- 16 Юни 2025
- 119
- 0
Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм
„Прогнозите са ключът към разбирането на решенията за нашите политики. Вече е почти клише, но нивото на несигурност е огромно дотолкова, че публикувахме алтернативни сценарии. Основните разлики в тях са свързани с търговската политика.“ Това обяснява в интервю за Reuters вицепрезидентът на ЕЦБ Луис де Гиндос.
По думите му, в базовия сценарий финансистите приемат, че няма да има ответни мерки и ще се прилагат 10% мита. В неблагоприятния предполагат по-високи мита и ответни мерки.
Той подчертава, че окончателният резултат от търговските преговори е безспорно най-значимият фактор на несигурност, който се взема предвид в прогнозите, основа за решенията по паричната политика.
Никой не знае какъв ще бъде окончателният резултат от търговските преговори и какво въздействие може да окаже той върху перспективите за растежа и инфлацията.
Де Гиндос все пак допуска, че дори в този контекст на огромна несигурност, пазарите вярват, че условията са много близо до целта на ЕЦБ за устойчива инфлация от 2% в средносрочен план.
Инфлацията – рискове и перспективи
На въпрос дали рисковете за инфлационните перспективи са възходящи или низходящи, вицепрезидентът на ЕЦБ отговаря, че тарифите са данък върху вносните стоки. Така че първото въздействие е инфлационно.
„Но тарифите едновременно с това намаляват търсенето, което може да компенсира с повече от половин процент първоначалното инфлационно въздействие. Така че в средносрочен план тарифите намаляват както растежа, така и инфлацията“, допълва той.
Според него има и друг фактор, който е по-трудно да се калибрира.
Една пълноценна търговска война би могла да доведе до фрагментация на световната икономика и нарушения в глобалната верига на доставките. А това би имало инфлационен ефект в дългосрочен план.
Де Гиндос подчертава, че при всички тези нюанси през следващите две години митата ще намалят както растежа, така и инфлацията.
Но ако се погледне по-далеч, трябва да се вземе предвид потенциалното въздействие, което може да окаже фрагментацията. Това излиза извън нашия прогнозен хоризонт, но е нещо, което ще трябва да вземем предвид в бъдеще, допълва той.
Що се отнася до 2026 г., има два ключови въпроса: поскъпването на еврото и развитието на цените на суровините, особено на енергията.
„За 2027 г. не се очаква подобно поскъпване на валутата и спад на цените на енергията и това е причината, поради която очакваме инфлацията да се върне към 2%. Но, разбира се, нивото на несигурност е огромно. Така че, въпреки че сме убедени, че инфлацията ще се доближи до нашата цел, трябва да останем зависими от данните и да вземаме решения среща по среща. Освен това имайте предвид, че вече намалихме лихвените проценти с 200 базисни точки - от 4% на 2%.“, категоричен е банкерът.
Според него, инфлацията върви в правилната посока и е налице ясно изразено забавяне, което се потвърждава и от последните данни. Но отхвърля предположението, че инфлация, която се колебае около 1,4% през първото тримесечие на 2026 г., ще бъде достатъчна, за да разколебае инфлационните очаквания и да промени процеса на договаряне на заплатите.
„Ясно виждаме, че динамиката на заплатите се охлажда. Но дори и когато вземем предвид всички тези фактори, компенсацията на един зает ще бъде около 3% с течение на времето. Така че рискът от занижаване на инфлацията според мен е много ограничен.“
Към момента оценката на ЕЦБ е, че рисковете за инфлацията са балансирани.
„Ясно е, че 1,4% е под целта. Но ние гледаме в средносрочен план, където има и други фактори, които могат да компенсират краткосрочните елементи, които временно могат да понижат инфлацията.“
Повече средства за отбрана – да или не
Де Гиндос коментира и темата, свързана с очакването Европа да изразходва повече средства за отбрана и дали тези разходи трябва да са за сметка на други, или да се финансират от дълга?
„Все още има много несигурност около нашите допускания и прогнози за фискалната политика. Търговията заема видно място в новините, но фискалната политика често се пренебрегва, отговаря той, след което намесва и темата за фискалната политика на САЩ.
„Новият законопроект за данъците ще увеличи дефицита, а фискалната позиция на САЩ вече е предизвикателна. Съотношението на дълга е над 100%, а фискалният дефицит е между 6% и 7%. Така че пазарите вероятно ще започнат да обръщат повече внимание на фискалната политика в САЩ, което може да доведе до повишаване на доходността. Мисля, че това ще привлича вниманието на пазарите все повече в бъдеще.
В случая с Европа наблюдаваме известно отделяне на доходността от тази на САЩ. Но развитието беше много по-умерено. Въпреки това фискалната политика е от значение, тъй като има допълнителна необходимост от увеличаване на разходите за отбрана, което ще изисква повече ресурси.
Изходната точка за някои държави от ЕС не е добра. ЕС не разполага с голямо фискално пространство, така че трябва да търсим социално и политическо пространство, за да го разширим.
Ще трябва да получим по-голяма подкрепа от хората в Европа, а правителствата ще трябва ясно да обяснят необходимостта от по-високи разходи за отбрана, защото това е въпрос на независимост и автономност.
По думите на Де Гиндос, съществуват различни фискални мултипликатори и много ще зависи от вида на фискалните разходи, които държавите ще предприемат. Извършването на този вид разходи ще изисква време, така че въздействието върху инфлацията и растежа няма да е съществено в краткосрочен план.
Той е категоричен, че не е обсъждан въпросът дали ЕЦБ може да изиграе роля в подпомагането на тези разходи за отбрана.
Долар, евро – кой ще вземе надмощие
Предвид засилващите се съмнения в статута на щатския долар като водеща резервна валута и натрупването на резерви в злато, вицепрезидентът на ЕЦБ признава, че централните банки използват златото като инструмент за диверсификация в моменти на геополитически риск и това е разбираемо, като допълва, че някои дори разглеждат среброто или платината като актив, за да диверсифицират. Но е категоричен:
Според мен ролята на щатския долар като резервна валута в краткосрочен план няма да бъде оспорена. Ролята на еврото като резервна валута в световен мащаб ще зависи от действията, предприети в Европа.
„Ако успеем да постигнем много по-интегриран пазар на стоки и услуги, тогава Съюзът на капиталовите пазари и Банковият съюз ще се осъществят много по-лесно.
Много е трудно да се постигне напредък, ако няма такъв в интеграцията на пазара на стоки и услуги,
обяснява още вицепрезидентът на ЕЦБ и допълва, че основният елемент, който показва известни съмнения в новата политика на САЩ, е развитието на щатския долар, което по думите му, е съвсем ясно.
„Мисля, че при 1,15 щатски долара обменният курс на еврото няма да бъде голяма пречка.
Въпросът за резервния статут на еврото на световната сцена няма да има съществено влияние в краткосрочен план.
В краткосрочен план статутът на щатския долар няма да бъде поставен под въпрос. В средносрочен план факторът, който ще бъде от ключово значение, е видът на политиката, която ще провеждаме в Европа.
Ако успеем да станем по-независими, по-автономни в областта на отбраната и започнем да правим това, което трябва да направим за интеграцията на пазарите... постепенно, в средносрочен и дългосрочен план, еврото ще спечели пазарен дял. Но в краткосрочен план за голям скок в пазарния дял не може да става и дума.“, смята той.
„Може би изненадата е, че в началото на годината повечето пазарни участници смятаха, че можем да стигнем до паритет. Вместо това стигнахме до сегашното ниво. Не бих казал, че валутният курс е бил изключително волатилен или сме свидетели на много бързо поскъпване.
Ние вземаме предвид обменния курс в нашите прогнози. Възприятието на ЕЦБ е, че поскъпването на еврото досега е било положително по отношение на постигането на нашата цел за инфлация. Това е една от причините, поради които преразгледахме надолу прогнозите си за инфлацията за 2026 г.“, допълва Де Гиндос.
По въпроса дали има нарастващи шансове за повече съвместни емисии, той отбелязва, че идеите от академичната сфера в тази посока, са много добри.
„Но преди това се нуждаем от много по-интегриран единен пазар и от по-голям напредък към Съюза на капиталовите пазари и завършването на Банковия съюз. Едновременно с това - и смятам, че сме постигнали известен напредък в тази област, трябва да сближим фискалните позиции на държавите от еврозоната и да намалим различията.
Нямам никакво съмнение, че те са в пълна безопасност – отговаря банкерът на въпрос дали би било разумно ЕЦБ и националните централни банки от еврозоната да върнат част от златните резерви, съхранявани в Ню Йорк. Той допълва, че не знае кой ще бъде назначен за нов председател на Федералния резерв следващата година, но очаква да е „компетентен и разумен човек“.
Ролята на Китай
В интервюто той коментира и въпроса каква роля може да изиграе Китай за ЕЦБ като партньор, и по-специално Китайската народна банка.
„Китай е важен играч. Той е втората по големина икономика в света. Имаме някои парични споразумения с централната банка, като например нашите суапови линии.
Понякога, когато говорим за търговски политики, разглеждаме само двустранните мита. Но трябва да имаме цялостен подход.
Например, с преговорите между САЩ и Европа, от ключово значение ще бъде не само крайният резултат по отношение на двустранните мита, но и потенциалното въздействие на пренасочването на търговията.
Трябва да се подходи цялостно, защото в противен случай може би ще се пропусне истинското въздействие, което тези търговски преговори ще окажат.
Твърдо „за“ цифровото евро
В заключение Де Гиндос изказва цялостната си подкрепа за цифровото евро.
„В САЩ ще има ново законодателство относно стейбълкойните. Те ще се превърнат в средство за разплащане и повечето проекти ще дойдат от там.
Моят прочит на проекта за дигитално евро е дигитални публични пари: те ще бъдат платежно средство, няма да имат лихва и няма да заменят парите в брой.
Ще вземем предвид и последиците за финансовата стабилност.
В края на краищата хората, както в аналогов, така и в цифров контекст, винаги искат да имат публични пари. За тях това са истинските пари. И ако се съмняват дали могат да трансформират салдото по текущата си сметка в банкноти, тогава може да се стигне до масово изтегляне на пари от банките. Цифровото евро ще играе подобна роля в един цифров свят.
Относно отпора от законодателите в Брюксел, Де Гиндос допълваа, че се надявам в крайна сметка те да бъдат убедени в очевидните предимства на цифровото евро.
Източник: profit.bg
