Главният изпълнителен директор на Intel Патрик Гелсинджър обича да казва, че компанията би започнала да строи нови заводи в САЩ и без държавна помощ, но че субсидиите биха я улеснили. TSMC постигна споразумение с предишното правителство на САЩ да построи завода в Аризона без гаранции за финансова подкрепа, така че при необходимост може да го направи и сама.
Ричард Търстън, който ръководи правния отдел на TSMC в продължение на 15 години, изрази това мнение в интервю за DigiTimes. Сумата, която компанията е инвестирала в разработването на технологии и собствени производствени мощности през последните десетилетия, е много по-голяма от 52-те милиарда долара, които правителството на САЩ е готово да отпусне в подкрепа на националната полупроводникова индустрия. Не повече от 39 млрд. долара от тези средства ще отидат директно за финансиране на изграждането на съоръжения. Големите играчи на пазара като Intel, Micron, Samsung и TSMC няма да получат драматични ползи от тази финансова подкрепа, а по-малките компании ще бъдат много по-зависими от субсидиите.
Също така трябва да се отбележи, че правителството на САЩ отпуска средствата си при определени условия - по-специално получателите на субсидии не трябва да разширяват производството на чипове по технология, "по-тънка от" 28 nm, в продължение на десет години в Китай и други недружелюбни на САЩ страни. Ако всички тези условия направят получаването на субсидии от САЩ нецелесъобразно, TSMC може да се откаже от тях в името на по-голяма свобода на действие и да построи завода си в страната със средства, които вече е набрала сама. Още повече, че досегашната дейност на дружеството се развива успешно, като се използват именно такива източници на финансиране.
Според Търстън субсидиите не помагат много на инвеститорите да успеят в производството на чипове в САЩ. Построяването на съоръжение не е достатъчно - експлоатацията му ще струва милиарди долари всяка година, така че само опитни участници на пазара имат шанс за успех в подобно начинание.
Друг инфраструктурен проблем за САЩ би могъл да бъде недостигът на персонал, по-специално при наемането хора за самото производство. През осемдесетте години на миналия век в САЩ имаше повече от 200 компании, които не само разработваха, но и произвеждаха своите чипове в страната. Тогава образователната система е създадена, за да обслужва тази инфраструктура. По-късно акцентът се измества върху разработката, включително на софтуер, и сега в САЩ има само около 12 компании, които не само разработват чипове, но и сами ги произвеждат. Пазарът на образователни услуги също се е променил по съответния начин.
Дори ако целевите субсидии позволят на предприятията да обучат достатъчно хора с подходящи умения, някои от тях в крайна сметка ще работят в предприятия, различни от производствените. Търстън смята, че производствената инфраструктура в САЩ трябва да се развие поне до нивото на Тайван, за да могат студентите да усвояват производствени умения по смислен начин и да имат желание да работят в тази област в бъдеще. Според ветерана на TSMC индустрията трябва да натрупа критична маса от фактори, които да помогнат за органичното привличане на човешки ресурси. Особено след като дори в Тайван компанията вече изпитва недостиг на специалисти.