- 10 Sep 2020
- 143
- 2
Шест месеца преди вота започна кампанията за местните избори във Франция. Изявленията за ромите зачестиха, независимо дали идват от опозицията, която ги превръща в боен кон в много общини, или от мнозинството. Започна вербално наддаване, което доста често прокарва шаблонни идеи. Ето някои от тях.
<p><strong><br /></strong></p>
<p><strong>„Ромите са румънци (и понякога българи)”</strong></p>
<p><em>Ромите са призвани да се върнат в Румъния или в България</em> (вътрешният министър Манюел Вал, вторник, 24 септември, пред „Франс Ентернасионал“).</p>
<p>По смисъла на Съвета на Европа ромите са „европейски народ от индийски произход”. Терминът обединява следователно „ромите, синти, кале, номади и сродни групи население в Европа”.</p>
<p>Между 15-те хиляди и 20-те хиляди роми, които се намират на френска територия, са румънски или български граждани. Но от 10 до 12-те милиона роми, живеещи в Европа – половината от които в Европейския съюз – „Амнести Интернешънъл” преброява 1,8 милиона в Румъния и 750 хиляди в България. Така че мнозинството роми далеч не са родом от тези две страни. Според Съвета на Европа 490 хил. роми са словаци, а 150 хиляди – италианци.</p>
<p>Като цяло терминът „роми” обозначава разклонение на циганския народ, което се заселва в Централна и Източна Европа и част от което емигрира в Западна Европа от втората половина на ХIХ в., а по-късно и след падането на комунистическите режими. Става дума за ендогенен термин, т.е. такъв, който ромите използват, за да се назовават сами. Той беше избран през 1971 г. от асоциации от Източна Европа, за да замести термина „циганин”, натоварен с негативно значение.</p>
<p><strong>Хуманитарната помощ за връщане накара повече роми да дойдат във Франция</strong></p>
<p>[За да бъде решен] <em>проблемът с ромското население</em> [интеграцията не е достатъчна]. <em>Това минава също през края на тази помощ за връщане, която създаде истинска тяга</em> (Манюел Вал, 24 септември, пред „Франс Ентернасионал”).</p>
<p>Това спорно постановление позволяваше на всеки гражданин на ЕС в ситуация с нередовни документи и в „голяма несигурност” да получи по 300 евро на възрастен и по 100 евро на дете, за да се върне в страната, от която е дошъл. Изпробвана през 2005 г., тя беше въведена през 2006 г. със сумата от 150 евро на възрастен, след това беше удвоена през 2007 г. от Никола Саркози. От 1690 бенефициенти през 2007 г., този брой нарасна на 8200 през 2008 г., след това на 10 хиляди всяка година от 2009-а насам. Тази помощ за връщане, както и експулсирането от френска територия се оказаха полезни, за да оправдаят ефективността на политиката за борба с незаконната имиграция. Това не намали обаче броя на ромите във Франция, тъй като свободното движение в Европа им позволи да преминат обратно границата.</p>
<p>Дори и да се показва много критичен спрямо тази система – на която се противопоставят и много асоциации – Манюел Вал преувеличава, когато твърди, че я е премахнал. Всъщност тя беше силно ограничена през декември 2012 г. Помощта за връщане вече е 50 евро на възрастен и 30 евро на дете. Освен това френската Служба за имиграция и интеграция въведе картотека с дигитални отпечатъци на бенефициентите на хуманитарната помощ за връщане, за да ограничи злоупотребите.</p>
<p><strong>„Притокът на роми, грешката на Европа”</strong></p>
<p><em>Очаквам от президента на Републиката да предоговори Шенген, за да се върнем към свободата на движение на някои страни</em> (Жерал Дарманен, депутат от „Съюза за народно движение” и кандидат-кмет на Туркоан).</p>
<p>Често срещан аргумент: отварянето на европейските граници е довело до масивен приток на роми във Франция. От 2007 г. те имат право на свободно движение в ЕС и не са подлагани на никакъв паспортен контрол на границите. Въпреки това румънците и българите са обект на специфични временни мерки: до края на 2013 г. те трябва да имат трудово разрешително и документ за престой, за да получат работа по списък от 300 професии в сектори, в които има недостиг на работна ръка, като строителство, селско стопанство или хотелиерство. Отпадането на тези временни изисквания някои развяват като червен парцал.</p>
<p>Жан-Мари льо Пен се прави на лош пророк, когато казва: <em>Съобщавам ви, че през 2014 г. в Ница ще дойдат най-малко 50 хил. роми, тъй като от 1 януари 12-те млн. роми, които са в Румъния, България и Унгария ще имат възможност да се установят във всички страни в Европа</em> – цифра, която е напълно погрешна.</p>
<p>Доминик Воане преобръща този аргумент и смята, че допълнителните бариери са допринесли за засилване на трудностите, с които трябва да се справят ромите. <em>Трудно е да се упрекват хората, че не се интегрират, когато им е отказано правото да работят</em>, каза тя пред „Франс Ентернасионал” във вторник.</p>
<p><strong>„Ромите тормозят населението”</strong></p>
<p><em>Има истински тормоз над децата на излизане от училище. Идете да видите. Напълно приемам, че трябва да ги накараме да си тръгнат</em> (Рашида Дати, кмет на 7-и район в Париж).</p>
<p>Последен залп е „тормозът” над населението от ромите. След този над парижани, изобличен от министъра на екологията Натали Косиуско-Моризе, която е кандидат за кмет на френската столица от „Съюза за народно движение”, следва „тормозът” над децата, за който говори Рашида Дати. Бившата министърка на правосъдието твърди, че ромите „сграбчват чантите на децата” на бул. „Дьо Бретьой”.</p>
<p>Фактът, че престъпниците, независимо дали са роми или не, действат главно в заможните квартали – което е ясно в случая с бул. „Дьо Бретьой”, цитиран от бившата министърка – не е нещо ново. Родители на ученици от гимназията „Бюфон”, южно от този булевард, съобщават за кражби на мобилни телефони или за нападения на излизане от сградата.</p>
<p>Въпреки това нито Министерството на вътрешните работи, нито това на образованието са регистрирали увеличаване на тези актове в Париж. Полицейски източник уверява, че няма <em>никакво увеличаване на случаите на нападение до училищните сгради. Може би г-жа Дати е научила за изолиран случай...</em></p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
