Русия между думите и делата

<p>Въпреки самоувереното държание на Медведев, съчетано с трезви оценки на ситуацията в страната и в света, цялостният контекст на отговорите му съдържаше в себе си връщане към онази роля на Дмитрий Анатолиевич, която бе отредена от патрона му. Доколкото бяха декларирани различия, те бяха вкарани в чисто субективните граници на човешкото възприятие, а не като визия за утрешния ден. Но истински тягостно е впечатлението от пълната липса на воля и решителност&nbsp;у младшия партньор във властовия тандем. Неговите намерения не излизат от полето на фантазията, докато Путин е получил пълен картбланш да твори реална политика. Двамата сякаш действат в различни измерения, като Медведев е сам в своето, така изолиран, че да бъде полезен само на един човек &ndash; Путин.</p> <p>Разбира се, руския президент успя да окаже някакво въздействие на руската политическата сцена. Проблемът е, че то бе минимално спрямо възможностите на неговия пост и направо нищожно спрямо делата на неговия предшественик. За трите си години властване Дмитрий Анатолиевич се изяви като рекламното лице на руския авторитаризъм. Или както се казва в Холивуд &ndash; играеше ролята на доброто ченге. Като изключим конституционните промени, които наложи, останалите му инициативи носеха характер на отпускане на властовата хватка върху обществото и бизнеса. Успя да премахне от политическата сцена такива одиозни фигури като бившия кмет на Москва &ndash; Лужков, и бившите президенти на Татарстан и Башкирия. В международен план също се оказа предпочитаният събеседник, човекът, готов да види полза от сътрудничество със Запада там, където Путин и Лавров виждат само опити за диктат над страната си. Оръжейното ембарго срещу Иран и позицията по отношение на намесата в Либия са показателни.</p> <p>Но всики позитиви, които е натрупал дотук, са плод предимно на един добре режисиран PR, съчетан с неподправена човешка доброта и бягство от вземането на непопулярни решения. Всъщност липсата на кризисен контекст, в който да бъде поставен Медведев, пречи да бъде направена оценка на управленските му качества. Резките слова в лексиката му не пораждат резонанс в действителността, защото не са последвани от адекватни на тях действия. той толкова често загатваше готовност да разчупи Путиновата властова вертикала, че вече едва ли някой очаква да го направи. Ще му е нужен колосален прилив на енергия, за да подеме борба с днешното статукво, в което е вплетен целият политически и икономически елит на страната.</p> <p>По-скоро Медведев се опитва да се продаде на добра цена на Путин. Начинът по който говори, очевидно не е насочен към хората, не може да им въздейства по никакъв начин, освен да събуди злободневно любопитство. Но точно определен човек е в състояние да разчете посланието. Всевластния премиер по-скоро би излязъл победител от едно противоборство със сегашния държавен глава, но това би била една пирова победа. Консолидацията на режима около втори мандат на Медведев ще внесе определен стабилитет вътре в страната, а и ще има положителен ефект навън, което не е без значение на фона на бягството на чуждите инвестиции от Русия вече трета година подред. Путин е поставен да избира между запазване на политическата стабилност и своето място в йерархията.</p> <p>А стабилността за Путин означава всичко. В нея той съзира не само средата, в която може да властва, но и залог за успешното развитие на страната си. Едва ли иска да се запомни като човека, свалил Медведев от власт с цената на остра конфронтация между институциите. Да се започне офанзива срещу сегашния държавен глава, означава по същество двубой между системата и нейния трорец. Путин не е готов за подобно нещо. Той укроти развълнувалите се редици в собствената партия и всячески се опитва да върне дискусията в досегашните рамки, където въпросът за следващия държавен глава да получи отговор в рамките на самата предизборна кампания.</p> <p>Времето работи за Путин. Три месеца преди президентските, в Русия предстоят парламентарни избори и ако "Единна Русия" и оглавяваният от нея т.нар. "Народен фронт", ги спечели убедително, то сегашният премиер лесно може на вълната на тази подкрепа да заяви претенциите си за Кремъл. Срещу този прийом Медведев няма полезен ход. Затова за него е важно&nbsp;да получи подкрепата на своя патрон преди изборите за Държавна дума. Последните му публични изяви говорят за&nbsp;нервност, породена от липсата на индикации в подобна насока. Самото поведение на двамата контрастира все повече, колкото и да се опитват да запазват самообладание. Путин играе ролята на дезинтересиран спрямо собственото си политическо бъдеще, докато Медведев все по-настойчиво прокарва тезата, че е символ на нещо ново, необвързано с досегашното статукво. Тук се и крие най-голямата му слабост. Разкрачената му позиция между авторитарните корени и бъдещите неясни стремежи го лишава от значима обществена подкрепа. Хората му симпатизират, но не знаят към какво се стреми. При Путин нещата са далеч по-ясни.</p> <p>Продължаване на започнатото. Като всеки авторитарен модел и този на Путин не може да добие своя завършен образ, да се вкорени истински в живота на страната. Днешното руско управление се явява плод на политическата нагласа и житейския опит на един-единствен човек и трудно може да просъществува в отсъствието на своя създател. Без него то би добило бутафорен образ. Тук дори не става въпрос за функционирането на властта, а за вдъхване на смисъл в самото ѝ съществуване. Това е мисията, която Путин не може да прехвърли никому и на която е орисан да служи. Да бъде начело е единственият начин да отложи срутването на собственото си политическо творение.</p> <p>Дори и лекият &bdquo;оттепель&rdquo; на Медведев доведе до пукнатини в режима. Появата на повече плурализъм в медиите и умората на хората от политическото еднообразие вече доведоха до рекордно спадане на рейтинга на управляващия тандем. Този процес засега не взема застрашителни размери, но може да се окаже началото на опасна тенденция. Нещо, което би допълнително мотивирало Путин да се кандидатира за най-висшия пост в държавата. Неговото бягство от рамките на все по-компрометиращата се "Единна Русия" (наскоро ѝ бе лепнат етикета на сборище от крадци и лъжци, който доби широка популярност), показва невъзможността му да продължи да действа в досегашните си рамки.</p> <p>От тези изходни позиции могат да се начертаят четери евентуални сценария за бъдещото политическо развитие на Русия:</p> <p>1) Медведев става президент за втори мандат с подкрепата на Путин. В краткосрочен план това ще внесе стабилност вътре в страната и в международните ѝ прояви, но ще я направи непредвидима в по-дългосрочен аспект. Много трудно е да си представим още 6 години да се поддържа сегашната дихотомия на управляващия тандем. Единствения изход е реален отказ на Путин да бъде начело на властта. Тогава ще трябва да говорим вече за Русия на Медведев, нещо което е невъзможно сега да бъде прогнозирано как ще изглежда.<br />Ако Путин реши да запази сегашните си властови позиции, то срещу евентуалната му подкрепа за нов мандат на Медведев, ще бъдат потърсени допълнителни компенсации и гаранции, които ще имат формален и неформален характер. Показателен е случаят със уволнението на московския кмет Лужков, където премиерът даде половинчата подкрепа на държавния глава, срещу което наложи свой кандидат за овакантеното място. Какво ще поиска сега Путин за себе си и за върхушката си, е доста сложно да се предвиди. Но при втори мандат на Медведев за Владимир Владимирович ще бъде важно да разполага с автономност при кадровите назначения в изпълнителната власт и контрола върху силовите структури, особенно Федералната служба за безопсност. Не е изключено да се потърсят и конституционни промени, които да приложат регионалните парламентарни практики на федерално ниво &ndash; спечелилата мнозинство партия да предлага кандидат(и) за министър-председател на президента. Така масово рекламираният "Народен фронт" също би бил един ефикасен лост да се контролират действията на президента.</p> <p>2) Медведев става президент, конфронтирайки се с Путин. Може би най-малко вероятният вариант. В страната липсват мощни антипутински настроения, липсват и значими политически субекти, които да ги създадат. Медведев не показва качества на човек, готов да поеме прекомерни рискове, дори по-скоро изглежда боязлив. По време на войната срещу Грузия Путин бе човекът, който заповяда от Пекин инвазията да започне. Да бъде уволнен премиерът и да почне поход срещу цялата сегашна управленска камарила, ще изисква много повече решителност от това да се саморазправиш с една кавказка държавица или да се заканваш пред камерите, че ще уволниш образователния министър.</p> <p>Липсва и време за подобен антиелитарен поход. Дори Путин при идването си на власт не успя да подмени изцяло обкръжението на Елцин. Той успя да го омаломощи и част от него да инкорпорира в собствената си властова схема. Бившата партия на Лужков &ndash; "Отечество", днес е част от "Единна Русия". Но Медведев не е дал досега и признаци за подобни амбиции &ndash; да се намеси в процеса на партийното строителство. Единственият шанс да спечели двубой срещу Путин е създаването на свръхкризисно обществено състояние и днешният президент да успее да влезе в ролята на спасител. По същество шансовете му са поставени в зависимост от случайността и внезапен прилив на характер, т.е. почти са нулеви.</p> <p>3) Путин става президент с подкрепата на Медведев. Това ще бъде доказателство за наложената от Путин политическа мистификация, в която е въвлякъл цялата си страна и където институциите и личностите са просто параван за безмерните му амбиции. Медведев в този случай ще бъде римейк на спикера на горната камара на парламента &ndash; Сергей Миронов, който също игра доста време ролята на удобната и необходима вътрешносистемна опозиция. Докато накрая бе изхвърлен като непотребен. Нещо повече &ndash; лекото изпитание, на което Медведев подлага властовите структури, ще бъде един великолепен тест за тяхната преданност и полезност спрямо истинския им господар.</p> <p>От друга страна, нови два мандата на Путин в Кремъл ще създадат завършен образ на неговото управление. Голяма е вероятността от пълното изчерпване на неговата обществена полезност. В рамките на изградената от него авторитарна система той не би могъл да получи повече власт, а нейното упражняване ще добива все по-конформистки черти. Евентуалното му оттегляне от властта днес би създало един ореол на неговото управление, което да привлича имитатори и поддръжници в бъдеще. Може би ще бъде полезно за Русия Путин да се сгромоляса от политическия връх и сам да участва в погребението на политическите си доктрини. Като Мубарак например.</p> <p>4) Путин става президент в конкуренция с Медведев. Да постигне това за Владимир Владимирович не представлява особена трудност към момента, но проблемите му ще започнат веднага след победата. Едва ли ще му бъде приятно да се изявява като унищожител на едно ново начало, което въпреки че няма днес реални измерения, ще придобие след гибелта си един легендарен ореол. Ако днешният руски глава падне победен от Путин, това безспорно би го героизирало и би дало допълнителен тласък за изява на демократичните пориви в обществото. Това пък от своя страна би принудило режима да се опита да затегне допълнително гайките, което би усилило напрежението в обществото. И никакви нови фронтове няма да спомогнат за неговото спадане. Ще трябва да се залага на проверените досега два подхода &ndash; социалната демагогия и терористичната заплаха. В подобни условия няма да може да се говори за никакви модернизация на страната.</p> <p>За съжаление в целия този процес не е оставено място за самите руски граждани. Те ще бъдат отново поставени на мястото на зрителите и това ще бъде така, докато представлениети не им омръзне. А когато това се случи, те най-вероятно ще изгорят целият театър. Традиции.</p>