- 10 Sep 2020
- 140
- 7
Преди година публикувах статия (както невнимателно обещах, последна) на тема, която смятам за изключително важна за безопасността на държавата ни, а по-точно – просто за запазването й в съществуващите граници.Наистина от тогава не съм писал за руско-китайските отношение. Затова пък за тях много и изключително аргументирано (съответно за икономическите и военните аспекти) се изказаха публично член-кореспондентът на РАН Алексей Яблоков и зам.-директорът на Института за политически и военни анализи Александър Храмчихин. В тази сфера събитията от изтеклата година, според справедливия израз на Храмчихин, са „епохални” и да не са върнеш към темата е просто невъзможно въпреки даденото обещание.
<p> </p>
<p>Последната година кардинално ускори динамиката на процесите, фокусира тревожните тенденции от изминалото десетилетие и набеляза дневния ред за следващото.<br />За тежестта на събитията от 2009 г. и техните последствия в историческия контекст ще си позволя да дам примери (вж. справката).</p>
<p>През „епохалната” 2009 г. на руското ръководство – военно и политическо – му се наложи най-после да извади главата си от пясъка. Направи го по различен начин, но за това – малко по-долу.</p>
<p>Ако ученията от 2006 г. озадачиха военните експерти, то още по-мащабните военни учения „Куюае-2009” (най-големите за 60-годишната история на КНР) вече не оставиха никакви съмнения: НОАК (Народноосвободителната армия на Китай) <strong>преднамерено демонстрира готовността си за мащабна сухопътна операция към територията на Русия.</strong> Този път в ученията, състояли се на територията на четири военни окръга, участваха 50 хиляди военни от сухопътните сили и ВВС, проверяваха се новите военни системи и националната спътникова навигационна система. Бързината на войсковите дивизии беше увеличена от хиляда километра (през 2006 г.) на две хиляди.</p>
<p>Нито в Хималаите, нито в Тайванския пролив, нито в хипотетичната атака към САЩ по въздух и вода на китайската армия не й е бил необходим боен опит. Както и предполагахме преди две години, хоризонтът на военностратегическото планиране на КНР очевидно се е съкратил на 10–15 години – времето, определено по-рано за решаването на тайванските проблеми. <strong>Пред НОАК вече стоят следващи перспективни задачи.</strong> За руските военни началници да се преструват и да се огъват като черва в угода на политическите директиви стана просто невъзможно. Червената шапчица вече не може да не си зададе въпроса защо на китайската бабичка са й пораснали такива големи зъби.</p>
<p>На 23 септември 2009 г. на официалния сайт на Министерството на отбраната на Руската федерация, разсъждавайки върху военната заплаха над Русия и различните стратегически направления, началникът на Генералния щаб на Сухопътните войски генерал лейтенант Сергей Скоков изказва мисъл – напълно очевидна и дори банална, но недопустима за руски официоз в атмосферата на стратегическото побратимяване с Китай и съвместната „борба с еднополярния свят” от последните десетилетия:<br /><strong>„...Ако говорим за Изтока, то това може да е многомилионна армия с традиционен подход към военните действия: праволинейна, с голямо съсредоточаване на жива сила и огневи мощности”.</strong></p>
<p>Трябва да се предполага, че преди да се обсъждат подобни перспективи в сайта, висшите военни началници са информирали детайлно политическото ръководство на държавата за това, което се случва на източните ни граници.</p>
<p>Вероятно в общи линии са запознали националните лидери и с официалната доктрина на военните теоретици на КНР за „жизненото пространство”, която, както предполагат те, „се използва за обезпечаване на безопасността, живота и развитието на държавата” и „силните държави излизат далеко извън рамките на държавните граници”. А стратегическите граници на жизненото пространство „трябва да се разбъркват според ръста на комплексната мощ на държавата”.</p>
<p><strong>Между другото, не е ли преписана от тази доктрина и ученическата медведевска външнополитическа концепция за „зоните на привилегированите интереси на Русия”?</strong> Така изглежда е приятно, „изправяйки се на крака”, да поразсъждаваш в концептуален план, без да си слагаш грях на душата, за териториите на съседите си като за зони на привилегированите си интереси.</p>
<p>А как ще се почувстваш като някаква си зона, ако този, който е втора икономическа световна сила, има многомилионна армия, подготвена за дълбоки сухопътни настъпателни операции, и сериозни ракети с ядрен потенциал, също пожелае да преодолее голямата геополитическа катастрофа от ХІV в. – разпада на Монголската империя или като начало – голямата геополитическа катастрофа от втората половина на ХІХ в.?<br />Не, не чрез преки военни действия, разбира се, а изключително в духа на стратегията на Сун Дзъ: <strong>„Ефективният контрол, осъществяван в течение на продължително време над стратегическите райони, които се намират извън географските граници, в края на краищата, ще доведе до промяна на географските граници. </strong>(„Цзефанцзиньбао”, 10.03.1988, цитат по А. Храмчихин, 2009 г.)</p>
<p>Както справедливо предупреждава Министерството на регионалното развитие на РФ (и за това, видимо, е било докладвано на висшето политическо ръководство) в подготвения от него проект „Стратегии за социалноикономическото развитие на Далечния изток, Република Бурятия, Забайкалската област и Иркутската област за периода до 2025 г.”, главната „заплаха” и „предизвикателството” в региона е <strong>„опасността от превръщането на тази територия само в източник на енергоносители и суровини за страните от АТР (Азиатско-тихоокеанския регион)”.</strong></p>
<p>И притежавайки тези знания, в които има толкова тъга, какви исторически решения взима висшето руско политическо ръководство във втората половина на 2009 г.? Епохални. Игнорирайки всички предупреждения на експертите, то само реализира „заплахите” и „предизвикателствата” за руския суверенитет, <strong>превръщайки наистина територията на Далечния изток и Източен Сибир само в източник на енергоносители и суровини, но не „за страните от АТР”, а за една от страните на АТР.</strong> За тази същата, която, незнайно защо, настойчиво и редовно демонстрира потенциалните си възможности за използването на военната си сила на територията на Русия.<br />В отговор на тази демонстрация руското ръководство капитулира до икономически преговори и тръгна към договори, към които китайската страна се стреми в течение на много години. <strong>Отначало ръководителят на КНР Ху Цзинтао и президентът Дмитрий Медведев подписаха тържествено в Кремъл сделката на века (според израза на Медведев) – контракт за двайсетгодишна доставка на Китай от страна на Русия на 300 млн. тона нефт на обща цена от 100 млрд. долара (по-малко от 50 долара за барел).</strong> Като се има предвид, че ще се наложи да се строи нефтопровод със заявена стойност от 29 млрд. долара, <strong>реалната цена за Русия ще бъде много по-малка и явно на загуба.</strong> Само че първият вицепремиер Игор Сечин побърза публично да я обяви за „справедлива”. Между другото, лично за г-н Сечин и другите нефтопритежатели, скрити зад фигурата на някакъв скромен виетнамски посредник с бутински паспорт, Тим Чен Хо, тази цена може да се окаже много справедлива. Така или иначе, беше направена първата важна крачка за превръщането на Руската федерация в енергиен придатък на Средната империя.</p>
<p>Но нашият младичък президент, свикнал за годините на непорочната си служба в Комитета по международни отношения към Петербургското кметство и „Газпром”, ако прави нещо, то да е голямо, не може, естествено, да спре дотук и подписа със същия този Ху на 23 септември 2009 г. (случайно, но все пак символично съвпадение с датата на изявлението на генерал Скоков) в Ню Йорк още един епохален договор – <strong>„Програма за сътрудничество за 2009–2018 г. между регионите на Далечния изток и Източен Сибир и североизточен Китай”, включващ повече от 200 съвместни проекта.</strong> Според тази програма Русия участва в съвместните разработки с полезни изкопаеми, от които в Китай ще бъдат произведени желязо, мед, злато, титан, сребро, олово и др. Китай е готов да строи преработващи производства на руска територия, ако в тях бъдат заети китайски работници. Примерно по такава схема през последните години Китай сключи редица договори с африканските диктатори. Наистина, в Африка в договорите се предвиждат много повече работни места за туземците.</p>
<p>Тази програма предполага разширяване на граничния пропускателен режим и „засилване на руско-китайското сътрудничество в сферата на трудовите дейности”.<strong> Веднага след подписването на договора в Китай е създадена държавна компания за инвестиции в селскостопанското производство, предполагащо аренда на земя в Русия. </strong>Наистина, Китай получи всичко, което му е необходимо – лиценз за „преваряване” в течение на „продължително време” (9 години) на „стратегически район, който се намира извън географските граници”, плюс стабилни доставки на ресурси от държавата, която ще „преварява”. За повторен лиценз той вече няма да идва. Както ясно подчертават теоретиците му „ефективният контрол в продължение на дълго време ще доведе до промяна на географските граници”. <strong>Оттук насетне играта ще се води по китайските правила. Това е втората по ред блестяща стратегическа победа, удържана в класическата традиция на китайското военно изкуство – без меч, без един изстрел, ако не броим огневите мощности, задействани по време на учението.</strong> Безпрецедентният по мащабите и енергията си тържествен парад на пл. „Тянанмън” на 1 октомври 2009 г., посветен на 60-годишнината на КНР, всъщност се превърна в парад на победата, удържана както на юг, така и на север.</p>
<p>Тайната на успеха по китайски е да разбереш психологията на другия, да подчиниш волята му, да използваш за свои интереси комплексите му, идеологемите му, благородството или низостта му. В един случай – да се опреш на романтиката на тайванците, на стремежа им да станат част от Голямата родина. В друг – на абсолютния цинизъм и безотговорност на кремълските клептократи, на тази последна генерация от съветската комунистическа номенклатура, на финалния продукт от процеса на израждането й.</p>
<p><strong>Пълната Ху-низация на нашите мънички Пу-Ме и на нас самите заедно с тях, за чиято неизбежност предупреждавахме още преди пет години, се извърши.</strong> И тя действително идеално пасва на логиката на поведението на руския „елит” от последните 20 години. Наскоро колегата Леонид Раздиховски добре припомни това в статия, посветена на Егор Гайдар:<br />„ИЗХВЪРЛЯНЕ НА БАЛАСТА – ето какво бяха всички реформи, всички усилия. Изхвърляне на: непотребните „съюзни републики” („средноазиатското подбръсване”), тежката социална сфера, бездарната „съветска промишленост”, непомръдващите наука и култура – наследството на Империята... Резултатът? Редукция на цялата държава до нефта и газа и административните им проекции и вертикали. Сега вече изхвърлиха всичко, което можаха, а балонът все не се издига...”</p>
<p>Не е ли истина как органично се вписва и дори се натрапва в този семантичен ред, в този вектор перманентната редукция на Източен Сибир с Далечния изток.</p>
<p>За да се запазят позициите на Русия в този регион пред лицето на очевидното екзистенциално предизвикателство, населението на държавата трябва да се осъзнае като народ, а безкористната власт да му предложи общонационални ориентири и задачи. <strong>Способна ли е на това руската клептокрация – всички тези, според собственото им определение, „продажни чиновници и нищо непредприемащи предприемачи” – втори и трети ешелон на бившата партийна и кагебистка номенклатура? </strong></p>
<p>Тези хора заради личното си забогатяване вече „прилапаха” една държава, пред която са се клели – Съветския съюз, и създадоха уродлив мутант на икономиката, който им позволява непрекъснато да стават все по-богати. За какво? За да събират и да харчат съкровищата си в същия този Запад, който винаги са ненавиждали и който днес ненавиждат още повече заради своето историческо поражение, заради уязвимостта на авоарите си, заради нищожеството си.</p>
<p>Сливайки Източен Сибир и Далечния изток в „Програмата за сътрудничество за 2009–2018 г.” в зона на жизнено пространство на Китай (Сибирзона), те свалят от себе си отговорността за съдбата на региона, за да продължат безметежно да се „изправят на крака”, да грачат за модернизация, „да чукват по носа” ту Грузия, ту Естония и да пилеят милиардите китайски долари.</p>
<p><strong>„Получава се така, че без никакво публично обсъждане в Кремъл се предрешава съдбата на Далечния изток. Необходимо е по някакъв начин бързо да се прекрати това опасно и унизително за Русия „сътрудничество”, справедливо призовава Алексей Яблоков.</strong> Бързото му прекратяване едва ли ще се получи. Както отбеляза томският автор Александър Лукянов, една от причините за „епохалното решение”, прието от Кремъл, „може да е желанието на днешното руско ръководство да получи допълнителни гаранции за устойчивост на властта си. Китайските лидери прекрасно разбират, че в случай на смяна на властта в Русия всяко правителство, което ще смени днешните, били те либерали, комунисти, националисти, червени, бели, зелени, моментално ще постави въпроса за преразглеждане на условията на „сътрудничеството”, толкова изгодно за Китай, но противоречащо на националните интереси на Русия. <strong>По такъв начин Китай се превръща в субект, непосредствено заинтересован от това властта в Русия и занапред да остане в ръцете на групата физически лица, които толкова великодушно му отстъпиха ресурсите на Сибир и Далечния изток”.</strong></p>
<p>Групата физически лица от една кръвна група, за които става дума, наскоро публично се тупаха в гърдите как през 2011 г. ще седнат един до друг и ще решат как ще ни управляват още 24 години. До 24 години и китайците няма да ги търпят. Просто за този срок територията и хорицата ще се свършат.</p>
<p>Съществуват хиляди причини, според които антинационалният, изцяло корумпираният, нищожен и пошъл, оскърбителен за достойнството на Русия и руснаците режим на Пу-Ме трябва да си отиде. Но достатъчна е само първата. <strong>Този режим е ликвидационна комисия за Русия.</strong><br />Не знам по какъв начин ще си отиде. Но той задължително ще си отиде. Избирайки между тях и Русия, Провидението ще предпочете Русия.<br /><br /><strong>Справка</strong><br /><br /><em><strong>Преди десет години<br />Китай е – котка, която се разхожда, където си поиска, вече няколко хилядолетия, самодостатъчна си държава, без никакви комплекси за разлика от руския политически „елит”, не страдаща и в никакво стратегическо партньорство с Русия, не нуждаеща се от такова дори на антиамериканска основа. Тези бледолики северни варвари придават такова голямо значение на хартийката за стратегическо партньорство и многополярност заради равномерната доставка на руски суровини и руско оръжие. В тази връзка могат и да се подпишат хартийките. Но за Китай отношенията със САЩ, основен икономически партньор и съперник, са много по-важни, отколкото отношенията с Русия. Строейки тези отношения Пекин се ръководи от всичко друго, само не и от комплексите на руските политици, мечтаещи да възкликнат: „Ние с Великия Китай сме 1,5 милиарда души”, и да изритат Америка от китайския керван. Но в този керван не взимат кремълските нефтопритежатели.<br /><br />Преди пет години<br />Конфронтацията със Запада и курсът към „стратегическо партньорство” и фактическа коалиция с Китай водят не само до маргинализация на Русия, но и към подчиняването й на стратегическите интереси на Китай и загуба на контрола над Далечния изток и Сибир – отначало de fakto, а после и de jure.<br />...Свещеният Азиатски съюз на императорите Пу и Ху е съюз на зайчето с боата. Той неизбежно и много бързо води до пълна и окончателна хунизация на нашия мъничък Пу и на нас самите заедно с него. Просто не забелязахме как, опитвайки се отчаяно да съберем някакви васали от нашата „близка чужбина”, сами се превърнахме в такава за Китай.<br /><br />Преди две години<br />Проблемите с Тайван, превърнали се в основно препятствие за американо-китайското сближаване, намериха концептуалното си решение в главите на тайванския елит. Новото поколение започна да се усеща като част от „Великия Китай” и започна необратим процес на хонконгинизация на Тайван. <br />...Решаването на тайванския въпрос не само създава необходимата база за движение към „голямата двойка”, но и кардинално променя хоризонта на китайското военностратегическо планиране. В този контекст се възприема по напълно различен начин историята с безпрецедентното по мащабите си 10-дневно учение на НОАК на границата на Русия през септември 2006 г., изненадало военните експерти.<br />Подобен сценарий за учение си е подготовка към настъпателна война с Русия и няма никакъв смисъл по отношение на Тайван. Учение от такъв мащаб се прави за проверка на вече приети стратегически концепции и оперативни планове.<br />Кремъл, така обичащ да заема позата на алфа самец по отношение на Грузия и Естония и да прави глупашки полети със стратегическите си бомбардировачи към границите на САЩ и Великобритания, намери достоен асиметричен отговор на китайската подкана. Китайските войски са поканени в Урал в рамките на учението на държавите от Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Тази забележителна ШОС е създадена от нас за „борба с еднополярния свят” и се оказа идеален инструмент за поглъщане от Китай в средносрочна перспектива на бившите съветски републики от Средна Азия.<br /><br />Преди една година<br />Китайците все по-малко се притесняват от необходимостта да се преструват. Те се отнасят към подмазващата им се руска клептокрация и вождовете й с откровено презрение и вече публично изразяват това си отношение. И как да се отнасят към тях, щом в Китай подобни членове на ЦК (и дори един член на Политбюро) ги разстреляха публично на стадиона за много по-малки прегрешения?<br />На различни нива се демонстрира жестокост в отношенията към Русия и гражданите й. Все по-трудно вървят икономическите преговори. В продължение на много години в Далечния изток китайската организирана престъпност, контролирана и координирана от разузнавателните служби на КНР, създава сериозни проблеми на Русия. <br />...Китай действа все по-напористо и това е ясно на всеки. Освен на тези (а това е по-голямата част от руския политически „елит”), които съзнателно крият главите си по-дълбоко в пясъка.</strong></em><br /><br /><em>Грани.ру<br />Превод от руски Веселина Гюлева</em></p>
