Скандали около европейските програми за възобновяеми енергийни проекти

<p><strong>Как стоят нещата с организацията ? </strong><br />&nbsp;&nbsp;&nbsp; <br />Консултант на кредитната линия на ЕИБ е италианската фирма MWH Ltd., която е наела за подизпълнител местната българска фирма &ldquo;Енергийно спестяване&rdquo; с оторизация да подбира и подготвя кандидатстващите проекти, като окончателните решения взима MWH. Можем да се досетим как се разпределят консултантските хонорари в този случай. Условията за кандидатстване и допустимостта на проектите са по-толерантни в сравнение с тези на ЕБВР (по-висок праг на единично финансиране, достигащ 20 млн.евро), но броят на финансираните проекти е сравнително по-малък в сравнение с другата кредитна линия &ndash; тази на ЕБВР. За съжаление от сайтовете и на двете програми не може да се получи актуална и пълна информация за броя на финансираните и завършени проекти, постигнатите ефекти &ndash; икономии на емисии, енергия или други, няма полезна информация и практически съвети към потенциалните кандидати.</p> <p>Консултантската организация на кредитната линия на ЕБВР е странна и доста обърката, защото между ефективно изпълняващата консултантските услуги американска фирма &ldquo;Енкон Интернешънъл&rdquo; и българските кандидати стои странно защо английската фирма ДАИ, която официално е страна по търга на ЕБВР. Нашите опити за повече информация от Лондонския офис на ЕБВР за това какви са функциите и ролята на ДАИ останаха без резултат, но съмненията за излишни посредници остават, особено когато разбрахме, че основната консултантска дейност по кредитната линия се изпълнява от регистрирания в България филиал на &ldquo;Енкон Интернешънъл&rdquo; &ndash; фирмата &ldquo;Енкон Сървисис&rdquo; ООД. И в този случай остава без отговор въпросът &ndash; защо тази дейност, която е напълно в компетентността на не една и две български фирми трябва да преминава през 2&ndash;3 посредника? Това ли е добрият пример за европейска бизнес практика на фона на негативните примери, които ни се посочват за излишните и странни посредници в договорите с &ldquo;Газпром&rdquo; за газовите доставки на България. И този случай е повод да се замислим как ли справедливо се разпределят консултантските хонорари между фирмата майка от САЩ, английския консултант и екипа български специалисти, съобразно обема на тяхната дейност и отговорностите.</p> <p>Условията за кандидатстване и допустимостта на проектите по тази програма са ограничени единствено до частни компании и с максимален размер на кредита до 2,5 млн. евро. За разлика от сайта на програмата на ЕИБ от сайта на тази кредитна линия може да се получи изчерпателна информация за всички резултати по нея: броя на финансираните проекти и постигнатите икономии на вредни емисии, завършени проекти и такива в етап на реализация. Но и тук отново липсват така необходимата полезна информация и практически съвети към потенциалните кандидати. От нашите интервюта с представители на фирми, получили финансиране по тази линия, останахме неприятно изненадани и от факта, че консултантът не е задължен по договор (а оказа се и че му липсва компетентност!) да оказва текуща инженерна консултантска помощ на проектите във фазата на реализацията &ndash; една от най-важните фази на един инженерен проект. Изненадващо за нас <br /><br /><strong>консултантът е ангажиран с кандидата до фазата на анализ и обосновка на проекта и отпускането на средствата, т.е. до... прибирането на своя хонорар<br /></strong><br />Това обясни факта, че консултантите както по едната, така и по другата кредитна линия не знаят, не следят и не консултират проектите в най-важните фази: избор и доставка на съоръженията, строителството, монтажа, електрическото присъединяване, пуска в експлоатация и узаконяването на съоръженията. Това обяснява и липсата на особено важната за бизнеса обратна връзка за развитието на фирмите, които са изградили и пуснали обектите си, защото до медиите достигат тревожни информации за трудности и дори фалити на такива фирми. Причините за това могат да бъдат много и различни, но не е редно основните спонсори на тези програми, ЕИБ и ЕБВР, да не се интересуват от това. Още повече и българските банки, които са изложени на същия финансов риск от загуба на платежоспособност на клиентите си на даден етап. <br /><br />Решихме да отидем още по-далеч в нашата проверка и да проверим как консултантите по двете кредитни линии &ldquo;оценяват&rdquo; проектите, които препоръчват за финансиране на българските банки партньори и каква е тяхната компетентност в тази област. И тук се натъкнахме на странни резултати и по-точно &ndash; <br /><br /><strong>учудващо ниска компетентност на консултантите<br /></strong><br />в екипите и на двете фирми няма специалисти с професионален опит по измервания и оценка на енергийния потенциал на различните възобновяеми енергийни източници. Какви оценки правят тогава те? Прилагат се неприемливи за практиката на западните консултантски фирми нестандартни и полуемпирични методи, които водят до значителен риск за верността и надеждността на данните &ndash; а с това и до подлагане на финансов риск на кредиторите. Така например при оценката на соларната радиация консултантите приемат за достатъчно надежден така наречения &ldquo;соларен одит&rdquo; на площадката на кандидата, който най-често се изразява в едно случайно няколкочасово измерване, извършено обикновено от външна фирма без акредитация. Впоследствие се прилагат анализи с непрофесионален софтуер и допускания, на базата на които се подготвя и предварителното технико-икономическо проучване за ефективността на проекта. В областта на биомасата са допустими дори и собствени оценки на кандидата, които могат да бъдат много далече от действителността. Няма методика, няма стандарти и норми, няма изисквания за включване в тези оценки на акредитирани оценители, каквато е европейската практика. Подобен, също така&nbsp; непрофесионален подход се прилага и при оценките на ветроенергийния потенциал на площадката на кандидата, за което няма регламентирани минимални изисквания за качество и надеждност на резултатите, свързано с: продължителността на измерванията, височина на мачтите, метрологично освидетелстване на уредите, методиката и софтуер за анализите и др. Да не говорим за проектите на биомаса и биогаз, където консултантите разчитат единствено на &ldquo;честната дума&rdquo; на кандидата по отношение на наличните енергийни ресурси. Но особено сериозни последствия може да има липсата на компетентност на консултантите по отношение на присъщите разходи за проектиране и строителство, което може да доведе до значителни преразходи на първоначалния бюджет на проекта (от което кандидатът по принцип има интерес, защото грантът, който получава, е процент от общия бюджет). Необходимо е сериозно преразглеждане на задълженията и компетентността на консултантите, защото по общото мнение на европейски експерти<br /><br /><strong>погрешно определените енергийни ресурси водят до подвеждане на финансиращата организация</strong><br /><br />Причината за това е нереално високата прогноза за приходните парични потоци, а това от своя страна води до неизпълнение на погасителните планове с всички последствия за двете страни в този процес. А такива примери вече има в практиката и те трябва да бъдат анализирани. Тук е мястото да засегнем и едно друго абсурдно условие по тези програми, свързано с изискването за &ldquo;допустимите&rdquo; срокове на възвръщаемост на тези проекти от 6&ndash;7 години, което е невъзможно да се постигне при обективно планиране на проектите и при сегашните ценови нива на изкупуване на енергията от ВЕИ. А това именно принуждава консултантите и кандидатите да представят прекомерно завишени, необективни прогнози за приходите, за да &ldquo;влязат&rdquo; в така наречените &ldquo;допустими&rdquo; срокове. Всъщност основната причина е, че при подготовката и на двете програми никой от ръководството на тогавашното Министерство на икономиката и енергетиката не си е дал труда да направи консултация с ДКЕВР какви са нормативните срокове на възвръщаемост на инвестициите в проектите на ВЕИ, при които са определени цените на изкупуваната енергия. И като резултат от това &ndash; ЕИБ и ЕБВР са заложили средна проектна възвръщаемост на инвестицията, която съответства по скоро на други отрасли, а не на енергетиката. Една бърза справка с практиката на финансиране на такива проекти в САЩ показва, че някои от големите банки там са склонни и отпускат кредити за такива проекти със срокове на изплащане от 12&ndash;15 години.</p> <p>Другата важна и много чувствителна тема, свързана с финансирането на проектите по тези програми, е<br /><br /><strong>въпросът с лихвите по отпусканите кредити<br /></strong><br />които не са фиксирани и се договарят поотделно за всеки проект. За никого не е тайна обаче, че тези лихви са твърде завишени над нормалните за страната и определено може да се каже, че банките партньори спекулират с инвеститорския интерес на кандидатите. Логичното обяснение за това е, че те се опитват да &ldquo;спечелят&rdquo; и част от 20%-ния грант, който кандидатът получава след завършване на проекта. Това понякога демотивира кандидатите за кредити, особено за по-големите проекти, когато тежката и дълга процедура в банката по отпускане на средствата и сравнително високите лихвени проценти не компенсират гранта и кандидатът се отказва. В такива случаи инвеститорите предпочитат преговори за цялата сума, но с един финансов партньор и при по-добри лихвени равнища на кредита. Това е сериозно препятствие пред интереса към тези програми и то трябва да бъде преодоляно, ако в бъдеще тези програми бъдат удължавани. <br /><br />В процеса на събиране на информацията и разговори с някои от кандидатите за финансиране не останаха незабелязани някои други въпроси от тяхна страна и<br /><br /><strong>сигнали за конфликти на интереси</strong><br /><br />Някои от тези кандидат-инвеститори, започнали обсъждания с консултантите, споменават за нелегитимни предложения от тяхна страна, като например необходимостта от &ldquo;допълнителни&rdquo; измервания и анализи, които &ldquo;не влизали&rdquo; в обсега на тяхната дейност и разбира се, трябва... да се заплатят, и то на посочени фирми. Такива случаи са например предложения за извършване на подробен енергиен одит на предприятието на кандидата, извършване на соларен одит, &ldquo;препоръки&rdquo; за измервания на вятър от тези външни фирми (в които впоследствие се оказва, че консултантът има дялово участие, и т.н. ). Буди недоумение също така как и защо и двете банки допускат специалистите, работещи в консултантските фирми по тези програми, да имат паралелен консултантски бизнес в областта на енергетиката. Достигнахме до извода, че вероятно не са изисквани и декларации за липса на конфликт на интереси. Може ли такава практика да бъде допустима съгласно критериите на ЕС за липса на конфликти на интереси? А ние, представителите на медиите, задаваме основателно и следния въпрос: защо ЕИБ и ЕБВР, които отлично познават всички условия за успешно реализиране на един инвестиционен проект в областта на възобновяемите енергийни източници, допускат тези отклонения и в чий интерес е това ?</p> <p>Много още изводи и препоръки могат да бъдат направени след анализа на практиката на въпросните две кредитни линии в България, но основният е, че в бъдеще условията за ползване на очакваните нови средства в рамките на новия транш от помощта за предсрочното затваряне на АЕЦ &ldquo;Козлодуй&rdquo; трябва да бъдат сериозно преосмислени и поставени на нова основа &ndash; от кредитните условия на българските банки партньори до повишаване изискванията към компетентността и обема на задълженията на консултантите. <br /><br /></p>