когато е необходимо, без да се покланяме. “Всеки поклон и подчинение се дължат на краля, освен разбирането. Разумът ми не е обучен да се превива и прегъва, а коленете ми”. Това остава вярно и когато кралят е избран на общи избори и дори когато това е самият народ. Монтен, както и неговият приятел Ла Боеси, предпочита републиките пред монархиите. Но той няма никакво намерение да подчинява ума си на мненията на мнозинството или на това, което днес се нарича “политическа коректност”. “Правилно ли е животът на мъдреца да зависи от преценката  на глупците?”.

 

- Следвайки Монтен, не би трябвало да се сърдим много на онези, които се плашат от една епидемия, която не е много смъртоносна, въпреки че е изключително заразна. И да приемем стоически, че максималистите на предпазливостта разширяват влиянието си върху умовете, докато икономиката се разпада. И все пак вие самият изразихте учудването си от новия “пан-медикализъм” и “неприличното побъркване на медиите”…

 

- Да, и не само защото не съм толкова мъдър като Монтен! Но и защото не живея в същата епоха. Лекарите по времето на Монтен са почти същите, само по-лоши от лекарите по времето на Молиер: по-скоро високомерни, отколкото ефикасни педанти. Имаме късмет, че нашите лекари са много знаещи, много добре оборудвани и често страшно ефикасни. Толкова по-добре! Но в същото време се ражда изкушението да им поверим не само справянето с нашите болести, което е нормално, но и нашия живот и обществото ни, което е много по-тревожно! Това наричам пан-медикализъм, което ми се струва недоразумение както за живота (който не е болест), така и за медицината (която не заема мястото на мъдростта, нито на философията, нито на духовността, а още по-малко на политиката!). Това ме разтревожи най-много по-време на карантината: виждайки десетки лекари на телевизионния екран, а също и десетки журналисти, добавящи още и още тревога, имах чувството, че политикът губи всякаква автономия, че в крайна сметка Макрон вече няма никакво поле за маневри, че може само да се подчини на диктата на лекарите, с риск - поради икономическите последици от карантината - да пожертва цяло едно поколение, днешните млади хора, заради здравето на техните родители и баби и дядовци!

 

Като глава на семейство, не можех да бъда доволен! Моят приоритет са младите като цяло и по-специално децата. За моето здраве аз ще се погрижа. Но няма да искам от децата си - които са на тридесет години - да се откажат да излизат, да танцуват и да се виждат с приятели, за да защитят здравето на стария си баща! Накратко, нека се тревожим за младежката безработица, отколкото за техните купони. Нека не жертваме любовта към живота заради страха от смъртта!

 

- Малко възмущение е полезно…

 

- Нека бъдем и снизходителни. Монтен ни учи да приемаме своята слабост, нищета, абсурдност. “Най-бедственото и най-крехко от всички създания е човекът и в същото време е най-гордият”, пише той. Но той предпочита да се смее над това, вместо да плаче. Това нарекох хуманизъм на милосърдието: не толкова да прославяме величието на човека, колкото взаимно да си прощаваме дребнавостта, “нашето тъпоумие и несъвършенство”, които се дължат не толкова на преднамерено желание да постъпваме зле, колкото на “нищожността на човешката ситуация”.

 

Свързани статии: “Андре Конт-Спонвил: Да не изпадаме в здравна коректност!” 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Още от категорията

10 коментар/a

Helleborus на 25.09.2020 в 19:02
Сорос твърди, че семейството трябва да се изкорени. Това е идеология, налагана с огромен ресурс, включващ учени, учители, медии и политици, социални мрежи. Идеологията проповядва пълна автономия на всяко човешко същество и незачитане на всякакви роднински връзки, особено йерархични. Жените и децата по обясними (поне за мен) причини са направени центъра на света, което е изключително грешно, дори за самите тях. Понеже по-слабият се нуждае от по-силния повече. Вирусът на ковид (нищо не се случва случайно в света) застрашава този нов ред, който беше създаден, в който домът се превърна в място за нощувка по необходимост. (но в Китай и тази пречка е вече преодоляна, много деца там са на пълен пансион с пренощуване) А целият живот на човека протича в изкуствената среда, създадена с твърде много пари от нашите данъци, за да се построят публичните жилища (домове не звучи добре), в които хората да пребивават и да се социализират (към точтно тази идеология). Всичко това, за да няма родовата памет и родовия живот, изконното място за предаването на всички полезни култури и навици и крепост за тяхното защитаване от заличаване, ноев ковчег срещу измамния идеологически потоп. (не случайно Ной събра роднините си) Дядовците, които искат да завещаят на внуците си безчувственост и бездушие, за да си гледат живота, дори не осъзнават вече, че този живот не е пълноценен тогава, когато е сто процента навън. А той е пълноценен когато внуците се грижат за своите възрастни родители. В библията пише, „полезно е за човека да носи хомот в младостта си“, защото това, което най-вече може да го провали е липсата на спирачки и ограничения. Животът ни е дал едно изпитание, някои старци може да си мислят, че трябва да решат вместо внуците си как те да живеят, но щом толкова се грижите за правата им, оставете им и правото да се държат като разумни деца, които с радост и разбиране биха послужили на своите семейства. Помните детското филмче за Мулан, в което тя се жертва заради възрастния си баща и се превърна в герой. Защо искате да превърнете децата ни в антигерои, в тичащи само след удовоолствията празни хора? Разликите в поколенията винаги са били разглеждани от философията в контекста на тяхното вътрешно единство, реализирано в семействата, възрастните, които са мъдри и наставляват младите и младите, които почтително се учат и пазят паметта на предците си. С какво право тези връзки се рушат и защо един старец не иска внуците му да бъдат истински хора?
Anonimen robot на 25.09.2020 в 19:25
Дори и най-добрите средства стават вредни когато са в ръцете на персони използущи ги по философски начин...
ницшелогия на 25.09.2020 в 19:34
Философията е знание за чистите цели, при едно автентично живо знание средствата би следвало да се нагаждат към целите, а не обратното, както става в нашия паднал свят на тотализиращи предметни посредничества.
Старите хора - българска народна приказка на 26.09.2020 в 08:03
Един жесток цар измислил закон да бъдат погубени всички стари хора. — Каква полза от тях — казал той, — нито орат, нито жънат, нито дърва секат. Само ядат хляб и се пречкат вкъщи. По-добре ще живеем без тях. Запретнали се царските палачи. Всички стари хора минали под нож. Останал само един старец — баща на болярин. Дожаляло му на болярина да вземе главата на стария си баща, затуй го укрил на тайно място и го хранел скришом, без да знае никой. Жестокият цар имал луд черен кон: ритал, хапел, скачал, хвърлял ездачите. Никой не можел да се приближи до него и да го укроти. В столицата живеела една лукава знахарка. Царят заповядал да я повикат в двореца и почнал да я разпитва как може да укроти лудия кон. — Как ли? — отговорила знахарката. — Заповядай, господарю, на болярите си да усучат въже от пясък. Вържеш ли коня с въже от пясък, той ще стане кротък като овчица. Царят се почесал по тила и повикал болярите си. — Хей, боляри — викнал им той, — слушайте какво ще ви заповядам! Още утре да ми донесете едно въже от пясък. Ако дойдете в двореца без пясъчно въже, главите ви ще взема! Прибрали се болярите с наведени глави. Никому не идвало на ум как може да се усуче въже от пясък. Между болярите бил и оня, който бил пощадил живота на баща си. Като се прибрал вкъщи умърлушен, старецът го попитал: — Защо си кахърен, синко? Боляринът му разправил какво иска царят. — Туй ли е то всичко? Не бой се. Утре, като идете в двореца и царят рече „Къде е въжето?“ — ти му отговори: „Царю, готови сме да усучем въже от пясък, но не знаем какво трябва да бъде — дебело, тънко, жълто или червено, дай ни по-напред мостра“. На другия ден, като чул умния отговор, царят преклонил глава и казал: — Прави сте, трябва да ви дам мостра, но няма откъде да я взема. И царят пожалил живота на всички. Същото лято настанала голяма суша. Всичко живо изгоряло — и трева, и плод. Пресъхнали реките и кладенците. Житниците се опразнили. Не останало жито дори за семе. Уплашили се хората да не измрат от глад. Загрижил се и царят. Повикал пак болярите и им заповядал: — Каквото щете правете и струвайте, но утре, като дойдете, искам да ми кажете откъде ще намерим жито за посев, инак главите ви ще взема. Тръгнали си болярите сломени — не е лесна работа да се намери жито. Старецът видял, че синът му се връща и този път умърлушен, и попитал какво се е случило. — Сега, тате — рекъл боляринът, — и ти не можеш ми помогна. — Защо? — Защото царят иска семе за посев, а никъде в страната няма жито. — Не бой се, синко. Утре, когато се явите при царя, ти му кажи да заповяда на селяните да разровят всички мравуняци в царството. В мравуняците има много жито, събрано зрънце по зрънце от мравките. И наистина, щом селяните излезли по кърищата и разкопали мравуняците — намерили във всеки мравуняк по една торбичка едро зърно. Царят останал много учуден и се обърнал към болярина, дето криел баща си, и го попитал: — Кажи ми, кой ти даде този мъдър съвет? — Не смея да кажа, господарю, защото ще ме погубиш. — Няма косъм да падне от главата ти, кажи! Тогава боляринът признал, че е укрил баща си и той го научил какво да каже за пясъчното въже и де има скрито жито. Скоро излязъл нов закон: никой да не закача старите хора, а когато вървят по улиците — всеки да им сторва път. Край
хамалин на 26.09.2020 в 11:24
слушъм:малко говоря:повичи мислъ (Шекспир);както викъ пухъ мечо:колкото повичи тъкивъ преводи (не зная ференски):толковъ повичи ум (поздравления за удоволствието)
"...този живот не е пълноценен тогава, когато е сто процента навън. А той е пълноценен когато внуците се грижат за своите възрастни родители." на 26.09.2020 в 12:23
Коментарът на Helleborus върху нелепите разсъждения на французина е близък до съвършенството. За разлика от застаряващата и израждащата се френска нация при племената, прииждащи да запълнят освобождаващият се от туземно европейско население хабитат Европа, грижата за родителите и предците е железен закон, който им осигурява наред с добрата демография стабилно бъдеще.
Офф на 26.09.2020 в 22:11
От цялото интервю прочетохте само две изречения и се впуснахте да плюете,а става дума за Монтен и друго,което няма нищо общо със Сорос и българските народни приказки.
Anonimen robot на 28.09.2020 в 05:31
“Не умираш от това, че си болен, умираш от това, че си жив” *** Aко превода е верен, този е изпуснал голямо... Пък Кърт Вонигът го каза много по-добре: "По-добре здрав, но богат, отколкото беден, но болен..."
mitaka на 28.09.2020 в 13:43
интересно но се пак аз все се чудя що здравите и богатите умират рано а болните и бедните на дълбока старост. Имаше една стара баба в блока кът я гледах преди години си мислих всеки момент ще пукне пред мен а направи 79 години. Хората говориха не я гледай тази е вечно болна мъжа и здрав прав и корав пукна на 42 а тя от 60 години умира.
Anonimen robot на 30.09.2020 в 05:43
mitaka на 28.09.2020 в 13:43 интересно но се пак аз все се чудя що здравите и богатите умират рано а болните и бедните на дълбока старост. *** mitaka май се е поувлякъл покрай заглавието. Пък може и да е любител на парадокса. Както и да е - да жалиш богатите и здравите, а да завиждаш на бедните, които при това са и болни - това го може само нашенски мозък, а дано поне да принадлежи на реститут че да намерим философско оправдание за това идиотско твърдение.

Напиши коментар